РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Елин Пелин, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20221820100858 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.49, ал.3 от
СК, депозирана от В. Д. П. от с. Огняново, с ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адв. Др. Д., против Н. Г. от гр. София, родена на 11.06.1969 година в РУкрайна.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждаски брак на
28.11.2017 година. От брака си няма родени деца, както и по време на брака си не са
придобивали недвижимо имущество.
Твърди се, че в началото на брака отношенията между спърузите стояли добре, но
в последствие възникнали непреодолими пречки за съвместен живот, довели до пълна трайна
раздяла.
Твърди се, че преди повече от една година и двамата съпрузи напуснали семейното
жилище и всеки от тях заживял свой самостоятелен живот.
Твърди се, че брачната връзка е лишена от дължимото съдържание и съществува
само на книга.
По същество се иска съдът да прекрати брака между страните по вина на
ответницата, алтернативно по вина и на двете страни.
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответната страна,
чрез адв. Б. - особен представител, е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва
твърдението на ищеца за вина единствено на ответника за разстройствота на брака. По
същество се иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска или да прекрати брака
по вина и на двамата съпрузи.
В показанията си св. Анева твърди, че познава ищеца от 1988г., а ответницата от
2019г.. С тях били съседи в с. Огняново. Събирали се с тях от време на време семейно. От
1
около година и половина страните не живеели заедно и през това време свидетелката не е
виждала Н.. Когато се запознали В. представил Н. за негова съпруга. В началото всичко между
В. и Н. било красиво и нормално, но в последствие свидетелката усетила, че отношенията
между страните вече не били добри. Това личало от поведението им един към друг. Н. спряла
да контактува със семейството на свидетелката и ги отбягвала. Н. се държала хладно и
страняла и от В.. Знае, че страните няма общи деца от брака. Дочувала е по съседство някакви
разговори на висок тон между В. и Н., но не е разбрала съдържанието.
От показанията на св. Анев е видно, че познава ищеца от двадесет години, а
ответница от 2019 год.. Знае, че страните са били семейство, като в началото всичко било
прекрасно, но с времето нещата се променили. В. и Н. спрели да си говорят. От около една
година и половина свидетелят не е виждал ответницата. Вероятно имало недоразумения между
страните, защото Н. в последствие „ изстинала“ към семейството на свидетеля и към общите им
познати и това се усещало. Когато се събирали двете семейства, а така и с други познати, Н.
започнала да страни от компанията им. Според свидетеля липсва съвместимост между Н. и В..
Нито ищеца нито ответницата споделяли за проблемите си в брака.
В показанията си св. Казасян твърди, че познава и двете страни , като техен кум,
тъй като ищецът го помолил да им кумува. Ищецът и ответницата се запознали в
Днепропетровск /днес гр.Днипро,Украйна /, харесали се и в последствие, като си дошли в
България сключили граждански брак. В началото всичко в отношенията между съпрузите било
нормално. Събирали се в една компания, като и двамата съпрузи били контактни и не е имало
недоразумения помежду им. След Ковид-а съпрузите отишли да живеят в с. Огняново. В
последствие се усетило охлаждане в отношенията между страните. Н. започнала да се оттегля
от компаниите им, а по-късно, когато свидетелят се срещал с ищеца, Н. вече и не присъствала.
В. отговарял на свидетеля, че вече между него и Н. нещата не вървят. Ищецът не обичал да
споделя за личния си живот. В последствие съпрузите се разделили и това станало преди около
една година и половина. Ищецът си имал свой личен живот. По-късно се оказало, че ответницата
имала дъщеря от друг брак. И отношенията между съпрузите започнали да охладняват, когато
дъщеря й, заедно с още една жена дошли в България. Общуването между съпрузите било на
руски и на български език, като ищецът бил ерудиран човек и имал много добър говорим руски
език. В. също имал деца от друг брак, които били пълнолетни и живеели самостоятелно и не
представлявали фактор, от който да е последвало влошаването на взаимоотношенията между
двамата съпрузи.
След преценка на доказателствата съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните по делото са сключили граждански брак на 28.11.2017 год., видно от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак №
3458/28.11.2017 год., изд. от Столична община, район „Оборище“, гр. София.
От брака си страните няма родени деца, както и имущество придобито в режим на
съпружеска имуществена общност. Нямат и семейно жилище, тъй като послужилото им за
такова е било напусната от Венцисав и Н. повече от година преди депозиране на исковата
молба за развод от ищеца. Съпрузите са във фактическа раздяла повече от една година и от
тогава се е установила трайна липса на съжителство и контакти между тях, в каквато насока са
показанията на свидетелите Анев, Анева и Казасян.
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК.
Съпрузите живеят разделени вече повече от година. Между тях липсват каквито и
да е контакти, взаимност, подкрепа, заинтересованост, грижа един за друг. И двамата съпрузи са
напуснали семейното жилище и са заживели всеки свой личен живот. Видно от свидетелските
показания липсата на съвместимост между съпрузите е довело до възникване между тях на
2
недоразумения, довели първоначално до охлаждане на отношенията между Наталиа и В., а в
последствие ескалирали в раздялата им, която вече с продължителност повече от година и
половина. Сам ищецът е споделял пред св.Казасян, че вече не вървяли нещата между него и
съпругата му. Още с исковата молба ищецът твърид, че лично, както и съпругата му, са
напуснали семейното жилище около година преди депозиране на молбага за развод, като всеки
си е заживял свой личен живот, без насрещни контакти и заинтересованост един спрямо друг.
При така изложеното съдът намира, че брачната връзка между страните е лишена
от предвиденото от закона съдържание, поради което следва да бъде допуснат развод. Както
ищецът, така и ответната страна поддържат с исковата молба, съответно с отговора по чл.131
ГПК наличие на двустранна вина за охлаждане на отношенията между съпрузите и изпразване
от съдържание на брачната връзка. Ищецът и ответницата не желаят запазване на брачното
правоотношение, в контекста на насрещни изявления за прекратяване на брака по вина на
другия съпруг. Обстоятелството, че ищецът не обича да споделя за личния си живот, не го
освобождава от отговорност в отношенията с ответницата за запазване на брачната връзка, до
колкото сам е споделил на св. Казасян / и заявил с ИМ/, че лично е напуснал семейното жилище
и вече „нещата между него и съпругата му не вървят“. От своя страна ответницата също е
напуснала семейното жилище, като е престанала да разговаря със съпруга си, както и е
започнала да страни от общите за семейството им компании / вж. показанията на св. Анева, св.
Анев/, като по този начин също й вменена отговорност за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, каквото с ИМ се твърди за настъпило. Свидетелите по делото са
възприели охлаждане в отношенията между съпрузите, което охлаждане представлява
двустранен акт / на ищеца и на ответника /. От една страна съпругата е започнала да страни от
съпруга си, а последния за себе си е установил, че отношенията му с Н. „ вече не вървят“.
Между съпрузите е настъпило отчуждение до степен, в която взаимоотношенията им се
намират в противоречие и с принципите заложени в чл.2, т.3, т.7 от СК, както и в противоречие
с чл.14 от СК. В последна връзка не се установява от доказателствата по делото, коя да е от
страните да е положила каквито и да е конкретни усилия за заздравяване на брачното
правоотношение. В този смисъл и с оглед свидетелските показания за съда се налага извод, че
бракът между страните е изчерпан от дължимото се по смисъла на чл.14 СК съдържание,
поради несъвместимост между характерите на двамата съпрузи, охлаждане в отношенията с
настъпило в последствие разделно живеене и пълно отчуждаване, което с продължителност
повече от една година. Горното е показателно за липса у страните на взаимно уважение, на
съвместно живеене и наличие на взаимно бягство от дължимата се обща загриженост за
семейството / чл.14, чл.15 от СК/, при несъмнено установена в процеса обща воля за това и у
ищеца и у ответника / вж. св.Казасян, св. Анев /. Ето защо настоящият състав приема, че вина
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА сключен на 28.11.2017 година с Акт за граждански
брак № 3458/28.11.2017 год., изд. от Столична община, район „Оборище“, гр. София, между
В. Д. П., с ЕГН **********, от с. Огняново, Община Елин Пелин, обл. Софийска и Н. Г. от
гр. София, родена на 11.06.1969 година в РУкрайна, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал. 3 СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на двамата съпрузи.
Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
3
4