Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Враца, 18.09.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Валя Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3250 по
описа на ВрРС за 2018 год. и за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са при условията на първоначално обективно
съединяване конститутивни искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
С исковата молба ищецът Г. Петров Н., ЕГН ********** е
предявил срещу Общинско предприятие „Социални дейност“ - гр. Враца, БУЛСТАТ
0001931150243, ул.„Стоян Заимов № 1 иск за признаване за незаконно на
уволнението му, извършено със Заповед № 37 от 04.07.2018 г. на Кмета на Община
Враца и за отмяна на същата заповед като незаконосъобразна, както и иск за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност - „директор” на
Общинско предприятие „Социални дейности“ - гр. Враца.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът е
заемал длъжност „директор” в ответното общинско предприятие, като със Заповед №
37 от 04.07.2018 г. на Кмета на Община Враца трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, като не ставало ясно на коя дата
е придобил това право, на каква възраст и при какъв осигурителен стаж. Ето защо
счита, че трудовия му договор е неправилно прекратен. Поддържа, че е отказал да
подпише процесната заповед, като в последствие разбрал, че връчването е
оформено при отказ от негова страна. Изведени са искания за признаване
уволнението му за незаконно, за неговата отмяна и за възстановяване на
длъжността, заемна преди уволнението. Претендира разноски.
В депозиран в срок отговор ответникът изразява
становище, че не е пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск, тъй
като приложеното към исковата молба споразумение е подписано от Кмета на Община
Враца. По същество на спора изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. Счита, че издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца е законосъобразна, тъй като последният е придобил
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 КСО.
По отношение на обективираното в писмения отговор възражение
от ответното предприятие, че не е пасивно легитимирано да отговаря по така
предявените искове, съдът се е произнесъл с постановеното по реда на чл.312 ГПК
определение.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба, а ответникът
подадения по делото писмен отговор, като претендира направените по делото
разноски и представя писмена защита.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са се
намирали в трудово правоотношение, прекратено едностранно от работодателя със
заповед № 37/04.07.2018 г. Като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочено „на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ и поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. Отбелязано е, че
заповедта е връчена на работника на 04.07.2018 г. при отказ, удостоверено с
подписите на трима свидетели.
По делото е представен
заверен препис от споразумение № 21/15.02.2016 г., в което е
включена уговорка за срок за изпитване в полза на работодателя, с което кметът
на Община Враца е възложил, а ищецът е приел да изпълнява длъжността „директор“
на Общинско предприятие „Социални дейности“, гр.Враца, за срок от 15.02.2016 г.
до 15.02.2019 г.
По делото са представени и заверени преписи от съдебни
решения по предходни дела, водени между страните в настоящото производство,
които съдът не намира за необходимо да анализира, тъй като касая друга
фактическа обстановка и са неотносими към настоящия правен спор.
По делото е прието и разпореждане от 05.12.2016 г., издадено
от ТП на НОИ, гр.Враца, в което е отразено, че на основание чл.68, ал.1-3 КСО
на ищеца е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
За установяване на действителния трудов и осигурителен стаж
на ищеца, по делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което формално е оспорено от ищеца, чрез процесуалния му
представител, без да се иска назначаване на повторна или допълнителна
експертиза. Видно от закючението, което съдът приема като обективно и
компетентно дадено е, че след като се е запознало с трудовите книжки за
трудовия стаж на ищеца за периода от
Други относими и допустими
доказателства не са представени по делото.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В разпоредбата на чл.68 КСО
са уредени две хипотези на придобиване право на пенсия. Едната е съгласно
чл.68, ал.1 и 2 КСО и предвижда правото на „пълна пенсия“ при достигане на
определена възраст и осигурителен стаж. Втората хипотеза е „намалена пенсия“
при условията на чл.68, ал.3 КСО.
След изменението на чл.328, ал.1, т.10 КТ от 2001г. законът
изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя при
наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост /както тогава е
наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и включва в кръга на
работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредбата
и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази променена
законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по
чл.328, ал.1 КТ, включително и по т.10 се извършва по преценка на работодателя
означава, че това е предоставена му правна възможност, а не задължение.
Следователно в хипотезата на чл.328, ал.1, т.10 КТ - при придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, право на работодателя е да прецени с коя
норма да се съобрази - с общата или със специалната норма от осигурителния
кодекс, което не подлежи на съдебен контрол. На контрол
подлежи обстоятелството дали са спазени изискванията за придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст предвидени в общата или в специална
разпоредба на осигурителния кодекс /в този смисъл са решение № 220/20.04.2010 г. по гр.д.№ 4691/2008 г., III г.о. на ВКС, решение № 22/23.02.2010 г.
по гр.д.№ 3810/2008 г., III г.о. на ВКС, решение по гр.д.№ 3003/2013 г., IV г.о на ВКС,
с които по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК /изм.
и доп. ДВ., бр.86 от 27 Октомври 2017г./ настоящият съд следва да се
съобрази/.
В
конкретният случай по делото безспорно се установи, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение /04.07.2018г./ ищецът е навършил 66
години, 2 месеца и 3 дни и има осигурителен стаж за пенсиониране в размер на 28
години, 1 месец и 26 дни, т.е. има изискуемите предпоставки за придобиване
право на пенсия по чл.68, ал.3 КСО. Настоящият съд намира, че представеното по
делото от ищеца разпореждане, че към 19.08.2016 г. /датата на подаване на
заявление до ТП на НОИ – гр.Враца за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст/ същият не отговаря на изискванията на чл.68, ал.1 и 2 КСО, не
променя фактическата обстановка, съответно правните изводи, че същият е
придобил право на пенсия по чл.68, ал.3 КСО.
Съгласно
трайно установената практика на ВКС, която както бе посочено и по-горе,
настоящият съд следва да се съобрази по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК /изм. и доп. ДВ., бр.86/27.10.2017г./, прекратяването на
трудовия договор по чл.328, ал.1, т.10 КТ се извършва по преценка на
работодателя и това е негово право. Трудовото правоотношение може да се
прекрати само и единствено на основанията, посочени в КТ. В конкретния случай
по делото безспорно се установи, че ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, което дава право на работодателя да приложи разпоредбата
на чл.328, ал.1, т.10 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните на посоченото основание. С оглед предходното, настоящият съд приема,
че издадената от Кмета на Община Враца заповед №37/04.07.2018 г. е
законосъобразна, като обстоятелството, че в същата не е посочено допълнително
основание по чл.68 КСО не обуславя извод за нейната незаконосъобразност. Посочването на
разпоредбата на чл.68 ал.3 КСО в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е без правно значение за реда и условията, при които ищецът ще
се пенсионира, тъй като работодателят няма такива правомощия. Редът и условията
за пенсиониране са регламентирани в КСО, а съгласно чл.98, ал.1, т.1 КСО пенсиите и добавките
към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват
и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на НОИ или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното
поделение на НОИ. Предвид гореизложеното съдът не споделя наведените
от ищеца, чрез процесуалния му представител доводи за немотивираност на
процесната заповед.
По
гореизложените съображения съдът намира, че за ответника е възникнало
потестативното право, респ. основанието за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение, предвидено в чл.328, ал.1, т.10 КТ, поради което
предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и обусловения от неговото
уважаване иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има ответникът. Видно от
приложените по делото договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските по чл.80 ГПК е, че ответникът е направил и претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1020,00 лева.
При
представяне на списъка по чл.80 ГПК процесуалният представител на ищеца е
направил възражение на основание чл.78, ал.5 ГПК - за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение с доводи, че делото не е
с фактическа и правна сложност, както и че възнаграждението е определено в
нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият
съд приема възражението за основателно. Съгласно горепосочената разпоредба
възнаграждението за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела, при иск за отмяна на уволнение (чл.344, ал.1,
т.1 КТ) или за възстановяване на работа (чл.344, ал.1, т.2 КТ), когато искът е
предявен самостоятелно е не по-малко от размера на минималната работна заплата
за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Следователно, когато двата иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и по чл.344, ал.1,
т.2 КТ са предявени с една искова молба – възнаграждението за двата иска е само
едно и то е в размер на минималната работна заплата към момента на сключване на
договора. Наред с това съдът съобрази, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, като процесуалния представител на ответника е взел участие само
в съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания /видно от
представения по делото договор за правна защита е, че същият е сключен на
31.08.2018 г., т.е. след подаване на писмен отговор от ответника/. С оглед
предходното, съдът намира, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение
следва да бъде редуцирано до размер от 510,00 лева /размера на минималната
работна заплата за страната съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г./
Тъй като ищцът е освободен от внасяне на държавна
такса и разноски по делото /чл.83, ал.1, т.1 ГПК/, дължимите
държавни такси по предявените искове и направените разноски за експертиза, следва
да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.П.Н., ЕГН **********
против Общинско предприятие „Социални дейности“, БУЛСТАТ 0001931150243,
гр.Враца, ул.“Стоян Заимов“ № 1, при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ – за признаване за незаконно на уволнението му, извършено
със Заповед № 37 от 04.07.2018 г. на Кмета на Община Враца и за неговата отмяна,
както и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност -
„директор” на Общинско предприятие „Социални дейности“ - гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Г.П.Н., ЕГН ********** да заплати на Общинско предприятие „Социални дейности“,
БУЛСТАТ 0001931150243, гр.Враца, ул.“Стоян Заимов“ № 1 сумата от 510,00
лева, представляваща разноски по производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд - гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: