№ 187
гр. Варна, 20.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:Светла В. Даскалова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
и прокурора А. Д. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Частно наказателно
дело № 20253100200182 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:15 часа се явиха:
ЛИЦЕТО ЧИЕТО ПРЕДАВАНЕ СЕ ИСКА Г. Д. Г. – редовно призована, явява се
лично и с адв. – А., служебно назначена.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва постъпили материали от френските власти, а именно писма от които
се установява, кога Г. е била задържана и кога полицията в Ница и е съобщила решението на
съда, както и кога решението на съда е влязло в сила. Посочват се и конкретни дати относно
постановяване на решението, влизането му в сила, както и дати кога са извършвани
действия по делото след влизането на решението в сила.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с постъпилите документи, да се приобщят.
АДВ. А.: Запозната съм, да се приобщят.
Съдът намира, че постъпилите материали от френските власти следва да бъдат
приети като писмени док-ва, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени док-ва по делото постъпилите писма от
1
френските власти.
Съдът счете делото за изяснено и даде ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам че не са налице позитивни
предпоставки да уважим искането на френските власти за предаване на българския
гражданин Г. Г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода във връзка с влязло на
31.01.2019 г. решение на Апелативен съд гр.Екс ан Прованс.
Мотивите да имам това становище са следните:
Видно от представените и приобщени в предходно с.з. доказателства, а имено Решение
на апелативния съд е, че за извършеното престъпление в РФранция, на българския
гражданин Г. Г. е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 2 год., конфискация на
имущество, както и е наложена друга принудителна мярка „Забрана да посещава РФранция“
за срок от 10 години. През 2019 г. Г. е отишла до РФранция не знаейки за тази забрана,
доколкото решението е било постановено в нейно отсъствие, за което също има документи,
като тогава е била уведомена за наличие на нещо. Какво е това нещо, можем само да
предполагаме, доколкото френските власти твърдят, че е била уведомена за присъдата. Към
настоящия момент няма убедителни доказателства, че е била уведомена за наложеното
наказание на разбираем за нея език. С оглед решението на апелативния съд и датата на
неговото постановяване - 10.12.2012 г., до 10.12.2022 г. Г. не е имала законово право да
пребивава на територията на РФранция, предвид което всички действия за които френските
власти съобщават предприети спрямо нея, на 30.04.2019 г., на 27.07.2019 г. считам, че
изобщо са несъответни, доколкото именно самите френски власти са забранили на лицето да
пребивана на територията на тяхната държава. Не са ни представени други доказателства за
това, че Г. е била търсена и издирвана на конкретни адреси на територията РФранция.
Предвид приобщените данни Г. следва да изтърпи остатък от наказание Лишаване от
свобода за срок от 19 медеца и 9 дни. След датата на влизане в сила на решението -
31.01.2019 г., първото действие предприето от френските власти за задържането на
българския гражданин Г. Г. са с издаването на ЕЗА на 18.12.2024 г. Към този момент обаче,
съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1 т.4 от НК, давностния срок за изпълнение на
наказанието съгласно българското законодателство, който е 5 годишен, е изтекъл.
С оглед на това считам, че е налице относителната предпоставка на чл.40 ал.1 т.2 от
ЗЕЕЗА и искането на френските власти за предаването на Г. Г. за изтърпяване на наказание
лишаване от свобода не следва да бъде уважавано.
АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, в подкрепа на доказателствата приобщени към
настоящото производство, считам че са налице противоречия на органа изискващ
привеждане в изпълнение на тази заповед издадена 2024 г. Веднъж се твърди че има
ограничителна заповед, втори път се твърди, че тя е уведомена и трети път се твърди, че са
извършвани действия, което към настоящия момент няма конкретни док-ва по
законосъобразен ред да й бъде връчена една присъда с цел тя да защити своите европейски и
2
законни права. В този смисъл считам, че са налице основанията за отхвърляне на искането
на основание чл.40 ал.1 т.2, че са налице изтекла погасителна давност на постановената
присъда от френския апелативен съд. Според българското законодателство, както и
основанията визирани в чл.40 ал.2, не присъствените постановени присъди по три тежки
обвинения и без право на законна защита и законно връчване на разбираем български език,
считам че следва да се защитят правата и законните интереси на българския гражданин Г.,
подсъдима в настоящото производство.
ЛИЦЕТО ЧИЕТО ПРЕДАВАНЕ СЕ ИСКА: Искам да си остана тук, за да си гледам
децата. Не желая да ходя във Франция.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 13:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3