РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Перник, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20241720106742 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Ц. М. срещу „СИС КРЕДИТ“
АД, да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
14 980 лева, и при условията на евентуалност да се признае за установено, че в полза на
ответното дружество не съществува право на принудително изпълнение спрямо ищцата за
сумата от 14980, 00 лева.
В исковата молба се посочва, че ищцата при подаване на искане за отпускане на
потребителски кредит била уведомена от съответната банкова институция, че искането й не
може да бъде уважено, тъй като според Централния кредитен регистър имала лоша кредитна
история. Същевременно ищцата имала кредитна карта и три стокови кредита за закупени
стоки на изплащане, които редовно обслужвала без забавяния, а и нямала други дългове към
когото и да било. Служителите на банката й посочили само, че е поръчител по просрочен
кредит и отказали да дадат повече информация. При справка в ЦКР се установило, че е
налице отбелязване, че тя е поръчител по кредит, който не се обслужван. Видно от
Удостоверение с изх. № БНБ 138329/30.10.2024г., в графа „Информация за лицето като
съдлъжник” към 30.10.2024г., е посочено, че е налице непогасен кредит към ответника „СИС
КРЕДИТ“ АД, който е с период на просрочие над 360 дни, като балансовата експозиция
/всички главници по ползвани кредити, просрочени лихви по кредити и дължимите съдебни
разноски/, възлизат на обща стойност 14 980 лева. Сочи се, че друга относима информация
липсва, както и посочени данни за номер на договор, основен длъжник /кредитополучател/,
1
или каквато и да е друга относима информация, от която да може да се установи за какъв
кредит се касае и какъв е произхода на задължението. Ищцата твърди, че не е чувала името
на ответното дружество, а още по-малко някога да е теглила кредит или да е ставала
поръчител на друго лице. Сочи се, че ищцата е направила справка в КЧСИ, за да установи
къде евентуално има заведено изпълнително дело, по което тя е длъжник, с идеята да
установи произхода на задължението. Видно от представената по делото като доказателства
справка от КЧСИ, издадена от ЧСИ Р. М., с изх. № 297/04.11.2024г. се установявало, че
срещу ищцата няма заведени - висящи или приключили изпълнителни дела. Обосновава се,
че доколкото съобразно чл. 17 от Наредба № 22 за ЦКР, БНБ, нито вписва самостоятелно,
нито извършва корекции на подаваните от банките и финансовите институции информация,
а само администрира същата, ищцата отправила писмена покана до ответника с искане да
бъде отписано това задължение от нейната партида, в т.ч. и като погасено, ако действително
тя е страна в подобно правоотношение. Същата е изпратена на официалния електронен адрес
на ответника на дата 04.11.2024г., обявен на официалния сайт на дружеството. Въпреки
изричното изявление и отправените възражения, и въпреки дадения срок, в т.ч. и
допълнителния такъв - почти един месец до датата на депозиране на исковата молба, няма
постъпил отговор от ответника, нито е предоставена информация от негова страна под
каквато и да било форма, от която да може да се установи произхода на заявеното
задължение. По изложените съображения се поддържа, че за нея е налице правен интерес от
завеждане на установителен иск по реда на чл. 124 ГПК, а ако се окаже, че евентуално е
заведено изп.д. някъде и това не е отразено в справката от КЧСИ - по реда на чл. 439 ГПК, с
който да установи, че същата не дължи сумата от 14725,00лв. на ответника „СИС КРЕДИТ1
ЕООД. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор. В молба от 24.03.25 г.
прави признание на предявения в условията на евентуалност иск. Посочва, че на 05.05.2006
г. е сключен Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски № 817/05.05.2006 г.
между „ДЗИ БАНК” АД - клон Перник и кредитополучателя Ц.М.Ц., по силата на който
банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 15 000,00 лева за срок до
05.05.2014 г. Съгласно погасителния план към договора за кредит, кредитополучателят се е
задължил да погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и
главница, с размер на всяка вноска: 250, 02 лева, дължими ежемесечно, считано от датата на
усвояване на кредита.От договора за потребителски кредит се установява, че поръчители на
кредитополучателя Ц.М.Ц. са ищцата И. Ц. М. и Ц.Ц.Б.. Договорът за поръчителство е
инкорпориран в договора за потребителски кредит № 817 от 05.05.2006 г. Сочи се, че
кредитополучателят е предоставил на кредитора и предвиденото в чл. 5, ал.1, т.2 от договора
за кредит обезпечение, като е издал и депозирал в банката- кредитор запис на заповед в
нейна полза за дължимите суми по договора за кредит № 817 от 05.05.2006 г. - съответно за
главницата и за тримесечните лихви. От издадената от кредитополучателя Ц.Ц запис на
заповед от 05.05.2006 г. се установява, че същият безусловно, неотменимо и без протест
се е задължил срещу представянето на записа на заповед да плати на предявяване на
кредитора „ДЗИ БАНК” АД или на негова заповед сумата от 15 478,00 лева - главница и
2
лихви за три меса по договора за кредит № 817 от 05.05.2006 г. В качеството на авалист
ищцата И. Ц. М. се е подписана лично в издадената запис на заповед от 05.05.2006 г. Твърди
се, че кредитополучателят Ц.М.Ц. не е погасил в срок задълженията си по договора за
потребителски кредит № 817 от 05.05.2006 г. На 06.11.2006 г. кредиторът „ДЗИ БАНК” АД е
изпратил до кредитополучателя Ц.Ц покана за доброволно изпълнение на задължението му
по договора за кредит, с която е обявил кредита за предсрочно изискуем. Същата е надлежно
връчена на кредитополучателя. Длъжникът не е платил задълженията си в предоставения от
кредитора срок за доброволно изпълнение. Кредиторът „ДЗИ БАНК” АД не е изпращал
покана за доброволно изпълнение на задължението по договора за кредит на ищцата в
качеството и на поръчител по договора за кредит. На 18.10.2013 г. и на 04.12.2015 г.
вземането по договор за потребителски кредит № 817 от 05.05.2006 г. е прехвърлено по
силата на договори за цесия. Вземането е придобито от „Фронтекс Интернешънъл“ АД. На
30.11.2017 г. е сключен договор за цесия между „Фронтекс Интернешънъл“ АД и „СИС
КРЕДИТ“ АД, по силата на който „СИС КРЕДИТ“ АД е придобило вземането по договора
за потребителски кредит № 817 от 05.05.2006 г.Ответното дружество е входирало в
компетентния районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу длъжника Ц.М.Ц.. Въз основа на издадения изпълнител лист срещу
кредитополучателя Ц.Ц. са предприети действия по принудително изпълнение, като е
образувано изпълнително дело № 918/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. с рег. № 753 в КЧСИ.
Посочва се, че „СИС КРЕДИТ” АД не е предприемало действия по снабдяване с
изпълнителен титул срещу ищцата, респ. и не разполага с изпълнителен титул или с друго
средство за принуда срещу ищцата по повод задължението, предмет на предявения иск в
настоящото производство. Освен, че не е предприело действия по съдебен ред срещу
ищцата, не е предприело и действия по извънсъдебен ред спрямо ищцата във връзка със
задължението и в качеството на поръчител по договор за потребителски кредит № 817 от
05.05.2006 г. Обосновава, че от приложимите законови разпоредби следва, че в хипотезата
на погасено по давност вземане за длъжника съществува възможност да изпълни
доброволно, а за дружеството съществува задължение по чл.10 от Наредба №22/16.07.2009 г.
на БНБ за ЦКР да предоставя ежемесечно информация за всички кредити до окончателното
им погасяване. Неизпълнението или неточното изпълнение на това задължение от кредитора
обуславя приложимост на санкцията по чл. 6 от Наредбата - преустановяване на достъпа на
банката до регистъра, а така също и предвидените в Закона за кредитните институции
санкции и надзорни мерки. В този смисъл счита, че не е дало повод да завеждане на делото
и приложение следва да намери нормата на чл. 78, ал.2 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се от представените писмени доказателства, че на 05.05.2006 г. е сключен
договор за потребителски кредит с анюитетни вноски № 817/05.05.2006 г. между „ДЗИ
БАНК” АД - клон Перник и кредитополучателя Ц.М.Ц., по силата на който Банката
предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 15 000,00 лева, предназначен за
текущо потребление и за срок до 05.05.2014 г. Съгласно погасителния план към договора за
3
кредит, кредитополучателят се е задължил да погасява кредита на равни /анюитетни/
месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска: 250, 02 лева,
дължими ежемесечно, считано от датата на усвояване на кредита.
Съгласно чл. 5, ал.1, т.1 от договора, в качеството си на поръчители, И. Ц. М. и Ц.Ц.Б.
са се задължили да отговарят с цялото си секвестируемо имущество пред кредитора,
солидарно с главния длъжник, за изпълнение на всичките му парични задължения -
главница, лихви, неустойки, комисионни, произтичащи от договора за кредит и да отговарят
за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя и след падежа им, ако
кредиторът предяви иск за изпълнение срещу кредитополучателя в срок до шест месеца от
падежа на задължението за плащане на главницата по договора за кредит. С подписване на
договора за кредит поръчителите дават съгласие това да става чрез удръжки от трудовото им
възнаграждение. Установява се, че договорът за поръчителство е инкорпориран в договора за
потребителски кредит № 817 от 05.05.2006 г.
Кредитополучателят е предоставил на кредитора и предвиденото в чл. 5, ал.1, т.2 от
договора за кредит обезпечение, като е издал на банката - кредитор запис на заповед за
дължимите суми по договора за кредит № 817 от 05.05.2006 г. - съответно за главницата и за
тримесечните лихви. От издадената от кредитополучателя Ц.Ц запис на заповед от се
установява, че същият безусловно, неотменимо и без протест се е задължил срещу
представянето на записа на заповед да плати на предявяване на кредитора „ДЗИ БАНК” АД
или на негова заповед сумата от 15 478,00 лева - главница и лихви за три меса по договора за
кредит № 817 от 05.05.2006 г. От издадената запис на заповед от 05.05.2006 г. се установява,
че издателят и кредитополучател Ц.Ц е авалирал задължението си на поръчителите по
договора за кредит: И. Ц. М. и Ц.Ц.Б..
Представена е покана за доброволно изпълнение от 06.12.2006г. от „ДЗИ БАНК” АД
до кредитополучателя Ц.Ц, с която се претендира заплащане на пълния размер на
главницата–15 000 лева и просрочени лихви, от съдържанието на която съдът формира
извод, че инкорпорира изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Върху нея има отбелязване за получаване от сина на кредитополучателя, но няма
отразена дата, на която това е сторено.
Представен е договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2017 г., сключен между
„Фронтекс Интернешънъл“ АД, и „СИС КРЕДИТ“ АД, по силата на който „СИС КРЕДИТ“
АД е придобива вземанията на прехвърлителя, придобити по договори за прехвърляне на
вземания, сключени с „Юробанк България „ АД и „България ритейл сървисиз“ АД и
„Обединена българска банка“, индивидуализирани в Приложение 1.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 124, ал.1 ГПК е да установи
единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е
да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане.
От представения договор за прехвърляне на вземане съдът не може да формира извод,
че ответното дружество е придобило вземането по договора за потребителски кредит № 817
от 05.05.2006 г. Не са представени по делото посочените предхождащи договори за
прехвърляне на вземания, както и Приложение 1, в което вземанията следва да са
индивидуализирани.
4
Отделно от това съдът намира, че ответното дружество не установява в полза на
„ДЗИ БАНК“ АД да съществува изискуемо вземане срещу ищцата.
Видно от приложения договор за кредит, чието изпълнение се обезпечава с
поръчителството на ищцата, изпълнението на задължението на длъжника е разсрочено, като
крайният срок е 05.05.2014 г.
Съгласно чл. 147, ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.
Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с
изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява
самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл. 120 ЗЗД/, се
прилагат от съда служебно. / в този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г., ОСГТК, при уговорено погасяване
на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. В случая не се доказа титулярът на
вземането да е насочил претенцията си по съдебен ред срещу длъжника в този срок, считано
от уговорения краен падеж, за да запази правата си против поръчителя. Не се установи това
да е сторил и в такъв срок, броен считано от обявена предсрочна изискуемост, в случай че
се приеме, че така такова изменение на облигационното правоотношение е надлежно
извършено, поради което съдът формира извод за липса на вземане на кредитора по
договора за поръчителство срещу ищцата, поради прекратяване на поръчителството.
Ответното дружество представя и запис на заповед от 05.05.2006 г., съдържащ
изявление на ищцата за поемане на задължението по менителницата.
Поначало кредиторът по записа на заповед не е длъжен да сочи и да доказва
съществуването на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга,
но може да посочи същото. Ако бъде установено наличието на каузално правоотношение
спорът ще бъде решен с оглед на действителните отношения между страните по него и
връзката им със записа на заповед.В случая кредиторът посочва каузалното
правоотношение, по повод на което е издадена менителницата, а и в същата то изрично е
упоменато, поради което дължимостта на вземането по ценната книга е обусловено от
дължимостта по договора за кредит. Тази преценка съдът дължи при редовна от външна
страна ценна книга.
Записът на заповед е абстрактна, едностранна и формална правна сделка, по силата
на която, едно лице, наречено издател, обещава безусловно да плати на падежа определена
сума на друго лице /поемател/ или на лице, посочено в заповедта от поемателя. За
действителността на записа на заповед ТЗ изисква спазването на строго определена форма,
като задължителните реквизити са посочени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ. Менителничното
поръчителство/авалът/ се учредява с едностранно волеизявление на авалиста, което
задължително трябва да е изразено върху менителничния документ или върху прикрепен
5
към него лист, наричан алонж, където той задължително трябва да положи саморъчен
подпис- чл. 484ал.1 ТЗ. Менителничното право допуска по един редовен от външна страна
менителничен документ едно лице да поеме задължение да плати изцяло или отчасти
вземането заедно с друг преди менителнично обвързания правен субект.
Представеният запис на заповед съдържа два падежа, веднъж е уговорено безусловно
заплащане на сумата от 15 478,00 лева на предявяване. Втори път е посочено, че е с падеж
05.06.2014 г. Записът на заповед представлява обещание за плащане, изхождащо от самия
издател и поради това задължението за плащане на определена парична сума при него се
поема със самото му подписване. По силата на чл. 537 от ТЗ разпоредбите за менителницата
в частта за начините на определяне на падежа са приложими и за записа на заповед. Записът
на заповед е валиден и когато в него не е посочен падеж съгласно изричната норма на чл.
536, ал.2 от ТЗ. Извън този случай падежът на записа на заповед би могъл да бъде: на
предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването или
на определен ден. Законодателят е прогласил за нищожна менителница, която е издадена с
падежи, определени по начин, различен от регламентирания в чл. 486, ал.1 от ТЗ, както и на
такава с последователни падежи.
В случая, падежът на записа на заповед е отразен по два начина - на предявяване (по
чл. 486, ал.1, т.1 от ТЗ) и на определен ден (по чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ) в нарушение на
императивните изисквания на чл. 486, ал. 1 от ТЗ за начините на определяне на падежа на
записа на заповед, което само по себе си прави ценната книга нищожна.
В записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и недвусмислено - по
начин, който не буди съмнение. Доколкото в случая липсва каквато и да било текстова част,
обосноваваща хипотеза на чл. 487, ал. 1 или ал. 2 ТЗ, не може по категоричен начин да се
приеме, че посочената дата не е падежна, а представлява преписан от издателя й срок за
предявяване на ценната книга. За да се приеме, че е налице хипотеза на чл. 487, ал. 1 ТЗ, в
документа следва да е посочено, че ценната книга следва да се предяви в срок "до"
съответната дата, какъвто израз в случая липсва. Не се касае за хипотезата на чл. 487, ал. 2
ТЗ, която допуска издателят да предпише менителницата на предявяване да не се предявява
за плащане преди определен ден, като срокът за предявяване тече от този ден. Подобно
предписание обаче трябва също да следва изрично от текста на документа и да се изразява в
забрана за предявяване преди определения ден. В горния смисъл е и трайната съдебна
практика, вкл. тази, постановена по реда на чл. 290 ГПК, поради което записът на заповед е
нищожен и не може да породи правното си действие.
По всички изложени съображения съдът намира, че ответното дружество не доказа
наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което за него да
възникне вземане срещу ищцата за сумата от 14 980 лева, поради което предявеният
отрицателен установителен иск следва да се уважи.
Предвид изхода на спора по предявения главен иск, не е налице
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения евентуален иск .
6
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски за ДТ
в размер на 599,20 лв., както и адв. възнаграждение в размер на 1850,00 лв., чието
заплащане е удостоверено в представен договор за правна защита и съдействие от 28.11.24 г.
или в общ размер от 2449,20 лв.
Съдът намира, че в случая не намира приложение нормата на чл. 78, ал.2 ГПК.
Ответното дружество е направил признание на иска, което с оглед твърденията му съдът
отнася само към евентуалната претенция, която не бе разгледана. Дори да се приеме, че
признанието е общо, не е налице изискуемата се втора предпоставка на нормата –
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен
регистър институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния
кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за
настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Според ал. 3
институциите по чл. 4, ал. 1 подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-
то число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни
кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Те подават в същия срок
и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни
периоди. В този смисъл не е изпълнено задължението за отразяване на промяната относно
задължението на ищцата /неговото прекратяване на осн. чл. 147 ЗЗД/, а същата е
продължила да фигурира като неизправен длъжник, което препятства възможността й да
получи ново финансиране. В този смисъл съдът намира, че ответното дружество е дало
повод за завеждане на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК, че И. Ц. М., ЕГН **********,
НЕ ДЪЛЖИ на „СИС КРЕДИТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. ”Георги с.Раковски“ № 140, ет.4, сумата в размер на 14 980 /четиринадесет
хиляди деветстотин и осемдесет/ лева по договор за поръчителство от 05.05.2006 г.,
сключен с „ДЗИ БАНК“ АД и запис на заповед от 05.05.2006 г..
ОСЪЖДА СИС КРЕДИТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ”Георги с.Раковски“ № 140, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на И. Ц. М., ЕГН
**********, сумата в размер на 2449,20 /две хиляди четиристотин четиридесет и девет лева
и двадесет стотинки/ лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8