Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2505 21.07.2017 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание
на тринадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Елена Лянгова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3461 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, против И.В.С., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове
с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 368.13 лева – главница, дължима по
договор за потребителски заем № CASH – ******** от 01.12.2011 г., сумата от 180.46 лева – лихва за забава за периода от 24.03.2012 г. до 31.10.2016 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 09.11.2016 г. до окончателното й изплащане, за които
суми включително е издадена Заповед № 10615/29.12.2016 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18088/2016 г. на ПРС, ХVІІІ гр.
с-в.
В исковата молба ищецът сочи, че на
01.12.2011 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и И.В.С.,
като кредитополучател е сключен Договор за потребителски заем № CASH – ********, като с подписването
на договора кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична
сума в размер на 600 лева. Сочи, че с полагането на подписа си в поле
„Удостоверяване на изпълнението“ на договора за заем, кредитополучателят е
удостоверил, че е получил сумата на заема в брой от представител на
заемодателя. Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора за потребителски заем,
кредитополучателят се е задължил да върне заема, заедно с договорната лихва в
размер на 420 лева, на тридесет равни седмични погасителни вноски, до
29.06.2012 г., всяка в размер на 34 лева, съгласно погасителен план –
неразделна част от Договора за кредит. Твърди се, че длъжникът преустановил
обслужването на заема, като падежът на първата непогасена вноска настъпил на
23.03.2012 г. Излага, че съгласно Общите условия към договора, при забава в
плащането на погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава, в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, като
на длъжника – ответник по делото била начислена и лихва за забава в общ размер
на 180.46 лева, представляваща сбор от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатени главница от съответните погасителни вноски,
считано от 24.03.2012 г. – деня, следващ датата, на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска до 31.10.2016 г. Сочи се, че
към настоящия момент ответникът е заплатил сумата от 539 лева, като останали
непогасени: сумата от 368.13 лева - главница, сумата от 112.87 лева – договорна
лихва и сумата от 180.46 лева – лихва за забава.
Твърди и, че на 08.07.2014 г. е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, по силата
на който вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, произтичащо от договор
за потребителски кредит № CASH – ******** от 01.12.2011 г. е прехвърлено в полза
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, изцяло в всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. В изплънение на задължението си по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощили „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД да уведомил длъжника за станалата продажба на вземането, за което е
направен опит чрез изпращане на писмено уведомление на същия, чрез „Български
пощи“ ЕАД, но пратката се върнала в цялост. В условията на евентуалност, моли,
да се приеме, че уведомлението за извършената цесия е връчена на длъжника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Тъй като ответникът не е изплатил
изцяло задълженията си договора за паричен заем, то ищецът подал заявление по
чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното частно гр.
дело, но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, се
предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането.
Искането е да
се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 368.13
лева – главница, дължима по договор за паричен заем № САSH – ******** от 01.12.2011 г.,
сумата от 180.46 лева – законна
лихва за периода от 24.03.2012 г. до 31.10.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
09.11.2016 г., за които суми включително е издадена Заповед № 10615/29.12.2016
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18088/2016
г. на ПРС, ХVІІІ гр. с-в.,
Претендират се
и разноски за заповедното и исковото производство.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на
ответника И.В.С., по реда на чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, чрез пълнолетно лице,
което живее на адреса, което лице съвпада с посоченото от ответника за съдебен
адресат, който е съобщил във възражението си по чл. 414 ГПК, като в
законоустановения едномесечен срок не е постъпил от същия писмен отговор на
исковата молба.
Ответникът И.В.С. е бил редовно
призован по същия начин за първото съдебно заседание.
В изпратените
до същия съобщения – за препис от исковата молба с приложенията й, така и с
определение по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание,
проведено на 13.07.2017 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира,
че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От
приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод
за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се
уважат изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Дължимата
държавна такса за заповедното и настоящото исково производство, предвид цената
и броя на предявените искове, е в общ размер на 100 лева, от които 25 лева за
заповедното производство, определен на основание чл. 12, т. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата от ГПК и 75 лева за настоящото
производство, определена на основание чл. 1 от Тарифата във връзка с чл. 415,
ал. 1 ГПК, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника.
Освен това, ищецът в заповедното
производство е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева,
а в настоящото исково производство претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер от 300 лева. Понастоящем е в сила
изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според
която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение
спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение
присъждането на разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими
на страната за заповедното производство, без да е обвързан от констатацията на
заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото – от
100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като
съобрази, че от една страна - делото е с малък материален интерес, за вземания,
произтичащи от потребителски договор. От друга страна, извършената от
юрисконсулта работа в заповедното производство се състои в попълване на кратко
бланково заявление, съответно искова молба, по множество еднотипни заповедни и
искови производства. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа
и/или правна сложност, приключи в едно открито съдебно заседание, в което
процесуалния представител на ищцовото дружество поиска постановяване на
неприсъствено решение. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищцовото
дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер 50 лева за заповедното производство и в размер 100 лева – за исковото
производство, общо 150 лева.
Общият размер на разноските за двете
производства, дължими в полза на ищцовото дружество е 250 лева, от които 175 лева –
разноски в настоящото исково производство, включващи сумата от 75 лева –
държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и 75 лева
- разноски в заповедното производство,
включващо сумата от 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, по ч.гр.д. № 18088/2016 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че И.В.С.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, сумата от 368.13 лева (триста шестдесет и
осем лева и тринадесет стотинки) – неизплатен остатък от главница,
представляваща дължима сума по Договор за паричен заем № CASH – ********, сключен на
01.12.2011 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (с предишно наименование
„Джет Файненс Интернешънъл“ ЕАД), вземанията по който са прехвърлени на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД на 08.07.2014 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/;
сумата от 180.46 лева (сто и
осемдесет лева и четиридесет и шест стотинки) – мораторна лихва за периода от 24.03.2012
г. до 31.10.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.11.2016 г. до
окончателното й изплащане, за които суми включително е издадена Заповед № 10615/29.12.2016
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18088/2016
г. на ПРС, ХVІІІ гр. с-в.
ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, сумата от общо 250 лева (двеста и петдесет лева), от които сумата от 75 лева –
деловодни разноски по заповедното производство по частно гр. дело № 18088/2016 г. на
ПРС, ХVІІІ гр. с-в и сумата от 175 лева – деловодни разноски по настоящото
гр.д. № 3461 по описа за 2017 г. на ПРС, ІХ-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския
окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: П.П.