Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
гр.
Габрово, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря РОСИЦА
НЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2261 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова
молба, вх. № 8959/20.11.2019 г. предявена от "ВиК Йовковци" ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Велико Търново срещу Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът излага, че Р.И.Д. е потребител на ВиК услуги с
абонатен № 1227073, за обект, находящ се в град Велико Търново, ул. „*******"
№ 10, вх. Б, ап. 18. Твърди, че в периода 15.05.2014 г. – 21.02.2019 г.
дружеството - ищец е предоставило на ответната страна за посочения обект
услугите „водоснабдяване с питейна вода", отвеждане на отпадъчни
води" и „пречистване на отпадъчни води". Въз основа на предоставените в рамките на исковия период услуги от страна
на „ВИК" ООД били издадени съответните фактури, посочени в справката за
задълженията на абоната.
Излага, че ответникът не бил изпълнил задължението си за заплащане цената
на доставените услуги в 30-дневния срок от датата на фактуриране, определен в
чл. 33, ал. 2 от общите условия на "ВиК Йовковци" ООД, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР. Ето защо депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника,
по което било образувано ч. гр. дело № 1395/2019 г. год. по описа на РС-Габрово
и била издадена заповед за изпълнение, като длъжникът депозирал възражение,
поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозира искова
молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на
вземане за сумата 362.12 лв.-
главница, представляваща цена на ползвани от ответника В и К услуги за абонатен
№ 1227073 за недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул. „*******"
№ 10, вх. Б, ап. 18, за периода 15.05.2014 г. – 21.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 112.36 лв. – обезщетение за забава за периода от датата,
следваща падежа за плащане по всяка от фактурите до 21.03.2019 г., като претендира да му се присъдят и
разноските за производството.
В законоустановения
срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба. В подаденото срещу издадената
заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК е направено възражение за погасяване на
претендираните от ищеца вземания по давност, което възражение следва да бъде разгледано
от исковия съд, съгласно приетото в т. 11.а. от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е представил
справка за формиране на задълженията за абонатен № 1227073, с административен
адрес: град Велико Търново, ул. „*******" № 10, вх. Б, ап. 18 за
претендирания период, видно от която до 21.02.2019 г. е начислено потребление
на вода на обща стойност 362.12 лева, като върху това задължение е начислена и
лихва за забава в размер на 112.36 лева.
За титуляр на партидата е записан Р.И.Д.. За процесния период 15.05.2014 г. –
21.02.2019 г. са издадени съответните фактури на обща стойност 362.12 лева,
посочени в справката за задълженията на абоната.
От представения
карнетен лист за абонаментен № 1227073 с адрес: гр. Велико Търново, ул. „*******"
№ 10, вх. Б, ап. 18 се установява, че от 17.08.2012 г. до 22.10.2019 г. е извършван ежемесечен отчет на водомера като
са вписвани показанията на същия, като на 13.05.2014 г. е отчетено показание на водомера 499 м3, а на 21.02.2019 г. е с отчетено показание на водомера 896 м3.. За
процесния период не е положен подпис от предоставилото достъп до жилището лице,
като в графа код обр. е вписан код 1. Като титуляр на партидата е вписан Р.И.Д..
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Николина Васкова Недялкова, показанията на която съдът кредитира в
цялост, като вътрешно непротиворечиви и основани на преките й впечатления. От
показанията се установява, че на посочения адрес водомерите са сменени с такива
с радиоотчитане. Водомерите се отчитат от разстояние с устройство по
абонаментен номер и номер на водомер, след това информацията се подава към
отдел „Реализация” на външен носител – диск, след което софтуер разпознава
абонаментния номер на водомера, който е заложен на абоната и по този начин се
извършва отчета. Последният се извършва от служител на дружеството, на който е
предоставено устройството без да има личен контакт с потребителя. Свидетелят
сочи, че доставената вода се отчита на 100 %, като в случай, че
им теч, водомерът е спрял, има манипулация
или друго отклонение тогава самият софтуер дава грешка. В случая
посоченият код 1 означава редовен водомер, който е отчетен.
С определение от 19.02.2020
г. на основание чл. 155 ГПК е обявен за служебноизвестен фактът, че общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор са
обявени на сайта на "ВиК Йовковци" ООД на адрес:
https://www.vik-vt.com/?mod=info&show=10 .
Съдът не обсъжда
останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват
релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на предявените установителни
искове.
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В случая, претенцията
на "ВИК" ООД се основава на твърдение за осъществен фактически
състав, пораждащ субективно право на вземане, включващ елементите: съществуване
на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на
задължението да достави услугите водоснабдяване и/или канализация (В и К) за
процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 362.12 лева и неизпълнение на
задължението от страна на ответника да заплати, като насрещна престация
паричната стойност на доставеното му благо.
В този смисъл, в
настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест, ищецът по иска следва да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало в
твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги, реално
доставени такива на ответника за процесния период, както и че тяхната стойност
възлиза на претендираната сума.
В случая ответникът
не оспорва, че има качеството потребител на В и К услуги, съответно че е страна
по облигационно правоотношение с ищеца с предмет именно доставка на такива
услуги. Ответникът не оспорва също, че е ползвател на недвижим имот, находящ се
в гр. Велико Търново, ул. „*******" № 10, вх. Б, ап. 18, както и че имотът
е водоснабден.
Няма съмнение, че сам
по себе си фактът на съществуване на договорно правоотношение не поражда
задължение за страната потребител да престира насрещно. Необходимо е да бъде
установено изпълнение на задължение на доставчика на В и К услуги да предостави
такива на претендираната стойност.
Въз основа на
представеният от ищеца и неоспорен от ответника карнетен лист, съдържащ
отчетени показания на водомера, показанията на свидетеля Недялкова, съдът
приема за доказана извършената от оператора доставка на ВиК услуги в отчетеното
количество за процесния период. В тази
връзка и при липса на оспорване от страна на ответника, че е потребявал В и К
услуги съдът намира, че стойността им следва да бъде определена съгласно
количествата, определени по показанията на водомера, вписани от служител на ВиК
оператора в резултат на дистанционно отчитане на водомера.
Получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата. В
частност е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни,
че ответникът да
е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 8, ал. 4 от наредбата.
Поради изложеното, съдът приема, че през исковия период страните са били
обвързани от валиден договор за доставка на В и К услуги в процесния имот, с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и общите условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите
от ВиК оператор "ВиК Йовковци" ООД.
Съгласно чл. 32, ал.
1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, като чл. 40, ал. 1 предвижда тези
услуги да се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. При неспазване на сроковете за
плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и
договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно ал. 2 на чл. 40 от Наредбата
възражения срещу определено заплащане на изразходваното количество вода могат
да се правят писмено пред оператора в 7-дневен срок от изтичането на срока за
плащане. Съгласно чл. 23, ал. 4 от общите условия отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел,
който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите
имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно
отчитане и при ползване на електронен карнет. Потребителят е длъжен да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитимираните длъжностни лица на В и
К оператора за извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно
отклонение и на индивидуалните водомери. Достъпът до помещенията, в които са
монтирани водомерите, се осигурява от потребителя за времето, посочено в
съобщението от В и К оператора по чл. 23, ал. 5. При невъзможност за отчитане
на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител, и
когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен
да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни
време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане - чл. 24, ал.1
– 3 от общите условия.
При така действащата
нормативна уредба и при липсва на оспорване от Р.И.Д., че е потребител на В и К
услуги, съответно такива са отчетени и фактурирани, като не се установява да е
депозирано възражение в 7-дневен срок от изтичане срока за заплащането им
следва да се приеме, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение
за заплащане на сумата 362.12 лева – стойност на доставени му от ищеца услуги,
която не се установява да е погасена чрез плащане или друг способ.
При извод в правната
сфера на ответника да е възникнало главното задължение, съдът дължи да разгледа
предявеното от него възражение това задължение да е погасено по давност.
Погасителната давност
е фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно
субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на
задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Съгласно разпоредбата
на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като по отношение на вземанията за наем, за лихви и други
периодични плащания, приложима е специалната 3-годишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД.
В конкретния случай,
се касае за периодични задължения по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, като изискуемостта, забавата и давността за всяка
престация настъпват поотделно след изтичане на 30-дневен срок от датата на
фактуриране. / в този смисъл дадените в ТР №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111,
б."в" ЗЗД/.
При липсата на твърдения
и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за
погасени по давност всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече
от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, т.е. три години назад от 20.06.2019
г., а такива са задълженията за заплащане на ВиК услуги за процесния период от
15.05.2014 г. до 22.04.2016 г., съгласно издадени фактури в периода 30.06.2014
г. - 28.04.2016 г., тъй като
изискуемостта им е настъпила повече от 3 години назад от подаване на
заявлението. При тези съображения, искът за главницата следва да бъде уважен за
сумата 165.62 лева за периода 22.04.2016 г. – 21.02.2019 г., съгласно издадени
фактури в периода 31.05.2016 г. – 28.02.2019 г., като за разликата до
предявения размер от 362.12 лева следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за
мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно
и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна
самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва
релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение. За вземането за мораторна лихва също е приложима
специалната 3-годишна давност съгласно чл. 111, б. „б“ и б. „в“. Съгласно
чл.119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите
от него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е изтекла.
В случая, съдът прие
дължимост на главно вземане, което не е погасено по давност, в размер на 165.62
лева за цена на доставени В и К услуги, което парично задължение е изискуемо -
с настъпил падеж, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите към правоотношението
общи условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране и ответникът не
е доказал да е погасен чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно решение № 89
от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по т. д.
№ 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК.,
представляващи уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на едно
парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока,
а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай,
всяко от месечни задължения е срочно, тъй като изискуемостта му е настъпила с
изтичане на 30-дневен срок от издаване на данъчната фактура, като покана от
страна на кредитора "ВиК Йовковци" ООД не е била необходима,
съответно ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ изтичане на 30-я ден
от издаването на фактурата.
Размерът на законната
лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД - основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава от датата на
падежа на всяка издадена за периода 31.05.2016 г. – 28.02.2019 г. фактура /главница, която не е погасена по
давност/ до 21.03.2019
г., възлиза на сумата 36.34 лева, определено на основание чл. 162 ГПК и с помощта на компютърна програма. Следователно, искът
за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата 36.34 лева, като за
разликата до предявения размер от 112.36 лева следва да бъде отхвърлен като погасен
по давност. Следва да се отбележи, че по отношение на вземането за обезщетение
за забава върху непогасената по давност главница специалната тригодишна давност
не е изтекла по изложените за главното вземане мотиви, тъй като това вземане се
погасява със същата давност.
Съгласно указанията,
дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на
спора, всяка от страните има право на разноски, пропорционално на уважената,
респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал
извършени в заповедното производство
разноски в размер на 385 лева (25 лева – внесена
държавна такса и 360
лева – адвокатско възнаграждение), от която сума, следва да му се присъдят 163.87
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
За настоящото
производство ищецът претендира извършени разноски в размер на 385 лева, формиран от адвокатско
възнаграждение в размер 360 лева и внесена държавна такса в размер на 25 лева,
от която сума, следва да му се присъдят 163.87 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
За настоящото производство ответникът Р.И.Д. не претендира разноски и
съответно такива не следва да й се присъждат.
Така мотивиран,
СЪДЪТ,
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул.
„П.Яворов” № 30, срещу Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно,
кумулативно съединени искове, с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 165.62 лева (сто шестдесет и пет лева и шестдесет и
две стотинки) - главница, представляваща стойност на доставени В и К услуги за
периода 22.04.2016 г. – 21.02.2019 г., съгласно издадени фактури
в периода 31.05.2016 г. – 28.02.2019
г., в недвижим имот, находящ се в град Велико Търново,
ул. „*******" № 10, вх. Б, ап. 18, заедно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
20.06.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 36.34 лева (тридесет и шест лева и тридесет и четири стотинки) - обезщетение
за забава върху главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка от
фактурите до 21.03.2019 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 1395/2019 год. по описа
на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ главния
установителен иск за разликата над сумата 165.62 лева до предявения размер от 362.12 лева за периода
15.05.2014 г. – 22.04.2016 г., съгласно
издадени фактури в периода 30.06.2014 г. – 28.04.202016 г., както и акцесорния иск за разликата над
сумата 36.34 лева до предявения размер от 112.36 лева, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул.
„П.Яворов” № 30, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 163.87 лева (сто шестдесет и
три лева и осемдесет и седем стотинки) -
разноски за исковото производство и сумата 163.87 лева
(сто шестдесет
и три лева и осемдесет и седем стотинки)- разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: