Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна, ____.07.2014г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на осемнадесети юни октомври през две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №1975/2013г. по описа на ВОС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от /уточнени с молба от 18.11.2013г./ от ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, гр. София срещу Й.Р.М. за заплащане на сумата от 150 000лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, както следва: в размер на
55 000лв. на Е.К.К. въз основа на споразумение №313/08.05.2013г.; в размер
на 45 000лв. на П.З.К. въз основа на споразумение №314/08.05.2013г. и в
размер на 50 000лв. на Е.Е.К. – С. въз основа на споразумение
№315/08.05.2013г., за претърпените от същите болки и страдания от смъртта на Е.И.
К. вследствие на на ПТП, настъпило на 24.05.2011г. и
виновно причинено от Й.Р.М. като водач на т.а. «Дачия Логан”, с рег.№ СА 8879 РХ, застрахован по риска
«Гражданска отговорност» в ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, гр. София, на основание чл.274 от КЗ.
Ищецът излага в исковата си
молба, че на 24.05.2011г. в гр. Варна,
при управление на т.а.”Дачия Логан”
с рег. № СА 8879 РХ ответникът Й.Р.М. е предизвикал
ПТП като е причинил на смъртта на Е.И. К.. Същият е признат за виновен за
настъпилото ПТП с решение по НОХД №1487/2011г. на ВОС. Автомобилът е
застрахован по риска „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №0301-0-408/2231110368235 със срок на действие от
21.04.2011г. до 20.04.2012г. в ЗК «ЛЕВ ИНС», гр. София. Твърди се, че въз
основа на сключени споразумения №313, 314 и 315/08.05.2013 на наследниците на
починалото лице са изплатени обезщетения за претърпените болки и страдания в
посочените размери. На основание чл.274 от КЗ се претендира заплащане на
посочените суми от ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане. Претендира и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове. Моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдини
направените по делото разноски.
Ответникът Й.Р.М., с писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК, оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва изключителната вина на водача, а именно факта
на навлизане в лентата за насрещно движение. Навежда доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на л.а. с марка „Рено Туинго”
с ДК № СА 8879 РХ, а именно
нарушение на правилата за движение по ЗДП, тъй като
същият не е заел по указания в закона начин дясната лента на движение – плътно
в дясно, не е оставил достатъчно разстояние при разминаването между
управлявания от него и от ответника автомобили, нарушил е единичната
непрекъсната осова линия – знак М1 и при възникнала опасност на пътя не е
намалил скоростта на движението си, с което поведение е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Прави изрично възражение за намаляване
размера на дължимото обезщетение с 90 %, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва механизма на осъществяване на
събитието, обстоятелството, че лицата на които е изплатено обезщетение са от
кръга на законните наследници на починалия, които имат право на обезщетение, че
сумата от 150 000 лв. действително е била заплатена, както и наличието на
валидна застраховка гражданска отговорност. Изрично оспорва и размера на всяко
едно от изплатените парични обезщетения с твърдения, че същите са завишени и не
отговарят на икономическата ситуация в страната, на обстоятелствата свързани с
конкретното произшествие, както и на принципа на справедливост въведен в чл.52
от ЗЗД. По същество моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание с чл.274, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Предвид
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на твърдените от него
факти, а именно: фактът на настъпилото ПТП, наличие на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на неимуществените вреди; причинно-следствена
връзка между ПТП, вредоносния резултат и заплащане на сумите по
застрахователното обезщетение, употребата на алкохол от водача.
В тежест на ответника е да
установи наличието на съпричиняване за вредоносния резултат, както и
погасяването на задължението.
Съобразно разпоредбата на чл.213 КЗ застрахователя по имуществена застраховка, който е заплатил застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования и
може да получи заплатеното застрахователно обезщетение от виновното лице.
Не се спори между страните, че ответникът
Й.Р.М., към момента на настъпване на произшествието, е управлявал т.а.”Дачия Логан” с рег.№СА 2403 РА.
Съдът намира, че от представеното
по делото заверено копие на застрахователна полица
№0301-0-408/22311110368235/20.04.2011г. се установява по безспорен начин, че за
автомобила, с който е причинено ПТП е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите със застраховател ЗК”ЛЕВ ИНС” АД, с период
на покритие от 21.04.2011г. до 20.04.2012г.
Между страните са безспорни и
обстоятелствата, установени с влязлата в сила присъда №21/27.02.2012 г. на Окръжен
съд гр. Варна по НОХД №1487/2011 г.
Съобразно разпоредбата на чл.
300 от ГПК е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд
съобразно влязлата в сила присъда по НОХД №1487/2011г. на ВОС, поради което настоящия
състав приема за установени противоправността /нарушение на правила за движение
от водача включително употребата на алкохол над допустимото/, причиняването на
вредата – смъртта на Е.И. К. и вината на водача като елементи от престъпния
състав.
От заключението по допуснатата
по делото съдебно – медицинска експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и не оспорено от страните по делото, се установява, че причината за
смъртта на Е.К. е тежка несъвместима с живота травма на гърдите – контузия с
разкъсване на белите дробове, контузия с разкъсване на дясно предсърдие и камера на сърцето, корема – разкъсване на
черен дроб и слезка и крайниците – счупване на лява мишнична и предмишнични кости,
счупване на лява бедрена кост, които са довели до остра кръвоизливна
анемия и са в пряка причинно следствена връзка от настъпилото на 24.05.2011г.
ПТП.
Независимо от влязлото в сила
решение, в настоящото производство е допустимо да се изследва степента на
причиняване на резултата от поведението и на други участници в ПТП, с оглед
определяне размера на вредите.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се установява наличие на противоправно поведение от страна
на пострадалото лице по следните съображения:
За установяване на
съпричиняването по делото е допусната съдебно – автотехническа експертиза,
заключението по която е прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено
от страните по делото. От същото се установява, че маркировката в участъка на
ПТП е била единична непрекъсната осева линия – знак М1, която е била нарушена
от пострадалото лице Е.И. К. при движението си непосредствено преди и по време
на настъпване на произшествието /л.159 от делото/, но ударът е бил неизбежен
чрез предприемане на маневра за спиране от страна на двата автомобила.
Установява се още, че при настъпване на произшествието водачът на товарния
автомобил е предприел маневра за изпреварване със скорост по-висока от 60 км/ч
и при несъобразяване с пътните условия и употреба на алкохол.
Предвид изложеното съдът намира,
че по делото е установено по безспорен начин наличието на съпричиняване на
вредите от страна на пострадалото лице – Е.И. К., тъй като при движението си е
нарушила непрекъснатата осева линия между двете платна, като приносът на
пострадалото лице, на основание чл.52, ал.2 от ЗЗД, съдът определи в размер на
10%, тъй като ударът между автомобилите е бил неизбежен, независимо от ниската
скорост на движение на управлявания от пострадалото лице лек автомобил.
По отношение на наведеното
възражение, че лицата Е.К.К., П.З.К. и Е.Е.К. не са от кръга на наследниците по
закон на починалата Е.И. К.:
От приложеното по делото
заверено копие на удостоверение за наследници на Е.И. К. № УН-228/18.02.2013г.
и удостоверение за родствени връзки №СРВ-26/18.02.2013г.
се установява, че лицата Е.К.К. и Е.Е.К. са наследници по закон на починалата,
респ. съпруг и дъщеря, а П.З.К. е нейна майка.
Предвид изложеното и като
съобрази ППВС №4/25.05.1961г., ППВС
№5/24.11.1969г. и ППВС №2/30.11.1984г. съдът намира,
че посочените лица са от кръга на лицата имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт – съпруг, деца и възходящи.
По отношение на
размера на дължимото от страна на ответника обезщетение за причинените на Е.К.К.,
П.З.К. и Е.Е.К. неимуществени вреди:
При определяне на размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно съществуващи
обстоятелства: вида, характера и продължителността на негативните емоционални
преживявания на правоимащите лица. Съвкупната
преценка на свидетелските показания обосновава следните изводи: Внезапната
загуба съответно на съпруга и майка е понесена изключително тежко от Е.К. и Е.К.,
които са имали с починалата силна емоционална връзка. Екатерина К. е била
грижовна майка и е имала здрави и хармонични отношения с членовете на семейството
си. Изживеният стрес от съпруга й е с висок интензитет, тъй като е загубил най
- близкия си човек и другар в живота. Дъщерята и майката на починалата също са
преживели стрес със съществен интензитет от внезапната й смърт, както и
значителни негативни емоции в периода след инцидента.
Въз основа на изложеното, като отчита и
общественият критерий за справедливост, съществуващите в страната обществено –
икономически условия на живот, съдебната практика по аналогични случаи, като
взема предвид и житейски оправданото, както и обстоятелството, че установената
в чл.52 от ЗЗД свобода за преценка на съда не е безгранична, а следва да се
съобразява и с принципа за забрана на обогатяването на пострадалите, съдът определя общият размер на
обезщетението на засегната неимуществена ценност, установена по делото за правоимащите, както следва: за Е.К.К. /съпруг/ в размер на
65 000лв., за П.З.К. /майка/ в размер на 55 000лв. и за Е.Е.К. – С.
/дъщеря/ в размер на 60 000лв. Същите следва да бъдат намалени с 10%,
какъвто е размера на приетия от съда принос на пострадалата при настъпване на вредоносния резултат поради съпричиняване, като
размерът на дължимото обезщетение за всяко едно от лицата следва да се определи
в размери: от 58 500лв. за Е.К.К. /съпруг/; от 49 500лв., за П.З.К.
/майка/ и от 54 000лв. за Е.Е.К. /дъщеря/.
От приложените по делото заверени копия на
споразумение №313/08.05.2013г., споразумение №315/08.05.2013г., споразумение
№314/08.05.2013г., преводни нареждания в полза на Е.Е.К. – С., П.З.К. и Е.К.К.,
както и от заключението на допуснатата по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява по безспорен начин, че ищцовото дружество –
застраховател е изплатило на посочените лица обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, както следва: в размер на 55 000лв. на Е.К.К., в
размер на 45 000лв. на П.З.К. и в размер на 50 000лв. на Е.Е.К. – С.,
които са в рамките на определените от съда обезщетения, намалени с процента за
съпричиняване на вредоносния резултат.
С оглед на така
изложеното, съдът намира предявеният регресен иск за изплатеното от застрахователя
обезщетение на пострадалите срещу виновния застрахован водач за доказан и
основателен в размера на общо изплатените обезщетения за загубите на близките
на починалата, от нейната смърт, причинена от
ПТП, допуснато от ответника. Искът следва да се уважи в цялост.
Предвид право увеличаващия ефект на
исковата молба, поставяща несъмнено ответника в забава, и
направеното искане по чл. 214
ал.2 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да
заплати законна лихва
върху присъдената главница от завеждане
на делото 14.10.13г до окончателното плащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на ищцовото дружество
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
6 660лв. /представляващи държавна такса, разноски за допуснатите от съда САТЕ, СМЕ, ССЕ и депозит за призоваване на свидетели/. По
делото не са представени доказателства за реално уговорен и заплатен размер на
адвокатско възнаграждение, поради което и на основание т.1 от ТР №6/2013г. същото не следва да бъде присъдено в полза на
ищеца.
Въз основа
на изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Й.Р.М.,
ЕГН ********** ***, да заплати
на ЗК”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Черни връх 51Д, представлявано от изпълн. директор Стефан Х. Софиянски, сумата от 150 000лв.,
представляваща подлежащо на възстановяване от застрахования (като водач, осъден
с присъда №21/27.02.2012г. на ВОС по НОХД №1487/2011) изплатено застрахователно
обезщетение, както следва: в размер на
55 000лв. на Е.К.К. въз основа на споразумение №313/08.05.2013г.; в размер
на 45 000лв. на П.З.К. въз основа на споразумение №314/08.05.2013г. и в
размер на 50 000лв. на Е.Е.К. – С. въз основа на споразумение
№315/08.05.2013г. за претърпените от същите болки и страдания от смъртта на Е.И.
К. вследствие на ПТП, настъпило на 24.05.2011г. и виновно
причинено от Й.Р.М. като водач на л.а. «Дачия Логан”,
с рег.№ СА 8879 РХ, застрахован по риска «Гражданска отговорност» по
застраховка №0301-0-408/22311110368235/20.04.2011г.,
издадена от ЗК”ЛЕВ ИНС” АД, на осн. чл. 274 ал.1 т.1 КЗ, ведно със законна лихва от завеждане на делото 14.10.13г до окончателното й
плащане, както и сумата 6660лв., представляваща направените от ищеца разноски в
първата инстанция, на осн. чл. 78 ал.1 вр. чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: