№ 9563
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110130999 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 119113/10.06.2022 г., с правно основание
чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от В. ИВ. Б., с която търси защита от домашно
насилие за себе си срещу Б. ИВ. ИВ., за когото твърди, че е нейн син. В
молбата са изложени твърдения за осъществявано от ответника спрямо
молителката домашно насилие, подробно описано по време, място и начин на
извършване.
Ответникът по молбата Б. ИВ. ИВ. се явява лично в съдебното заседание
по делото, като оспорва вменената му вина за домашно насилие. Оспорва на
сочените дати да са се осъществили твърдените от молителката актове на
домашно насилие, поради което отправя искане за отхвърляне на молбата.
Признава обстоятелството, че на сочените дати е бил на посочения от
молителката адрес.
Със заповед за незабавна защита от 10.06.2022 г. съдът е наложил мярка
за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН
/задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката,
отстраняване от съвместно обитаваното с молителката жилище и забрана да
приближава молителката на разстояние по-малко от 100 метра/.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото се установява, че В. ИВ. Б. е майка на Б. ИВ. ИВ., видно от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
965/25.06.1991 г. /л. 5 и л. 33 от делото/.
В проведеното по делото на 03.08.2022 г. открито съдено заседание съдът
е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че на 15.05.2022 г., около 17 часа, както и на 22.05.2022 г.,
1
около 17 часа, ответникът се е намирал на адреса в гр. София, ж.к.
„Стрелбище“, бл. 3, вх. А, ет. 10, ап. 38, както и че на дата 15.05.2022 г.,
около 17 часа, е разговарял със своята майка.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от
В. ИВ. Б., от която се установяват изложените в молбата й за защита от
домашно насилие твърдения, че на 15.05.2022 г., привечер, около 17:30 часа, в
съвместно обитаваното от страните жилище, находящо се в гр. София, ж.к.
„Стрелбище“, бл. 3, вх. А, ет. 10, ап. 38, ответникът е упражнил психическо и
физическо насилие спрямо нея – нахвърлил й се е с викове да млъкне, да го
остави на мира и да се маха, като междувременно я е сграбчил за косата и
дърпайки я към входната врата я е изблъскал навън и заключил вратата
отвътре. Установява се също, че на 22.05.2022 г., около 17:00 часа,
прибирайки се от поход в планината молителката е установила, че вратата на
жилището й в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 3, вх. А, ет. 10, ап. 38, е
заключена и ключът е в ключалката отвътре, което е възпрепятствало
достъпът й до апартамента, като звънейки на звънеца е чула стъпките на сина
си Боян отвътре, който се е приближил към вратата, но вместо да отключи е
прекъснал електрозахранването към звънеца и се отдалечил навътре в
апартамента.
По отношение на инцидента от 22.05.2022 г. декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН кореспондира и се допълва от постъпилите по делото преписи от
материалите, съдържащи се в преписка УРИ № 228000-7089/2022 г. по описа
на 04 РУ-СДВР, както и от показанията на св. Емил И. Владимиров, който
макар да не е бил пряк очевидец на случило се, е възприел обстоятелството,
че вратата на апартамента на молителката е била заключена и същата не е
могла да влезне в него.
Така установените действия от страна на ответника спрямо молителката
осъществяват от обективна страна състава на домашно физическо и
психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Домашното насилие е
установено по делото чрез декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която в
хипотезата на липса на други доказателства /като под липса на други
доказателства по смисъла на закона следва да се разбира липса на свидетели
очевидци и/или други преки доказателства/, е достатъчна, за да бъде уважена
молбата, предмет на настоящото разглеждане, респ. само въз основа на нея
съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие. В случая последната
се допълва и изцяло кореспондира с ангажираните писмени и гласни
доказателства за последиците от насилието.
Молбата за защита е подадена от лице, попадащо в кръга на посочените в
чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от
процесуално легитимирано за това лица, същата е подадена в преклузивния
срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, а по делото се установява, че ответникът
попада в кръга на посочените в чл. 3 от ЗЗДН лица, респективно притежава
материалноправната легитимация да отговаря по молбата, предмет на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН защита по този закон може да търси
всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш
съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство; лице от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се
намира в родство по съребрена линия до четвърта степен; лице с което се
намира или е било в родство по сватовство до трета степен, включително;
настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на
2
лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, както и
лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско
съжителство.
Предвид изложеното съдът намира, че по безспорен начин от
доказателствата по делото се установи, че ответникът е извършил спрямо
молителката акт на домашно физическо и психическо насилие, като за яснота
настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно
чл. 2 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство“.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема за доказано
домашното насилие, осъществено спрямо молителката, описано в молбата й
за защита, и неговото авторство, поради което и на извършителя следва да
бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице,
чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗЗДН/ и мотивирането на самия
извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.
5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на домашно
насилие, съдът намира за подходящи спрямо ответника мерките за защита по
чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН: на първо място, задължаване да се въздържа от
домашно насилие спрямо пострадалата, като за посочената мярка за защита
не следва да се определя срок, тъй като задължението на ответника да се
въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не
е ограничено във времето; на следващо място съдът намира за подходящи и
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. първо от ЗЗДН - отстраняване на
извършителя от съвместно обитаваното жилище, както и забрана за
доближаване на пострадалата на разстояние по-малко от 100 м., които следва
да се наложат за срок от 6 месеца, считано от постановяване на настоящото
решение, което ще даде възможност на ответника да преосмисли както
извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН „във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“.
Предвидената в тази норма глоба представлява административно наказание
(по арг.от чл. 13, б. „б“ от ЗАНН), което съдът е длъжен да наложи при
установен акт на домашно насилие, но което следва да бъде
индивидуализирано по размер в законовите предели при спазване на чл. 27 от
ЗАНН.
Следователно актът на домашно насилие е окачествен от закона и като
вид административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН, което следва да се
3
наказва, независимо дали е извършено умишлено или непредпазливо /чл. 7,
ал.1 и 2 ЗАНН/ - в настоящия случай съдът намира, че деянието на ответника
е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и контролирал своите
действия; умисълът му е обективиран в поведението му.
Съдът при преценката си относно размера на глобата съобрази, от една
страна, характера и тежестта на извършеното - типична за подобни деяние, а
от друга страна - липсата на доказателства за доходите на ответника, поради
което намира, че следва да наложи глоба в размер на минималния такъв,
предвиден в закона, а именно глоба в размер на 200 лева, която ще осигури
постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, като
въздейства поправителна на ответника.
По разноските:
При този изход на делото разноски на ответника не се следват.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи на Б. ИВ. ИВ.. Дължимата по делото държавна такса по
чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева, като ответникът
следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда, доколкото съгласно чл.
11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Молителят претендира разноски по делото, като са доказани направени
такива в размер на сумата от 480 лева - заплатено адвокатско възнаграждение,
която следва да бъде възложена в тежест на ответника.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу Б. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес в гр. София ж.к. „Стрелбище“, бл.
3, вх. А, ет. 10, ап. 38, като
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Б. ИВ. ИВ., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на лицето В. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„Стрелбище“, бл. 3, вх. А, ет. 10, ап. 38.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН Б. ИВ. ИВ., ЕГН
**********, от съвместно обитаваното с В. ИВ. Б., ЕГН **********, жилище,
находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 3, вх. А, ет. 10, ап. 38,
за срок от шест месеца, считано от постановяване на решението.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗЗДН на Б.
ИВ. ИВ., ЕГН **********, да приближава лицето В. ИВ. Б., ЕГН **********,
на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра, за срок от шест месеца, считано от
постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. ИВ. ИВ., ЕГН **********, че при констатирано
от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от Наказателния кодекс
4
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Б. ИВ. ИВ., ЕГН
**********, глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева, платима в полза на
държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН Б. ИВ. ИВ., ЕГН
*********, да заплати на В. ИВ. Б., ЕГН **********, сума в размер на 480
лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. ИВ. ИВ., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в
размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5