РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 17.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на деветнадесети
април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 3191 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Г.Р.Г. и Й.В.Г. против З. „Л.И.“ АД, с
която са предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл.
267, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
В исковата молба ищците твърдят, че
на 30.12.2015 г. пътували в лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № *******,
управляван от Р.П.Г.като Й.Г. била на предна дясна седалка до шофьора с
поставен обезопасителен колан, а Г.Г. била в обезопасително детско столче с
поставен предпазен колан, монтирано на задната лява седалка (зад шофьора). Твърдят,
че около 13.45 часа в гр. София, управляваният от Рачко Георгиев автомобил се
движел по бул. „Симеоновско шосе“ в посока от ул. „21 – век“ към „Околовръстен
път“ в лявата от двете пътни ленти за неговата посока със скорост от 50 км.ч.,
като в същото време в обратната посока в лявата от двете пътни ленти се движел
лек автомобил Тойота Камари с рег. № *******с водач Т.И.С.. Твърдят, че лек
автомобил Ауди А3 с рег. № Х *******, управляван от М.С.Ж.се движел по ул.
„Димитър Шишманов“ с посока на движение от ул. „Яна Язова“ към ул. „******“
предприел маневра „завой наляво“ по бул. „Симеоновско шосе“ в нарушение на
правилата за движение и отнел предимството на движещият се в обратната на
неговата посока по бул „Симеоновско шосе“ лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № *******,
в резултат на което последният се отклонил на ляво, навлязъл в лентата за
насрещно движение и се ударил в лек автомобил Тойота Камари с рег. № ******. Твърдят,
че в резултат на ПТП Г.Г. получила мозъчно сътресение със загуба на съзнание,
довело до разстройство на здравето временно неопасно за живота, а Й.Г. –
фрактура на гръдната кост. Водачът на лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № *******
М.С.Ж.бил признат за виновен за процесното деяние със Споразумение от
28.10.2016 г. по нохд № 7859/2016 г. по описа на СРС, 14 състав. Поддържат, че
към датата на ПТП виновният водач имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с ответното дружество, сключена с полица № ******** Във връзка със събитието
при ответника е образувана преписка по щета № 0000-1000-03-16-7581 за Й.Г. и №
1000-03-16-7582 за Г.Г.. Молят ответникът да бъде осъден за заплати на Г.Р.Г.
сумата от 30000 лева, а на Й.В.Г. – 20000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди. Претендират и заплащане на законна лихва от датата на настъпване на
застрахователното събитие, както и направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма за настъпване
на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Оспорва, че в резултат на ПТП за ищците са настъпили описаните вреди. Поддържа,
че ищците са пътували без предпазен колан. Въвежда твърдения за независимо
съизвършителство на двама от водачите. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Определение
от 28.10.2016 г. по НОХД № 7859/2016 г. по описа на СРС, 14 състав е одобрено
споразумение, по силата на което М.С.Ж.е признат за виновен в това, че на
30.12.2015 г. около 13.45 часа в гр. София, при управление на лек автомобил Ауди
А3 с рег. № Х ******* по ул. „Димитър Шишманов“ с посока на движение от ул.
„Яна Язова“ към улV „******“ в района на кръстовището с бул. „Симеоновско
шосе“, поради нарушение на правилата за движение е предприел маневра „завой
наляво“ по бул. „Симеоновско шосе“ към ул. „******“ като е отнел предимството
на движещия се в обратна на неговата посока по булеварда лек автомобил „Форд
Ескорт“ с рег. № *******, в резултат на което е последвал удар между двете
превозни средства като лек автомобил Форд Ескорт се е отклонил наляво, навлязъл
е в лентата за насрещно движение и е последвал удар с лек автомобил Тойота
Камари с рег. № *******и са причинени по непредпазливост средни телесни повреди
на Й.В.Г. – фрактура на гръдна кост и на Г.Р.Г. – мозъчно сътресение със загуба
на съзнанието.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че лек
автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ******* е бил фабрично оборудван с триточкови
инерционни колани на предните и задните седалки, а на задната средна седалка
коланът е двуточков. Въз основа на
материалите по делото се установява, че Й.В.Г. е била пътник на предната дясна
седалка, а Г.Р.Г. е била пътник на задна лява седалка в монтирано детско
столче.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на претърпяната
злополука Й.В.Г. е получила контузия на гърдите и корема, счупване на гръдната
кост. Вещото лице установява, че това травматично увреждане се дължи на това,
че в резултат на нанесения удар в предно – дясната част на лекия автомобил
тялото й внезапно е политнало напред като тежестта на пътуващата е била спряна
само от тясната 4 см. лента на предпазния колан, като така е причинена
контузията на гърдите и корема и е счупена гръдната кост. Установява се, че
полученото счупване на гръдната кост е причинило на пострадалата трайно
затруднение на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 3
месеца), като получените контузии в областта на гърдите и корема са причинили
болки и страдания. Вещото лице дава заключение, че установените травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Въз основа
на събраните по делото писмени доказателства вещото лице установява, че спешна
медицинска помощ пострадалата е получила в УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София, като
пострадалата е била поставена за наблюдение при условията на строг постелен
режим и на 05.01.2016 г. е била изписана от болницата и лечението е продължено
амбулаторно. Дава заключение, че гръдната кост е зараснала за срок до 40 дни,
след което пострадалата е започнала раздвижване и дихателна гимнастика, а
общият възстановителен период е приключил за срок от 3 месеца, като първите 30
дни непосредствено след злополуката и около 2 седмици в началото на проведената
рехабилитация болките са били с по-интензивен характер. През останалите периоди
ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки при обща преумора или при
рязка промяна на времето – при студено и влажно време, което е налагало прием
на седативни и обезболяващи средства. Вещото лице посочва, че при ищцата
периодът на възстановяване е бил по-продължителен, тъй като е имала съпътстващо
заболяване – неопластично заболяване в лявата гръдна област. Обичайно възстановяването
на подобен вид травми било около 2 месеца. Експертът не констатира да са
останали негативни последици или усложнения. Въз основа на получените
травматични увреждания и доказателствата по делото се установява, че ищцата Й.Г.
е пътувала с правилно поставен предпазен колан.
Установява се от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, че вследствие на пътно-транспортната злополука
Г.Р.Г. е получила контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия и подкожен
хематом на челно слепоочната област, контузия на дясното бедро, които
травматични увреждания ищцата е получила при удар с твърди, тъпи предмети от
интериора на автомобилното купе в областта на главата и тялото. Вещото лице установява, че детето е пътувало
на задната дясна седалка зад возача в специално поставено детско столче, като
след удара тялото му е изпаднало от него и е получило удари в намиращите се
пред него облегалки на предните седалки на пода на автомобила. Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства експертът дава заключение, че след
удара детето е изгубило съзнание и за неопределено време не е било в контакт с
околните. След проясняване на състоянието му е съобщило, че има смущения в
зрението, но при първия преглед тези смущения изчезнали. Установява се, че
получената контузия на главата и претърпяното мозъчно сътресение са довели до
разстройство на здравето с временна опасност за живота, като уврежданията се
намират в причинно-следствена връзка с произшествието. Спешна медицинска помощ и
лечение пострадалата е получила в УМБАЛСМ „Пирогов“, като първоначално е била
отказана хоспитализация от родителите, но след влошаване на състоянието му,
детето е прието за болнично лечение. Било е поставено при условията на строг
постелен режим с включена терапия и е изписано на 05.01.2016 г. Вещото лице
посочва, че в зависимост от тежестта на мозъчното сътресение периодът на
възстановяване е различен от един до няколко месеца. Обичайният период, когато
липсват неврологични усложнения, лечебният и възстановителен период продължава
около 2 месеца. Въз основа на събраните по делото доказателства експертът дава
заключение, че възстановяването на Г.Г. е продължило около 2 месеца, като през
този период детето е търпяло главоболие и световъртеж, като най-интензивни те
са били през първия месец, а след това тези прояви са станали по-редки и в края
на втория месец окончателно са изчезнали. През възстановителния период и по
време на лечението, детето се е нуждаело от чужда помощ при извършване на ежедневни
дейности. Не се констатират усложнения или негативни последици. Вещото лице
посочва, че към момента на настъпване на ПТП Г.Г. е пътувала в детско столче,
поставено на задната лява седалка, като по делото липсват данни как е било
закрепено столчето. Данните, които вещото лице е установило от събраните по
делото доказателства са, че Г.Г. е паднала на пода между седалките и е
изпаднала в безсъзнателно състояние и имала смущения в зрението. Експертът
прави предположение , че е възможно коланът да е бил хлабав и да не е блокирал
или столчето да не е било достатъчно добре закрепено с предпазен колан, като
ако столчето е било добре укрепено, детето е нямало да получи установените
травматични увреждания, а само навяхване на шийните прешлени или удар на
главата в дясната странична възглавница на детското столче, но не и пряка
контузия на главата и мозъчно сътресение.
Във връзка с установяване на
обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението
за неимуществените вреди, причинени на Й.Г. и Г.Г. са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Ц.А.– Г. и Г. П. Б.. В показанията
си свидетелката Г. установява, че познава Г.Г., тъй като със сина й са
израснали заедно. Заявява, че познава и баба й Й.. Вечерта след инцидента се
чула с родителите на Г. и отишла да я види в болничното заведение, където
ищцата била с майка си. Момичето било сънливо, замаяно, безкрайно мълчаливо,
което не било типично за нея. Предполага, че разпознавала хората, но била
шокирана. После я виждала и вкъщи, като през първите седмици ходела през два
три дни. Около 3-4 седмици не ходела на
училище, не посещавала извънучебни занимания, не спортувала. Не посещавала и
курсовете по английски Заявява, че Г. се възстановила физически след около
месец, но била по-затворена и неособено контактна. Два-три месеца след случката много бавно усвоявала материала
в училище. Страхувала се от коли. Сядала на задната седалка отзад и облегната. Свидетелката
установява, че другата баба на Г. й помагала при гледането на детето, тъй като
се налагало да й си помага при обличане, къпане. През първата седмица Г. седяла
на тъмно, не гледала телевизия, тъй като не трябвало да има натоварване на
мозъка и очите.
В показанията си свидетелката Б.
установява, че е баба на ищцата Г.Г. – майка на нейната майка. Заявява, че
видяла Г. още първия ден след катастрофата в Пирогов. Взели детето с такси от
болницата, но била дезориентирана, отговаряла на елементарни въпроси,
изглеждало все едно не знае какво се случва. Вечерта след като се прибрали от
болницата, тя останала с детето. Легнало, но се чувствало зле. По едно време
казало, че й е лошо, започвала да повръща. Закарали я отново в Пирогов, където
останала с майка си. След като си я взели Г. се дразнела от светлината, била
разсеяна, все и се спяло, лежала, виело й се свят. По това време била във
ваканция, но до края на ваканцията се чувствала изнемощяла. Установява, че се
налагало да й се помага за хранене, тоалет, всичко, което било необичайно за
нея, тъй като по принцип била жизнено дете. Координацията на движенията й била
нарушена и понякога залитала. В училище била на щадящ режим, като в началото
дори нямала домашни. Спрели английския и
спорта за повече от месец. Свидетелката установява, че не видяла първите дни
ищцата Й.Г. след инцидента, тъй като била откарана в друга болница Ходила да я
види след нова година, тъй като тя била в реанимация. Била болна и пропуснала
даже лъчетерапия. Когато се случило произшествието, те се връщали от лъчетерапия. Установява, че
лечението на Й. било доста дълго. Дъщерята на свидетелката и свидетелката се
наложило да помагат, тъй като в началото била на легло. В началото имала силни
болки в областта на гърдите и гръдния кош. Интензивните болки продължили около
3-4 седмици
Установява се, а и
не е спорно между страните, че към датата на настъпване на ПТП относно лек
автомобил Ауди А3 с рег. № Х ******* е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ сключен с полица № ********, действал към датата на ПТП, по
силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на
застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените
и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на
предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от М.С.Ж.в резултат, на което на ищците
са причинени увреждания на здравето. Съдът намира, че представеното одобрено по
НОХД № 7859/2016 по описа на СРС, 14 състав споразумение, с което подсъдимият
се е признал за виновен и му е наложено наказание е задължително за гражданския
съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца по
смисъла на чл. 300 от ГПК. Определението, с което е одобрено споразумение е
постановено в рамките на наказателно производство, образувано срещу М.С.Ж..
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и
решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В чл. 383,
ал. 1 от НПК е предвидено, че одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Следователно и на
основание чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 във връзка с чл. 383, ал. 1 от НПК
следва да се съобрази със задължителната сила на одобреното от съда
споразумение относно това, че описаното в исковата молба деяние е противоправно
и извършено виновно от М.С.Ж.при
управление на застрахования при ответника лек автомобил Ауди А3 с рег. № Х *******. Съдът е обвързан и от констатациите
за настъпилите вредоносни последици и относно причинната връзка с деянието, тъй
като те са елемент от състава на престъплението, за което е осъдено
застрахованото лице. Следователно направените от ответника с отговора на
исковата молба възражения относно механизма за настъпване на ПТП, вида и
характера на причинените телесни увреждания и причинната връзка между тях се
явяват неоснователни.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът
е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или
ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото
не са събрани доказателства относно съпричиняване на вредоносния резултат от
водач на лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ******* или лек автомобил Тойота
Камари с рег. № *******и следователно настоящият съдебен състав приема, че
изключителна вина за настъпване на ПТП има само водачът на лек автомобил Ауди
А3 с рег. № Х *******.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Ауди А3 с рег. № Х ******* е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. От
събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на ПТП ищцата Й.Г.
е получила счупване на гръдната кост и то в момент, в който й е провеждано
лечение на онкологично заболяване, което е довело до затруднения в дишането и
движението на тялото. Съпътстващото заболяване е забавило възстановяването й в
обичайния срок. Установява се, че ищцата е имала нужда от помощ и съдействие и
периодът на възстановяване е продължил около 3 месеца. Съдът приема, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди, причинени на Й.В.Г. е в размер на 20 000
лева и за този размер предявеният иск се явява основателен. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищеца Г.Р.Г. съдът намира,
че следва да се отчете вида на уврежданията и продължителността на
възстановителния период, както и възрастта на пострадалата. В този смисъл мозъчното сътресение, което е
получил ищеца, следва да се приеме, че й е причинило болки и страдания за
период от около един дни, като следва да се отчете, че е имала загуба на
съзнание и зрителни смущения, наложило се е кратно болнично лечение, както и да
спазва постелен режим за определен период от време. Не се установява да има
усложнения от увреждането. Настоящият съдебен състав намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 5000 лева, като за разликата до предявения размер
искът е неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като
следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за съпричиняване, тъй като пострадалите
са били без поставен обезопасителен колан, по отношение на пострадалата Г.Г. –
че не е пътувала в обезопасителен стол. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване
на застрахователното събитие пострадалите лица са извършили противоправни
действия и бездействия, които са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. От приетите по делото доказателства се установява, че ищцата Й.Г. е
пътувала с правилно поставен предпазен колан, което е и причината да получи
травма в областта на гърдите и корема. Установява се също така, че ищцата Г.Г.
е пътувала в обезопасителен стол, като не се установява причината за това тя да
падне между предните и задните седалки и да получи описаната травма на главата.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи при
условията на пълно и главно доказване, че обезопасителния стол не е бил
правилно поставен, като за това пострадалата е извършила деяние, с което е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Доказателства в тази насока
не са ангажирани, поради което и направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, както по отношение на ищцата Й.Г., така и по отношение на
ищцата Г.Г. се явява неоснователно.
Като законна
последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде
присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Й.Г. сумата
от 1130 лева, а на ищеца Г.Г. - сумата от 243,10 лева, представляващи направени
по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищцата Г.Г. следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 186,75 лева, както и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1000 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от исковете, както и
сумата от 400 лева, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) З. „Л.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на Г.Р.Г., ЕГН-**********, с
адрес ***, действаща чрез Р.П.Г., ЕГН-********** и Р.И.Б., ЕГН-********* сумата от 5 000 (пет
хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди – сътресение на мозъка със загуба на съзнание, настъпили
в резултат на ПТП, причинено на 30.12.2015 г. от М.С.Ж., водач на лек автомобил Ауди А3 с рег. № Х *******,
застрахован по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
полица № ********, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие – 30.12.2015 г.
до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 5 000 лева до предявения размер от
30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК З. „Л.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на Г.Р.Г., ЕГН-**********, с
адрес ***, действаща чрез Р.П.Г., ЕГН-********** и Р.И.Б., ЕГН-********* сумата от 243,10 лева (двеста четиридесет и три лева
и десет ст.), представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Г.Р.Г., ЕГН-**********,
с адрес ***, действаща чрез Р.П.Г., ЕГН-********** и Р.И.Б., ЕГН-********* да
заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес
на управление *** сумата от 186,75 лева (сто осемдесет и шест
лева и седемдесет и пет ст.), представляващи направени по делото разноски съразмерно
с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) З. „Л.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на Й.В.Г., ЕГН-**********, с
адрес *** сумата от 20
000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – фрактура
на гръдна кост, настъпили в резултат на ПТП,
причинено на 30.12.2015 г. от М.С.Ж., водач на
лек автомобил Ауди А3 с рег. № Х *******, застрахован по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица № ********, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата, на която е настъпило застрахователното
събитие – 30.12.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК З. „Л.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на Й.В.Г., ЕГН-**********, с
адрес *** сумата от 1130 (хиляда сто и тридесет) лева, представляващи направени по
делото разноски
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З. „Л.И.“ АД, ЕИК – ******** със седалище и адрес
на управление *** да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 1400
(хиляда и четиристотин) лева, представляваща дължима
държавна такса върху уважената част от исковете и платени от бюджета на съда
разноски.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: