Протокол по дело №4784/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6439
Дата: 9 април 2023 г. (в сила от 9 април 2023 г.)
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20231110204784
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2023 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 6439
гр. София, 09.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
и прокурора Г. Д. И.
Сложи за разглеждане докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Частно
наказателно дело № 20231110204784 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПРОКУРОРЪТ Г.Д И., се явява.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Г. И. Г. - лично, доведен от следствения арест на
бул. Г. М. Димитров №42 и със служебния си защитник от досъдебното
производство адв. Т., с пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, намира че
не са налиcе процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯТ:
Г. И. Г. - роден на ****** г. в гр. София, българин, български
гражданин, не работи, неосъждан /реабилитиран/, неженен, живущ в
гр.С********* с ЕГН:**********.
Съдът върна личната карта на обв. Г.
СЪДЪТ прочете правата на обвиняемите по чл. 55 НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата ми. Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на съдебното
1
следствие, нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА искането на СРП за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение по обвинението по делото.
ПРОЧЕТЕ СЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането.
АДВ.Т.: Оспорвам искането на СРП.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
материалите по досъдебното производство.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
КАТО взе предвид, че няма искания и делото е изяснено от
фактическа страна, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ по искането за мярка
задържане под стража.
ПРОКУРОРЪТ:
Моля да уважите искането внесено от СРП и спрямо обв.Г. да бъде
определена МНО „Задържане под стража“. Считам, че от събраните до
момента доказателства по ДП може да се установи следното:
На първо място е налице обосновани предположение, относно
авторството и на двете престъпления, за които обвиняемият е поведен под
наказателна отговорност. Считам, че това се установява от събраните до
момента доказателства, а именно разпитаните свидетели по делото, както и
приложените по същото материали.
2
На следващо място, считам че е налице и друга изискуема
предпоставка за вземане МНО, а именно опасност лицето да се укрие.
От материалите по делото е видно, че същият е търсен на адреса на
който е регистриран, но никога не е установяван там. Считам, че от
материалите по делото са налице предпоставките, същият да извърши
престъпление, което се извежда от механизма и характера на извършените две
престъпления по чл.194 и чл.198 от НК. Както е и видно, че спрямо лицето
има и предходни осъждания за извършени престъпления от общ характер.
С оглед гореизложеното, считам че единствената адекватна мярка се
явява „задържане под стража“.
АДВ. Т.: Считам искането на СРП за неоснователно. Моля да не
бъде уважено, предвид обстоятелството, че реална опасност действително да
се укрие няма, тъй като е налице адресна регистрация. Не съм сигурна, той не
е бил обявяван за ОДИ, във времето когато разследващите твърдят, че е
търсен. Спиран е на улицата неколкократно, проверяван е и е пускан. Така че,
не знам по какъв начин са го издирвали и не са го откривали на адреса. Никой
не си седи на адреса денонощно, това е истината. Освен това предходните
осъждания, не би следвало да бъдат фактор, за вземане на най-тежката МНО
“Задържане под стража“, при това той е реабилитиран. Опасност да извърши
друго престъпление, предоставям на съда това да прецени.
Има две деца, за които той би следвало да се грижи. Свидетелските
показания, които до момента са събрани, всъщност са от свидетел, който е
бил съучастник на деянието. За това, моля да не уважавате искането на СРП
за взимането на най-тежка мярка, моля да бъде взета по-лека такава.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката си.

На основание чл.297 НПК,
СЪДЪТ
ДАВА последна дума на обвиняемия:

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ: Искам по-лека МНО.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните
3
и съобразявайки наличните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.3 НПК.
Инициирано е с искане на СРП за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо Г. И. Г.. - обвиняем по ДП № ЗМ474/2022 г.
по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 11789/2022 г. по описа на СРП.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането.
Намира, че при анализ на събрания до настоящия момент доказателствен
материал, може да се изведе обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия към инкриминираните две престъпни прояви.
От друга страна представителят на СРП, намира че от
доказателствения материал по делото, може да се обоснове наличността на
двете алтернативно предвидени в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК
опасности, а именно обвиняемият да се укрие, както и да извърши
престъпление, доколкото същия е неустановен на известния по делото адрес,
на който е регистриран. В същото време механизмът на осъществяване на
престъпните прояви, го определя като лице със завишена степен на
обществена опасност. Прокурорът се позовава и на предходна съдимост на
обвиняемия.
Защитата от своя страна, намира искането на за неоснователно,
доколкото:
На първо място, намира че по делото не е налице опасност
обвиняемият да се укрие, доколкото, същият има регистриран адрес. В тази
връзка, заявява, че той обитава същия постоянно, поради което няма и данни,
от които да се направи преценка, че може да се укрие. От друга страна
защитата, намира че към настоящия момент обвинението се позовава
единствено на показанията на св.Григоров, който, обаче е бил съучастник на
обвиняемия при осъществяване на второто деяние, с оглед на което неговите
показания, не следва да бъдат кредитирани.
При така изложеното, моли спрямо обвиняемия да бъде взета по-
лека МНО.
Обвиняемият се придържа към изложеното от защитника си, като
моли спрямо него да бъде взета по-лека МНО.
4
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК, МНО „Задържане под
стража“ се взема, когато е налице, обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с ЛОС или друго по-
тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална
опасност, обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
При прегледа на материалите по делото, се установява, че с
постановление за привличане от 07.04.2023 г. обвиняемият е привлечен в това
му качество за извършени в условията на реална съвкупност престъпления, а
именно по чл.194, ал.1 от НК извършено на 20.02.2022 г. в гр.София, и по
чл.198, ал.1 от НК извършено на 20.03.2022 г. в гр.София, за които законът
предвижда наказание ЛОС, а и същите са тежки такива по смисъла на чл.93,
т.7 от НК.
На следващо място, при запознаване с материалите на ДП, съдът
намира, че към настоящия момент може да бъде направено обосновано
предположение, за съпричастност на обвиняемия към инкриминираните две
престъпни деяния. Като този извод се основава, не само на показанията на
св.В*******. Освен на изложените свидетелски показания, обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемия към инкриминираните
деяния, съдът гради и на предоставените данни от „Виваком“, съответно
списък с клетки регистрирани за телефонен номер №********** /л. 63, т. 1 от
ДП/, използван от обвиняемия към втората инкриминирана дата, ВТЕ л.36 от
том 2 от ДП, както и писмо от „РАДИО СВ ТАКСИ“ л.103 от том 1 от ДП.
Съдът, намира че посоченият доказателствен материал е
непротиворечащ, в своята същност и дава възможност на този ранен етап да
бъде изведено обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия
към инкриминираната престъпна дейност. При така изложеното, съдът
намира, че по делото са налице първите две кумулативно предвидени
задължителни предвидени предпоставки за вземане на най-тежката МНО, а
именно „задържане под стража“.
На следващо място, за да бъде взета най-тежката МНО „задържане
под стража“, следва да са налице една от двете предвидени в чл.63, ал.1 от
НПК опасности, а именно обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление.
При преглед на доказателствения материал събран в хода на ДП,
5
съдът намира, че са налице и двете опасности визирани по горе.
На първо място, съдът намира, че е налице реална опасност
обвиняемият да се укрие. Видно от материалите по делото същият е
регистриран в гр.С*********, като същият е бил търсен на посочения адрес,
но не е установен. По данни на неговия брат Д***Г., последният заявява, че
не поддържа връзка с обвиняемия повече от 5-6 години. Същият е бил
редовно търсен на адреса от органи на МВР, но не го обитава от доста време.
Изложеното от лицето Г. се потвърждава и от лицето Р*** при друг
случай, при който обвиняемият е бил търсен на посочения адрес, която сочи,
че лицето не живее на адреса от дълги години.
От материалите по делото има данни, че обвиняемият обитава адрес
в ж.к Люлин, за който, обаче няма данни да е трайно свързан. Отделно
същият е установен при специализирана полицейска операция, след като е
бил обявен за ОДИ.
На следващо място, съдът намира, че при преглед на материалите по
делото следва извод, че е налице реална, а не на хипотетична опасност от
извършване на престъпление от страна на обвиняемия. Този извод, съдът
прави при преценка на механизма на осъществяване на инкриминираната
престъпна дейност, както и обстоятелствата при извършването на същата. В
тази връзка следва изрично да се посочи, че обвиняемият е реабилитиран,
поради което за тази опасност не се прави извод, с оглед съдебното му
минало.
Следва да се обърне внимание, че и двете престъпления са
осъществени спрямо обекти стопанисвани от дружеството „Тютюн Фемили“,
за което има данни по делото, че в предходен период обвиняемият е работил.
Изрично, следва да се обърне внимание, че престъпната дейност и при двете
инкриминирани деяния, е осъществена в един и същ търговски обект. Не
убягва от вниманието на съда, че в поведението на обвиняемия се съзира една
ескалация, доколкото след като при първото инкриминирано деяния, същият е
отнел визираните инкриминирани вещи, то при второто деяние, вече е
използвал и физическа сила по отношение на служител работещ, в посочения
търговски обект.
Следва да се отчете обстоятелството, че по делото са налични данни,
че при осъществяване на първото инкриминирано деяние, обвиняемият е
6
въвел в заблуждение свидетеля К***, за обстоятелствата, във връзка с които
се явявал в обекта, с оглед възможността да си осигури достъп до
вътрешността на обекта и впоследствие да извърши инкриминираното деяние.
От друга страна не без значение е и краткият времеви период на извършване
на престъпните прояви.
Съдът, намира че така посочените обстоятелства разкриват висока
степен на обществена опасност, както на отделните инкриминирани деяния,
така и на самия обвиняем, което разкрива възможност на този ранен етап от
производството спрямо него да бъде взета най-тежката МНО, а имено
„задържане под стража“.
Следва да се вземе в предвид, че съгласно установената практика на
ЕСПЧ, в някои случаи на извършени тежки престъпления, какъвто, именно е
и настоящия, още повече, че случая се касае до две престъпления, като
второто засяга комплексен обект на обществени отношения, и с оглед
повдигнатото обвинение, особената тежест на извършеното и обществената
реакция, която предизвиква, могат да обосноват вземане на МНО „задържане
под стража“.
По изложените мотиви, съдът намира, че МНО „задържане под
стража“ представлява законосъобразна и пропорционална намеса в правата на
обвиняемия, която е насочена към постигане на легитимни цели, а именно да
се попречи на обвиняемия да извърши престъпление.
Следва да се посочи, че обстоятелството, че обвиняемият има две
деца, за които защитата твърди, че същият полага грижи, за което в същото
време не се представят доказателства, не го е възпрепятствало да извършва
противообществено опасни прояви, поради което и не променя становището
на съда, че МНО „задържане под стража“ се явява единствена адекватна, с
оглед конкретните обстоятелства по делото
По тези съображения и на основание чл.64 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по
отношение на Г. И. Г., ЕГН:**********., обвиняем по досъдебно
производство ДП № ЗМ474/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. №
7
11789/2022 г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда може да се обжалва и протестира в
тридневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба и протест съдът насрочва делото пред въззивната
инстанция за 18.04.2023 г. от 10.00 часа, за която дата и час обвиняемия и
служебния защитник - уведомени от днес.
Да се изпрати препис на началникът на Следствения арест от
определението на съда, включително с оглед евентуално осигуряване на
обвиняемия пред въззивния съд.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник.
Съдебното заседание приключи в 13:58 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8