Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./17.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря
Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7484 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от П.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:***, офиси 16-17, чрез адв. Н.Ж. от ВАК
жалба срещу Заповед № ***/03.04.2019г. на кмета на район
Приморски, с която е одобрена оценка за извършените подобрения в размер на 2610
лева, в частта от имот № 444 по ПКП, попадаща в имот с идентификатор *****по
ПНИ на *****, собствеността върху който е възстановена на наследниците на Й.Т.К.,
по реда на ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като оценката е неправилно извършена. Същата не включва
извършените подобрения, представляващи присъединяване на поземления имот към водопреносната мрежа и осигуряване на достъп до услугите на
ВиК-Варна ООД. Оспорва приетата оценка, като счита,
че същата не е съобразена с пазарните цени.
От издателя на административния акт - Кмет
на Район Приморски - Община Варна е постъпило писмено становище за
неоснователност на жалбата.
Заинтересованите
лица В.Ж. и Т. Т., чрез процесуалния си представител адв.
У. сочат, неоснователност на жалбата.
Другите
конституирани заинтересовани лица не са се явили и не са изразили становище
лично или чрез представител.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 503 от 13.05.1998г. на ОСЗГ гр. Варна е
признато правото на собственост на наследниците на Й.Т.К. в съществуващи
/възстановими/ граници на имот - нива с площ 7.150 дка. попадаща в местност по
§4 от ЗСПЗЗ " КАРАЯН ТЕПЕ".
Със Заповед № 373/16.08.2018г на Кмета на р-н „Приморски”
на осн. §4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влезлия в
сила ПНИ на *****“, одобрен
със Заповед № ****/22.01.2018г
на Областния управител на област с административен център гр. Варна и Решение
№503/13.05.1998г. на ПК-Варна, е възстановено правото на собственост при
условията на § 4б ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на Й.Т.К. върху имот с
идентификатор *****по Кадастрална карта, с площ от 386 квадратни метра, при
граници имоти с идентификационни номера: 6565, 444, 443.
Със Заповед № *****/03.04.2019 г. на Кмета на район „Приморски”
при Община Варна на основание §31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999г. за
изменение и допълнение па ППЗСПЗЗ, във връзка с §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗС
е одобрена оценката на Ж.Б.- лицензиран оценител в размер на 2610 лв. за
извършени подобрения в частта от поземлен имот с планоснимачен
№ 444 по кадастрален и помощен план към ПНИ за местност ****“, община Варна, попадащ в
новообразуван имот № ****, собствеността върху който е възстановена на
наследниците на Й.Т.К., с Решение № 503/13.05.1998г. на Поземлена комисия-Варна
и Заповед за възстановено право на собственост № ***/16.08.2018г., на кмета на Район
"Приморски", Община Варна, издадена при условията на § 4б, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, с бивш ползвател на имота по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – Д. П. Петров.
Със Заповед № *****/28.01.2016 г. на Кмета на Община Варна,
функциите на същия по одобряване на оценките по § 4л вр.
§ 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. §31 ал. 1 т.1, т.2 и т. 3 от
ПЗР на Постановление № ***/16.12.1999г. на МС за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, се възлагат на кметовете на райони и кметства по
местонахождение на имотите.
Според заключенията на вещото лице Ц.А. по допуснатите
СТЕ и ДСТЕ, приети от съда като обективно и компетентно изготвени, в имота към
момента на огледа от вещото лице има насаждения по вид, физиологично състояние,
възраст на обща стойност 404.90 лева. Подобренията от строителен характер
възлизат на стойност 4005 лева, вкл. и стойността на процедурата по
присъединяване към водопроводната мрежа и достъп до ВиК
услуги. Стойността на направените подобрения /трайни насаждения и подобрения от
строителен характер/ в частта на имот № 444 по ПКП, попадаща в имот с
идентификатор *****по ПНИ за местност ****, община Варна се определя в общ
размер на 4410 лева.
Въз основа
на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия
закон, приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат
на оспорения акт, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения срок за това, поради което е процесуално допустима.
С жалбата се иска отмяна на Заповед № ****/03.04.2019г. на кмета на район
Приморски, с която по реда на § 4л. вр. § 4в от ПЗР
на ЗСПЗЗ вр. чл. 72 ЗС вр.
§ 31 ал. 3 вр. ал. 2 т. 3 от ПМС № ****/16.12.1999г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрена оценка на извършени подобрения в частта от имот
№ 444 по ПКП, попадаща в имот с идентификатор *****по ПНИ на *****, в размер на
2610 лева, подлежащи на заплащане от реституираните собственици - наследниците
на Й.Т.К..
При служебната проверка по реда на чл.
168, ал. 1 АПК съдът намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроизводствените правила, като съдържа
минимално изискуемите реквизити за редовността й от формална страна съгласно
чл. 59 АПК, поради което не е налице основание по см. на чл. 146 т.1-3 АПК за
отмяна на процесуално основание.
Подобренията по см. на чл. 72 ЗС представляват
извършени от владелеца материални въздействия върху имота, чрез влагане на труд
или набавяни материали, които по този начин обективно увеличават стойността му. Критерият, по който следва да се определи дали е налице
подлежащо на заплащане подобрение, е трайното му прикрепване към земята - в т.
см. е ППВС 6/1974 г. на ВС. Подобренията следва да го правят трайно
годен да задоволява нужди, които в дотогавашното му състояние не е задоволявал.
След като с извършените разходи за материали и труд, и полаганите грижи
добросъвестният владелец е предизвикал трайно обективно увеличаване в общата
стойност на имота, той има право да иска възстановяване на това увеличение: той
е обеднял със стойността на вложените труд и разходи за материали в извършване
на подобренията, с които действителният собственик се е обогатил.
Специалната норма на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ изрично
сочи, че лицата, извършили подобрения в имотите, подлежащи на връщане, имат
правата по чл. 72 ЗС. В § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ е
указан компетентният орган и срокът, в който се извършва оценката на земите,
сградите и подобренията, като нормата препраща към ППЗСПЗЗ. Съобразно § 31
ал. 2, т. 3 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 113 от 1999г., изм. ДВ, бр. 44 от 2001 г., изм. ДВ, бр. 62 от 2009 г./ в случаите по § 4в от
ПЗР на ЗСПЗЗ, оценката на подобренията върху
подлежащите на възстановяване имоти се извършва по пазарни цени от техническата
служба на общината. Няма пречка, както е в
случая, оценката де се изготви от лицензиран експерт-оценител, след което да се
приеме и съгласува от общинската техническа служба.
Безспорно настоящата хипотеза попада в § 31 ал. 2 т. 3
от цитирания нормативен акт, тъй като се касае за оценка на стойността на
подобрения по см. на специалната разпоредба на § 4в от ПЗР към ЗСПЗЗ, а не на
стойността на поземлен имот или част от него /или сграда/ по см. на §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ вр. § 31
ал. 2, т. 1 и т. 2 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999г. Дори и да се приеме
противното, реда за определяне стойността на подобренията е идентичен - съобразно
§ 31
ал. 2, т. 1 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999г. /в ред. към изготвяне на заповедта/ вр. чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за
държавната собственост, приет с Постановление № 254 на Министерския съвет от
2006 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.), меродавна е
пазарната им цена определена от независим оценител, която не може да е по-ниска
от данъчната оценка /посочването на данъчната оценка в чл. 90 ППЗДС като
критерий е още едно основание за неприложимост на тази норма към оценката на подобрения,
доколкото за тях такава не е налице/ .
Според чл. 72 ал. 1 изр. 2-ро ЗС увеличението на
стойността на имота се определя към деня на постановяване съдебното решение.
При съответно прилагане на тази разпоредба по отношение на подобренията в
хипотезата на подлежащи на връщане имоти, стойността на подобренията следва да
бъде преценена към момента на издаване на индивидуалния административен акт,
одобряващ оценката и създаващ задължение за заплащане на подобренията от страна
на възстановените собственици. В ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане не се
съдържат други критерии, поради което определянето на пазарната стойност на
извършените подобрения е с оглед факта на обективното им съществуване към
момента на оценяването. В т. см. Решение по адм. д.№
1336 /2015 г. на Административен съд – гр. Варна.
В контекста на разглеждания случай, гореизложеното
означава, че след като преобретателят на имота,
влагайки труд и материални средства в периода, в който е ползвал процесната част от имота, е увеличил стойността му чрез
засаждане на трайни насаждения и строителни подобрения. Това обосновава правото
на жалбоподателя да получи обезщетение за подобренията на имота, респективно –
задължение на законните наследници на реституирания собственик да му го
заплатят. Към 2018г. (когато е издадена заповед в полза на наследниците на
бившия собственик) сторените в имота подобрения са създадени лично от него
(според възрастта посочена от вещото лице на трайните насаждения) и неговият патримониум реално е намалял със стойността им.
Освен горепосочените процесуални права и задължения на
страните, в конкретния случай са налице и материалноправните
основания за упражняването им – ПНИ за процесния имот
е влязъл в сила, процедурата по възстановяване собствеността в полза на наследниците
на бившия собственик е приключила с влязъл в сила акт на компетентен орган –
заповед на осн.§4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ, а наследниците
са упражнили редовно правото си по §31 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. за
ИДППЗСЗПП.
Предвид изложеното, съдът намира, че спорът по
същество – съобразно заявеното с жалбата и становището на жалбоподателя във
всички фази на производството, се изчерпва с вида, броя и стойността на
подобренията, които подлежат на обезщетяване. В тази насока съдът кредитира
изцяло заключенията по СТЕ и ДСТЕ, приобщени като доказателства в хода на
съдебното производство. С тях са определени по-високи стойности за подобренията,
(4410 лв. вместо 2610 лв.), в сравнение с тези, определени от експерта в
административното производство. Разликата се дължи както на различия в броя и
вида на подобренията, така и в резултат на прецизирането им по вид и възраст,
като предвид малкият период от време, не е налице разлика в стойностите към
момента на приключване на съдебното дирене и издаване на адм.
акт. Ето защо съдът намира, че действителната пазарна стойност на всички
подобрения в частта от имот № 444 по ПКП, попадаща в имот с идентификатор *****по
ПНИ на *****, подлежащи на заплащане от реституираните собственици -
наследниците на Й.Т.К., определена по реда на приложимите подзаконови
нормативни актове, към релевантния момент по чл.142 ал.2 АПК е в размер на 4410
лева.
Подобренията представляват
извършени от владелеца материални въздействия върху имота, чрез влагане на труд
или материали, които по този начин обективно увеличават неговата стойност. Ако
с извършените разходи за материали и труд добросъвестният владелец, към който е
приравнен и ползвателя на земеделски земи по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, е
предизвикал трайно обективно увеличение в общата стойност на имота, той има
право да му бъде заплатено това увеличение. В конкретния случай, от изслушаната по делото
експертиза безспорно е установено, че в процесния
имот е изградена В и К инсталация. Тази инсталация е изпълнена под земята и е
трайно прикрепена към нея, същата увеличава стойността на имота и представлява
подобрение по смисъла на закона, поради което е следвало да бъде включена в
оценката по § 4л, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Поради изложените съображения настоящата съдебна
инстанция намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна в частта относно
размера на определеното обезщетение, което налага изменение на оспорения акт
чрез увеличаване на оценката от 2610 лв. на 4410 лева, в какъвто размер според
настоящия съдебен състав е действителната пазарна оценка на подобренията по см.
на § 31 ал.2 т.3 ПЗР от ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателят е претендирал да му бъдат присъдени
разноски по делото. Същият е заплатил
депозит за експертизи
в размер на 404.00 лева и държавна такса в размер на 12 лева.
Представеният
договор за правна помощ и съдействие удостоверява, че е заплатено
възнаграждение на пълномощника в размер на 500 лева. Адв.
Ж. е извършил процесуално представителство на жалбоподателя по делото. Ответникът
не е направил
възражение за прекомерност на платеното възнаграждение в размер на 500 лева,
предвидено като възможност в разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, вр.чл.144 АПК. С оглед изхода на
спора, на основание чл.143 ал.1 АПК, искането
е основателно и на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените от него разноски за
експертизи, държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на
916лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № ******/03.04.2019г. на кмета на район
Приморски, с която е одобрена оценка за извършените подобрения в частта от имот
№ 444 по ПКП, попадаща в имот с идентификатор *****по ПНИ на *****,
собствеността върху който е възстановена на наследниците на Й.Т.К., като УВЕЛИЧАВА ОЦЕНКАТА от 2610 лв. на 4410 лева, която следва да бъде заплатена от
наследниците на Й.Т.К. в полза на наследниците на Д. П. *** да заплати в полза
на П.Д.П., ЕГН **********,
адрес: *** сумата
от 916 /деветстотин и шестнадесет/ лева,
представляваща сторени разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Варна в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: