РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Самоков, 25.09.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на единадесети
март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 564 по описа на
съда за
Х.Й.С. *** обжалва
Наказателно постановление № 17-0338-000293, издадено на 22.05.2017 г. от
Началника на РУП към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна
поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят не се
явява, не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против
подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Съставеният
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното
нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ против жалбоподателя е
издадено наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок от компетентен
орган, а именно от В. Николов Попов, на длъжност Началник на РУ – Самоков при
ОДМВР – София, който в съответствие с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП е оправомощен за
издаването му съгласно т. 2.13 от представената заповед № 8121з-748/24.06.2015
г. на Министъра на вътрешните работи, която е била в сила към 22.05.2017 г. - датата
на издаването на НП. Не на последно място, атакуваното НП не съдържа нови
фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
Установява се от детайлната и
съвкупната преценка на показанията на св. В.Г.Н. –
актосъставител, на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ
– Самоков и на съдържанието на АУАН с бланкови серия и номер Г 887889 от 30.01.2017
г., че на 30.01.2017 г. около 14,40 ч. в к. к. „Боровец“, Община Самоков лек
автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № СА 7231 РТ се намирал спрян в района на хотел „Рила”, на
завоя срещу хотел „Роял Плаза”, на място, което не представлявало служебен
паркинг. Това място попадало в зоната на действие на поставен пътен знак В 27
„Забранени са престоят и паркирането”, определена от указателни стрелки, според
които забраната се разпростирала вляво и вдясно от знака. При пристигането си
на място св. Н. видял, че в автомобила и около него няма лице, което да бъде
възприето или да се представи за негов водач. Впоследствие жалбоподателят дошъл
до автомобила, съобщил на св. Н., че е водач на този автомобил, представил
лични и за автомобила документи, но не представил контролния талон към
свидетелството си за управление на МПС. За нарушения на чл. 6, т. 1 и чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП св. Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН на място в негово
присъствие и в присъствието на Георги Василев Попов – свидетел при установяване
на нарушенията и при съставяне на АУАН. Свидетелят Н. предявил на жалбоподателя
акта да се запознае със съдържанието му, а последният го подписал, без да впише
възражения в него и получил екземпляр от акта.
АУАН е редовно съставен, поради
което съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП той се ползва с презумптивна
доказателствена сила за отразените в него фактически обстоятелства.
Съдържанието на АУАН не се опровергава от никакви събрани доказателства, а
напротив – подкрепено е от показанията на св. Н., които съдът кредитира като
логични, непосредствени, достатъчно детайлни, последователни и безпротиворечиви.
Съгласно § 1, т. 44 и т. 45 от
Допълнителната разпоредба на Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата /ППЗДвП -обн. ДВ,
бр. 25/1996 г./, приложими на основание § 10 от Преходните и заключителните
разпоредби на действащия ЗДвП /обн. ДВ, бр. 20/1999
г., в сила от 01.09.1999 г./ престоят и паркирането на пътно превозно средство са
равностойни алтернативни юридически признаци на фактическото спряно състояние на
пътно превозно средство /ППС/ на определено място. Престоят характеризира
спиране на ППС за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници
или за извършване на товаро-разтоварни
работи в присъствие на водача, а паркирането – спиране на ППС при други
обстоятелства, които обаче следва да са различни от тези, непосредствено
свързани с движението на ППС. Следователно там, където с пътен знак е
установена забрана за престой на ППС, т. е. спиране при специално установени
предпоставки съгласно § 1, т. 44 от ДР на ППЗДвП, е
забранено и паркирането на ППС, т. е. спиране във всички останали случаи извън
тези, които са непосредствено свързани със самото движение на ППС. Това следва
и от словесното изражение на забраната, установена с пътен знак В 27 –
„Забранени са престоят и
паркирането” /чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП/. Ето защо словоупотребата в АУАН и в НП, че жалбоподателят паркира и
престоява с л. а. „Фиат Скудо” с рег. № СА 7231 РТ в
зоната на действие на този пътен знак не създава в конкретния случай двусмислие
или неяснота относно естеството на вмененото на жалбоподателя деяние, тъй като
с този пътен знак са забранени както престоят, така и паркирането на ППС.
Въпрос по същество е дали фактите относно спирането на превозното средство го
определят като престой или паркиране или не могат да го определят с нито един
от тези признаци. В конкретния случай от
показанията на св. Н. еднозначно се установява, че когато той пристигнал на
мястото, където заварил спрян лекия автомобил „Фиат” с рег. № СА 7231 РТ, в
автомобила или около него нямало лице, което да бъде възприето или да се
представи като негов водач. Жалбоподателят пристигнал на мястото едва
впоследствие и тогава се представил на св. Н. като водач на автомобила. Поради
това съдът намира, че вмененото на жалбоподателя деяние се е изразило в това,
че той е паркирал управлявания от него лек автомобил – обстоятелство, което той
всъщност и не оспорва в жалбата.
Твърденията в жалбата, че
мястото, на което жалбоподателят паркирал управлявания от него лек автомобил
представлявало служебен паркинг и не попадало в зоната на действие на пътни
знаци, забраняващи престоя и паркирането на ППС, не са подкрепени от никакви
доказателства, а напротив – опровергани са от събраните и обсъдени по-горе доказателства.
Ето защо съдът счита за доказано
от фактическа страна, че на 30.01.2017 г. около 14,40 ч. в к. к. „Боровец”,
Община Самоков, срещу хотел „Рила”, жалбоподателят е паркирал лек автомобил
„Фиат Скудо” с рег. № СА 7231 РТ в зоната на действие
на пътен знак В 27 „Забранени са престоят и паркирането”.
Нарушаването на установената с
този пътен знак забрана за паркиране определя паркирането на този лек автомобил
като неправилно, поради което от обективна страна то е съставомерно като
административно нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Изтъкнатият в
жалбата конкретен повод за паркиране на това място /среща с мениджъра на хотел
„Рила”/ е без каквото и да било значение за обективната и субективната страна на
нарушението. Същото е извършено виновно, поради което за него
административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя като водач на МПС. За
това нарушение на жалбоподателя е наложено установеното за него административно
наказание в твърд размер – глоба в размер 20 лв., която не подлежи на
намаляване от съда. По своите признаци административното нарушение по чл. 183,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП е формално, а по конкретните си характеристики – типично,
като ниската му обществена опасност е взета предвид в закона при определяне на
санкцията за него. Ето защо не може да се приеме, че деянието на жалбоподателя
представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Затова не са налице основания за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН.
Наред с това, при извършената от
св. Н. проверка жалбоподателят не е представил контролния талон към
свидетелството си за управление на МПС, нито е посочил конкретни причини да не
го представи. Това налага еднозначен и неопроверган от доказателствената
съвкупност извод, че на горепосочените дата, час и място жалбоподателят като
водач на л. а. „Фиат” с рег. № СА 7231 РТ не е изпълнил задължението си по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да носи този документ. Това негово деяние е извършено
виновно и е съставомерно от обективна и субективна страна като административно
нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от
ЗДвП, за което законосъобразно с обжалваното НП е ангажирана административно
наказателната му отговорност и му е наложено установеното за това нарушение
административно наказание в твърд размер – глоба в размер 10 лв., която не
подлежи на намаляване от съда. Вече изложените съображения относно липсата на
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН досежно административното нарушение по
чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП са изцяло валидни и за административното нарушение
по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП и не е
необходимо да бъдат преповтаряни.
По всички изложени съображения
обжалваното НП е законосъобразно и при липсата на основания за неговото
изменение или отмяна, същото следва да бъде изцяло потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Наказателно постановление № 17-0338-000293, издадено на 22.05.2017 г. от
Началник РУП към ОДМВР – София, РУ – Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: