№ 854
гр. Варна , 10.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на десети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500537 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на И. Л. Ц. с ЕГН ********** срещу
Определение № 264246 от 07.12.2020г. по гр.д. № 17512/2013г. по описа на ВРС, ХVII-ти
състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е отхвърлена молбата на частната
жалбоподателка за допълване на постановеното по делото Решение № 260510 от
02.10.2020г. в частта за разноските посредством присъждане в нейна полза на разноски под
формата на платено адвокатско възнаграждение.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на определението доколкото в
практиката на ВКС се приема, че разпоредбата на чл. 355 от ГПК е приложима единствено в
случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се
допуснат до делба, наличието на съсобственост и техните права. Неправилно е разбирането
на ВРС, че даденото разрешение в цитираната практика на ВКС е приложимо единствено за
въззивно и касационно производство. Разрешението за разпределение на разноските в
случай на оспорване на дяловете на съсобствениците следва да намерят приложение във
всеки етап от производството по делба, в който се повдига и поддържа правния спор,
доколкото всеки спор предполага и осъществяване на правна защита независимо дали
производството се разглежда от районен, въззивен или касационен съд. Когато спорът бъде
разрешен, то приложими при разпределение отговорността за разноски са общите правила
на ГПК. В настоящия случай ответницата е оспорила с отговора на исковата молба
валидността на завещанието на Илчо Иванов в полза на ищцата, както е завела насрещен
иск за намаляване на завещателното разпореждане поради накърняване на запазената й част.
Тези оспорвания са приети за неоснователни с решението по допускане на делбата. Ето
защо в случая са приложими общите правила за разпределение на разноските, поради което
отправила искане за отмяна на обжалваното определение и положително произнасяне по
1
искането за допълване на разноските по делото.
В отговор на жалбата Н.Ц. оспорила доводите в нея и навела други, с които
обосновала неоснователност на жалбата. Всички оспорвания по делото се развили в първата
фаза на делбата, а втората фаза била безспорна, поради което сторените от страните
разноски по отношение извършването на делбата следва да останат така, както са направени.
В първата фаза разноски не са искани и при липса на произнасяне правата на ищцата са
преклудирани. Отправила искане поради това частната жалба да се остави без уважение.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в указания
от съда двуседмичен срок по реда на чл. 248, ал. 3, пр. II от ГПК, срещу обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен
интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от И. Л. Ц. срещу Н. И. Ц.
иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане и извършване на съдебна делба на
недвижим имот, при твърдения, че съсобствеността между страните е възникнала на
основание саморъчно завещание от Илчо Митев Иванов за ищцата и на основание
придобиване в режим на СИО на основание изкупуване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за
ответницата и понастоящем се притежава при равни квоти. В първата фаза на делбата са
разрешени спорове за валидността на завещателното разпореждане, както и по предявен
насрещен иск – за намаляване на завещателното разпореждане до размера на накърняването
на ЗЧ на ответницата от наследството на Илчо Иванов.
С влязло в сила решение в първата фаза на делбата, насрещният иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН е отхвърлен и с извод за неоснователност на възраженията за
недействителност на завещателното разпореждане в полза на ищцата е допусната съдебна
делба между страните, на съсобствения им поземлен имот при равни квоти.
С Решение от 02.10.2020г. е постановено извършване на делбата посредством
изнасяне на общия имот на публична продан на основание чл. 348 от ГПК. В това решение
съдът се е произнесъл по дължимите разноски – държавни такси на основание чл. 355 от
ГПК вр. чл. 8 от ТДТССГПК, а по претенцията за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение приел, че тези разноски остават за страната, която ги е направила.
Постъпилото искане от страната по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на
решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение е оставено без уважение с
обжалваното определение, с мотив, че в производството по съдебна делба има специално
правило, уреждащо разпределението на отговорността за разноски, което изключва
приложението на общото правило на чл. 78 от ГПК.
2
Този правен извод на ВРС е неправилен и противоречи на процесуалния закон.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е депозирана в срока по
чл. 248, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирана страна – ищец по делото и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно разрешението дадено в т. 9 от Постановление № 7 от 28.11.1973г., на
Пленума на ВС, прието за обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба,
съдилищата следва да разпределят съдебните и деловодни разноски между съделителите
съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с
нейното ликвидиране. Когато обаче разноските са направени по повдигнат спорен въпрос
/например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по
искания по сметките и т. н./, разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила
на чл. 64 и чл. 65 от ГПК, сега чл. 78.
В аналогичен смисъл е и действащата редакция на чл. 355 от ГПК – страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в
делбеното производство разноските се определят по чл. 78. Няма основание, приложението
на чл. 355, изр. 2 от ГПК да е ограничено единствено в производство по инстанционен
контрол на актовете на първата инстанция.
Няма спор по делото, че по предявения иск за делба на съсобствен имот са разрешени
правни спорове, които по силата на чл. 343 от ГПК могат да се съединят с производството за
делба, а именно спор за валидността на завещателното разпореждане в полза на ищцата,
както и по намаляване на завещанието, разрешени в първата фаза на делбата.
Нормата на чл. 355 от ГПК предвижда заплащането на дължимите държавни такси и
разноски да става съобразно стойността на дяловете, определени с решението по втората
фаза на делбата, т.е. с приключване на производството и то във всяка инстанция. Решението
по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и
изплащането на разноски. Това е причината в решението по допускане на делбата, съдът да
не се произнася, както по дължимите от съделителите държавни такси /размерът на които
ще се определи едва във втората фаза/, така и по разноските по разрешените спорове по
преюдициалните въпроси, включени в производството по реда на чл. 343 от ГПК и по
претенциите по сметки. Този извод се налага от предмета на делбеното производство и
характера му на особено исково производство. Неоснователни поради това са доводите в
отговора на жалбата, основани на различното процесуално поведение на ответницата в двете
фази на производството, както и доводът за преклудиране на искането за разноски във
втората фаза на делбата. След като са действително реализирани и са поискани от
правоимащата страна, разноските под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по
присъединените неоснователни искове и възражения, следва да се възложат при приложение
3
на общото правило на чл. 78 от ГПК, съобразно препращането в чл. 355 от ГПК именно с
финализиращия производството акт и това е решението по извършване на делбата.
С оглед на така приетото, предвид разрешените в първата фаза на съдебната делба
преюдициални спорове, включени в предмета на делбата, отправеното от страната искане и
доказаният размер на разноските за адвокатско възнаграждение, съдът приема молбата на
ищцата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за основателна, поради което същата следва да се уважи.
Разноските в размер на 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение следва да се възложат
в тежест на ответницата.
Обжалваното определение е процесуално незаконосъобразно и следва да се отмени,
като се постанови обратен правен резултат.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното искане, на частната жалбоподателка
следва да се присъдят разноски и за настоящото производство в доказания размер.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба на И. Л. Ц. с ЕГН ********** Определение № 264246 от
07.12.2020г. по гр.д. № 17512/2013г. по описа на ВРС, ХVII-ти състав, с което на основание
чл. 248, ал. 1 от ГПК е отхвърлена молбата на частната жалбоподателка за изменение на
постановеното по делото Решение № 260510 от 02.10.2020г. в частта за разноските
посредством присъждане в нейна полза на разноски под формата на платено адвокатско
възнаграждение И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение № 260510 от 02.10.2020г.
постановено по гр.д. № 17512/2013г. по описа на ВРС, ХVII-ти състав в частта за
разноските, като
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр. 2 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. И. Ц. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на И. Л. Ц. с ЕГН ********** сумата от 800 лева,
представляваща съдебно деловодни разноски под формата на платено адвокатско
възнаграждение, сторени от страната в делбеното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. И. Ц. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на И. Л. Ц. с ЕГН ********** сумата от 15 лева, представляваща съдебно
деловодни разноски под формата на платена държавна такса в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на
4
съобщението за постановяването му при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5