Решение по дело №202/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 151
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Росица Николова Кокудева
Дело: 20215400500202
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Смолян , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500202 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№2741/26.04.2021г. от АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" гр.София , с ЕИК по БУЛСТАТ
0006950890167 и със седалище и адрес на управление гр.С., бул.М. №3, чрез
пълномощника гл.юриск. Св. Б. Мл. -гл. юрисконсулт против решение №
101/09.04.2021 г. по гр.д.№729 /2020 гпо описа на районен съд –Смолян ,като
намира ,че обжалваното решение е неправилно и в противоречие с
материалния и процесуален закона и фактите по делото.С решението е
осъдена Агенция „Пътна инфраструктура" да заплати на основание чл. 50,
изр.първо, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, изр.първо и чл. 52 ЗЗД на ЕВГ. МЛ.
УСТ. от гр. Р., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 281 лева, причинени от
настъпило пътно-транспортно произшествие на 17.09.2019 г. на
републикански път ІІІ-868, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 17.09.2019 година до окончателното им изплащане, като отхвърля
като неоснователен и недоказан иска за неимуществени вреди в частта за
разликата над уважения размер от 5 000 лева до пълния предявен размер от 7
000 лв. и иска за имуществени вреди в частта за разликата над уважения
размер от 1 281 лева до пълния предявен размер от 1 500 лева.За да постанови
това решение районният съд е приел, че произшествието, от което е
1
пострадал ищецът е възникнало от състоянието на пътното платно, върху
което е имало разлята нафта, това се подкрепя от протокола за ПТП и от
показанията на разпитания свид. Т.. Приема, че няма данни ищецът да се е
движил с несъобразена с пътните условия скорост. Сочи, че АПИ не е
изпълнила задълженията си относно поддържането на републиканските
пътища, да ги поддържа в такова състояние, че да са годни за осъществяване
на функциите им по безопасното придвижване на МПС. Приел е че е налице
неизпълнение на задължението от страна на АПИ да поддържа
републиканския път III 868 в конкретния участък при километър + 21,500, тъй
като не се е погрижила своевременно да бъде обезопасена частта от пътното
платно, по която е имало разлята нафта и да сигнализират по надлежния ред
за това всички участници в движението.Приема, че не се доказва
съпричиняване от ищеца поради несъобразяване с пътните условия.
Намира ,че районния съд не е обсъдил събраните пред него
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като в нарушение на
процесуалния закон, като неправилно е разпределил доказателствената
тежест между страните и е игнорирал обстоятелството, че водача на
процесното МПС е съпричинител при пътно транспортното произшествие и
е допринесъл за настъпване на вредите.От събраните по делото доказателства
и конкретно приетият от съда Протокол за ПТ счита ,че се установява, че
поведението на водача на автомобила /ищец в исковия процес/ е една от
причините за настъпване на пътното произшествие.В случая при определяне
на размера на обезщетението в контекста на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
отчитайки събраните по делото доказателствва, намира ,че съда е следвало да
съобрази поведението на водача на автомобила, като допринасящо за
настъпване на произшествието и да намали претендираното обезщетение на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.Преценени в съвкупност, събраните пред съда
писмени и гласни доказателства, относно тези обстоятелства /протокол за
ПТП, съдебно автотехническа експертиза и свидетелските показания/счита ,че
не установяват по категоричен начин механизма на причиняване на вредата -
настъпването й в резултат на преминаването на увредения мотоциклет през
необезопасен участък от път, стопанисван от Агенция „Пътна
инфраструктура"/АПИ/. От събраните доказателства намира ,че не се
установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащи
съдебно предявеното материално право на вземане на ищеца.Моли съда да
обърне внимание ,че в решението си, първоинстанционния съд не е направил
преценка на твърденията на ответника , че водача на процесното МПС е
длъжен при избиране скоростта на движението не се е съобразил с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.Приетото от съда заключение на
вещото лице по назначената съдебно-техническа и оценителна експертиза
счита ,че не дава отговор на поставените въпроси, а дава единствено
предположения, като повтаря твърденията в исковата молба и приложените
към нея писмени доказателства. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че
2
вещото лице не е направило оглед на увреденото МПС, нито оглед на
местопроизшествието, при това положение, няма как да установи механизма
на настъпилото ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между
движението на мотоциклета, нафта върху пътното платно и нанесените щети.
Тези обстоятелства не могат да се приемат за установени въз основа на
заключението, тъй като същото само потвърждава, че описания механизъм в
протокола за ПТП (но само в случай, че същия бъде доказан) съответства на
настъпилите увреждания.Счита ,че всички обстоятелства, около възникването
на пътно -транспортното произшествие, в иска на ищцовото дружество се
основават на твърденията на водача на увреденото МПС, който е
заинтересувано лице съгласно чл.172 ГПК и в случая е нормално да твърди
обстоятелства, които изключват неговото виновно
поведение.Обстоятелствата на причиняване на вредите, които в рамките на
ангажиране на регресната отговорност следва да се докажат съобразно
правилата на доказването с пълно и главно доказване от страната, която
черпи права от тези обстоятелства - ищеца по регресния иск, остават
неизяснени и недоказани. Счита ,че по дело не е изяснено местоизвършването
на процесното пътнотранспортно произшествие. Ищецът не е посочил
доказателства относно астрономическото часово време, метеорологичните
условия, скоростта, с която се е движил по време на произшествието, както и
наличието на насрещно движещ се автомобил, относно възможността да бъде
избегнато препятствието на пътното платно, както и други съществени
фактори, които могат да повлияят за настъпване на произшествието. Счита ,че
уврежданията по МПС, които ищецът претендира, могат да се дължат на
сочената от него причина, но могат да се дължат и на друг фактор, което
съмнение счита ,че не е елиминирано с посоченото доказване. При това
положение, районният съд е следвало да приложи неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
изразяващи се в задължението за съда да счита недоказаните факти за
неосъществили се.Счита ,че по делото не се доказва по категоричен начин, че
Агенция „Пътна инфраструктура" - София, чрез специализирано звено
Областно пътно управление - Смолян, по някакъв начин е допринесла за
възникването на сочената вреда, нито нейни длъжностни лица имат вина за
настъпването на пътното произшествие. Ако такова действително има, то
счита ,че е само и единствено по вина на водача, тъй като не е спазил
задълженията си по чл. 20 от ЗДвП, да се движи с безопасна скорост и да е в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.Поради това моли съда
да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано и
постанови друго, с което в обжалваните части да отхвърли уважените искове
като неоснователни и недоказани.Нови доказателства няма да сочи във
въззивната инстанция Претендира разноски.
В законният срок не е постъпил писмен отговор от ЕВГ. МЛ.
УСТ. лично или чрез адв.О. .
В съдебно заседание пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят
Агенция „Пътна инфраструктура „ гр.См. редовно призован ,не изпраща
3
представител .Постъпило е писмено становище от гл. юриск. Св. Мл.,
който поддържа въззивната жалба като моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение в частта, с която е осъден доверителя му да заплати в
полза на ЕВГ. МЛ. УСТ. от гр. Р. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 281
лева ,причинени от настъпило ПТП на 17.09.2019г. на републикански път ІІІ-
868,ведно със законна лихва върху тези суми ,считано от 17.09.2019г. до
окончателното им изплащане. В тези части счита ,че решението на районен
съд Смолян е незаконосъобразно и необосновано. Моли съда да отхвърли
изцяло иска.Претендира разноски ,представляващи юриск. възнаграждение .
Въззиваемият ЕВГ. МЛ. УСТ. ,редовно призован , не се
явява.Вместо него пълномощникът му адв. Ор. поддържа становище ,че в
обжалваните части решението на районен съд Смолян е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено.Намира ,че правилно районният съд
е преценил,че ответника Агенция „Пътна инфраструктура „ ,като
административен орган , на когото е възложено задължението по
ремонт,изграждане и поддръжка на пътното платно което представлява част
от републиканската пътна мрежа ,не е изпълнил задължението си по неговото
обезопасяване и не е отстранил разлятата по пътя нафта ,нито пък е
обозначил по някакъв начин че в този участък на пътното платно има проблем
и поради това следва да носи отговорност за настъпилото пътно-транспортно
произшествие.Намира ,че правилно районният съд е определил размера на
обезщетението за неимуществените вреди ,а предвид липсата на въззивна
жалба за оплакване за неговото намаляване,счита ,че не следва да бъде
ревизирано Моли съда да и присъди разноски на основание чл.38 ,ал.2 от
Закона за адвокатурата за настоящата инстанция.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок ,с междувременно внесена
държавна такса срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Ищецът ЕВГ. МЛ. УСТ. от гр. Рудозем е предявил срещу Агенция
Пътна инфраструктура, гр.София - осъдителен иск с правно основание чл. 50
във вр. с чл. 45 ЗЗД, с който моли да бъде осъден ответникът да му заплати
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 500 лева и неимуществени
вреди, в размер на 7 000 лв., причинени от настъпило пътно-транспортно
произшествие на 17.09.2019 г. около 17:35 ч. на път III-868 на км+21.500,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на
иска / 19.08.2020 г./ до окончателното заплащане на задължението и разноски
Няма спор ,че на 17.09.2019 година около 17,35 часа ищецът Е.У.
управлявал личния си мотоциклет марка П. модел Б., с държавен
4
регистрационен номер ****** по посока от град Смолян за град Рудозем по
републикански път III-868. На км+21.500 от пътя по време на движение
мотоциклетът преминал през разлив на нафта по платното за движение,
при което мотоциклетът поднесъл и се преобърнал вдясно по посока на
движението в отводнителна канавка, а заедно с мотоциклета паднал и Е.У.
.Последният установява ,че уведомил районно управление „П." Смолян, като
на мястото на ПТП дошли полицаи, които направили оглед и снимки и
съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. №
10917/18.19.2019 година/приложен на стр.5 от делото /.
От районен съд –Смолян е била назначена , изслушана и неоспорена
Автотехническа експертиза ,която установява ,че общата стойност на
нанесените щети по мотоциклета е 1 281 лева ,като щетите подробно са
описани в заключението на в.л.Т.
Св.Б. Т. пред първата инстанция установява ,че работи като
младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОД на МВР -Смолян
Той посетил автопроизшествието ,а именно над базата на Дюлгер ,посока
с.Смилян след моста мотора бил от дясно на канавката .При огледа
констатирали ,че има разлята нафта ,като и по гумите на мотоциклета имало
нафта Пътя бил сух и ясно се виждали следите от нафтата ,която била разлята
на доста голямо разстояние Констатирал ,че по мотоциклета има доста щети
,а водача на мотоциклета се оплаквал от болки в крака Дошла линейка и го
транспортирала до болницата в гр.Смолян за преглед .Свидетелят
установява,че в такъв случай след като има разлята нафта ,следва незабавно
да се докладва на дежурния и да се вземат мерки за обезопасяване на пътя А
дежурния следва да сигнализира или в Общината или в ОПУ ,в зависимост
от това кой поддържа пътя.
Св. Ев. У.а ,съпруга на ищеца Е.У. пред първата инстанция
установява ,че била с приятелки в с.Смилян и на връщане видяла
катастрофата със съпруга и като левия крак в частта на ябълката му бил
изскочил,имал охлузвания по крака Близо два месеца съпруга и се
придвижвал с патерици .Гипсирали му крака до средата на бедрото ,имал
разтегнати сухожилия и глезена на крака му бил подут/посинял/. Бил в
болнични 14 дни , след това му дали още болнични ,а след това ползвал
неплатен отпуск.В кръстната част имал рана от охлузване ,имал охлузване на
лявата ръка в областта на лакътя.
Установява се от данните по делото ,че мястото на
автопроизшествието било посетено от екип на спешна помощ - филиал град
Смолян, и поради силните болки, които изпитвал и затруднените движения на
крайниците още същата вечер постъпил в Спешно отделение за преглед и
изследвания. За травматичните увреждания на 25.09.2019 година му е
издадено и Съдебно- медицинско-удостоверение № 1138/2019 година от
лекар в Отделение Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г." ЕАД град Пл., в
което уврежданията са подробно описани /приложено е на стр.10 от
първоинстанционното дело/
5
Законосъобразно и обосновано районен съд гр.Смолян е приел че
отговорност за вредите в случая носи ответникът Агенция „П. И." град
София, тъй като същият е собственик и стопанин на пътя, на който е
настъпило ПТП-то и като такъв е следвало да го поддържа, ремонтира, както
и да осигурява възможност за неговото безопасно ползване по
предназначение. Съгласно чл. 30 от Закона за пътищата,Агенция „Пътна
инфраструктура" осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища, какъвто се явява процесния път
III-868. В този смисъл бездействието на Агенция „Пътна инфраструктура
при стопанисването на пътя се намира в причинна връзка с вредите,
претърпени от ищеца.Наличието на неизправност по пътя, по който
настъпило пътно транспортното произшествие - разлята нафта, в резултат на
която мотоциклетът е поднесъл и се обърнал в канавката, а ищецът също
паднал с него, води до извода, че Агенция“Пътна инфраструктура „ не е
изпълнила задължението си да поддържа и да обезопасява по някакъв начин
пътната неизправност.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя ,че не било
ясно точното място на пътнотранспортното произшествие, астрономическото
часово време, метеорологичните условия, скоростта, с която се е движил
ищеца по време на произшествието, наличието на насрещно движещ се
автомобил, относно възможността да бъде избегнато препятствието на
пътното платно, доказателства за техническата изправност на процесното
МПС, както и други съществени фактори, определящи движението на
превозното средство като безопасно по смисъла на чл. 20 ЗДвП. Категорично
се установява точното място на пътнотранспортното произшествие от
гласните и писмени доказателства по делото и приложения констативен
протокол
Освен това е неоснователно възражението на жалбоподателя ,че водача на
процесното превозно средство е съпричинител при пътно транспортното
произшествие и е допринесъл за настъпване на вредите Това възражение е
останало недоказано от страна на ответника /сега жалбоподател/
Пътно-транспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП
е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети Съгласно
чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, републиканските пътища са
изключителна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1,
т. 1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна
инфраструктура", която е юридическо лице – второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити /чл. 2, ал. 1 от Правилник за структурата, дейността и
организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура"/. Съгласно
разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от Закона за пътищата Фонд "Републиканска
пътна инфраструктура" поддържа републиканските пътища съобразно
транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на
6
околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Поддържането на пътищата
съгласно т. 14 от ДР на Закона за пътищата е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата.
Освен това разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП изисква лицата, които
стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка
и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на
околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства. В разпоредбата на § 1, т. 19 от ППЗДвП се сочи, че "препятствие на
пътя" е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението,каквото в случая е била разлятата нафта на километър
разстояние ,видно от показанията на свидетелите и вещото лице. В случая
установената разлята ,за поддържането и ремонта на пътя е отговорен
собственикът му, а именно Агенция Пътна инфраструктура, която е проявила
бездействие, изразило се в бездействие на служителите и, натоварени да
отстраняват повреди. Те са проявили бездействие в изпълнението и на
задълженията си по чл. 3 от ЗДвП и не са сигнализирали препятствието и
организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му.
Ответникът не е изпълнил задължението си за обезопасяване и обозначаване с
необходимата маркировка на пътната неравност на републиканския път, и
това бездействие е станало причина за възникване на ПТП, при което са
причинени имуществени и неимуществени вреди, които са в причинна връзка
с процесното Възраженията на Агенция "Пътна Инфраструктура" относно
това, че в първоинстанционното производство не са били събрани достатъчно
непротиворечиви доказателства, които да изясняват механизма на пътно –
транспортното произшествие и наличието на причинна връзка с описаните
неимуществени и имуществени вреди, са изцяло неоснователни. /В този
смисъл е решение № 64 от 15.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2313/2019 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията Ф. Вл./
При определяне на причинените неимуществени вреди районният
съд правилно и обосновано е приел ,че една сума от 5 000 лева би се явила
справедлив еквивалент на основание чл.52 ЗЗД на болките , страданията и
дискомфорта ,които е претърпял Е.У. ,като е отхвърлил иска за разликата над
5000 лева до 7 000 лева като неоснователен и недоказан .Районният съд е
отчел стреса ,който е изживял ищеца ,обстоятелството че дълго време е бил
гипсиран левия му крака и се е наложило да ходи около два месеца с
патерици ,имал е разтягане на ставни връзки , на лява глезенна става и
контузия на лява тазобедрена става имал е разкъсно-контузна рана на ляво
ходило ,оток и кръвонасядане на лява глезенна става ,охлузвания в поясната
област Поради това в тази част като законосъобразно и обосновано следва да
бъде потвърдено обжалваното решение.
7
По отношение на причинените имуществени вреди районният съд
правилно се е съобразил със заключението на автотехническата експертиза и
е приел че се дължат имуществени вреди в размер на 1 281 лева на Е.У.
,ведно със законна лихва от върху главницата считано от 17.09.2019г. до
окончателно изплащане на сумата като е отхвърлил иска до размер на 1 500
лева .В този смисъл и в тази част следва да бъде потвърдено обжалваното
решение.
С оглед на обстоятелството ,че в обжалваните части въззивният
съд потвърждава решението на районен съд –Смолян ,то препраща на
основание чл.272 ГПК - към мотивите му.
Ще следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на адв.М.
Ор. поисканите своевременно разноски за въззивната инстанция в размер на
900 лева на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7,ал2,т.2 и
3 от Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №101/09.04.2021г. по гр.д.
№729/2020г. по описа на районен съд гр.Смолян в частта , с която осъдена
Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район Кр. с., ПК ****, бул. „М." № *,
представлявана от Г. Т., да заплати на основание чл. 50, изр.първо, вр. чл. 45,
ал. 1 и чл. 51, ал. 1, изр.първо и чл. 52 ЗЗД на ЕВГ. МЛ. УСТ., ЕГН
**********, от гр. Р., ул. „Б.“ № *, ет. *, ап. * обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1 281 лева, причинени от настъпило пътно-транспортно произшествие на
17.09.2019 г. на републикански път III-868, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 17.09.2019 година до окончателното им изплащане
,като законосъобразно и обосновано.
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Кр. с., ПК 1606,
бул. „М." № *, представлявана от Г. Т., да заплати на основание чл. 38,ал.2
ЗА на адв.М. Ор. разноски представляващи адв. възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 900/деветстотин /лева .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9