Р Е Ш Е Н И Е
№ 565 /
28. Септември 2020г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На девети септември 2020г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1353/2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на П.П.С. ***, чрез адв. Д. ***
срещу Заповед за ПАМ № 19-0938-002018/21.11.2019г. на Началник Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР - Плевен, с която
на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1
б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че със съставен АУАН № GA 110546/21.11.2019г. е установено, че е управлявал
автомобил след употреба на алкохол в нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й. Счита, че заповедта не съдържа конкретно
описание на фактическата обстановка, при която е извършено нарушението. Твърди,
че не е управлявал процесния автомобил на посоченото място и в указаната посока,
че към датата на съставяне на АУАН не е неправоспособен, а е заявил, че е
загубил СУМПС и е бил санкциониран за това нарушение на 28.11.2019г. Излага и
възражения за отнемането на регистрационните номера на автомобила, които обаче са
неотносими към процесната заповед и затова в съдебно заседания заявява, че не
ги поддържа. Оспорва установеното с техническо средство наличие на алкохол, с
оглед липсата на данни за техническата му годност, като отделно от това счита,
че срокът на мярката не е съобразен с тежестта на нарушението. Нарушението не е
доказано и заради непредставянето на изискания запис от видеосистемата, с която
е оборудван патрулния автомобил.
Ответникът - Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР –
Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че СУМПС е
отнето временно за срок до 18 месеца, заради установената употреба на алкохол
от водача. С техническо средство Дрегер е установен положителен резултат от
0,65 промила, издаден е талон за медицинско изследване, като с протокола от
химическата експертиза е установена концентрация на алкохол в кръвта на водача
от 0,96 промила. За установеното нарушение е издадено НП. Сочи също, че СУМПС
на жалбоподателя е било отнето на 18.07.2017г. за срок от шест месеца във
връзка с НП, което е обжалвано и е било върнато на 11.04.2018г.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 21.11.2019г.
Жалбата е постъпила направо в съда, подадена е по пощата на 05.12.2019г. в
рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно
легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен
акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със съставен АУАН №
GA 110546/21.11.2019г. е установено, че жалбоподателят П.П.С.
на 21.11.2019г. около 02:20ч. в гр. Плевен ж.к. Сторгозия до бл. № 17а с посока
на движение към блок № 15 управлявал автомобил Мерцедес МЛ 320 с рег. ***след
употреба на алкохол с концентрация от 0,65 промила в издишания въздух,
установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM 0258, издаден талон за медицинско изследване номер 0036912 от същата дата. Впоследствие с резултатите от
медицинското изследване е доказано наличието на етилов алкохол в кръвта на
водача в концентрация от 0,96 промила, което доказва нарушението на забраната
на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП, установено с техническо средство при проверката, за
което по делото са представени доказателства, че е преминало периодична
техническа проверка, показанието се доказва и с приложената разпечатка от
устройството.
Съставеният АУАН, послужил като фактическо основание
за издаването на заповедта за ПАМ е редовен от външна страна и съдът не
констатира процесуални нарушения при съставянето и оформянето му, поради което
на осн. чл. 189 ал.2 ЗДвП той се ползва с формална доказателствена сила за
установените с него факти и обстоятелства, които не са оборени в хода на
съдебното производство. Разпитаните свидетели изцяло потвърждават описаните в
акта факти и обстоятелства, а именно че на посоченото място, дата и час С. е
управлявал посочения автомобил, спрян е за проверка, лъхал на алкохол, при
проверката с техническо средство е установена употреба на алкохол от водача с
концентрация от 0,6 промила в издишания въздух, за което нарушение на място е
съставен АУАН за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Нарушителят отказал да
подпише акта, поради несъгласие с извършената проверка и този отказ е
удостоверен с подписа на един свидетел съобразно изискванията на чл. 43 ал.2 ЗАНН. Впоследствие на 28.11.2019г. жалбоподателят получил препис от акта срещу
подпис.
Процесната заповед за ПАМ е издадена с правно осн. чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца при наличие на
установеното с АУАН фактическо основание – управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила, установена по един от изброените начини – с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. При наличие на изследване от кръвна проба или
с доказателствен анализатор, установените стойности са определящи.
В случая към момента на издаване на ЗПАМ –
21.11.2019г. употребата на алкохол от водача е установена с техническо
средство, което показало концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя над
0,5 промила, а именно – 0,65 промила. Впоследствие употребата на алкохол е
потвърдена и с медицинско химическо изследване, при което е установена дори
по-висока концентрация – 0,96 промила, което доказва по несъмнен и категоричен
начин извършеното нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП – управление на МПС след
употреба на алкохол над допустимата концентрация от 0,5 промила. За
констатираното с акта нарушение е издадено и НП № 19-0938-005496/02.12.2019г. ,
което е изменено в частта за наложените наказания с Решение № 458/03.08.2020г.
на Районен съд – Плевен по НАХД № 132/2020г., влязло в сила на 24.08.2020г. , с
което е реализирана административно-наказателната отговорност на водача.
Съгласно чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена по един от изброените
способи – с техническо средство, с медицинско изследване или с доказателствен
анализатор.
В случая при проверката на 21.11.2019г. в 02:20ч. е безспорно
е установено, чрез техническо средство, че жалбоподателят е управлявал МПС след
употреба на алкохол в кръвта над 0,5 промила и следователно са налице
материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната
административна мярка.
Мярката е временна, с превантивен и преустановителен
характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие
– до решаване въпроса за отговорността и е ограничена до определен срок – не повече от 18 месеца. В
случая въпросът за административно-наказателната отговорност на водача е решен
с влизането в сила на решението на РС – Плевен, с което е изменено НП№
19-0938-005496/02.12.2019г. в частта за наложените наказания като е намалено
наказанието глоба от 1000 лв. на 500 лв., а лишаването от правоуправление на
МПС от 12м. на 6 м.
Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по
отношение на водача ефект, както и
фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на
нарушението и то временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, което е било съобразено.
Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171 т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на
ПАМ се извършва чрез отнемането на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС. Съгласно чл. 172 ал.3 от ЗДвП
в случаите на чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП със съставянето на акта за
административно нарушение се изземва и СУМПС на водача.
Заповедта е издадена от Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Плевен, който е оправомощен със Заповед №
316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.1 от ЗДвП на цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - Плевен.
Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е
възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание. Последното
обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.1 б.
„б“ от ЗДвП за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, поради управление на МПС
след употреба на алкохол над 0,5 промила, установено с техническо средство.
Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо
основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида, срока и
условието на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я
факти и обстоятелства са доказани с приобщените по делото писмени и гласни доказателства.
Налице са правните и фактически основания за прилагане
на ПАМ, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението.
Мярката е временна, под прекратително условие, ограничена е с определен
максимален срок – 18 месеца, който е законосъобразно определен.
Принудителната
административна мярка не е вид административно-наказателна отговорност и не
представлява санкция, защото с нея не се налага административно наказание на
водача и затова не се конкурира с образувано административно-наказателното или
наказателно производство. Тя е индивидуален административен акт. Прилага се
временно, именно до решаване въпроса за отговорността –
административно-наказателна или наказателна. А налагането на съответното
наказание с окончателен акт е прекратително условие за действието на мярката. В
случая прекратителното условие е настъпило на 24.08.2020г. с влизане в сила на
съдебното решение.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.
Затова
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в
сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.П.С. ***, чрез адв. Д. *** срещу Заповед за ПАМ №
19-0938-002018/21.11.2019г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Плевен, с която на
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.
„б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :