Решение по дело №15848/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  261998

16.07.2021 година, град Пловдив

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15848 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Л.Г.М. срещу „Ай заем” ООД, с която са предявени осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за заем от 21.12.2015г. за сумата от 1000 лева, като била уговорена възнаградителна лихва, като общата дължима сума била в размер на 1827.14 лева. Бил сключен и договор за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг, за което било уговорено възнаграждение в размер на 706 лева. Излагат се съображения за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК и за недължимост на сумата за допълнителна услуга. Иска се осъждането на ответника за заплати сумата от 50 лева, недължимо платена по клаузата за лихва и сумата от 100 лева- недължимо платена за такса за допълнителна услуга, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорват исковете. Намира, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК са спазени, като договорът имал необходимото съдържание и бил действителен. Действителна била и клаузата за дължимата възнаградителна лихва. Договорът за имуществено проучване бил напълно отделен, нямал връзка с договора за заем и по него ищцата няма качеството на потребител. Нямало нарушаване и на добрите нрави. Иска се отхвърляне на претенциите.

С определение от о.с.з. от 15.06.2021г. е допуснато изменение на размера на претенциите от сумата от 50 лева на сумата от 121.14 лева и от сумата от 100 лева на сумата от 706 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира за безспорно установени по производството следните обстоятелства:

Между страните е подписан договор за заем от 21.12.2015г. С посочения договор на ищцата по производството е предоставена сума в размер на 1000 лева, която не се оспорва да е получена. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент е 40.50 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.74%. Ищцата се е задължил да върне сумата на 29 седмични погасителни вноски, като общия размер на всички плащания е записан на 1827.14 лева. В отделен договор от същата дата 21.12.2015г. е уговорено предоставянето на услуга по изготвяне на кредитен рейтинг, който имал общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от ищцата. Записано е, че въпросната оценка има срок на валидност и обвързва ответника за 1 месец от изготвянето. За така предоставената услуга е уговорено възнаграждение в размер на 706 лева, платимо на 29 вноски. Същото е включено в общата дължима сума от 1827.14 лева (1000+121.14+706), съгласно молбата, с която се признават извършените плащания. Всички задължения се погасяват съгласно погасителния план по договора за заем.

Предвид тези уговорки, съдът намира, че всъщност не са налице две самостоятелни правоотношения. С договора за изготвяне на кредитен рейтинг, се уговаря възнаграждение за изпълнение на задължението на ответника по чл. 16, ал. 1 ЗПК преди сключване на договор за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация. Оценка се прави по методика на ответника и няма правно значение за други лица освен страните по делото и за други правоотношения, освен конкретния договор за заем. Ето защо е налице едно правоотношение- за предоставянето на заем, като различните му условия са били уредени с подписването на 2 договора.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК.

Предвид договора за допълнителна услуга, се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В допълнителния договор за услуга е уговорено, че включва предоставяне удостоверение за кредитен рейтинг за имущественото състояние на ищцата и възможностите да поема задължения. Разпоредбите на  чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, услугата представлява действие по усвояване на кредита във връзка със задължението на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК преди сключване на договор за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения (каквото се установява от признанието в молбата от 19.05.2021г.) се получава едно допълнително възнаграждение, което изначално е включено в месечните погасителни вноски по заема. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.74% не отговаря на действителния такъв, след като стойността на допълнителните плащания е 70% от предоставената сума, при срок от 29 седмици или около 7 месеца.  

Посочването в договора за  кредит на  по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

Следователно процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, а клаузата за допълнителното възнаграждение е нищожна на  основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Относно размера:

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От приетата по делото справка се установява, че по договора е била платената сумата от 121.14 лева за лихва и сумата от 706.00 лева за възнаграждение за допълнителната услуга. Съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 34 ЗЗД те се явяват платени при начална липса на основание и подлежат на връщане на потребителя. Като законна последица върху тези суми следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 100 лева за д.т.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на Адвокатско дружество „Г.“ следва да бъде присъдена сумата от 360 лева с ДДС за оказаната безплатна правна помощ.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Айзаем.БГ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Хитов“ бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, да заплати на Л.Г.М., ЕГН **********, сумата от 121.14 лева– получена без основание за възнаградителна лихва по сключения между страните договор за заем 21.12.2015 г. и сумата от 706.00 лева– получена без основание за възнаграждение по договор за имуществено проучване от 21.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаването на исковата молба– 30.11.2020 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА „Айзаем.БГ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Хитов“ бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, да заплати на Л.Г.М., ЕГН **********, сумата от 100.00 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „Айзаем.БГ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Хитов“ бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, Булстат ****, адрес ***, сумата от 360.00 лева– адвокатско възнаграждение с ДДС за оказана безплатна правна помощ на Л.Г.М. по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ /п/

                       /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.