Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1268
гр. Перник, 29.08.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8537
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против В.В.Й. с искане да бъде признато за установено по отношение на
ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
907.29 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди за имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.07.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 125.65 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи
главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 3809/20.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5062/2018 г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът поддържа, че страните по спора са
обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на В.В.Й. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са
твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената
на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия,
поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на
потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за забава.
В
срока по чл. 131 ГПК назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител на ответника адвокат Н.Б. оспорва предявените искове по основание
и размер.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна по спора следното:
По делото е
представено постановление за възлагане на недвижим имот по изп.
дело № 20107510400747 по описа на ЧСИ Е.
Д., с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, по силата на което ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, притежавана от длъжника В.В.Й., е възложена на трето неучастващо по делото лице.
Видно от отбелязването на гърба на документа постановлението е влязло в сила на
10.05.2017 г.
От приетото по
делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, се
измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на
одобрения тип. Вещото лице сочи, че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното
предприятие. От приетото заключение се установява, че при изчисляване на
количеството топлинна енергия потребено за процесния
имот са спазени разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.,
като стойността на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД топлинна енергия за
процесния период възлиза на 907. 29 лева.
От приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като
обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи
главницата, за процесния период възлиза на 125.65 лева.
Изложената фактическа обстановка по спора налага
следните правни изводи:
В
доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество,
както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът
за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата
на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр. 82/29.04.2008г.
( лист 6 и 7 от делото), както и в един централен
ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
във връзка с множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с
идентичен на настоящото предмет.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Съдът
намира, че от представеното по делото постановление за възлагане се установява,
че в процесния период ответникът е притежавал право на собственост върху
½ ид. ч. от процесния топлоснабден
имот.
Нормата на чл.
30, ал. 3 ЗС предвижда, че съсобственикът е длъжен да участва в тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си, поради което В.В.Й.
дължи ½ част от цената на доставената от ищцовото
дружество топлинна енергия. Обстоятелството дали ответникът е живял, респ. дали
лично е ползвал топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване в процесния период,
е извън предмета на доказване по
делото в отношенията между страните, тъй като за съществуването на качеството „потребител/клиент на топлинна енергия“ е от
значение кой е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот, а не
фактически ползвател.
Предвид
изложеното и при съобразяване на обема на притежаваното от ответника право на
собственост съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ е доказан за сумата в размер на 453.64 лева, като за
разликата до пълния заявен размер от 907.29 лева претенцията е недоказана.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид обема на
притежаваното от ответника право на собственост върху процесния топлоснабден имот искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата в размер на 62.82 лева,
като за разликата до пълния заявен размер от 125.65
лева претенцията се явява недоказана.
Съгласно
указанията дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни
въпроси на заповедното производство, съдът
по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя
отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното производство пропорционално на уважената част от предявените
искове. Съдът намира, че заявителят е направил разноски в заповедното
производство общо в размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса
за разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител
на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като В.В.Й. следва да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата в размер на 37.50 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни
разноски в производството по реда на чл. 415 ГПК пропорционално на уважената
част от предявените искове. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД в настоящото производство съдебни разноски
възлизат общо на сумата в размер на 515 лева, от която сумата в размер на 25
лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 10
лева внесена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, сумата в
размер на 150 лева внесен депозит за назначаване на особен представител на
ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, сумата в размер на 230 лева внесен
депозит за изслушване на съдебно – техническа и съдебно – счетоводни експертизи
и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като В.В.Й. следва да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 257.50 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против В.В.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***24, че ответникът
дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 453.64 лева, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот, находящ се в *** за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 19.07.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 62.82 лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за
периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 3809/20.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5062/2018 г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената
част до пълния заявен размер от 907.29 лева и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 125.65 лева.
ОСЪЖДА В.В.Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***24 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 37.50 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.В.Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***24 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 257.50 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 5062/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като
се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия: