№ 1159
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512175 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20141258/17.06.2021 г. по гр. д. № 25722/2020 г. по описа на СРС,
39 състав е отхвърлен предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Б. С.а и Б. ИЛ. С. иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 415, чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че М.Б. С.а и Б. ИЛ. С.
дължат на „Т.С.“ ЕАД, разделно всеки от тях по 1/2 от следните суми: 73,81 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****,
първи надпартерен етаж, кантора, аб. № 341297, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.11.2019 г. до окончателното изплащане, 21.51 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2017 г. до
12.11.2019 г., 4,08 лева, представляваща стойност на услуга по дялово разпределение за
периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 28.11.2019 г. до окончателното плащане, както и 1,26 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.11.2016 г. до 12.11.2019 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение от 05.12.2019 г. по гр.д. № 68486/2019 г. по описа на СРС, 39 състав.
1
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Техем Сървисис“
ЕООД.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25104614/21.06.2021 г.,
подадена от „Т.С.“ ЕАД, в която са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел,
че ответниците не са се обогатили с процесната сума. Установило се от представените
по делото доказателства, че ответниците са придобили право на собственост върху
процесния имот, като по отношение на топлоснабдения имот имало сключен договор
за наем с трети лица. Твърди, че между наемателите и „Т.С.“ ЕАД не бил подписан
договор за продажба на топлинна енергия, въпреки че било дадено съгласие за
сключване на такъв договор. Предвид на липсата на сключен договор с наемателите,
ответниците дължат да заплатят реално ползваната топлинна енергия. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25121563/21.07.2021 г., подаден от Б. ИЛ. С. и М.Б. С.а. Въззиваемите поддържат, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че не са легитимирани да отговарят за
задължения за топлинна енергия, тъй като между „Т.С.“ и трето лице има възникнало
облигационно правоотношение. Освен това, поддържат, че по делото не е било
установено, че са собственици на топлоснабдения имот. Молят въззивната жалба да
бъде оставена без уважение. Претендират направените по делото разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 25722/2020 г. по описа на СРС, 39 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против М.Б. С.а и Б. ИЛ. С., с
която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 59 от Закона
за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за
установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 68486/2019 г. по описа на СРС, 39
състав.
В исковата молба се твърди, че с ответниците не е сключен договор за продажба
на топлинна енергия, поради което се били обогатили неоснователно за сметка на
дружеството. Поддържа, че ответниците не били изпълнили задължението си като
потребители да сключат договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
тъй като съгласно §1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката били потребители на
топлинна енергия. Поддържа, че стойността на доставената и потребена топлинна
2
енергия до имота, собственост на М. С.а и Б.С. е в размер на 73,81 лева – главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., като дължима
била и лихва в размер на 12,15 лева, както и дялово разпределение в общ размер на
4,08 лева за периода от м. 10.2016 г. до 12.2016 г., както и лихва за забава върху тази
сума от 1,26 лева. Твърди, че ответниците дължат сумите при условията на разделност,
всеки от тях по 1/2. Твърди, че по гр.д. № 68486/2019 г. по описа на СРС, 39 състав е
издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването
на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците М.Б. С.а и Б. ИЛ.
С., с който заявяват, че оспорват предявения иск. Поддържат, че не са представени
доказателства за пасивната им легитимация. Неправилно било посочено, че са
потребители на топлинна енергия за стопански нужди. Твърдят, че процесния период
има сключен договор между „Т.С.“ ЕАД и трети лица. Оспорват и твърдението, че до
имота е доставяна топлинна енергия за БГВ. Молят предявения иск да бъде отхвърлен
и претендират направените разноски.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 68486/2019 г. по
описа на СРС, 39 състав. По заявление от 28.11.2019 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на М.Б. С.а –
Младенова и Б. ИЛ. С. да заплатят разделно (всеки по ½) на кредитора сумата от 73,81
лева, представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. ****, първи
надпартерен етаж, кантора, аб. № 341297, ведно със законната лихва от 28.11.2019 г. до
плащане на вземането, мораторна лихва в размер на 21,51 лева за периода от
31.01.2017 г. до 12.11.2019 г., сумата от 4,08 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 до 31.12.2016 г., ведно със
законната лихва от 28.11.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 1,26 лева за периода от 30.11.2016 до
12.11.2019 г., както и направените в заповедното производство разноски. В срока по
чл.414, ал. 2 от ГПК длъжниците са подали възражение срещу заповедта. В изпълнение
на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и
заключение на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, от които се
установява следното:
Установява се от събраните по делото писмени доказателства – Нотариален акт
№ 181/29.03.1993 г., т. ХХХIII, д. № 6415/1993 г. и изявление на Б. ИЛ. С.,
обективирано в декларация от 09.03.2017 г. се установява, че ответниците Б. ИЛ. С. и
3
М.Б. С.а са собственици при равни дялове (по ½) на недвижим имот в гр. София, ул.
****, първи надпартерен етаж, кантора № 6
Не е спорно между страните, че между тях не е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено се
установява, че жилищната сграда, в която се намира процесния недвижим имот е
топлоснабдена като топлинната енергия се измерва със средство за търговско
измерване – общ топломер, който се отчита по електронен път в началото на всеки
месец, като от отчетеното количество били приспаднати технологичните разходи.
Вещото лице установява, че в процесния имот имало радиатор с монтиран ИРРО, като
той е отчетен на 16.05.2017 г. с показание 2883 единици. За периода 16/17 г.
топлинната енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация била изчислена по
формула на база пълна отопляема кубатура като за отоплителния сезон изчисления
процент бил 35,24%. Установява се, че при извършена допълнителна проверка е
констатирано, че в имота няма щрангове за топла вода, поради което и за процесния
период не била начислявана. Вещото лице посочва, че сумите за топлинна енергия,
изчислени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба 16-334 Общата дължима
сума, изчислена за процесния период и след отразяване на сумата за възстановяване е в
размер на 40,22 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение
от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта
на сумата, за която гр.д. № 68486/2019 г. по описа на СРС, 39 състав е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
4
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти. С оглед
въведените в исковата молба твърдения, както и с оглед основанието, посочено в
заповедта за изпълнение правната квалификация на предявения иск по чл. 422 от ГПК
е във връзка с чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата
на чл. 59 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. В тежест на ищеца е било да установи, че е налице
увеличаване на имуществото на ответника за сметка на неговото имущество, връзка
между обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на
нарушените му права. В конкретния случай, доколкото се твърди, че ответниците са
ползвали топлинна енергия без да е сключен договор с топлоснабдителното дружество,
то в тежест на ищеца е било да установи, че ответниците са собственици на
топлоснабден имот, че до имотът е доставена топлинна енергия в твърдяното
количество и на стойност, тъй като с тази стойност те са се обогатили без основание. В
тежест на ответниците е било да установят твърденията си, че между трето лице и
топлофикационното дружество е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия.
Установява се, че ответниците са собственици на недвижим имот, който се
ползва за нежилищни нужди. В този случай, при снабдяване на имота с топлинна
енергия приложение намира разпоредбата на §1, т. 3а от Допълнителните разпоредби
на Закона за енергетиката. Съгласно този законов текст „небитов клиент“ е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл. 149,
ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката е предвидено, че продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за
небитови нужди. Не е спорно, а и се установява, че между „Т.С.“ ЕАД и Б.С. и М. С.а
не е сключен договор при общи условия.
Правилно, обаче, първоинстанционният съд е преценил събраните по делото
доказателства, от които се установява, че е налице сключен договор за продажба на
топлинна енергия с трето на спора лице, като по делото е представена молба от
адвокати А. и Р., както и документи, изходящи от третото лице – помагач. От
събраните по делото доказателства се установява, че партидата на имота е открита на
името на адвокати А. и Р., като считано от 01.01.2017 г. тя е прехвърлена на друго
лице. Следователно задължени за плащане на консумирана топлинна енергия са
задължените лица по сключен договор за доставка на топлинна енергия. Възможността
на ищеца да претендира суми по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарна, само при невъзможност
5
да удовлетвори вземането си по друг начин. В конкретния случай, не е се установява
обогатяване на ответниците със стойността на доставена топлинна енергия.
изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 39 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемите следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на по 300 лева за всеки от тях.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената предявения иск настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20141258/17.06.2021 г. по гр.д. № 25722/2020 г.
по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-****, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. **** да заплати на
М.Б. С.а, ЕГН-**********, от гр. София, ул. **** сумата от 300 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-****, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. **** да заплати на
Б. ИЛ. С., ЕГН-**********, от гр. София, ул. **** сумата от 300 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6