Р
Е Ш Е Н И Е № 4059
град Пловдив 22.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІI граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети
октомври през двехиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
при секретаря ВЕРА ТОДОРОВА,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5184 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ, чл.128 във връзка с чл.245 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът *** моли съдът да постанови решение, с
което да признае за незаконни и като такива да отмени Заповеди № ***/***г. и № ***/***г.,
и двете на ***на ответната страна, да го възстанови на заеманата до уволнението
длъжност – „***“, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение
за оставането му без работа поради уволнението през периода от 08.03.2017 г. до
08.09.2017 г. в размер общо на 1 260 лева; сумата 1 837, 50 лева,
представляваща неизплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за периода месец
юни 2016 г. – месец февруари 2017 г., и сумата 136, 50 лева, представляваща
обезщетение за неползван от ищеца платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г. –
общо 13 дни, заедно със законната лихва върху трите главници, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът “Такси 1” ООД – Клон Пловдив – град Пловдив, оспорва обективно съединените
искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по
изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори
между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил по
трудово правоотношение при ответника на длъжност “***” от 24.06.2016 г., на
непълно работно време – 4 часа. С процесната Заповед № ***/***г. – за която страните не спорят,
че е била връчена на ищеца от куриер на 08.03.2017 г., считано от датата на връчване
на Заповедта на основание чл.190, ал.1, т.4 във връзка с чл.188, т.8 от КТ,
чл.189, ал.1 чл.192, ал.1, чл.193, ал.3, чл.194 и чл.195, ал.1 от КТ, на *** е
било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Като конкретни причини за
издаването на в тази Заповед в нея е посочено, че до *** на ответната страна са
достигнали данни за извършено нарушение на трудовата дисциплина в дружеството
от страна на ищеца, изразяващо се в уронване на доброто име на предприятието и
злоупотреба с доверието на работодателя, като след запознаване с данните по
повод на нарушението *** е констатирал, че на 14.02.2017 г. в 21.13 часа на
телефон 032/6142 е било получено оплакване от възмутен клиент, описващ
поведението на *** като „безобразие“, като непосредствено преди сигнала г-н ***
до „Гроздов пазар“ и обратно, като е осъществил таксиметров превоз на жена с
две деца, при което поради факта, че таксиметровият автомобил е шофиран с
превишена скорост, явно несъобразена дори с малолетните пасажери, жената е
помолила водача да кара по-бавно, при което от страна на шофьора не е
последвала реакция и е продължил да кара „твърде бързо“ по думите на клиента –
като според жената поведението на *** е било недопустимо, още повече, че в
автомобила са се возили и деца, освен това клиентът е бил силно афектиран и
заявил, че никога повече не би използвал услугите на фирмата – от което е
пострадал добрият имидж на ответната страна, граден в продължение на дълги години;
във връзка с това, за установяване на фактическата обстановка и изясняване на
обективната истина по случая, *** се запознал с данните от монтираната в
таксиметровия автомобил GPS-
система, които изцяло
потвърдили твърденията на клиента за неспазване на законоустановената скорост
от господин *** – който, поканен да даде писмени обяснения в хода на
дисциплинарното производство, отказал да се отзове на поканата, като този му
отказ не бил обоснован с конкретни мотиви, поради което *** е приел, че
обясненията на служителя не са били изслушани или дадени по вина на ***. Въз
основа на гореизложеното от ответника е било установено, че с действията си ***
е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.8 от КТ,
изразяващо се в уронване на доброто име на предприятето, което е основание за
налагане на дисциплинарно наказание. С
процесната Заповед № ***/***г.
– за която страните не спорят, че е била връчена на ищеца от куриер на
08.03.2017 г. заедно със Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и чл.188, т.3
от КТ, считано от датата на връчване на тази Заповед, е било прекратено
трудовото правоотношение с ищеца – като със самата тази Заповед е било
разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ за неползван
платен годишен отпуск – 13 дни, а също така – че съгласно чл.221, ал.2 от КТ
служителят дължи обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието – един месец.
Както се установява от показанията на разпитания по делото в
съдебното заседание на 26.06.2017 г. свидетел ***, след получаване на
оплакването от клиентката за шофирането на ищеца, ответната страна е поискала ищецът
да даде писмени обяснения, но *** е отказал да даде такива – поради което, с
оглед разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ, съдът намира за неоснователни
наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на процесните заповеди поради
неизпълнение на задължението на ответника по чл.193, ал.1 от КТ преди
налагането на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или
да приеме писмените му обяснения.
Както се установява от представените в тази насока писмени
доказателства (л.16 – л.21 от делото – особено л.21) и показанията на свидетеля
***, действително на 14.12.2017 г. около 21.11 часа при изпълнение на заявка за
превоз в рамките на *** *** е шофирал с превишена скорост (64 км/ч при
разрешена максимална скорост 50 км/ч), поради което клиентката, която ищецът е
превозвал с таксиметрови автомобил, пътуваща с двете си деца, е подала
оплакване за поведението на ищеца по време на шофирането – включително и
превишаването на максимално разрешената скорост за движение, по телефона на
телефонния номер на ответната страна за оплаквания, като клиентката е била
уплашена и афектирана, дори смятала, че с начина си на шофиране ищецът е
застрашил живота й и този на децата й – поради което съдът намира за
неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на процесните
заповеди поради неизвършване от него на твърдяното от ответника нарушение на
трудовата дисциплина. Предвид показанията на свидетеля *** съдът намира за
неоснователни и наведените от ищеца доводи за невярно съдържание на посочените
разпечатки от GPS системата, монтирана в шофирания от
него автомобил при извършване на курса на 14.02.2017 г.
Заповед № ***/***г. съдържа всички законоустановени
реквизити по чл.195, ал.1 от КТ, а дисциплинарното наказание е наложено в
рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от откриването,
респективно – от извършването на нарушението. Освен това, предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищеца (и преди
всичко – застрашаването на здравето и живота на малки деца от начина му на
шофиране, още повече, че – видно от представените в тази насока писмени
доказателства на л.57 – л.60 и л.109 – л.116 от делото, освен, че ищецът
многократно при осъществяването на таксиметрови превози е превишавал максимално
разрешената скорост на движение, но и същият боледува от параноидна шизофрения,
а на 24.05.2017 г. е било отнето издаденото му на 07.01.2014 г. свидетелство за
управление на МПС), съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание е
съразмерно на тежестта на нарушението.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ по отношение и на двете процесни заповеди се явява неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен, а оттук, с оглед на акцесорния им
характер, следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените с него искове с
правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ.
Както се
установява от Същевременно, от страна на ищеца до приключване на устните
състезания по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява,
че след уволнението той не е започнал работа по друго трудово правоотношение –
поради което съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли изцяло.
Както се
установява от заключението от 16.06.2017 г. на вещото лице по ССЕ ***, на
ищецът са били изплатени полагащите му се трудови възнаграждения за периода
месец юни – месец декември 2016 г., като са останали дължими полагащите му се
брутни трудови възнаграждения за месеците януари и февруари 2017 г. в размер
общо на 376 лева (като ищецът е претендирал за тези два месеца да му бъде
изплатено брутно трудово възнаграждение в размер общо на 315 лева). От
заключението от 18.09.2017 г. на вещото лице по СГЕ *** се установява, че
подписите за „Получил сумата/За получаване“ в оспорените от ищеца ведомости за заплати
и Разходен касов ордер са изпълнени именно от *** – поради което съдът намира,
че искането на ищеца за признаване на тези писмени доказателства за неистински
документи се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.128 във връзка с чл.245 от КТ се явява доказан по основание и до размера от
315 лева, до който размер следва да се уважи, като за разликата над него до
пълния предявен размер и за периода месец юни – месец декември 2016 г. този иск
се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Както вече
бе посочено, с процесната Заповед № ***/***г., е било разпоредено на *** да се
изплати обезщетение за 13 дни неползван платен годишен отпуск. От посоченото
заключение на ССЕ се установява, че действително от полагащия се на ищеца
платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г. са останали неползвани от него 13 дни,
за които му се полага обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 149, 50
лева, което обезщетение не му е било изплатено от ответника.
При така
установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищеца размер е
по-нисък от действително дължимия, съдът намира, че искът с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и по размер и следва да се
уважи изцяло.
И двете
главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от
10.04.2017 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на
изхода от спора и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да
заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на
600 лева – адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на съда - 115 лева ДТ за двата уважени иска и за издадените на ищеца
съдебни удостоверения и 120 лева депозити за ССЕ и за СГЕ.
Съобразно
отхвърлената част от исковете и доколкото ответникът не претендира други
разноски освен юрисконсултско възнаграждение, ищецът следва да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕГН **********,***, офис ***, адв. ***, против „Такси 1“ ООД – Клон
Пловдив, ЕИК 8253007180016, представляван от ***, със съдебен адрес:***, офис ***,
юрисконсулт ***, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконни и отмяната като такива на Заповед № ***/***г. и Заповед № ***/***г., и
двете на ***на ответния клон, възстановяване на ищеца на заеманата до
уволнението длъжност – „***“ и осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без
работа поради уволнението през периода от 08.03.2017 г. до 08.09.2017 г. в
размер общо на 1 260 лева, заедно със законната лихва върху тази сума,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Такси 1“ ООД – Клон Пловдив, с посочените
седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с
посочените ЕГН и съдебен адрес, СУМАТА 315 лева, представляваща неизплатено на
ищеца брутно трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2017 г., И
СУМАТА 136, 50 лева, представляваща обезщетение за неползван от ищеца платен
годишен отпуск за 2016 и 2017 г. – общо 13 дни, ЗАЕДНО със законната лихва
върху двете главници, НАЧИНАЯ от 10.04.2017 г., ДО окончателното им изплащане,
КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 600 лева,
А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив - 115 лева ДТ И 120 лева депозити за
ССЕ и за СГЕ, КАТО за периода
месец юни – месец декември 2016 г. И за разликата над уважения до пълния
предявен размер от разликата над
уважения до пълния предявен размер от 1 837, 50 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.128 във връзка с
чл.245 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ***, с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ
НА „Такси 1“ ООД – Клон Пловдив, с посочените седалище, ЕИК, Законен
представител и съдебен адрес, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ***, с посочените ЕГН и
съдебен адрес, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТИ НА представените от
ответника в заверен препис и в оригинал Разходен касов ордер И Ведомости за заплати.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.