№ 77
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. И.
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500842 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „П.К.“ ООД, ЕИК*** против решение
№67/21.10.2021г. на РС-Е. по гр.д.№313/2020г.,с което са отхвърлени
исковете с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД против М. Й. ИВ. с ЕГН
********** от гр.Е. с предмет -осъждането на ответницата да премахне
гаража,изграден в поземлен имот №3083,в кв.13 по подробния план на гр.Е. с
площ 686 кв.м,собственост на ищеца, и същата да заплати обезщетение за
ползуването на част от земята,равна на площта на гаража,за периода от
02.12.2014г./датата на придобиване на имота от ищеца/ до датата на
предявяване на иска 26.10.2020г.-сумата 10 800 лв./по 150 лв. месечно/,ведно
със законната лихва върху сумата 10 800лв.,считано от 02.12.2014г. до
окончателното премахване на гаража, и ищецът е осъден да заплати на
ответницата съдебни разноски в размер на 1700лв. Релевират се оплаквания
за нарушение на материалния закон,необоснованост и съществени
процесуални нарушения.Претендира съдебни разноски в размер на 500
лв.адвокатски хонорар и 216 лв. държавна такса.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и иска потвърждаване на
решението.Не оспорва собствеността на ищеца върху поземления имот,но
отрича правния му интерес,тъй като гаражът бил премахнат и на второ място
ищецът демонстрирал правото си на собственост на имота на 13.11.2020 г., от
което следвало,че до този момент не му създавал пречки,повече от
обичайните,нито е търпял щети от ползването на застроената част от
терена.Гласните доказателства и СТЕ установили,че върху имота имало
1
общински кофи за сметосъбиране и теренът бил използван за паркинг от
живеещите в съседния жилищен блок.Не била проведена процедура за
урегулиране и имотът не бил заграден,поради което не било известно,че е
частна собственост.Не било доказано,че премахнатият гараж попадал в имота
на ищеца,от което следвало,че не е доказано да е претърпял щети
.Ответникът своевременно възразил за погасяване по давност на претенцията
за обезщетение.Не било доказано,че именно ответницата изградила гаража и
пасивната й легитимация не може да се базира на констативния
акт.Претендира 800 лв. съдебни разноски за адвокатски хонорар.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът
намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.
Ищецът е закупил имот №3083 в кв.13 по плана на Е. с нотариален акт
№73,том Втори,рег.№ 3717,дело 235 от 02.12.2014г. на нотариус рег.№552
Яна Донкова като при изповядване на сделката продавачите се легитимирали
с решение №2069/05.10.2000г. на ПК Е. за възстановяване на поземлен имот в
СРРГ и и констативен нотариален акт № 54 от 1996г.видно от констативен
акт № 7/29.07.2020г. на Община Е.,в имота на ищцовото дружество имало
изградена бетонова гаражна клетка „№2“с размери 3.35/6.10/2.30 м.По
твърдения на дружеството гаражът бил изграден от М.И. преди закупуването
на имота от ищците,които го заварили на 02.12.2014г.Гаражът бил изграден
без строителни книжа и незаконен по смисъла на чл.137,ал.3 и чл.148, ал.1
от ЗУТ.На същия ден е съставен подобен констативен протокол и за гаражна
клетка „№1“ в същия имот, построена от Н.В..Основната съдебно -техническа
и оценителна експертиза установява,че при огледа открил една гаражна
клетка с площ 20.4 кв.м и определя съответния средно-месечен наем за всяка
календарна година от 2015-до 2021г.Не е изготвена скица ,от която да е видно
къде попада въпросния гараж.Експертизата е депозирана в съда на
26.02.21г.,т.е.към този момент в имота е имало само една гаражна
клетка.Тройната съдебно-техническа и оценителна експертиза ,депозирана на
10.09.21г., установява,че при извършения на 09.09.2021г. оглед са установили
асфалтиран паркинг и „премахната западна гаражна клетка“,от която са
останали следи.За параметрите й се приемат отразените в констативен
протокол № 7.Гаражната клетка изобщо не пила прикрепена към терена,а
само поставена на асфалтирания паркинг.Била монтирана без строителни
книжа.Определена е средна пазарна цена за 2015г.-487.90лв, за 2016г.-518.76
лв., за2017г.-550.19 лв., за 2018 г.-592.60 лв.,за 2019г.-619.34 лв.за 2020г.и
2021г.-592.62 лв. Съгласно действащия КРП процесният имот е извън
квартал13. Действащия план от 1977 г. не е променян и регулацията не
приложена.При поставянето на гаражната клетка имотът е бил частна
общинска собственост, а впоследствие е реституиран.Имотът не е вписан в
акт №91/02.12.1997гг за общинска собственост,в който фигурират само
застроените и незастрените терени в кв.13,в който процесният имот не
попада, същото се отнася и за заповед РД-15-175-/15.04.1995г. ,касаеща
право на преминаване на трасе на оптичен кабел.В о.с.з. на 14.06.2021г.
свидетелите П. и А. установяват,че гаражната клетка е премахната през
октомври-ноември 2020г. а дотогава от 9-10г. била ползвана от ответницата и
семейството й.
За да отхвърли исковете,първоинстанционният съд е приел,че не са
2
налице предпоставките на чл.109 ЗС-неоснователни действия,създаващи
пречки на собственика да ползва имота си.Ищцовото дружество е
демонстрирало качеството си на собственик едва на 13.11.2020г.,към който
момент гаражът е бил премахнат според свидетелските показания,които
съдът намира достоверни предвид факта,че констативният протокол е
съставен още на 29.07.2020г.,препис от исковата молба е получен от
ответницата на 02.11.2020г. и на 16.11.2020г.общинските власти са съставили
протокол,че процесната клетка е премахната.По делото са приложени
доказателства за обявяване по надлежния ред на констативния протокол от
29.07.2020г.,от което следва да се заключи,че именно констатирането на
незаконността на постройката е мотивирало ответницата да демонтира
гаража,преди предявяването на иска на 26.10.2020г.Към момента на устните
състезания,проведени в о.с.з. 12.09.2021г. безспорно процесният терен е бил
свободен.Същият продължава да се ползва за паркинг от живущите наблизо
граждани.Самият ищец признава в констативния акт,че при закупуване на
имота гаражът е съществувал и бездействието му между 2014г. и 2020г.
означава,че не е имал намерение да извлече полза от закупения
имот,следователно не е обеднял от неползване на терена.Със стойността на
наема от гаража ищецът не би могъл да увеличи имуществото си на законно
основание,тъй като не е вложил средства в изграждането му,което е станало
преди реституиране на имота като земеделски от праводателите на
ищеца.Безспорно ответницата е извличала ползи от гаража,но не за сметка на
ищцовото дружество.Ето защо съдът е приел,че исковете по чл.109 ЗС, чл.59
ЗЗД , така също акцесорния иск по чл.86 ЗЗД са неоснователни.Настоящият
състав намира решението обосновано и законосъобразно.Съдът е събрал
всички относими и необходими доказателства и ги е обсъдил в логична
последователност съобразно с данните за тяхната достоверност.По
изложените съображения решението следва да бъде потвърдено и
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лв. адвокатски
хонорар ,заплатен в брой според приложения договор.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67 от 21.10.2021г. по гр.д.№ 313/2020г.
на РС-Е.-
ОСЪЖДА „П.К.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адресна управление
гр.Е.,ул.“Е. и Ц. К.“ №10,да заплати на М. Й. ИВ. с ЕГН ********** с адрес
гр.Е.,кв.13,бл.5,ет.6, ап.18, съдебни разноски за въззивната инстанция в
размер на 800 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България
в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4