РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:М. А.. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. А.. Д. Административно наказателно дело
№ 20211110208611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „З.-99“ ЕООД, с ЕИК: чрез процесуалния му
представител, срещу Наказателно постановление (НП) № 34 от 19.05.2021г.,
издадено от председателя на Патентно ведомство на Република България, с
което за нарушение и на основание чл.127, ал.1 от Закона за марките и
географските означения (ЗМГО) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ от 6 500 (шест хиляди и
петстотин) лева, а на основание чл.127, ал.5 от ЗМГО са отнети в полза на
държавата и предадени за унищожаване стоки-веществени доказателства – 42
бр. детски комплекти на анцуг (горнище и долнище).
В жалбата се посочва, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и на
разпоредбите на материалния закон. Излагат се доводи, че е налице
несъответствие на цитираните стоки в АУАН № 4 от 2021г. и в НП № 34 от
19.05.2021г. с тези, които са посочени в протокола за доброволно предаване,
изготвен от служители на СДВР, тъй като в АУАН и НП било посочено
„детски комплекти на анцуг (долнище и горнище)“, а в протокола за
1
доброволно предаване – „42 бр. комплекти (долнище и горнище)“. В тази
връзка се изразява съмнение относно начина, по който
административнонаказващият орган е достигнал до извода, че стоките,
предмет на административното нарушение, са същите, иззети на 22.12.2020г.
при провеждане на специализирана полицейска операция от органите на
СДВР в стоков базар „И.-2“. Твърди се, че снимковият материал на стоките е
изготвен на 04.02.2021г., а проверката съгласно заповедта е започнала на
05.02.2021г., поради което приложеният фотоалбум не представлявал
веществено доказателствено средство, доколкото не бил изготвен по реда на
НПК. Посочват се и съображения, че макар и търговският обект , магазин №
76 да се стопанисва от дружеството „З.-99“ ЕООД, това не било достатъчно
основание да се приеме, че е налице квалификацията „използва в търговска
дейност“ по смисъла на чл.13, ал.2 на ЗМГО. Акцентира се върху
обстоятелството, че поставянето на стоките на видно място, макар и на
закачалки, не било достатъчно да се формира извод, че е осъществена
търговска дейност на стоки, попадащи в приложното поле на ЗМГО. Във
връзка с наложената имуществена санкция се изтъква, че АНО се е позовал
само на един информационен източник за определяне на единичната цена на
един брой, респективно формиране на общата стойност на процесните стоки.
Същевременно жалбоподателят посочва още няколко информационни
източника, от които се установявали по-ниски цени на единична бройка в
сравнение с посочената в наказателното постановление. Дружеството-
жалбоподател изтъква, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като не бил спазен редът на чл.131 ЗМГО. Твърди, че е допуснат
съществен порок и при индивидуализацията на наказанието, както и че е
налице основание за приложение на чл.28 ЗАНН. Прави се искане за отмяна
на санкционния акт.
В съдебното заседание жалбоподателят „З.-99“ ЕООД, редовно
призован, се представлява от адв. Христов с пълномощно по делото, който
моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ПВ на РБ, редовно призована, се представлява от
юрк. Божков, който намира за неоснователна жалбата и счита за
законосъобразно обжалваното НП, което предлага да бъде потвърдено.
Съдът, като изслуша становището на страните и извърши преценка на
2
атакуваното наказателно постановление и съобразно всички доказателствени
материали по делото – по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.12.2020г. в 10:00 часа на територията на СБ „И.“ се провела
специализирана полицейска операция въз основа на получена в СДВР
неофициална информация, касаеща разпространение на търговски стоки. В
хода на операцията бил проверен магазин № 76 – БТЦ „И.“, стопанисван от
„З.-99“ ЕООД със едноличен собственик на капитала и управител З. Т. Б.. При
извършената проверка било констатирано, че в посочения търговски обект се
осъществявала търговска дейност, като се предлагали за продажба общо 42
броя комплекти детски анцузи (горнища и долнища), носещи знаците на
валидно регистрираната търговска марка „B. S.“. От лицето З. Т. Б. били
изискани документи, удостоверяващи правото да предлага за продажба стоки,
носещи знаците на горепосочената марка, но такива не били представени. В
хода на работата по случая служителите от 02 сектор на ОИП към СДВР
установили, че търговската марка „B. S.“ за територията на Република
България се представлявала от дружеството „А. К.“ ЕООД, чийто
представител било лицето М. С. Д.. Посочената марка била защитена от
дружеството „С. ОИ“, което от своя страна се представлявало от „А. К.“
ЕООД за територията на Република България. Освен това се констатирало, че
дружеството-жалбоподател и неговият представител в лицето на З. Т. Б.
никога не са осъществявали контакт с официалния представител на
процесната марка, както и нямали разрешение за продажба на гореописаните
стоки.
З. Т. Б. предала доброволно стоките, за което бил съставен протокол за
доброволно предаване от 22.12.2020 г.
Проверката на служителите на СДВР приключила с предложение цялата
преписка по описа на СДВР ведно с отнетите стоки да бъде изпратена на
Патентното ведомство (ПВ) по компетентност за произнасяне. Бил изготвен
приемо-предавателен протокол, чрез който приобщените към полицейската
преписка вещи били предадени от полицейския инспектор Н.Н. на Н.Б. –
служител на ПВ.
Съгласно издадена заповед на председателя на ПВ била извършена
проверка на постъпилите материали от служителите Н.Б. и Ф. М., заемащи
3
длъжност „старши експерти“ в ПВ. Същите направили оглед на стоките, като
изготвили и снимков материал.
Била изготвена Покана до представляващия дружеството да се яви на
18.02.2021 г., за да представи документи, като в поканата било посочено, че
ако не яви, може да бъде съставен АУАН в негово отсъствие. По делото няма
данни поканата да е била връчена.
Въз основа на установената фактическа обстановка от служителите на
ПВ и събраните материали от служителите на СДВР бил съставен АУАН в
отсъствие на нарушителя, на основание чл.40, ал.2 ЗАНН във вр. с чл.129,
ал.1 ЗМГО и му бил връчен на 15.03.2021 г., като представляващият се
подписал на разписката и на нарушител, макар, че не присъствал при
съставянето на АУАН. По делото не се установява жалбоподателят да е бил
надлежно поканен за да му бъде съставен АУАН на 02.03.2021 г.
Въз основа на изготвения акт за установяване на административно
нарушение било издадено атакуваното наказателно постановление № 34 от
19.05.2021г. от председателя на Патентно ведомство на Република България, с
което за нарушение и на основание чл.127, ал.1 от Закона за марките и
географските означения (ЗМГО) на жалбоподателя било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ от 6 500 (шест хиляди и
петстотин) лева. Санкционният акт бил връчен на дружеството-жалбоподател
на 01.06.2021г. срещу подпис – видно от разписка – неразделна част от
обжалваното наказателно постановление, а жалбата срещу последното била
депозирана в законоустановения 7-дневен срок.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателствени
средства, съдържащи се в показанията на свидетелите Н.Н., ЦВ. СТ., Ю. И.
Х., както и в писмените доказателства по делото: сведения, протокол за
доброволно предаване, извадка от търговския регистър, констативен
протокол, докладна записка, справка за извършена проверка от служителите
на СДВР, справка за марката „B. S.“; веществените доказателства – вещи
на съхранение в ПВ снимков материал.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като ги намира
за обективни и логични, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и
кореспондиращи помежду си, като същите са израз на непосредствените
4
възприятия на свидетелите по случая, доколкото те са присъствали и са
осъществили проверката в магазина на дружеството-жалбоподател и
съобщават информация за обстоятелствата по извършването на проверката и
констатираните факти. Съдът се довери и на надлежно приобщените по
делото писмени доказателства, доколкото същите доизясняват в пълнота
обстоятелствата по разглеждания случай, вкл. обстоятелствата относно
регистрираната марка в процесната хипотеза и обстоятелствата по
проверката. По делото не са представени доказателства, че е налице
разрешение за ползване на марката от правоносителя. По делото се
установява, че процесните вещи са предадени и се намират на съхранение при
Председателя на ПВ. Анализът в съвкупност на посочените относими гласни
и писмени доказателства води до несъмнени и еднозначни фактически изводи,
без противоречия, които да налагат подробно и поотделно обсъждане на
доказателствения материали.
При така установените фактически обстоятелства, първостепенният
съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата съдът приема за процесуално допустима, доколкото същата
изхожда от легитимирано лице, при спазване на срока за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем, подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдебният състав на първата инстанция, след извършването на
служебна проверка относно компетентността на длъжностните лица, които са
съставили АУАН, съотв. издали НП, счита, че при съставянето на Акта, респ.
при издаването на НП, са спазени съответните законови правила относно
компетентността на органите, издали двата документа.
При установените фактически обстоятелства, съдът счита, че
актосъставителят и наказващият орган правилно и законосъобразно са
приложили материалноправната разпоредба на чл.127, ал.1 ЗМГО, като са
приели наличието на административно нарушение от страна на дружеството-
жалбоподател „B. S.“. За да бъде налице административно нарушение по чл.
127, ал.1 ЗМГО, е необходимо съответното лице (физическо или юридическо)
да използва в търговската дейност по смисъла на чл.13 ЗМГО стоки или
услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, и
5
това да се осъществява без съгласието на нейния притежател, като следва от
буквалното и стриктно тълкуване на санкционната разпоредба.
Същевременно, разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗМГО въвежда легално
дефиниране на понятието „използване в търговската дейност” по смисъла на
ал.1 – това е поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара,
или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето
на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак;
използването на знака в търговски книжа и в реклами. Нормата на чл.13, ал.1
ЗМГО определя и обхвата на правото върху марка за неговия притежател – да
я използва; да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово
съгласие да използват в търговската дейност знак, който: е идентичен на
марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е
регистрирана; поради неговата идентичност или сходство с марката и
идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака
съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката; е идентичен или сходен на
марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за
които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност
на територията на Република България и използването без основание на знака
би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или
известността на по-ранната марка или би ги увредило.
Съдебният състав намира, че в конкретния случай безспорно се
установява твърдяното от актосъставителя визуално сходство между
регистрираната словна марка „B. S.“ с рег. № и знака, с който са означени
процесните стоки. Освен това не е налице по делото спор относно посоченото
обстоятелство, респективно жалбоподателят не отрича този релевантен факт.
Марката с рег. № е регистрирана за стоки от клас 25 „…облекло, обувки,
шапки и принадлежности за глава“ от МКСУ. При извършения сравнителен
анализ между процесните стоки и тези, включени в списъка на стоки от клас
25 от МКСУ, се установи, че същите попадат в обобщената категория
„облекло“ от клас 25 от МКСУ, за който е регистрирана марката. Освен това
настоящият съдебен състав счита, че поради високата степен на сходство на
знака „B. S.“, с който са означени стоките, с марката с рег. № , както и поради
идентичността на стоките с тези, включени в списъка на регистрираната
6
марка от клас 25 от МКСУ, съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с този на
марката. Вероятността за объркване се изразява в погрешна представа, която
може да се създаде относно действителния произход на стоките като такива,
предлагани за продажба със съгласието, знанието или под контрола на
притежателя.
От обективна страна е налице и елементът „ползване в търговската
дейност“ по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 вр. чл.13, ал.1, т.2 ЗМГО, тъй като от
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в търговски
обект - магазин № 76 – БТЦ, находящ се на територията на СБ „И. – 2“,
юридическото лице „З.-99“ с управител Б. Т. З. предлага за продажба
процесните стоки, означени със знака на марката „B. S.“. Стоките били
изложени на закачалки, като по този начин били възприети от неограничен
брой посетители на търговския обект като такива, предложени за продажба.
Освен това обстоятелството, че органите на МВР установили в търговския
обект наличие на 14 бр. пликове, всеки от които съдържащ по 3 (три) броя
комплекти детски горнища и долнища, носещи знаците на валидно
регистрираната марка „B. S.“, говори достатъчно красноречиво, че
процесните стоки не са за лично ползване, а именно за продажба. Ноторно
известно е, че никой, дори и търговец, не държи такова немалко количество
стоки за лично потребление. Житейски логично е в конкретния случай
последните да бъдат предназначени именно за продажба. С оглед изложеното
съдът приема за безпочвени възраженията на жалбоподателя в тази насока.
Тъй като в конкретния случай отговорността е ангажирана на
юридическо лице и същата е обективна и безвиновна, се явява безпредметно
обсъждане на субективната страна на деянието.
По отношение на наложената „имуществена санкция“ в размер на 6 500
лв съдът намира за необходимо да отбележи, че предвидената от
законодателя санкция в разпоредбата на чл.127, ал.1 ЗМГО е относително
определена в границата от 3000 до 20 000 лв. В конкретния случай
административнонаказващият орган е преценил обуславящите отговорността
обстоятелства и правилно е определил наказание под средния размер към
минимума. Същото е от естество да превъзпита нарушителя към бъдещо
спазване на административното законодателство, както и да повлияе в
7
положителен аспект и върху останалите членове на обществото.
Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата
на чл.28 ЗАНН. Степента на обществена опасност на едно административно
нарушение е в пряка връзка с развитието на обществените отношения, които
то накърнява в даден исторически момент. Това означава, че тя не е нещо
неизменно, поради което съобразно характера на това деяние и неговото
отрицателно значение, линията на наказателната политика ще се насочи към
налагането на по-строги или по-леки наказания. Именно видът и размерът на
наказанието се явяват проекция на тази политика. Те са функция на
значимостта на нарушението за държавния ред и степента му на обществената
опасност. Настоящият случай не би могъл да се квалифицира като маловажен,
поради обществена опасност на извършеното нарушение, което не разкрива
отлики и по- занижен интензитет в сравнение с проявлението на подобен род
противообществени прояви. В конкретния случай стоките, предлагани за
продажба, са общо 42 на брой, което по естеството си е отегчаващо
отговорността обстоятелство. Отегчаващо отговорността се явява и
обстоятелството, че липсват изобщо документи, удостоверяващи произхода
на процесната стока, което от своя страна застрашава в известна степен и
нормалното развитие на икономическите процеси в страната. Общата
стойност на процесните стоки, предмет на нарушението, също е индикация за
висока степен на обществена опасност, тъй като по този начин значително се
нарушава изключителното право на притежателя на регистрираната търговска
марка. Спазването до този момент на ЗМГО, респективно липсата на подобни
нарушения от страна на дружеството-жалбоподател, не може да се приеме за
достатъчно смекчаващо обстоятелство, за да е налице маловажен случай. В
случая, макар и немалък брой – 42 бр. анцузи (горнище и долнище),
последният е сравнително нисък, както и общата парична стойност – 2 055,06
лв., е сравнително ниска, поради което не може да се обуслови приложението
на престъпния състав по чл.172б, ал.2 НК, но сами по себе си тези
обстоятелства не могат да изключат административнонаказателната
отговорност на дееца. По тези аргументи настоящата съдебна инстанция стига
до извода, че чл.28 ЗАНН е неприложим към процесния случай. Ето защо
следва да се приеме, че поведението на жалбоподателя се отличава с
достатъчен интензитет, за да се конституира същото като административно
нарушение и да се санкционира по предвидения ред.
8
Въпреки това НП следва да бъде отменено, тъй като в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
дружеството жалбоподател.
На първо място от текста на изготвената покана до дружеството-
жалбоподател не става категорично ясно, че същият е поканен за съставяне на
АУАН срещу него. Освен това АУАН е съставен на дата различна от тази, за
която се отнася поканата. Най-същественото обаче в случая е, че поканата не
е била връчена на дружеството-жалбоподател, а по делото не се установява то
да не е можело да бъде открито на адреса /приложената по делото обратна
разписка с отбелязване „непотърсена“ не е достатъчна да установи това
обстоятелство/, още повече, че впоследствие АУАН е връчен на дружеството-
жалбоподател на същия адрес.
Предвид на това съдът намира, че актът е съставен в нарушение на
изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, без на същото да е присъствал
нарушителя и, без да са били налице основанията за изключение от това
правило по чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Действително след съставянето му актът е бил
предявен на нарушителя, което се установява на база постъпилото срещу
същия възражение, но това са отделни действия от процедурата по
ангажиране на административно-наказателна отговорност, регламентирани
самостоятелно съответно в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като връчването на акта не
санира допуснатото при съставянето му нарушение. С оглед на изложеното,
то още със самото съставяне на акта е допуснато нарушение на процесуалните
правила, което предвид обстоятелството, че пряко рефлектира върху правото
на нарушителя да представи обяснения и възражения, които да бъдат
отразени в акта, съгласно чл. 42, т. 8 ЗАНН, както и да възприеме действията
по съставяне на АУАН, включително участието на свидетели, следва да се
определи като съществено и само по себе си налага отмяна на издаденото въз
основа на акта, наказателно постановление. (в този смисъл изрично Решение
№ 4562 от 08.07.2021 г. по адм. д. № 4892/2021 г., Решение № 5104 от
15.07.2016 г. по адм. д. № 3392/2016 г., Решение № 4543 от 04.07.2018 г. по
адм. д. № 4474/2018 г., Решение № 3074 от 18.06.2020 г. по адм. д. №
818/2020 г., Решение № 3075 от 18.06.2020 г. по адм. д. № 595/2020 г.,
Решение № 2637 от 26.05.2020 г. по адм. д. № 1352/2020 г., Решение № 5990
9
от 16.10.2019 г. по адм. д. № 2577/2019 г., Решение № 853 от 15.02.2021 г. по
адм. д. № 11128/2020 г., всички по описа на АССГ ).
Предвид на това и с оглед допуснатото нарушение на процесуалните
правила, което съдът определя като съществено, предвид пълното
неглижиране на разпоредбата на чл. 40 ЗАНН от страна на актосъставителя,
то и наказателното постановление подлежи на отмяна.
При този изход на спора в полза на дружеството жалбоподател, следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лева, за което
е представен списък и договор за правна защита и съдействие, в който е
отбелязано, че служи за разписка и че сумата е платена в брой при неговото
подписване. Размерът на адвокатското възнаграждение съответства на
тежестта на делото, размерът на наложената санкция и процесуалната
активност на адвоката, поради което не е прекомерен и не са налице
основания за неговото намаляване.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 98-ми състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 34 от 19.05.2021г., издадено
от председателя на Патентно ведомство на Република България, с което за
нарушение и на основание чл.127, ал.1 от Закона за марките и географските
означения (ЗМГО) на жалбоподателя „З.-99“ ЕООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ от 6 500 (шест хиляди и
петстотин) лева, а на основание чл.127, ал.5 от ЗМГО са отнети в полза на
държавата и предадени за унищожаване стоки-веществени доказателства –
42 бр. детски комплекти на анцуг (горнище и долнище).
ОСЪЖДА Патентното ведомство да заплати на „З.-99“ ЕООД, ЕИК:, да
заплати 500 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11