№ 129
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20201001002588 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Ест“ АД, ЕИК
********* чрез адв. Е. и адв. Н. срещу решение № 278 от 06.02.2020г., по т.д.
№ 571/2016г., по описа на СГС, т.о. VI-10 състав, с което е осъден да заплати
на ищеца – „Лев корпорация“ АД, ЕИК ********* сумата от 59 513,88 лева –
дължима по силата на договор за заем от 01.03.2010 год., заедно със законната
лихва върху сумата от 26.01.2016 год. до окончателното й заплащане, както и
сумата от 4 995,55 лева разноски по делото. С обжалваното решение е
отхвърлено възражението за съдебно прихващане на „Ест“ АД за сумата от
общо 27 866,54 лева, представляваща 90 % от обезщетение за ползване без
правно основание в периода юли 2015 год. – ноември 2015 год. на офис № 6 и
офис 7, както и за лихва за забава върху обезщетения за периода 01.11.2015
год. и разходи за заплатена топлинна енергия по фактура от 15.12.2015 год. в
размер на 547,52 лева.
Въззивникът/ответникът – „Ест“ АД счита, че първоинстанционното
решение е неправилно, поради наличието на съществени нарушения на
1
материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. На първо
място твърди, че задълженията на ответника по договора за заем били
погасени посредством извънсъдебно прихващане, чрез изявление от
17.12.2015г., получено от ищеца на 18.12.2015г. Вземането на ответника
произтичало от неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника,
в резултат от ползваните от последния на притежаваните от ищеца офис № 6
и офис № 7. Счита, че формираната между страните по делото сила на
пресъдено нещо по решение № 5382/19.07.2017г., по гр.д. № 12236/2015г. по
описа на СГС, противоречала на решение № 721/03.01.2011г., по гр.д. №
401/2009г. по описа на ВКС, IV гр.о. Освен на решението на ВКС, решението
на СГС противоречало и на решение № 1046/03.05.2019г., по в.гр.д. №
5349/2018г. по описа на САС, гр.о., 12 състав, което се отнасяло до
аналогичен спор между „Ест“ АД и „Фактори“ АД, с което било приета
липсата на сключен заем за послужване. С оглед на гореизложеното счита, че
извършеното прихващане по чл. 104 ЗЗД е породило действие и
претендираната сума е погасена. На следващо място в условията на
евентуалност твърди, че при същата фактическа обстановка е основателно
възражението за съдебно прихващане с вземането на ответника за сума в общ
размер на 27 866,54 лева. В писмена молба от 21.01.2021г. твърди, че
уведомяването на ползвателя от собственика, с което искал да му бъде
заплащан месечен наем за ползването на недвижимия имот, имплицитно
включвало и волята на последния за прекратяване на безвъзмездното
ползване на имота въз основа на договора за заем за послужване. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което
да приеме, че е извършено извънсъдебно прихващане, в условията на
евентуалност съдебно прихващане и да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски за двете инстанции, съобразно представен списък по чл.
80 ГПК.
Въззиваемият/ищецът - „Лев корпорация“ АД е подал в срок писмен
отговор на въззивната жалба, чрез адв. Ч.. Излага подробни доводи по всяко
едно от твърденията във въззивната жалба, които ще бъдат съответно
разгледани при обсъждане доводите на противната страна. Счита въззивната
жалба за неоснователна, поради което следвало да бъде отхвърлена. Моли
въззивният съд да остави в сила обжалваното решението, което счита за
2
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното
производство, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ответника – В. С. С., ЕГН
**********, не излага самостоятелни правни доводи.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо
на въззивно обжалване решение на градския съд, в законоустановения срок и
е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършена от въззивния съд проверка, на основание чл.
269 ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка от доказателствата по делото и страните не спорят, че между тях е
възникнало валидно правоотношение по договора за паричен заем от
01.03.2010г., с който ищецът предоставил на ответника сумата от 100 000
лева, която се задължил да върне на 01.03.2011г. На 01.03.2010г. ищецът
превел на ответника по банков път уговорената в заем сума. С анекс от
05.01.2011г., страните са уговорили промяна в падежа на задължението на
ответника, считано до 01.03.2012 год. По делото няма спор между страните,
че ответникът е погасил по договора за заем сума в общ размер на 40 486,12
лева.
Първоинстанционният съд приел, че ищецът е доказал при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът му дължи неизплатен остатък по
договора за заем в размер на 59 513,88 лева. Ответникът не оспорвал
задължението си към ищеца по договора за заем, но считал, че същото е
погасено с материалноправно възражение за прихващане от 18.12.2015г., с
вземането на ответника за заплащане цена за ползване на процесните офиси,
които са част от „Бизнес център Евротур“ в размер от 62 660,35 лева за
периода м. януари – м. ноември 2015 година. Първоинстанционният съд е
изложил решаващи мотиви, че „Ест“ АД и „Лев корпорация“ АД не са
обвързани от договор за наем за процесните офиси с № 6 и № 7, а от договор
на заем за послужване от 05.10.2009г., който е реален безвъзмезден договор.
Приел, че не са настъпили правните последици на изявлението по чл. 104 от
ЗЗД от 17.12.2015г. на „Ест“ АД до „Лев корпорация“ АД, защото нямало
3
изявление за прихващане със суми, предмет на гр. дело 12236/2015г. по описа
на СГС, I -17 състав, а само „предложение за прихващане“ и липсвало ясно
изразена воля да настъпи ефектът на прихващането. Освен това, „Лев
корпорация“ АД не признавал задължението, защото оспорвал цялата
претенция на „Ест“ АД по гр. дело 12236/2015 г. СГС, I – 17 състав, поради
което активното вземане не било ликвидно и с него не можело да се
прихваща. За да отхвърли възражението за съдебно прихващане на „Ест“ АД
за сумата от 27 866, 54 лева, представляващо обезщетение за ползване на
процесните офиси за периода от месец юли 2015г. до месец ноември 2015г.,
първоинстанционният съд изложил мотиви, че има формирана сила на
пресъдено нещо по гр. дело 12236/2015г., поради което договорът за заем за
послужване на процесните офиси не бил прекратен до 30.06.2015г. Приел, че
ищецът не е доказал промяна на основанието за ползване на офисите от
страна на ответника след 30.06.2015г. до 30.11.2015г., което можело да
обуслови основателност на претенцията за неоснователно обогатяване.
Ищецът е доказал, че на 08.01.2016 година е заплатил на ответника сумата от
547,52 лева, представляваща разходи за топлинна енергия по фактура от
15.12.2015г.
Въззивният съд приема от правна страна следното:
Видно от решение № 5382/19.07.2017г., по гр.д. № 12236/2015г. по
описа на СГС, влязло в сила на 07.05.2019г., се установява, че е отхвърлен
предявеният осъдителен иск от В. С. С. срещу „Лев корпорация“ АД да
заплати в полза на „Ест” АД сумата от 22 296 лева, представляваща
обезщетение за ползване в периода януари 2015г. – юни 2015г. на офис № 6 с
площ от 236,43 кв.м. и сумата от 10 326,78 лева, представляваща обезщетение
за ползване в периода януари 2015г. – юни 2015г. на офис № 7 с площ от
109,51 кв.м. Със сила на пресъдено нещо е установен общият правопораждащ
и релевантен факт за спорното право, че страните са обвързани от договор за
заем за послужване за процесните офиси, който не е прекратен към месец юни
2015г. и към този момент вземането на ответника по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е
възникнало. Със силата на пресъдено нещо са преклудирани и възраженията
на ответника, че уведомяването на ползвателя от собственика на 09.02.2015г.
и на 10.02.2015г., с което искал да му бъде заплащан месечен наем за
ползването на недвижимия имот, имплицитно включвало и волята на
4
последния за прекратяване на безвъзмездното ползване на имота въз основа
на договора за заем за послужване. След като осъдителният иск на „Ест“ АД
срещу „Лев корпорация“ АД за същото вземане е отхвърлен с влязло в сила
решение на съда, за сумата 35 622,78 лева/ 22 296+10 326,78/ и за периода
януари 2015г. до юни 2015г., неоснователно е възражението за извънсъдебно
прихващане за тази сума и за същия период.
Неоснователно е възражението на въззивника, че формираната между
страните по делото сила на пресъдено нещо по решение № 5382/19.07.2017г.,
по гр.д. № 12236/2015г. по описа на СГС, противоречало на решение №
721/03.01.2011г., по гр.д. № 401/2009г. по описа на ВКС, IV гр.о. Веднъж
формирана силата на пресъдено нещо, задължава страните да преустановят
правния спор и им забранява занапред да оспорват правилността на съдебно
установеното. Със сила на пресъдено нещо са преклудирани и всички факти и
обстоятелства настъпили до приключване на устните състезания по гр.д. №
12236/2015г. по описа на СГС, поради което съдът не може да пререшава
въпросът, дали е прекратен процесният договор за заем за послужване до
30.06.2015г. Освен това, е несериозно твърдението на процесуалните
представители на ответника, че формираната сила на пресъдено нещо
противоречала на решение по друго дело, постановено между други страни,
но по идентичен правен спор.
По същите съображения е неоснователно и твърдението на въззивника,
че решението на СГС, с което е формирана силата на пресъдено нещо за
процесния правен спор, противоречала и на решение № 1046/03.05.2019г., по
в.гр.д. № 5349/2018г. по описа на САС, гр.о., 12 състав, което се отнасяло до
аналогичен спор между „Ест“ АД и „Фактори“ АД, с което било прието
липсата на сключен заем за послужване.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че
ответникът не твърди нови факти и не установява, че в периода след
30.06.2015г. е отправял до ищеца нови изявления за прекратяване на договора
за заем за послужване и за връщане на процесните офиси, които евентуално
да обосноват неговото прекратяване за периода след 30.06.2015г. до
30.11.2015г. Следователно е неоснователно възражението за извънсъдебно
прихващане за суми в общ размер на 27 866, 54 лева (16722 лева +7745,10
5
лева +547,52 лева+1949,12 лева+902,80 лева), представляващи 90 % от
обезщетение за ползване в периода юли 2015 г. – ноември 2015г. на офис № 6
и офис 7, както и лихва за забава върху тези обезщетения и разходи за
заплатена топлинна енергия по фактура от 15.12.2015 г. в размер на 547,52
лева, която е платена от ищеца.
По същите съображения е неоснователно и предявеното в условията на
евентуалност, възражението за съдебно прихващане за сумата от 27 866, 54
лева представляващи обезщетение за ползване на процесните офиси за
периода юли 2015 г. – ноември 2015 г., както и лихва за забава върху тези
обезщетения и разходи за заплатена топлинна енергия по фактура от
15.12.2015 г. в размер на 547,52 лева, която е платена от ищеца.
Въззиваемият/ищецът претендира разноски за въззивното производство
в размер на 2 315 лева, за заплатено адв. възнаграждение, което е договорено
и платено в брой, поради което следва да му се присъди.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и
правилно, поради което следва да се потвърди, като в останалата част
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на
основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 278 от 06.02.2020г., по т.д. № 571/2016г.,
по описа на СГС, т.о. VI-10 състав.
ОСЪЖДА „Ест“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Лев корпорация“
АД, ЕИК ********* сумата от 2 315/две хиляди триста и петнадесет/лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е постановен при участието на трето лице помагач на страната
на ответника – В. С. С., ЕГН **********.
6
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7