№ 75
гр. Свиленград, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200184 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №23-0351-000619 от
18.01.2024година на ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград , с което М. М. П. с ЕГН ********** от село
************,обл.Хасково за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца .
Жалбоподателят М. М. П. в законно предвидения 14 дневен срок обжалва
горе цитираното НП.Счита същото за неправилно и незаконосъобразно,без да
излага конкретни съображения . С оглед на изложеното моли съда за пълна
отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован ,не се явява ,за
него се явява адв.М.,който поддържа жалбата по изложените в нея
доводи.Същият сочи още,че липсвало субективния елемент на твърдяното
нарушение,доколкото упълномощителят му не бил собственик на лекият
автомобил и не знаел,че същият е с прекратена регистрация,като излага
доводи в тази насока.
Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник група
към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не
взема становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в
яхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното
1
от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Д. Н. Д. и П. П. С. се установява, че на 16.10.2023година св. П.
П. С. -граничен полицай, при изпълнение на служебните си задължения в село
Малко градище,общ.Любимец около 11.00часа,съвместно с негови колеги от
гранична полиция, спрели за проверка движещият в село Малко градище в
посока село Орешец ,лек автомобил марка БМВ с холандска рег.№ 92-FN-JN
,управляван от жалбоподателя,тъй като се усъмнили в истинността на
регистрационните табели на лекият автомобил.
След проверка на водача от граничните полицаи и при възникналото
съмнение,на място бил извикан служител на РУ Свиленград-св.Д..
Св.Д. при извършване на проверката установил,че управлявания от
жалбоподателя лек автомобил е собственост на H.YERAL от Холандия ,но
приел,че МПС не е регистрирано по надлежния ред,тъй като СР на МПС с
№********** издадено от Холандия било с изтекъл срок от
13.10.2022г.,въпреки че същото било влезнало на територията на Р.България
на 08.08.2023г./видно от мотивите на Постановлението за отказ да се образува
наказателно производство/.
Полицейските служители приели,че имало извършено нарушение от
страна на жалбоподателят по чл.140,ал.1от ЗДвП,поради което на същата
датата 16.10.2023год. съставили акт за установяване на административно
нарушение на водача,като Акта бил предявен и връчен лично на
жалбоподателят , който не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило
възражение.
Изготвена е докладна записка по случая от ПИ З“ПК“ –В.С. от
22.12.2023г., с която е предложено материалите да се изпратят на
прокуратурата за ангажиране на наказателната отговорност на
нарушителя,като е посочено,че нарушителят не е знаел за прекратената
регистрация на управлявания от него автомобил.
Материалите са били изпратени на РП Хасково,ТО Свиленград ,като с
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
11.01.2024г. ,прокурор от РП Хасково,ТО Свиленград отказал да се образува
досъдебно производство,като е прекратил преписката и е изпратил
материалите на АНО за ангажиране на адм.наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Няма приложени доказателства, кога процесното Постановление за отказ
да се образува наказателно производство от 11.01.2024г. ,прокурор от РП
Хасково,ТО Свиленград е получено в регистратурата на АНО .
Въз основа на Постановлението е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.140,ал. 1от ЗДвП ,поради което на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6месеца .
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
2
нарушител/водач,както и писма.
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Съгласно приложеното по АНПр- НП в оригинал,ведно с разписка за
връчването му,се установява от същото,че то е връчено на жалбоподателя на
28.02.2024г.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.
Н. Д. и П. П. С. , така също и от приетите писмени доказателства –докладни
, Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните
работи, справка за нарушител/водач , писма и Постановление за отказ да се
образува наказателно постановление от 11.01.2024г. на РП Хасково,ТО
Свиленград последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283
НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Д. Н. Д. и П. П. С. , възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград и на гранична полиция, в
този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата
от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от
тях през процесният ден.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283
НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях.
Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД Началник
група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, въпреки че се оспорва по
делото, последната се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от
3
02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен
кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал
правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично
визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност –
обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът счита, че не са спазени и изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН.
Съгласно посочените правни норми един от задължителните реквизити
на АУАН и на НП е посочване на законните разпоредби, които са нарушени.
Нарушението, установено с процесния АУАН е управление на МПС, което не
е било регистрирано по надлежния ред по път, отворен за обществено
ползване.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП се предвиждат две различни правила за поведение при движение по
пътищата. Въпреки това при посочване на разпоредбата, която е нарушена,
липсва уточнение за конкретното предложение.
От посоченото вече, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не съдържа
конкретните правила за регистрация на МПС, спирането и прекратяването й,
същата може да се определи като бланкетна, поради което е необходимо да се
посочи норма от закона или подзаконов нормативен акт, която я конкретизира
и към която мълчаливо се препраща например в конкретния случай чл. 143,
ал. 9 от ЗДвП/като поне в такава насока са събраните по делото гласни
доказателства,че същото е било с прекратена регистрация в Р.Холандия,но
писмени от страна на АНО не са ангажирани.
На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН такова прецизно дефиниране на
разпоредбите, които са нарушени, може да се извърши едва в НП. Но такова
не е извършено, а отново като нарушена е посочена единствено разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, дори не е посочено конкретното предложение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално
изискуемото съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като
съществени нарушения на процедурата по установяване на административно
нарушение съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
4
Хипотетично ако се приеме,че липсва допуснато от страна на АНО
коментираното по горе процесуално нарушение,съдът бил приел следното:
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по
такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 9 от ЗДвП- Служебно прекратяване на
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с
отбелязване в автоматизираната информационна система при уведомление от
компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни
средства, при унищожаване или отнемане в полза на държавата, при
уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3, както и при
установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен,
заличен или повреден идентификационен номер.
Служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 9 от ЗДвП, подкрепя тезата, че
превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред.
Извън горепосоченото,следва да се посочи,че това деяние е наказуемо
по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в
съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните
предпоставки за реализиране на отговорността не е била отчетена в
необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички
обстоятелства в тяхната взаимовръзка от гледна точка и на субективния
момент, който именно е решаващият за крайния извод на съда.
Изначално ясно е, че моторното превозно средство все пак в предходен
момент е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с
регистрационни табели, поставени на съответното място.
За разлика от хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в настоящата
уведомяване на собственика не се изисква.
Особеното в случая обаче е, че не собственика е бил водач на моторното
превозно средство, за да се пренесат тези разсъждения автоматично по
отношение на жалбоподателя, а се изисква допълнителен анализ по
отношение на санкционираното лице.
Последният не е собственик на процесното ППС, няма данни при какви
обстоятелства собственика му е предоставил управлението на процесната
дата, при което, макар за жалбоподателя, като водач, да възниква
задължението да провери и документите, касаещи автомобила, за да бъде
убеден, че поема управлението в съответствие с изискванията на
законодателството и в частност на тези по Закона за движението по пътищата,
5
Закона за пътищата и Кодекса за застраховането, то конкретно няма как да е
наясно за обективните признаци от състава на нарушение. Или, поне остана
недоказано с оглед разпределението на доказателствената тежест.
Следователно, същият, макар и адресат на правна норма – чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, няма доказателства дали е действал съзнателно, доколкото, освен, че
не е управлявал собствено моторно превозно средство, който факт се извежда
още от съдържанието на съставения по надлежния ред АУАН, ползващ се с
формална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства,както и от
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство, не са
събрани допълнителни доказателства, че се е запознал с предоставените му
документи – в това число и свидетелство на регистрация на МПС и дали
същият не е изтекъл ако е бил с временни номера, за да е наясно дали срокът
е бил изтекъл. Още повече,че видно от Постановлението за отказ да се
образува наказателно производство се установява,че автомобила е преминал
държавната граница на 08.08.2023г.,но в както в АУАН, така и в НП се
твърди,че регистрацията му е изтекла на 13.10.2022г.
При това положение и доколкото към момента на преминаване на
граничния контрол ,държавните служители са следвало да извършат проверка
и да съставят акт на лицето управлявало процесния автомобил,който е бил с
прекратена регистрация близо една година след прекратяването й,то следва
да се приеме,че жалбоподателя е бил в невъзможност да се осведоми относно
факта на регистрация на моторното превозно средство ,доколкото самото
МПС легално е минало границата на страната,след извършен контрол от
гранична полиция и то с прекратена регистрация още към момента на
преминаването му – в този смисъл Решение № 754 от 10.11.2022 г. на
Административен съд – Хасково по КАНД № 785/2022 г..
От друга страна липсват данни дали жалбоподателят е имал реална
възможност да провери дали предоставеното му за управление МПС е с
прекратена регистрация в Холандия, а в тежест на наказващия орган е да
представи доказателства в обратна насока.
Следователно, налице е основание, за изключване на отговорността в
случая за жалбоподателя, като водач на управляваното превозно средство, със
служебно прекратена регистрация.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено от съда,
като незаконосъобразно и неправилно /така и Решение№673/09.08.2023г.
постановено по КАНД № 521/2023г. по описа на АС Хасково/.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото обаче липсват искане за присъждане на направените по делото
разноски,поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.
Мотивиран от горното и на основание 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 вр.с ал. 3, т.
2 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№23-0351-000619 от 18.01.2024година на ВПД Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ Свиленград , с което М. М. П. с ЕГН ********** от село
************,обл.Хасково за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7