Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Троян, 22.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
при секретаря Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД
№ 237 по описа
на Троянски районен съд за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ****** г.,
издадено от М.И.Б.– Началник сектор към ОДМВР гр.Ловеч, РУ гр.Троян, на Т.Х.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 лева и 12 месеца
лишаване от право да управлява МПС за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от Т.Х.К., като с
жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, с
които е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Жалбоподателят Т.Х.К. не се явява в съдебно
заседание, представлява се от пълномощника си - адв.Е.Ц.
от ЛАК, който поддържа жалбата и по същество на делото излага аргументи в
подкрепа на искането за отмяна на обжалваното НП.
За въззиваемото
РУ гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание и
не се представлява от процесуален представител. Ангажирани са доказателства.
За Районна
прокуратура гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител. Не е взето
становище по жалбата.
От приложените към делото и приети писмени
доказателства, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели М.М.М.
и С.И.Д., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 20.01.2019 г. около 08.35 часа в гр., кв******* свидетелите М.М. и С.Д. - полицейски служители от РУ-Троян,
работели съвместно като автопатрул и спрели за проверка водача на лек автомобил
„******* управляван от жалбоподателя К.. Същият бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство «Алкотест
Дрегер“ 7510 с № АRВА 0161, ******.
Свид.
М.М. съставил на Т.Х.К. АУАН серия Д ***** за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за
това, че на 20.01.2019 г.,
около 08.35 часа, в гр.******, с посока
на движение от с.****, Ловешка област към центъра града, управлявал лек автомобил „*****“ с
рег. ****** лична собственост, под
въздействието на алкохол. Посочено е, че
му е извършена проверка за алкохол с Алкотест Дрегер 7510 с № АRВА 0161, който отчел 1.32 /едно цяло и тридесет и два/ промила,
както и че пробата е с № 00326 и е взета
в 08.40 часа на 20.01.2019г.
При
съставянето на акта К. обяснил на проверяващите, че предишната вечер е
употребил алкохол. Свид.М.М.
издал талон за медицинско изследване на К., в който той отразил, че не приема
показанията на техническото средство и дал кръв за анализ.
Актосъставителят
М.М. към датата на съставяне на АУАН заемал
длъжността „Младши автоконтрольор” в *****. В акта е отразено, че свидетел е С.Д..
АУАН е съставен и предявен за запознаване със съдържанието му на Т.К., в качеството му на нарушител, който отказал да подпише
акта, като не отразил възражения. Препис от акта му бил връчен срещу подпис
На същата дата, на която е констатирано
твърдяното нарушение-20.01.2019г., в РУ-Троян е образувано бързо производство №
30 по описа на управлението за 2019г., по което няма привлечен обвиняем.
На
24.01.2019г. е прекратено АНП на основание чл.33, ал.2 ЗАНН.
С постановление от 29.01.2019г. по пр.преписка № 95/2019г. по
описа на РП-Троян е прекратено наказателното производство по БП № 30/2019г. на
РУ-Троян поради липса на извършено престъпление, тъй като в хода на
разследването е установено от заключението на химическата експертиза, че в
пробите кръв, взети от К., е доказано наличие на алкохол в концентрация 0.95 на
хиляда. Прокурорът е изпратил препис от влязлото в сила постановление на
Началника на ****** за реализиране на административнонаказателна отговорност
спрямо Т.Х.К..
На 11.02.2019 г. Началник сектор „Охранителна полиция“ РУ – гр****** М.И.Б.е издал атакуваното
наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на
извършеното административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно;
наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при
спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи, поради което
издалото НП лице е компетентно. С оглед
длъжностното качество на актосъставителя и във връзка със същата заповед, съдът
намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите
служебни задължения.
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, както и че в
производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на същото и
съответно - да са основание за отмяна на НП.
Съдът
не споделя доводите на адв.Ц., че предвид прекратяването на АНП на основание
чл.33, ал.2 ЗАНН и воденото наказателно
производство, по което К. не е бил привлчен като обвиняем, препятства
възможността спрямо него да бъде реализирана административнонаказателна
отговорност след прекратяване на бързото производство.
Съдът
намира, че прекратеното бързо производство с постановление на
прокуратурата е пречка да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в
последващото административнонаказателно производство, само когато е нарушен принципа ne bis
in idem. Правилото ne bis in idem
забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано
повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да полежи на риск от
наказателно преследване въобще, както и е недопустимо дублиране на наказателни
процедури, когато някоя в тях започва или продължава развоя си, след като
другата е приключила с влязъл в сила
акт, каквито принципни положения са залегнали в ТР № 3 от 22.12.2015г.
на ВКС по т.д. № 3/2015г. ОСНК. В този смисъл доводите на жалбоподателя биха
били основателни ако при проведеното досъдебното производство К. е бил
привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 343б, ал.1 от НК, защото само в този случай по отношение на него ще е
налице реализирано наказателно преследване, прекратяването на което с
постановление на прокурора би се оказало пречка за последващото наказателно преследване по административен
ред. Правилото ne bis in idem
се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса, като както
първото окончателно приключило производство, така и последващото следва да са проведени срещу едно и също наказателно
или административнонаказателно отговорно лице, каквото в случая не се явява
жалбоподателя в досъдебното производство. В хода на разследването по БП №
30/2019г. на ****** К. не е привличан като обвиняем, както вече бе посочено,
нито може да се счита за обвиняем в хипотезата на чл.356, ал.4 от НПК.
Не се споделя довода на адв.Ц., че
образуваното и в последствие прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателно
производство за извършено от жалбоподателя нарушение, е пречка за образуване на друго такова за същото
нарушение, след прекратяване на наказателното производство. Това виждане
принципно би било споделено от съда, ако се отнася до ангажирана административнонаказателната
отговорност на едно лице, когато спрямо същото лице и за същото нарушение има
влязъл в сила окончателен акт, който съгласно разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН
е НП или решение на съда. Съгласно
същата „никой не може да бъде наказан
повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в
сила наказателно постановление или решение на съда“. Видно от събраните
доказателства първата административнонаказателна преписка е прекратена с
резолюция на административно наказващия орган, който акт не е влязло в сила НП. Съгласно цитираното тълкувателно решение, принципът ne bis
in idem препятства повторението на наказателното
производство, приключило с окончателно
решение, окончателен акт, какъвто се явява влязлото в сила НП. Резолюцията на
административнонаказващия орган не е такъв
акт, който да възпрепятства повторното образуване на
административнонаказателно производство срещу същото лице за същото нарушение,
за което вече има образувано и прекратено наказателно производство, по което то
не е привлечено като обвиняем.
Относно
възражението на адв.Ц., че образуваното ******* не е
образувано срещу жалб.Т.К., поради което няма
основание въз основа на постановленето за прекратяване на наказателното
производство да се издаде НП, то с промените в НПК отпадна изискването да се
посочва лицето, срещу което се образува досъдебно производство, специфичен вид на което е бързото
производство. От всички събрани доказателства в хода на разследването по посоченото
БП е видно, че то е образувано с оглед констатираното при проверката управление
на МПС от страна на К. с концентрация на алкохол в кръвта на 1.2 на хиляда.
Съгласно изискванията на чл.356, ал.1, т.1 НПК разследващите органи са били
длъжни да образуват и проведат бързо производство. Установената в хода на
разследването по-ниска концентрация на алкохол съобразно заключението на
химическата експертиза е обосновало и прекратяване на наказателното
проеизводство поради липса на извършено престъпление, но при налични данни за
осъществено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗдвП, поради което
прокурорът е изпратил материалите на компетентния АНО.
Разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН
регламентира, че административнонаказателно производство без приложен акт за
установяване на административно нарушение не се образува освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган. Именно в тази хипотеза налблюдаващият БП прокурор след прекратяване на
наказателното производство е изпратил материалите на началника на РУ-Троян за
реализиране на административнонаказателна отговорност на Т.К. за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Налице е трансформация от наказателно
в административнонаказателно производство по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, който
дава възможност на АНО да издаде НП без съставяне на АУАН, на база
постановленето на прокурора за прекратяване на наказателно производство.
По
приложението на материалния административен закон:
Жалбоподателят Т.Х.К. е санкциониран за нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба, на водача на моторно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол.
Настоящият
състав намира, че нарушението, за които е санкциониран жалб. К., е осъществено
от него и извършването му е доказано от събраните доказателства. От
заключението на извършената химическа експертиза по дадената от К. кръвна проба
е установена концентрация от 0.95 на хиляда, след като е оспорена по-високата
концентрация от 1.32 промила, установена с техническо средство.
Съдът намира, че нарушението е
индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на съответния състав.
Правилно е определена нарушената законова разпоредба- чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
както и съответната санкционна разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, която
предвижда фиксиран размер на глобата и лишаването от право да управлява МПС - 1000.00
лв. и 12 месеца, което наказание е наложено на жалбоподателя.
При тези съображения жалбата се
явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно
и законосъобразно,
и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № ****** г., издадено от М.И.Б.–
Началник сектор към ОДМВР
гр.Ловеч, РУ гр.*****, с което на Т.Х.К., ЕГН **********, с адрес: ***, е
наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1000.00 лева и 12 месеца лишаване от право да
управлява МПС за нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като правилно и законосъбразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: