Решение по дело №155/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 35
Дата: 8 април 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Александър Иванов
Дело: 20214500600155
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Русе , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Александър Иванов

Ралица Герасимова
при участието на секретаря Вероника Якимова
в присъствието на прокурора Радослав Владимиров Градев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600155 по описа за 2021 година
при секретаря Вероника Якимова и в присъствието на прокурора
Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Иванов, въззивно наказателно общ
характер дело № 155 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. И. Р. (частен обвинител в
първоинстанционното производство), срещу присъда № 260059/02.12.2020г.,
постановена по НОХД № 1417/20г. по описа на Районен съд – Русе, с която
подсъдимата Д. К. М. е призната за виновна в това, че:
През периода месец декември 2018г.- месец април 2019г.,
включително, в гр. Русе, след като била осъдена - с Решение № 1949 от
21.11.2013г. по гражданско дело № 1412/201 Зг., по описа на Районен съд гр.
Русе, влязло в сила на 11.12.2013 г., да издържа свои низходящи- детето си
К.Н.И., роден на 19.08.2003г., съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски-5 месечни вноски по 100,00 /сто/ лева
всяка, в общ размер на 500,00 /петстотин/ лева, детето си К.Н.И., родена на
1
21.10.2006г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски - 5 месечни вноски по 90,00 /деветдесет/ лева всяка, в общ
размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева всяка, и детето си Н.Н.И.,
родена на 08.05.2009г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски-5 месечни вноски по 80,00 /осемдесет/ лева
всяка, в общ размер на 400,00 /четиристотин/ лева, всичко на обща стойност 1
350,0 /хиляда триста и петдесет/ лева, поради което и на основание чл. 183,
ал.1 НК, по реда на чл.54 от НК й е наложено наказание ПРОБАЦИЯ,
включваща следните пробационни мерки: 1 .Задължителна регистрация по
настоящ адрес гр.Лом област Монтана, ул. „Б.“ № 8, за срок от 6м./шест м./ с
периодичност два пъти седмично; 2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 м./шест месеца/; 3.Включване в курсове за
професионална квалификация за срок от 6м./шест месеца/.
През периода месец май 2019г. - месец май 2020г., включително, в
гр. Русе, в условията на повторност, след като била осъдена-с Решение №
1949 от 21.11,2013 г. по гражданско дело № 1412/2013г., по описа на Районен
съд гр. Русе, влязло в сила на 11.12.2013 г., да издържа свои низходящи-
детето си К.Н.И., роден на 19.08.2003г., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски-13 месечни
вноски по 100,00 /сто/ лева всяка, в общ размер на 1 300,00 /хиляда и триста/
лева, детето си К.Н.И., родена на 21.10.2006г., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски-13 месечни
вноски по 90,00 /деветдесет/ лева всяка, в общ размер на 1 170,00 /хиляда сто
и седемдесет/ лева всяка, и детето си Н.Н.И., родена на 08.05.2009г.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски-13 месечни вноски по 80,00 /осемдесет/ лева всяка, в общ размер на 1
040,00 /хиляда и четиридесет/ лева, всичко на обща стойност 3 510,00 /три
хиляди петстотин и десет/ лева, поради което и на основание чл.183, ал. 4, вр.
ал. 1 от НК, по реда на чл.54 от НК й е наложено наказание ПРОБАЦИЯ,
включваща следните пробационни мерки: 1.3адължителна регистрация по
настоящ адрес гр.Лом, област Монтана, ул. „Б.“ № 8, за срок от 8м./осем м./ с
периодичност два пъти седмично; 2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 8м./осем месеца/; 3.Включване в курсове за
професионална квалификация за срок от 8м./осем м./, както и наказание
2
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез еднократно
прочитане на постановената присъда по местното радио в гр. Лом, обл.
Монтана.
На основание чл.23 от НК на М. било наложено едно общо
наказание пробация от двете определени такива, а именно ПРОБАЦИЯ,
включваща следните пробационни мерки: 1 .Задължителна регистрация по
настоящ адрес гр.Лом, област Монтана, ул. „Б.“ № 8, за срок от 8м./осем м./ с
периодичност два пъти седмично; 2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 8м./осем месеца/; 3.Включване в курсове за
професионална квалификация за срок от 8м./осем м./, както и на основание
чл.23, ал.2 от НК към определеното общо наказание пробация било
присъединено наказанието ОБЩЕСТВЕНО НОРИЦАНИЕ, постановено да се
изпълни чрез еднократно прочитане на постановената присъда по местното
радио в гр.Лом, обл.Монтана.
Жалбата е насочена срещу санкционната част на присъдата, като
се излага твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание и се
претендира за увеличаването му, като бъде наложено другото – алтернативно,
предвидено наказание – лишаване от свобода (искането не е съгласувано с
предмета на делото - свързан с обвинение за две деяния и съответно
приложимост на института на чл.23, ал.1 от НК, като въззинта инстанция
приема, че касае крайният резултат, който ще следва с приложението му) и
алтернативно – за увеличаване на наказанието пробация (предходно посочено
е даденост и тук).
В съдебно заседание на въззивната инстанция жалбата се
поддържа от частния обвинител, както и явяващият се повереник
(упълномощен за въззивното производство) – адв.Г.В..
Защитникът на подс.М. – адв.С.П. пледира за потвърждаване на
присъдата.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира за
цялостно потвърждаване на присъдата.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, констатира следното:
3
Жалбата е допустима. По същество е неоснователна.
С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на въззивната
проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло правилността на
присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на
делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните
факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил
обосновани и законосъобразни фактически (съобразно чл.373, ал.4 от НПК) и
правни изводи (неоспорени и съобразно въведеният със жалбата предмет на
въззивното производство)., предвид което приетото по фактите не следва
само да се повтаря и тук, като правилно деятелността на М. от правна страна
била приведена към състава на две отделни престъпления (по чл.183, ал.1 НК
и чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК), в посочените горе периоди и при останалите
визирани, съставомерни елементи, за извършването на които била предадена
на съд.
Въззивната инстанция счита, че индивидуализацията на
наказанието, направено от районния съд се явява правилна – както като вид
от алтернативно предвидени за налагане наказания, така и отмерването им –
касателно съдържанието на наказанието пробация за всяко от отделно
определениет наказания, за всяка от двете престъпления, съответно и при
прилагане института на общото наказание (в частност и неприложение на
чл.24 от НК за него) и постановеното присъединяване на определеното за
второто деяние, наказание обществено порицание към общото пробация,
изразяваща се в съответните, посочени по-горе пробационни мерки. Първата
инстанция, правилно, съобразно данните по делото от значение за вида
наказание за всяко от деянията установеното крайно затруднено материално
положение на подсъдимата, чистото и съдебно минало (това по отношение
първото по време деяние), полаганата грижа за новородено дете, изразеното
критично отношение към неизпълнение на задължението да изплаща
издръжка, обусловило реализирането на процесното наказателно
производство и в частност желание за заплащане на дължимите суми, при
първа възможност за това. При отчетените съответство на данните по делото
отегчаващи вината обстоятелства, правилно отдавайки приоритет на факта, че
подсъдимата и понастоящем се грижи за новородено дете, съдът е приел
последното за значима даденост при вземане на решението да не налага по-
тежкият вид наказание лишаване от свобода /за всяко от деянията/, след като
това би наложило ефективно изтърпяване на общо наложеното, сътоветно би
увредило допълнително /вместо да послужи като превъзпитание, в това число
за повишаване квалификацията на подсъдимата при постоновените мерки по
наказанието пробация/, същите обществени отношения, предходно
накърняването на които се явява предмет на това производство. За постигане
4
на целите на наказанието, не е наложително /поради което въззивната жалбата
се явява неоснователна и в тази й част/, увеличаване /като срок на
изтърпяване, а и като съдържание спрямо възможните мерки/ на отделно
определените, съответно и общо наложеното по реда на чл.23, ал.1 от НК
наказание – пробация.
При извършената цялостна служебна проверка на присъдата,
въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното
производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане
съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на
материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна
или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.

С оглед изложеното, на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260059/02.12.2020г., постановена по
НОХД № 1417/20г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. И. Р. (частен обвинител в
първоинстанционното производство), срещу присъда № 260059/02.12.2020г.,
постановена по НОХД № 1417/20г. по описа на Районен съд – Русе, с която
подсъдимата Д. К. М. е призната за виновна в това, че:
През периода месец декември 2018г.- месец април 2019г.,
включително, в гр. Русе, след като била осъдена - с Решение № 1949 от
21.11.2013г. по гражданско дело № 1412/201 Зг., по описа на Районен съд гр.
Русе, влязло в сила на 11.12.2013 г., да издържа свои низходящи- детето си
К.Н.И., роден на 19.08.2003г., съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски-5 месечни вноски по 100,00 /сто/ лева
всяка, в общ размер на 500,00 /петстотин/ лева, детето си К.Н.И., родена на
21.10.2006г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски - 5 месечни вноски по 90,00 /деветдесет/ лева всяка, в общ
размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева всяка, и детето си Н.Н.И.,
родена на 08.05.2009г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски-5 месечни вноски по 80,00 /осемдесет/ лева
всяка, в общ размер на 400,00 /четиристотин/ лева, всичко на обща стойност 1
350,0 /хиляда триста и петдесет/ лева, поради което и на основание чл. 183,
ал.1 НК, по реда на чл.54 от НК й е наложено наказание ПРОБАЦИЯ,
включваща следните пробационни мерки: 1 .Задължителна регистрация по
настоящ адрес гр.Лом област Монтана, ул. „Б.“ № 8, за срок от 6м./шест м./ с
периодичност два пъти седмично; 2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 м./шест месеца/; 3.Включване в курсове за
професионална квалификация за срок от 6м./шест месеца/.
През периода месец май 2019г. - месец май 2020г., включително, в
гр. Русе, в условията на повторност, след като била осъдена-с Решение №
1949 от 21.11,2013 г. по гражданско дело № 1412/2013г., по описа на Районен
съд гр. Русе, влязло в сила на 11.12.2013 г., да издържа свои низходящи-
детето си К.Н.И., роден на 19.08.2003г., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски-13 месечни
вноски по 100,00 /сто/ лева всяка, в общ размер на 1 300,00 /хиляда и триста/
лева, детето си К.Н.И., родена на 21.10.2006г., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски-13 месечни
вноски по 90,00 /деветдесет/ лева всяка, в общ размер на 1 170,00 /хиляда сто
и седемдесет/ лева всяка, и детето си Н.Н.И., родена на 08.05.2009г.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски-13 месечни вноски по 80,00 /осемдесет/ лева всяка, в общ размер на 1
040,00 /хиляда и четиридесет/ лева, всичко на обща стойност 3 510,00 /три
хиляди петстотин и десет/ лева, поради което и на основание чл.183, ал. 4, вр.
ал. 1 от НК, по реда на чл.54 от НК й е наложено наказание ПРОБАЦИЯ,
включваща следните пробационни мерки: 1.3адължителна регистрация по
1
настоящ адрес гр.Лом, област Монтана, ул. „Б.“ № 8, за срок от 8м./осем м./ с
периодичност два пъти седмично; 2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 8м./осем месеца/; 3.Включване в курсове за
професионална квалификация за срок от 8м./осем м./, както и наказание
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез еднократно
прочитане на постановената присъда по местното радио в гр. Лом, обл.
Монтана.
На основание чл.23 от НК на М. било наложено едно общо
наказание пробация от двете определени такива, а именно ПРОБАЦИЯ,
включваща следните пробационни мерки: 1 .Задължителна регистрация по
настоящ адрес гр.Лом, област Монтана, ул. „Б.“ № 8, за срок от 8м./осем м./ с
периодичност два пъти седмично; 2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 8м./осем месеца/; 3.Включване в курсове за
професионална квалификация за срок от 8м./осем м./, както и на основание
чл.23, ал.2 от НК към определеното общо наказание пробация било
присъединено наказанието ОБЩЕСТВЕНО НОРИЦАНИЕ, постановено да се
изпълни чрез еднократно прочитане на постановената присъда по местното
радио в гр.Лом, обл.Монтана.
Жалбата е насочена срещу санкционната част на присъдата, като
се излага твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание и се
претендира за увеличаването му, като бъде наложено другото – алтернативно,
предвидено наказание – лишаване от свобода (искането не е съгласувано с
предмета на делото - свързан с обвинение за две деяния и съответно
приложимост на института на чл.23, ал.1 от НК, като въззинта инстанция
приема, че касае крайният резултат, който ще следва с приложението му) и
алтернативно – за увеличаване на наказанието пробация (предходно посочено
е даденост и тук).
В съдебно заседание на въззивната инстанция жалбата се
поддържа от частния обвинител, както и явяващият се повереник
(упълномощен за въззивното производство) – адв.Георги Върбанов.
Защитникът на подс.М. – адв.С.П. пледира за потвърждаване на
присъдата.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира за
цялостно потвърждаване на присъдата.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, констатира следното:
Жалбата е допустима. По същество е неоснователна.
С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на въззивната
проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло правилността на
2
присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на
делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните
факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил
обосновани и законосъобразни фактически (съобразно чл.373, ал.4 от НПК) и
правни изводи (неоспорени и съобразно въведеният със жалбата предмет на
въззивното производство)., предвид което приетото по фактите не следва
само да се повтаря и тук, като правилно деятелността на М. от правна страна
била приведена към състава на две отделни престъпления (по чл.183, ал.1 НК
и чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК), в посочените горе периоди и при останалите
визирани, съставомерни елементи, за извършването на които била предадена
на съд.
Въззивната инстанция счита, че индивидуализацията на
наказанието, направено от районния съд се явява правилна – както като вид
от алтернативно предвидени за налагане наказания, така и отмерването им –
касателно съдържанието на наказанието пробация за всяко от отделно
определениет наказания, за всяка от двете престъпления, съответно и при
прилагане института на общото наказание (в частност и неприложение на
чл.24 от НК за него) и постановеното присъединяване на определеното за
второто деяние, наказание обществено порицание към общото пробация,
изразяваща се в съответните, посочени по-горе пробационни мерки. Първата
инстанция, правилно, съобразно данните по делото от значение за вида
наказание за всяко от деянията установеното крайно затруднено материално
положение на подсъдимата, чистото и съдебно минало (това по отношение
първото по време деяние), полаганата грижа за новородено дете, изразеното
критично отношение към неизпълнение на задължението да изплаща
издръжка, обусловило реализирането на процесното наказателно
производство и в частност желание за заплащане на дължимите суми, при
първа възможност за това. При отчетените съответство на данните по делото
отегчаващи вината обстоятелства, правилно отдавайки приоритет на факта, че
подсъдимата и понастоящем се грижи за новородено дете, съдът е приел
последното за значима даденост при вземане на решението да не налага по-
тежкият вид наказание лишаване от свобода /за всяко от деянията/, след като
това би наложило ефективно изтърпяване на общо наложеното, сътоветно би
увредило допълнително /вместо да послужи като превъзпитание, в това число
за повишаване квалификацията на подсъдимата при постоновените мерки по
наказанието пробация/, същите обществени отношения, предходно
накърняването на които се явява предмет на това производство. За постигане
на целите на наказанието, не е наложително /поради което въззивната жалбата
се явява неоснователна и в тази й част/, увеличаване /като срок на
изтърпяване, а и като съдържание спрямо възможните мерки/ на отделно
определените, съответно и общо наложеното по реда на чл.23, ал.1 от НК
наказание – пробация.
При извършената цялостна служебна проверка на присъдата,
въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното
3
производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане
съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на
материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна
или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.
4