РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1462
гр. Пловдив, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав,
в открито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г.Г. и участието на прокурора Славена Костова, като разгледа докладваното
от съдия Георгиева к.а.н.д № 1238 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Териториална
дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив чрез юрисконсулт Б.Ш., срещу решение № 554 от 30.03.2023 г.,
постановено по а.н.д № 746 по описа за 2023 г., на Районен съд – Пловдив, V-ти н.с., с което е отменено наказателно
постановление № 673722-F653049/03.11.2022 г. на директор на дирекция
„Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите –
Пловдив, с което на „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал.1 ЗДДС.
Касационният жалбоподател намира обжалваното
решение за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд,
че в хода на административното производство е допуснато нарушение на
материалния закон. Твърди се, че нарушителят законосъобразно е санкциониран за
две отделни нарушения, тъй като с действията си е реализирал съставите на чл.
125 и чл. 124 от ЗДДС. Поддържа се, че предвиденият в закона размер на
наказанието не надхвърля необходимото за постигане на целите на
административното наказване. Сочи се, че случаят не разкрива и смекчаващи
обстоятелства, които да имат отношение към наложената санкция. Иска се отмяна
на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се възразява
срещу размер на разноските на другата страна.
Ответникът по касационната жалба – „СИМ ТРАНС
2001“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив чрез
представителя си намира обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява допустима.
За да отмени издаденото наказателно
постановление, районният съд е приел, че е изпълнението на законовото
задължение за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се
осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение
представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие. подаването
на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без
отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно
бездействие, в нарушение на една материално правна норма - чл. 125, ал. 5 ЗДДС
и води до един и същ противоправен резултат - недеклариране на данък, по реда и
в срока установен от закона. Съдът е приел също, че в процедурата по издаване и
връчване на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно АУАН
се явява издаден в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН - АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за това. Съдът е
приел, че липсата на покана или ненадлежно връчената покана за съставяне на
АУАН ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на
административно наказателното производство. В процесния случай действително по
делото са налице покани за съставяне на АУАН, но по никакъв начин не може да се
приеме, че същите са надлежно връчени. На всяка едно от известията е
отбелязано, че са върнати като непотърсени. Същевременно съгласно трайната
съдебна практика връщането на пощенска пратка като непотърсена в процеса по
ЗАНН не може да се приравни: - нито на надлежно лично връчване по чл. 58, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 180 НПК; - нито установява по несъмнен начин факта, че адресатът
е напуснал посочения от него адрес, за да намерят приложение правилата за
връчване по силата на уредените в закона фикции.
Настоящата касационна инстанция намира решението
за правилно, но по други съображения.
От съдържанието на санкционната разпоредба на
чл.179, ал.1 от ЗДДС относно отделните задължения на регистрирания по ДДС
субект, следва да се направи извод, че както неподаването на справка -
декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС,
съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима
санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. Всяко от задълженията – за подаване на
справка - декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и за подаване на отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС са отделни такива на задължения субект, относими към
декларирането и съответно към отчитането му. В случая следва да се изхожда от
хипотезата на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, която ясно прави
разграничение на две отделни изпълнителни деяния – неподаване на справка
-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и неподаването на отчетни регистри по
чл.124 от ЗДДС, съответно неподаването в срок на всяко едно от тях, всяко от
които осъществяващо състав на отделно нарушение. Изискването да се подават
заедно, предвидено в нормата на чл.125, ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия
характер на отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно чл.125,
ал.1 от ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Точно заради това са
предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който и да
било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Поради това и
съдът намира, че санкционирането на
нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС
отделни хипотези на нарушения не само не е недопустимо, но е изцяло в
съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН. Отделно от това, не се установява и
нарушение на правилото "не два пъти за едно и също нещо", още повече,
че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на друго наказателно
постановление за същото нарушение да е влязло в законна сила. Позоваването от
районния съд на нормата на чл.125, ал.7 от ЗДДС, предвиждаща депозиране на
справката-декларация и отчетните регистри по електронен път и правените в тази
връзка изводи, не държи сметка за това, че същата тази разпоредба съдържа и
конкретно посочени изключения, при наличието на които изключени от приложението
на разпоредбата случаи, посочени в закона, за въпросните документи не се следва
задължителното електронно подаване.
Съдът споделя изложените съображения за наличие
на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН.
АУАН е съставен на 11.05.2022 г. неприсъствено
в хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. първо от ЗАНН – „когато нарушителят е
известен, но не може да се намери“, след което е надлежно предявен на
представляващ дружеството на 23.09.2022 г, а НП е издадено на 03.11.2022г., т.
е. в рамките на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Представени са и
доказателства за изпращане на пощата на покани за съставянето на АУАН съобразно
записаното в товарителниците, но същите тези покани не са представени по
делото.
Съгласно представени в оригинал две известия за
доставяне, изпратени до адреса на управление и адреса за кореспонденция на
дружеството, е видно, че на разписките е
отразено от пощенския оператор „непотърсена“ от 31.03.2022 г. и от 13.04.2022
г. за адреса на управление в гр. Пловдив, и от 05.04.2022 г. и от 15.04.2022 г
за адреса в гр. Добрич, от които е видно, че дружеството не може да бъде намерено
на посочения адрес.
Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2
от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и
на пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за
регулиране на съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 - 3 от Общи
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети,
приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на
съобщенията препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя
срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице,
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в
пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи
се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на
адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската
пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно
известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската
служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но
ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне.
Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на
получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора
с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.
Анализът на цитираните разпоредби обосновава извод, че препоръчана пратка с
известие за доставяне може да бъде върната от пощенски оператор с формалната
причина "непотърсена", при съобразяване на посочените правила и
когато получателят не се е явил при пощенския оператор да получи пратката си в
предоставения му най-малко 20-дневен срок и при най-малко две отправени
служебни известия за това. Поради това и отбелязването от страна на приемащото
пощенско дружество, че пратката е "непотърсена" от получателя, може
да бъде тълкувано в смисъл, че лицето не е намерено на адреса по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но само когато е
налице спазване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, освобождаваща
пощенския оператор от задължението му отново да търси получателя на адреса,
какъвто е и настоящият случай.
Установява се по делото, че отчетните регистри
за данъчен период м. 01.2022 г. не са били подадени до 14-о число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, а именно до 14.02.2021
г. Същите обаче са подадени на 01.04.2022 г., т. е. с един месец и половина
закъснение. На практика, с подаване на обсъжданите отчетни регистри макар и със
закъснение, задълженото лице не е препятствало по никакъв начин разчитането си
с бюджета(подадена е нулева СД – обстоятелство, което не се оспорва от страна
на ответника). СД е представена по делото на районния съд.
Предвид тези обстоятелства, преценени в своята
съвкупност, и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път,
че АУАН е съставен месец и половина след подаване на справката-декларация,
обосновават извод, че в случая е налице маловажен случай на административно
нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с
ал. 3 от ЗДДС.
В тази връзка следва да се посочи, че понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс,
чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите
за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е
този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
Настоящата касационна инстанция намира, че
случаят е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на
административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства,
деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на
имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява
несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и
дееца. При оценка обществената опасност на нарушението, че се касае до такова
от възможно най-лекия вид – неподаване в срок на справката-декларация – забава
в изпълнението, а не изобщо до неподаване на такава за конкретния данъчен
период, което обстоятелство също е сред тези, стоящи на оценка за това дали
случаят е маловажен. Поредността на нарушението също винаги следва да се отчита
като обстоятелство при преценката дали случаят е маловажен, независимо от това
дали е предвидена, или не, санкционна разпоредба за повторно нарушение,
доколкото поредността на нарушението е пряко относима към оценката на
обществената опасност на същото.
Тези възражения са били направени от
жалбоподателя пред първата инстанция, но предвид мотивите за отмяна на НП,
същият не се е произнесъл.
В конкретния случай административнонаказващият
орган не е извършил правилно дължимата индивидуална преценка на конкретното
деяние и на конкретния нарушител и като не го е квалифицирал като
"маловажно" е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били
налице всички предпоставки за прилагането на института на чл. 28 от ЗАНН.
От ответника по касацията не се претендират
разноски, поради което такива не е се и присъждат.
Ето защо и на основание чл. 221 ал. 2 АПК,
Административен съд Пловдив, XXIV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 554 от 30.03.2023 г., постановено по а.н.д № 746 по описа за 2023 г., на
Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.