Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.***, 07.01.2021
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
***СКИ
РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на единадесети
декември, две хиляди и двадесета десета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
и секретар Валя Стоянова, като разгледа докладваното от
съдията ЯКИМОВА АНД №2224 по описа за 2020година
на РС-*** и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление №19-0938-006081/03.02.2020г. на ***-гр.
***, с което на А.Д.М., ЕГН ********** е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят чрез пълномощника си по делото адв.С.М.
счита издаденото Наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно,
издадено при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и моли
съда да го отмени, по съображения,
изложени в жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна - ***-гр. *** не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против А.Д.М. за това, че при
извършена проверка от полицейските служители - свидетеля Н.И. - актосъставител и
свидетеля П.Г. - свидетел - очевидец, на 22.09.2019г. в 16:45 часа на първокласен ***с посока на движение гр. ***, М. управлявала собствения си лек автомобил ***, който не
бил регистриран по надлежния ред,
видно от разрешение за временно движение
№*********. Същото било с изтекъл срок
на валидност - 02.08.2019г.
Видно от приложената по делото административнонаказателна преписка Акт за установяване на
административно нарушение № 3790/22.09.2019г. е издаден против А.М. за
посоченото нарушение, като в същия е отразено, че реализираното представлява
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Предвид така изложените обстоятелства,
съдът намира, че по делото е установено
по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по
чл. 141 ал.1 от ЗДвП от страна на
жалбоподателя. В тази насока да се направи положителен извод, спомогнаха преди
всичко писмените доказателства по делото, а именно АУАН, талон за регистрация,
справка за водач/нарушител от региона, Заповед. От същите по несъмнен начин се
установява, че на инкриминираните дата и
място именно жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС с регистрационни
табели, които са били с изтекъл срок на валидност.
От друга страна съдът намира наведеното
възражение в жалбата за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила за основателно. Видно от
текстовете на АУАН и НП, в същите е налице
напълно различна правна квалификация на вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение, макар във връзка с него да са изложени идентични
обстоятелства - чл.140 ал.1 от ЗДвП. Тоест налице е съществено противоречие,
довело до накърняване правата и законните интереси на нарушителя в извършването
на какво нарушение и по коя норма е ангажирана неговата отговорност.
Същевременно съдът намира за основателни останалите възражения в жалбата и
в съдебно заседание.
Освен това по никакъв начин не отговаря на истината твърдението, че жалбоподателят,
като водач и собственик на автомобила, следва да носи административна отговорност
по чл.140 ЗДвП. Напротив – санкционната норма на чл.175 ал.3 пр.1 от същия
Закон е пределно ясна и точна, когато предвижда наказание именно за водачът,
който управлява нерегистрирано МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване.
В случая с възведеното в текстови вид в
обстоятелствената част на АУАН и на НП деяние, на жалбоподателя А.М. е вменено,
че на инкриминираната дата, време и място е управлявала описаното МПС, с изтекло
разрешение за временно движение. В същото време с оглед на възприетата от актосъставителя и прецизирана от АНО правна квалификация по
чл.140, ал.1 от ЗДвП в редакцията й, действаща
към деянието / с ДВ бр.11 от 31.01.2017 г. цитираната норма е допълнена/, на М.
й е вменено различно от констатираното с акта административно деяние, а именно
че въпросното МПС въобще не е било регистрирано, т.е. че е липсвала каквото и
да е регистрация при констатирана с акта временна такава с изтекъл срок.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която се сочи за нарушена,
предвижда - ”По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.”. Така
цитираното съдържание на сочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП е не съотносимо
към текстовото описание на деянието. Още по-голямо объркване, неяснота и
вътрешно противоречие в текстовото описание на деянието е възвел АНО в НП,
допълвайки словесно, че жалбоподателят „управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред”, т.е. цитирайки съдържанието на сочената като нарушена правна
норма. Разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН безусловно са
императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение с надлежната му правна
квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в
пълен обем.
Нещо повече, въз основа
на приетите по делото доказателства съдът намира, че напълно неприложима в
случая е сочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП. По делото не е спорно, че
управляваният от жалбоподателя автомобил, е бил регистриран с транзитен рег. № 199М335
и при проверката на 22.09.2019г. е установено, че срокът на временното
разрешение за движение на МПС е изтекъл на 02.08.2019г. Наличието на подобен
документ само по себе си е доказателство за това, че автомобилът е бил
регистриран. Освен това, както в ЗДвП, така и в Наредба № I - 45 от 24.03.2000
година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС
и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, с която се определят реда и условията за регистрация,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от
тях, собственост на български физически и юридически лица, е налице разпоредба
- чл.17, ал.4, даваща възможност да се продължи срока на временните
регистрационни табели. Недопустимо е разширително тълкуване на чл.140, ал.1 от ЗДвП, допълвайки закона със
съдържание, което не е предвидено от законодателя.
Констатираното по-горе
вътрешно противоречие (несъответствие) между отразената в АУАН и в НП
фактическа обстановка относно нарушението от една страна, а от друга страна
вътрешно противоречивата и неясна фактология възведена в НП с допълнителния
текст, който фактически представлява цитиране на сочената като нарушена правна
норма, е отнесена към неправилно определена правна квалификация на деянието -
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Според отразените по-ясно
в обстоятелствената част на АУАН неизпълнени от нарушителя задължения, това
деяние съставлява административно нарушение по чл.141, ал.1 от ЗДвП, каквато квалификация не е възприета от актосъставителя
и от АНО и като съотносима
санкционна норма е тази на чл.185 от ЗДвП, а не и
приложената от АНО - чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП
която предвижда: „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер”.
Коментираните нарушения на процесуалните
правила, неотстраними в съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно
постановление, са винаги от категорията на съществените, тъй като ограничават
правата на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице,
заставяйки го да се защитава срещу неясни и неточни формулировки. Посочените
пропуски и несъответствия не позволяват да се установи каква е действителната
воля на наказващия орган, респ. да се провери съответствието й със закона.
Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено на формално
основание, без съдът да обсъжда дали жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение.
Нарушението на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП за извършено
нарушение на 22.09.2020г., съобразно който „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива,
които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното
му ползване.”, Съобразно разпоредбата на чл.141 ал. 1 от ЗДП
„За всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава
свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец,
утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното
средство съгласно наредбата по чл. 140, ал. 2“,
а разпоредбата на чл. 11 от
Наредба I-45 „При използване на
издадени не по установения ред табели с регистрационен номер и/или документи
или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите и документите се
изземват от органите на пътната полиция, като това обстоятелство се отбелязва в
акта за административно нарушение. Иззетите табели и документи се унищожават от
звената "Пътна полиция" по месторегистрацията
на превозното средство.
Действително при съобразяване на свидетелските показания
депозирани в о.с.з. се установява, че АУАН е съставен за извършено нарушение на
чл. 141 ал. 1 от ЗДвП, е следвало в АНО да впише – чл. 141 ал.1 от ЗДвП. Тези
основания обаче е следвало да се посочат изрично, а не съдът да влиза в
хипотези и да тълкува волята на актосъставителя,
респ. на административно-наказващия орган. В този смисъл са и разпоредбите на
чл.42 т.3 от ЗАНН и съответно на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Освен това следва да
се посочи че на всяко от описаните правила за поведение - чл.140 ал. 1 от ЗДвП и чл.141 ал. 1 от ЗДвП съответства определена
санкционна разпоредба. Посочената санкционна разпоредба на чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП не е съответната на вписаното като нарушено правило за поведение - чл.140
ал.1 от ЗДвП, а съответства на чл. 141,
ал. 1 от ЗДвП.
Описаното по-горе е съществено нарушение на процесуалните
правила, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран и
да организира защитата си.
Действително не всяко нарушение на процесуалния закон представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, но съдът намира, че
противоречията следва на първо място да бъдат преодолими, без да увреждат
правото на защита на засегнатите в хода на административно-наказателното
производство лица, а на следващо място следва да бъдат съпроводени от
фактическа и правна обосновка, която да ги представи в необходимата светлина
без да се налага съдът да изяснява волята на наказващия орган/актосъставителя. Последното според съда е недопустимо т.к.
несъобразяването им от наказващия орган с направените от него изводи има за
крайна последица нарушаване правото на защита на жалбоподателя поради
невъзможността му да се запознае в пълен обем с вмененото му нарушение и
организира ефективно защитата си, както беше посочено и по-горе.
Допуснатите и визирани по – горе съществени процесуални
нарушения лишават от смисъл излагането на съображения досежно материалната
законосъобразност на атакуваното НП, поради което то следва да бъде отменено
изцяло.
С наказателното постановление на
жалбоподателя не са отнети контролни точки. Отнемането на контролни точки е
уредено в Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им
и списък на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат.
Водим
от горното и на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №19-0938-006081/03.02.2020г. на ***-гр. ***, с което на А.Д.М., ЕГН ********** е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административния съд на гр.*** по реда на
глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: