Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2993 по описа за 2017 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е предявени искове с правно основание чл. 58, ал. 1 и вр. с чл. 53, чл. 74 и чл. 78 от Конвенцията на ООН за
договорите за международна продажба на стоки - CISG
(КДМПС) вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът “Н.,Р.Х.”
мбХ, Република Австрия, твърди, че в периода 01-05 април 2017 г. между него и ответника “И.П.” ЕООД, ЕИК********,
е разменена кореспонденция по повод заявен интерес от българското дружество
относно доставка на предлагани от ищеца продукти. Кореспонденцията включвала
искане за оферта, спецификация, офертна цена и срок на доставка на общо 20 тона
от продуктите SBS R на прах, SBS L на прах, SBS R на гранули и SBS L на
гранули. Ищецът твърди, че на 07.04.2017 г. на база на оферираните цени и срок
на доставка ответното дружество изрично заявява доставката на общо 20 тона от
посочените продукти, за което е издадена от ищеца на ответника проформа-фактура,
която е приета от ответника без възражения. Ищецът твърди, че на 20.04.2017 г.
продуктите са доставени от Кралство Нидерландия в базата на “И.П.” ЕООД ***
момента на доставката е направен отказ от ответника да приеме и заплати
поръчаните и доставените стоки. Поради отказа се наложило пренасочване на
доставката към специално наети за случая допълнителни складови помещения при
логистичния доставчик на ищеца за територията на Република България - “ДСВР.” ЕООД. Ищецът
твърди, че въпреки водените разговори между страните и изпратената от ищеца до
ответника нотариална покана, до момента на подаване на исковата молба стоките
не са приети и заплатени от страна на ответното дружество.
Претендира да
бъде осъден ответника да му заплати сумата от 145 748,45 лева с включен
ДДС, представляваща незаплатена цена за стоки по търговски договор съгласно
проформа-фактура № 124/30253196/10.04.2017 г., ведно със законната лихва от
27.10.2017 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й
плащане, сумата от 7 667,10 лева, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва, считано от 21.04.2017 г. (деня, следващ датата на извършената
доставка) до 26.10.2017 г. и сумата от 1 417,85 лева, представляваща
обезщетение за платена от ищеца наемна цена за наетите допълнителни складови
площи на “ДСВР.” ЕООД за
съхранение на поръчаната, доставена, неполучена и незаплатена от “И.П.” ЕООД стока и цена
за складови манипулации на същата за периода от 21.04.2017 г. до 26.10.2017 г.
Ищецът претендира разноски по делото.
Ответникът “И.П.” ЕООД подава отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Оспорва
твърдението на ищеца, че между страните е сключена търговска сделка. Сочи, че
между страните липсва постигнато съгласие по основните елементи на договора –
цени, срокове и условия на изпълнение, както и че няма обективирано съвпадане
на волеизявленията на страните за извършване на доставка, не са приети цените и
другите условия на сделката. Оспорва наличието на парично задължение към ищеца.
Ответникът въвежда твърдения, че между страните не е посигнато съгласие, тъй
като ответникът не е приел цените и условията съгласно проформа-фактура,
издадена от ищцовото дружество и изпратена по електронна поща, доколкото върху
цените отделно се начислявало ДДС, а същото не било включено в оферираната цена.
Ответникът твърди, че веднага след като управителят на ответното дружество е
узнал за изпратената проформа-фактура, незабавно е оспорил цените и условията и
отказал доставката, тъй като некоректно оферираното увеличавало цената на
материалите с 20%. Сочи, че е изразил несъгласието и отказа на 13.04.2017 г. в
няколко телефонни разговора с представители на ищцовото дружество и с разменена
кореспонденция по електронна поща. Сочи, че след като се е противопоставил на
проформа-фактурата и не е изпълнил условието на извършване на 100% авансово
плащане на цената, то за ищеца не е възникнало основание да достави стоките.
Ответникът сочи, че независимо от това противопоставяне, без да има сключена
сделка и извършено предварително плащане, ищецът изпратил на адреса на
производствената база на ответника някакви стоки, които пристигнали на
20.04.2017 г., и при гореизложените обстоятелства ответникът отказал да ги
приеме. Сочи, че отново е уведомил ищеца, че няма сключена сделка и не са
изпълнени условията за доставка. Сочи, че при проведените разговори не се е
стигнало до споразумение с ищеца, защото същият отказал да доставя стоките по
пазарни цени към деня на доставката.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа предявените искове и изложените в исковата молба твърдения. Оспорва
твърденията на ответника. Въвежда твърдения, че на 13.04.2017 г. стоките са
били вече натоварени и са пътували към България. Сочи, че ответникът не е
отказал доставката, а в писмото от 13.04.2017 г. само е оспорил начисляването
на ДДС върху цената и е намалил количеството на 10 тона. Сочи, че по сключената
търговска сделка ищцовото дружество коректно е изпълнило задълженията си, а
ответното дружество отказвало да получи и заплати поръчаната от него и
доставена от ищеца стока.
В допълнителния отговор ответникът
поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че
без потвърждение на проформа-фактурата, в която в графа “условия за плащане”
е посочено “предварително заплащане”,
и без направено плащане съгласно нейните условия, не е налице действителна
търговска сделка. За ищеца не е възникнало задължение да достави стоката, а за
ответника – да я приеме и плати. Сочи, че в проформа-фактурата е записано “приблизителна дата на доставката - непотвърдена”. Оспорва свързаните с главната претенция искания за
заплащане на наемна цена, цена на складови манипулации и обезщетение за забава.
Допълва, че И.О.и Н.П.не са управители и легитимни представители на ответното
дружество и разменената с тях кореспонденция и комуникация не би могла да
обвърже дружеството за сключване на сделка, освен ако сделката е потвърдена от
компетентния му орган, което не е налице.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По
делото е представена кореспонденция между страните, водена по електронна поща. От
същата се установява, че на 03.04.2017 г. Н.П.от “И.П.” ЕООД е поискала от ищцовото дружество да предложи
оферта за доставка на 10 000 кг SBS линеарен (1101
или 1192) на прах и 10 000 кг SBS радиален (1184)
на прах. На 05.04.2017 г. К.К. е изпратил цена за доставка на продуктите, както
и техническите листове за двата продукта. Посочил е, че могат да доставят един
камион по 10 тона от двата продукта в седмицата след Великден.
На
07.04.2017 г. И.О.от “И.П.” ЕООД е направил заявка по електронна поща за
нуждите на дружеството за SBS R на прах – 3
тона, SBS L на прах – 3 тона, SBS R на
гранули – 10 тона, SBS L на гранули – 4
тона, т.е. общо количество от 20 тона.
На
10.07.2017 г. е изпратена от ищеца на ответника по електронна поща
проформа-фактура за извършване на плащането на продуктите по цени с начислен
ДДС.
По
делото е представена проформа-фактура № 124/30253196 от 10.04.2017 г., издадена
от ищеца на ответника за продаваните стоки, с условие – предварително плащане.
На
13.04.2017 г. в 14,56 часа К. е изпратил писмо до О., в което обобщава проведен
телефонен разговор – че ответното дружество не възнамерявало да плати
издадената фактура с ДДС, че в момента имало нужда от половин камион – 10 тона.
Посочено е също, че предвид факта, че доставката е предвидена да се извърши на
20 април, ще направи всичко възможно да уведоми доставчика да сторнира
доставката.
На
13.04.2017 г. в 15,53 часа К. е изпратил второ писмо до О., в което го
уведомява, че е получил отговор от колегите в Кратон, че стоката е натоварена и
камионът е на път, поради което не могат да го спрат и да преустановят
сделката. Уведомява, че очаква плащане по фактурата.
На
20.04.2017 г. е изпратено писмо от П. до К., че не са се съгласявали с условията
на доставка по проформа-фактурата, както и с посочените цени и авансово
плащане, че е отпаднала необходимостта от тези материали, които били доставени
самоволно от ищеца, и че не ги приемат и очакват разпорежданията на ищеца на
кой адрес да върнат камиона със стоката.
Представени
са от ищеца и приети като доказателства по делото товарителница CMR № T61499364, че стоки са
натоварени от Калло, Белгия, на 13.04.2017 г. за доставка на “И.П.” ЕООД в
България, дата на затваряне – 12.04.2017 г., както и товарителница –
транспортен документ № NL 80328179, че
стоки са изпратени от гр. Берген оп Зоом, Холандия, за доставка на “И.П.” ЕООД в България
на 20.04.2017 г., заминаване на 13.04.2017 г. От товарителниците е видно, че
камионът е пристигнал в 10 часа и е тръгнал в 15,20 часа от “И.П.” ЕООД и стоките
са получени на 21.04.2017 г. от “ДСВР.” ЕООД, гр. София.
Представена
е от ищеца и нотариална покана, връчена на ответното дружество чрез управителя П.
на 27.06.2017 г., в която последното е поканено в седмодневен срок от
получаването на поканата да подпише писмено споразумение за поетапно приемане и
заплащане на поръчаните от ответника и доставени от ищеца продукти, съобразно
уговорените цени и в предложения от ответника срок до края на месец август 2017
г.
Представено
е от ответника писмо, изпратено от него до ищеца в отговор на нотариалната
покана, че не е постигнато съгласие за условията на сделката при цените,
обективирани в проформа-фактурата.
Представени
са от ищеца справки от “ДСВР.” ЕООД относно приемането и складирането на
продуктите, както и цените за складиране на същите.
Представено
е и потвърждение от “ДСВР.” ЕООД за начислени суми за складиране и складови
манипулации на ищеца за периода от м. април 2017 г. до 25.10.2017 г. в общ
размер на 604,11 евро, като изрично е посочено в потвърждението, че сумите по
фактурите са платени по банков път.
По
делото е представено писмо от НАП, че след извършена проверка в Информационния
масив на НАП се установява, че в периода от 01.04.2017 г. до 21.04.2017 г. Н.П.и
И.О.са имали действащи трудови договори с “И.П.” ЕООД.
От изслушаното,
неоспорено от страните и прието заключение на Съдебно-техническа експертиза на вещо
лице А.А. и допълнение към заключението се установява, че изследваните
съобщения по електронна поща, разменени между страните, са с идентично
съдържание в двете пощенски кутии и няма данни за манипулация на информацията.
От разпита на
свидетелката Н.П.– служител на ответното дружество, се установява, че тя се е
свързала с ищцовото дружество във връзка с търсенето на материали за
производството на хидроизолационни материали, произвеждани от “И.П.” ЕООД.
Свидетелката казва, че през 2017 г. поискала оферта за доставка на
стиролбетагенстирол – SBS, получила
такава първо с техническите спецификации на продукта и после с наличните
количества в два различни типа – гранули и на прах, както и след това за цени
за доставката франко склада в София. Казва, че е предоставила
цените на И.О.– търговски представител при ответника, за продължаване на
търговските отношения с ищеца. Казва, че впоследствие са получили
проформа-фактура на 10.04.2017 г., в която били посочени допълнителни такси над
оферираната цена и авансово плащане на заявените количества. Казва, че не са
получавали договор за доставка.
Свидетелката
казва, че когато управителят И.П. се запознал с проформа-фактурата на
13.04.2017 г., отказал плащането й и И.О.се свързал по телефона и чрез и-мейл с
ищцовото дружество, че отказват сделката. Казва, че въпреки това на 17.04.2017
г. камионът, натоварен със стоката, пристигнал и те отказали да го разтоварят и
го върнали. От ищцовото дружество им казали, че не са съгласни, но камионът бил
върнат и стоката не е получена от ответника.
От разпита на
свидетеля И.О.– служител на ответното дружество, се установява, че той е
направил заявката за доставката на материала на 10.04.2017 г. На същия ден или
на 11.04.2017 г. получили проформа-фактура за стоката, в която цените били с
20% по-високи от посочените в офертата. Казва, че не били уведомени, че
ищцовото дружество има регистрация в България по ЗДДС. Казва, че не са били
уведомявани за условията за доставката, като им е казано, че след извършване на
плащането ще се уточняват начините на доставка. Казва, че условието било
авансово плащане на цената. Казва, че след като управителят на ответното
дружество се запознал с проформа-фактурата, отказал да се сключи сделката, за
което свидетелят уведомил по телефона представителя на ищцовото дружество - К.К..
Свидетелят казва, че получили и-мейл от К., в който ги уведомява, че ще се
опита да организира да не се товари камиона. Казва, че 7-8 дни след отказа в
базата на ответното дружество пристигнал камион, който те върнали.
Съдът преценява показанията на свидетелите
с оглед всички събрани доказателства по делото съгласно чл. 172 от ГПК, като
взема предвид възможната заинтересованост на свидетелите – служители на ответното
дружество.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В случая се
касае за договор за продажба на стоки с международен елемент – продавачът-ищец
е дружество, регистрирано в Република Австрия, а купувачът-ответник е дружество,
регистрирано в Република България. Основният източник на норми, уреждащи
договора за продажба с международен елемент е Конвенцията на ООН за договорите
за международна продажба на стоки - CISG (КДМПС).
Република България е ратифицирала Конвенцията, в сила на 01.08.1991 г.
Република Австрия се е присъединила към конвенцията на 01.01.1989 г.
Конвенцията се прилага за договори за
продажба на стоки при наличието на следните предпоставки: 1. Страните по
договора за продажба да са с място на дейност в различни договарящи държави (в
случая страните по договорите за продажба на стоки по процесните фактури са
регистрирани в различни договарящи държави - България и Австрия); 2.
Конкретният договор за продажба да попада под обхвата на Конвенцията, т.е. да
не е от категорията на изключените от действието му продажби по чл. 2 от КДМПС (в
случая договорът попада в обхвата на Конвенцията); 3. Страните по договора за
продажба да не са изключили изрично или мълчаливо приложението на Конвенцията
(по делото няма данни за това).
С оглед на горното съдът намира, че е
сезиран с искове с правно основание чл.58, ал. 1 и вр. с чл. 53, чл. 74 и чл. 78 от КДМПС (CISG)
вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установяват твърдените облигационни отношения между
страните по договора за продажба на стоки.
В случая е налице изрична писмена заявка
от страна на ответното дружество за закупуване на 20 тона продукти (SBS R на прах и на гранули и SBS L на
прах и на гранули), направена на 07.04.2017 г. От изслушаното и прието
заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че писмото със
заявката е получено от ищцовото дружество. Следователно в случая е налице волеизявление
на ответното дружество, изразяващо приемане на предложената от ищеца оферта, по
смисъла на чл.18, ал. 1 от Конвенцията.
Приемането на предложението поражда действие от момента, когато узнаването за съгласието достигне до предложителя, съгласно чл. 18, ал. 2 от Конвенцията, което в случая е станало на 07.04.2017 г. В този момент е сключена процесната сделка между страните с произтичащите от това последици – задължение на ищеца продавач да достави продуктите и задължение на ответника купувач да получи продуктите съгласно заявката и да плати цената им.
Приложимата в случая
Виенска конвенция не определя форма за сключването на договора за продажба (чл.
11), поради което неоснователни са възраженията на ответника, че между страните
няма сключен писмен договор за процесните продукти.
Неоснователни са
и възраженията на ответника, че са изразили своевременно несъгласие със сделката.
В случая проформа-фактурата е получена на 10.04.2017 г., а от събраните по
делото гласни и писмени доказателства се установява, че ответникът е изразил
несъгласието си едва на 13.04.2017 г. Приемането на офертата може да бъде
оттеглено, ако оттеглянето стигне до предложителя преди или в същото време,
когато приемането е щяло да породи действие (чл. 22 от Конвенцията). В случая
това не е сторено незабавно, а едва няколко дни след сключването на сделката. Изложените
от ответника обстоятелства, че управителят на ответното дружествобил в
командировка и отсъствал, са ирелевантни и не могат да се приемат за
освобождаващи ответника от изпълнението на задълженията по сключената
покупко-продажба на продуктите.
Съдът намира, че
в случая е постигната договореност и за продажната цена на продуктите – същите
са предложени от ищеца продавач с две писма по електронна поща от 05.04.2017
г., т.е. предшестващи направената от ответното дружество заявка на продукти и количество,
които да му бъдат доставени. Данъкът върху добавената стойност е многофазен
косвен данък, който се понася от крайния потребител или от лице, което не е
регистрирано по ЗДДС. Това се постига чрез мехатнизът на приспадане на данъчен
кредит от всеки получател в поредицата от доставки при реализацията на стоката
или услугата. Проверка дали ищцовото дружество е регистрирано по ДДС в
Република България е могла да бъде извършена от ответника на сайта на
Националната агенция за приходите. В допълнение, следва да се посочи, че дори и
ответникът има възражения по отношение на начисляването на ДДС, то същите не са
направени незабавно и своевременно след получаването на проформа-фактурата с
начисления ДДС на 10.04.2017 г. (понеделник – работен ден). Това е направено
едва на 13.04.2017г. (четвъртък – работен ден), т.е. три работни дни след
получаването й, когато стоките са предадени за превоз. Налице са и
несъответствия между свидетелските показания на служителите на ответното
дружество и приетите по делото писмени доказателства. Свидетелите казват, че
управителят се е противопоставил на цените на продуктите, които били с 20%
по-високи от посочените в офертата. От друга страна в писмото на представителя
на ищцовото дружество от 13.04.2017 г., което е представено по делото от
ответника, е посочено, че в телефонен разговор е заявено, че няма да се плати
издадената фактура с ДДС и че ответното дружество няма нужда от цял камион, а
от половин – 10 тона, т.е. не е заявен изричен отказ от сделката.
В случая се установява от представените по делото
товарителници, че продуктите в договорените количества са доставени от ищеца до
склада на ответника.
Съгласно
разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и чл. 53 от Конвенцията,
купувачът трябва да плати цената на стоките, ако не е длъжен по-рано, то в
деня, когато продавачът му достави стоките или предостави документите,
контролиращи разпореждането със стоките, освен ако не е уговорено друго. В
процесните фактури е посочено, че се дължи предварително плащане и след като
цената не е платена по-рано, то същата се дължи в деня на доставката на
процесните продукти.
Съдът намира, че отказът на ответника купувач да приеме доставените
продукти не рефлектира върху задължението му да извърши плащане на същите. След
като продуктите в съответните количества и качество са доставени на уговорения
адрес, за което не се спори между страните по делото, за ответника купувач възниква
задължението да плати същите.
С оглед на изложеното съдът приема, че от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства се установяват твърдените облигационни отношения между
страните, доставянето на заявените продукти от ищеца на разположение на
ответника, поради което за ответника съществува задължение да плати цената на
същите съгласно процесната проформа-фактура.
По изложените
съображения съдът намира, че искът за сумата от 145 748,45 лева с включен
ДДС, представляваща незаплатена цена за стоки по търговски договор съгласно
проформа-фактура № 124/30253196/10.04.2017 г., е основателен и следва да бъде
уважен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78 от Конвенцията, ако страната не плати цената или друга
сума по договора, другата страна може да иска лихва върху нея, като си запазва
правото да търси обезщетение, дължимо в съответствие с чл.74 от Конвенцията. В
разглеждания случай ищецът претендира обезщетение в размер на законната лихва
за забава върху главницата от 145 748,45 лева за периода от 21.04.2017 г.
до 26.10.2017 г., както и за периода от датата на подаване на исковата молба
(27.10.2017 г.) до окончателното й плащане. Страните не оспорват по делото
прилагането на установения размер на законната лихва в Република България,
определен чл. 86 от ЗЗД вр. с Постановление № 426/18.12.2014 г. на МС за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения.
Съдът изчислява законната лихва върху присъдената главница от 145 748,45
лева за периода от 21.04.2017 г. (деня, следващ датата на извършената доставка)
до 26.10.2017 г., като използва калкулатор
за законна лихва, достъпен в интернет (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html),
и същата възлиза на 7 651,79 лева. С оглед на горното предявеният
акцесорен иск следва да бъде уважен за сумата от 7 651,79 лева, а за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 7 667,10 лева да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира, че
следва да бъде уважен и иска за законната лихва върху присъдената главница от
датата на подаване на исковата молба (26.10.2017 г.) до
окончателното й плащане.
От представените
по делото товарителници се установява, че на 21.04.2017 г. доставените продукти
са разтоварени за съхранение в склад на “ДСВР.” ЕООД. От представеното потвърждение и справка на “ДСВР.” ЕООД се
установява, че цената за извършените услуги за периода от 21.04.2017 г. до
26.10.2017 г. възлиза на 604,11 евро без ДДС, която е платена от ищеца. С оглед
на горното съдът намира, че ищецът е понесъл разноски за съхранението на
стоките в Република България, които представляват имуществени вреди под формата
на претърпени загуби. Същите са пряка и непоследствена последица от
неизпълнение на задължението на ответника да получи доставените от ищеца стоки,
предвидими са към датата на сключване на договора и подлежат на обезвреда от
ответника.
Установен е и
размерът на претърпените имуществени вреди за процесния период. Платените от
ищеца разноски за съхранение на стоките за този период възлизат на 604,11 евро
без ДДС или с левова равностойност от 1 181,54 лева без ДДС, съответно
1 417,85 лева с ДДС. Предявеният от ищеца иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски в общ размер на 12 613,36 лева, от които 6 193,36
лева - държавна такса, 800 лева - депозит за вещо лице и 5 620 лева –
адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор за правна защита
и съдействие е платимо по банков път. До приключване на съдебното дирене по
делото не са представени от страна на ищеца доказателства за плащане на
уговореното адвокатско възнаграждение, съгласно задължителните указания, дадени
в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Поради това на ищеца не следва да се присъдят претендираните по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното и предвид изхода на спора, съдът намира, че на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер от 6 993,36 лева, от които 6 193,36 лева -
държавна такса и 800 лева - депозит за вещо лице.
Съобразявайки размера на отхвърлената част от иска, на ответника не се
присъждат разноски по делото.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил
начин на плащане по банкова сметка ***: ***,
BIC: ***
“У.К.Б.А.” АД (“UNI CREDIT BANK AUSTRIA” AG), с титуляр “Н.,Р.Х.” мбХ, по която да се
преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание
чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “И.П.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Н.,Р.Х.” мбХ, с адрес: Република
Австрия, гр. Вьозендорф п.к. А2332, Търговски център “Юг”,
Бизнесцентър Б 1/12, п.к. 2334, вписано под № **** b във
Фирмения регистър на Съда на федерална провинция (Ландесгерихт) Винер Нойщат, Република
Австрия, на основание чл. 58, ал. 1 и вр. с чл. 53,
чл. 74 и чл. 78 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на
стоки - CISG (КДМПС) вр. с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сума в размер на 145 748,45 лева (сто четиридесет и пет
хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки), с
включен ДДС, представляваща
незаплатена цена за стоки по договор за покупко-продажба на стоки съгласно
проформа-фактура № 124/30253196/10.04.2017 г., ведно със законната лихва от
27.10.2017 г. до окончателното й плащане, сума
в размер на 7 651,79 лева (седем хиляди шестстотин петдесет и един лева
и седемдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение в размер на
законната лихва, считано от 21.04.2017 г. до 26.10.2017 г., и сума в размер на 1 417,85 лева (хиляда
четиристотин и седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща
обезщетение за платена от “Н.,Р.Х.” мбХ
наемна цена за наетите допълнителни складови площи на “ДСВР.” ЕООД за съхранение на поръчаната, доставена,
неполучена и незаплатена от “И.П.” ЕООД стока и цена за складови манипулации на същата
за периода от 21.04.2017 г. до 26.10.2017 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва за периода от
21.04.2017 г. до 26.10.2017 г. за горницата над 7 651,79 лева до предявения размер от
7 667,10 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “И.П.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Н.,Р.Х.” мбХ, с адрес: Република Австрия, гр. ***** п.к. ****2, Търговски
център “Юг”,
Бизнесцентър Б 1/12, п.к. 2334, вписано под № F****** b във Фирмения регистър на Съда на федерална провинция
(Ландесгерихт) Винер Нойщат, Република Австрия, сума в размер на 6 993,36 лева (шест хиляди деветстотин деветдесет и три лева и тридесет
и шест стотинки), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :