№ 16965
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110123953 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422
ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т“ ЕАД срещу И. Ж. К., с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с
искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: 304,33 лева (триста и четири лева и 33 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. Л., бл. 006, вх. А, ет. 12, ап.
66, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 64,96 лева
(шестдесет и четири лева и 96 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2019 г. до 09.08.2022 г., 33,12 лева (тридесет и три лева и 12
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 6,51 лева
(шест лева и 51 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за период от 31.08.2019 г. до 09.08.2022 г, за които
суми е издадена на 02.09.2022 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45461/2022 г. по описа на СРС, 178
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата
като собственик на процесния имот, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
1
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
имота на ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се
отнася, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава и дължи
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения
размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Сочи, че в случая услугата за дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от "Техем Сървисис " ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение.
Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че е собственик на
описания в исковата молба имот през процесния период. Оспорва, че
доставената в имота ТЕ не е ползвана от нея. Оспорва, че изравнителните
сметки не са изготвени в съответствие с нормативните изисквания. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за което длъжникът е
уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в
претендирания размер.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл.
116 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
2
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответницата в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да
докаже, че е погасила претендираните вземания.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил собственост на ответницата и че
сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Не е спорно, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство,
за което е взето решение по протокол от 05.07.2002 г. от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост в ж. к. "Л.", бл. 6, вх. А и е сключен
договор от 09.08.2002 г. между "Техем Сървисиз" ЕООД и представител на
етажната собственост за извършване на услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия. Договорът е сключен за срок от 5 години, но в чл. 2. 5. е
предвидено изрично, че договорът се удължава автоматично с още една
календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие, дадено един месец преди изтичането на срока му. По делото не
са налице данни за прекратяване на договора, поради което съдът приема, че
същият е действал и през процесния период, като по делото са налице
доказателства, че третото лице - помагач е извършвало дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, на което етажните
собственици не са се противопоставили.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията до 17.07.2012 г., всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След отмяната на § 1, т. 42
ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
3
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът
приема, че ответницата е имала през процесния период качеството на
потребител на топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на негов
собственик, което се установява от приетия договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 10.12.1990 г.,
видно от който на 10.12.1990 г. И. Ж. К. е придобила описания в исковата
молба ап. № 66, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. 6, вх. А, ет. 12.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответницата в качеството си на
собственик на имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да
заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за
исковия период, при липса на данни правото на собственост да е било
прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго
лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с "Т" ЕАД с трето за
спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
4
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника потребител
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на
ВКС, ІІІ г. о. При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия,
каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение №
0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед
изричното искане на ответницата с подаването на заявление - декларация за
промяна на партидата на нейно име, в качеството й на собственик на имота
през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
(СТЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи, се установява, че:
През процесния период 01.05.2018 г.- 30.04.2019 г. в имота не е имало
радиатори, свързани към ВОИ. В имота е имало щранг лира (2 тр. х 2,4 м. х
045 ) с топлинна мощност 426,240 Вт, за която служебно (SX - отопл. тяло без
УДР.) са начислени 699,384 дялови единици За начислените дялови единици е
изчислена и начислена ТЕ отдадена от отоплителни тела в имота - 979,675
кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление имот от отоплителни тела в общите
части като дял за имота - О.ОООкВтч. За имота е начислен разход на ТЕ за
3
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 105 м -
733,595 кВтч ( 26,66% за ЕС ; Qch = 90693,266 кВтч.). За имота е изчислена и
начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет ( дистанционен ) по
3
водомер 1 бр.: отчетен разход 0,300 м; 19,126 кВтч.
През процесния период 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. в имота не е имало
радиатори, свързани към ВОИ. В имота е имало шранг лира ( 2 тр. х 2,4 м. х
045 ) с топлинна мощност 426,240 Вт, за която служебно (SX - отопл. тяло без
УДР ) са начислени 642,519 дялови единици. За начислените дялови единици е
изчислена и начислена ТЕ отдадена от отоплителни тела в имота - 802,859
кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление имот от отоплителни тела в общите
части като дял за имота - 0,ОООкВтч. За имота е начислен разход на ТЕ за
3
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 105 м -
702,784 кВтч ( 27,44% за ЕС ; Qch = 86884,158 кВтч.). За имота е изчислена и
начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет ( дистанционен) по
5
3
водомер 1 бр.: отчетен разход 2,700 м; 204,522 кВтч.
През процесния период 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. в имота не е имало
радиатори, свързани към ВОИ. В имота е имало щранг лира ( 2 тр. х 2,4 м. х
045 ) с топлинна мощност 426,240 Вт, за която служебно ( SX - отопл. тяло без
УДР ) са начислени 726,358 дялови единици. За начислените дялови единици е
изчислена и начислена ТЕ отдадена от отоплителни тела в имота - 985,998
кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление имот от отоплителни тела в общите
части като дял за имота - 0,000кВтч. За имота е начислен разход на ТЕ за
3
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 105 м -
741,944 кВтч ( 25,55% за ЕС ; Qch - 91725,455 кВтч.). За имота е изчислена и
начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет ( дистанционен ) по
3
водомер 1 бр.: отчетен разход 2,100 м; 156,585 кВтч.
От експертизата се установява също, че претендираните суми като
стойност на доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния
отопляемия обем на имота по проект и действащите през процесния период
цени.
Според вещото лице, технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били
за сметка на "Т" ЕАД съгласно нормативната уредба. Общият топломер в
абонатната станция е преминал метрологични проверки, като не са
констатирани отклонения.
От заключението на СТЕ се установява, че топлинната енергия е
начислена съобразно нормативните изисквания.
От заключението се установява, че стойността на ТЕ, доставена за целия
процесен период, възлиза на 550,25 лв.
Заключението е изготвено не само на база едностранно съставени от
ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но
и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово
разпределение изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота,
отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, поради което съдът кредитира изцяло
заключението при формиране на фактическите си изводи относно реално
доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност през исковия
период.
Относно начисляването на топлинна енергия са представени от третото
лице - помагач с молба от 30.08.2024 г. и индивидуалните справки за
отопление и топла вода за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
От експертизата се установява също, че дяловото разпределение на
топлинна енергия е извършено съобразно нормативните изисквания, а
претендираните суми като стойност на доставена топлинна енергия са
изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и
действащите през процесния период цени.
По повод на начислената топлинна енергия, отдадена от сградната
6
инсталация, следва да се посочи, че сградната инсталация е обща собственост
на етажните собственици и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.
е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата на
цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в
сграда в режим на етажна собственост, следва да участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно, посредством дистанционен отчет на уредите за
дялово разпределение, а стойността на доставената топлинна енергия е в общ
размер на 550,25 лв.
По делото са приети и писмени доказателства (изравнителни сметки и
фактури), от които се установява, че през процесния период за имота е
начислявана топлинна енергия за отопление на същия и за сградна
инсталация.
Не се твърди и не се доказва плащане.
От ответницата своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т" ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2022 г., на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК - то в случая от 23.08.2022 г. давността е прекъсната, като в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР
на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 16.06.2019 г. (с
прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
7
В случая това са вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
(вземането за м. 04.2019 г. е станало изискуемо на 15.06.2019 г.), или
непогасени по давност са вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г.
От заключението по СТЕ се установява, че стойността на ТЕ, доставена
до имота на ответницата в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на
357,48 лв., но ищецът претендира по нисък размер, а именно 304,33 лв.
Съобразно диспозитивното начало - чл. 6, ал. 2 ГПК претенцията следва да
бъде уважена изцяло за сумата от 304,33 лв.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 23.08.2022 г. до окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими
в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния
период, определена на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето
на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора
или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен - с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
Съобразявайки момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по изравнителните сметки и с помощта на онлайн калкулатор,
на основание на чл. 162 ГПК, съдът приема, че мораторната лихва върху
главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 72, 64 лв., т. е. в повисок
размер от претендирания от ищеца. Съобразно диспозитивното начало - чл. 6,
ал. 2 ГПК претенцията следва да бъде уважена изцяло за сумата от 40,11 лв. за
периода 15.09.2020 г. – 09.08.2022 г., а за разликата над 40,11 лв. до 64,96 лв.
искът следва да се отхвърли. Искът за лихва следва да се отхвърли и за
периода 15.09.2019 г. – 14.09.2020 г.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна
8
енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение н а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи -
клиентите заплащат на продавача - "Т" ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга за дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване
дължимостта на тази сума в полза на "Т" ЕАД и при наличните доказателства,
представени от третото лице - помагач, че през процесния период
действително е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия, е установен по основание. Предвид началото на периода, за който се
претендира цена на услуга за дялово разпределение - м. 07.2019 г., няма
вземания, които да са погасени по давност. Не се установяват и плащания от
страна на ответницата. Следователно се дължи възнаграждение за целия
процесен период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 33,12 лв., който
не е оспорен по делото и се установява от извлечението от сметки, и искът
следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.08.2022 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
заплащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като
9
разноски се претендират само от ищеца.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 575 лв. - от общо 625 лв. (25 лв. -
държавна такса, 300 лв. депозит за СТЕ, 200 лв. - депозит за особен
представител и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес,
фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на същото
процесуални действия от пълномощника на страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на сумата от общо 69 лв. - от общо 75 лв.
(25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение),
съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от "Т" ЕАД, ЕИК ...., срещу И. Ж. К., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД, че И. Ж. К.
дължи на „Т“ ЕАД:
- сумата от 304,33 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к. Л., бл. 006, вх. А, ет. 12, ап. 66, за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2022 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.;
- сумата от 40,11 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 09.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за разликата над 40,11 лева до претендирания
размер от 64,96 лева, както и за периода 15.09.2019 г. – 14.09.2020 г.;
- сумата от 33,12 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 23.08.2022 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 45461/2022 г. по описа на СРС,
178 състав, като
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т"
ЕАД срещу И. Ж. К. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
дължимостта на мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия в размер на 6,51 лева за периода от
31.08.2019 г. до 09.08.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 45461/2022 г. по описа на СРС,
10
178 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Ж. К., ЕГН **********, да заплати на "Т" ЕАД, ЕИК ....,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 69 лева - разноски за ч. гр. д.
№ 45461/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, и сумата от 575 лева - разноски
за исковото производство.
Решението е постановено при участието на "Техем Сървисис" ЕООД
като трето лице - помагач на страната на ищеца "Т" ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11