№ 773
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110201379 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на ЯНЧ. ХР. Г. срещу НП № 22-0442-000146/28.03.2022г. на Началника
група към ОДМВР Варна, Четвърто РУ, с което за нарушение на чл. 52 т.2 от
ЗДвП на осн. чл.180 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП на Я.Г. е наложено наказание глоба
в размер на 150 лв. и за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП на осн. чл.
175 ал.1 т.5 от ЗДвП на осн. чл. 180 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП, му е наложено
наказание глоба в размер на 50 лв. и наказание ЛПУМПС за срок от 1 месец.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. С жалбата се иска отмяна
на НП. Оспорват се фактическите констатации на АНО.
В съдебно заседание въззивникът не се явява лично, представлява се от
адв. Г., който поддържа жалбата и от адв. Б., който по съществото на делото
пледира НП да бъде отменено. Не били причинени имуществени щети. Освен
това в НП били посочени две различни дати на нарушението и не ставало
ясно за кое точно нарушение е наказано лицето.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Л.
която в писмени бележки пледира НП да бъде потвърдено. Прави искания за
присъждане на разноски.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
В сектор ПП при ОД на МВР постъпил сигнал, придружен с
видеозапис, че на 27.01.22 г. въззивникът Г., управлявайки товарен автомобил
1
е преминал през ЖП – прелез при спуснати бариери, при което е причинил
щета на една от бариерите. Информацията била проверена и потвърдена от
приложения видеозапис, поради което срещу водача бил съставен АУАН, за
това, че преминал на червен сигнал на светофара и за това, че не уведомил
съответната контролна служба. АУАН бил връчен на нарушителя срещу
подпис и без възражения.
На водача Г. са налагани множество наказания по ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства– АУАН, справката за нарушител от
региона, протокол за ПТП, видеозапис,заповед за компетентност, и др.
Съдът кредитира показанията на св.Д., като искрени, добросъвестни,
логични, конкретни и вътрешно непротиворечиви.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНО са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен неправилно.
АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34
ЗАНН. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване на нарушителя, но не
по-късно от една година от нарушението, а НП е издадено в предвидения от
закона 6-месечен срок и от компетентни лица, оправомощени с приложената
по делото заповед.
И двете нарушения обаче не са описани пълно и точно от фактическа
страна.
За да е налице ПТП следва да са причинени материални щети. Поради
това наличието им е част от съставомерните признаци на нарушенията и е
задължително да се опишат онези обстоятелства, от които е на правен извод,
че са причинени имуществени вреди. Направен е извод за причиняването на
такива щети, но не са описани фактите, въз основа на които е направен този
извод. Както става ясно и от доказателствата и от становището на защитата,
именно такива са възраженията на въззивната страна, която твърди, че не са
били причинени имуществени вреди. При непосочването на фактите относно
наличието на щети, не ставна ясно въз основа на какво АНО е на правил извод
за наличие та ПТП и съответно – за извършено нарушение по чл.123 от ЗДвП.
На първо място, водачът е длъжен да спре за да установи последиците – дали
има пострадали хора и дали има причинени щети. Едва, ако са налице вреди,
той е длъжен да сигнализира контролните органи и да остане на място. При
липса на щети той няма такова задължение, поради което фактите, относими
към извода за наличието, или липсата на щети, са пряко относими към извода
да извършено нарушение. Непосочването на тези факти ограничава правото
на защита и е самостоятелно основание за отмяна на НП в частта му по т. 2 от
НП.
2
Съдът споделя и становището на защитата относно противоречивото
описание на датата на нарушението. Датата е в категорията на онези
признаци, които индивидуализират нарушението по безспорен и категоричен
начин. Поради това посочването на две различни дати на извършване
ограничава правото на защита и е съществено процесуално нарушение, което
е самостоятелно основание за отмяна на НП в частта му и по т. 1 , и по т. 2 .
Не става ясно за коя дата е наказано лицето, поради което съдът е
лишен от възможност да прецени дали на тази дата е извършено
нарушението. За пълнота следва да се посочи, че по делото липсват
безспорни доказателства за това дали бариерата е „счупена“, както се твърди
в НП, или само е разглобена, или само е сменила позицията си без да е
повредена, както твърди защитата. За да е налице повреда, следва вещта да не
може да бъде използвана по предназначение без ремонт. Не само, че в НП не
са описани такива факти, но и не са налице такива доказателства. Налагането
на наказание, за нарушение което не е безспорно доказано да е извършено, е
неправилно приложение на материалния закон и е самостоятелно основание
за отмяна на НП в частта му по т.2.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя становището на
защитата, че водачът не разбрал за причинената щета, поради което и не
спрял. От видеозаписа става категорично ясно, че позицията на МПС и на
двете бариери е такава, че водачът не само е бил длъжен, но и е могъл да види
спускането им. Това го задължава не само да спре, но и при минаването
покрай тези препятствия да си дава сметка за тях и да ги наблюдава
непрекъснато, за да изпълни задължението си да не причинява щети.
Административни нарушения са не само умишлените, но и непредпазливо
извършените, поради което съдът намира за несъстоятелно възражението на
защитата в този смисъл.
Предвид основанията за отмяна на НП, съдът намира, че не следва да се
произнася по справедливостта на наказанията.
Въззивникът не е направил искане за разноски, а с оглед изхода на
делото, искането за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОД на МВР , следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0442-
000146/28.03.2022г. на Началника група към ОДМВР Варна, Четвърто РУ, с
което за нарушение на чл. 52 т.2 от ЗДвП на осн. чл.180 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП
на Я.Г. е наложено наказание глоба в размер на 150 лв. и за нарушение на
чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП на осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП на осн. чл. 180
ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и
наказание ЛПУМПС за срок от 1 месец.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за
3
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Варна.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4