Р Е Ш Е Н И Е
№ 261096
гр. П., 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00571 по описа за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М.Б.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу А.Б.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.А.А.,
ЕГН **********, на майката определяне местоживеенето на детето, при майката М.Б.Д.,
ЕГН **********, на адрес: ***, определяне на режим на лични отношения на бащата
с детето, както следва: всеки трети уикенд от месеца – за времето от 19,00 ч. в
петък до 15,00 ч. в неделя /с две преспивания/, 15 дни през лятото /с
преспиване/, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
всяка четна година – за Коледните празници, считано от 19,00 ч. на 24-ти
декември до 15,00 ч. на 26-ти декември; всяка нечетна година – за Великденските
празници, считано от 19,00 ч. на Разпети петък до 15,00 ч. на първия понеделник
след Великден, както и за Новогодишните празници, считано от 19,00 ч. на 30-ти
декември до 15,00 ч. на 2-ри януари, и да присъства на рождения ден на А. /***/
като бъде уведомяван поне 24 часа по-рано за мястото на провеждането му, и
осъждане на ответника да заплаща на малолетното дете чрез неговата майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 450,00 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба – 09.02.2021 г., до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска. Моли се за
допускане на предварително изпълнение на решението в частта за издръжката и
присъждане на разноските за производството по делото.
Твърди се в исковата молба, че страните по делото са родители на детето А.А.А.,
родена на *** г., като от началото на 2020 г. ответникът спрял да полага
достатъчно грижи към детето и дома, а от окончателната раздяла между страните
настъпила през август 2020 г. Сочи се, че комуникацията между родителите е
трудна и предвид невъзможността на постигнат споразумение относно упражняването
на родителските права и обстоятелството, че майката е по-пригодният родител и
детето е по-привързано към нея, се моли същите да бъдат предоставени на нея,
както и за уважаване на останалите искове.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът А.Б.А. е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове. Сочи, че детето е силно привързано към него, както
и че въпреки настъпилата раздяла продължава да полага грижи за него. От друга
страна, твърди, че детето не се чувства добре с лицето, с което живее майката
му от началото на 2021 г.
В срока за отговор е предявен насрещен иск от А.Б.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу М.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете А.А.А., ЕГН **********,
на бащата, определяне местоживеенето на детето при нея на адрес: гр. П.,
кв. „***“, ул. „****, определяне на режим на лични отношения на майката
с детето, както следва: първа и трета събота и неделя от месеца – за времето от
19,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, както и 15 дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, и осъждане на майката да
заплаща на малолетното дете чрез неговия баща и законен представител месечна
издръжка в размер на 200,00 лв., считано от датата на подаване на насрещната
искова молба – 19.03.2021 г., до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Моли се за присъждане на разноските за
производството по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещната искова молба М.Б.Д. е
депозирала отговор, с който оспорва исковете.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От удостоверение за раждане № **********, издадено на *** г. от Община С., се установява, че М.Б.Д.,
ЕГН **********, и А.Б.А., ЕГН **********, са родители на А.А.А., ЕГН **********, родена на *** г.
От удостоверение изх. № 2/23.12.2020 г., издадено от „***“ ЕООД се установява, че за периода
12.2019 г. до 07.2020 г. М.Б.Д. е получавала по 650,00 лв. месечно брутно
трудово възнаграждение, а за м.09.2020 г. е получила брутно трудово
възнаграждение 536,96 лв. на длъжност „***“.
От удостоверение с изх. № 4015/21.01.2021 г., издадено от „***“ ЕООД се установява, че за периода
от 09.2020 г. до 12.2020 г. М.Б.Д. е получила брутно трудово възнаграждение в
общ размер 5740,60 лв.
Съгласно служебна бележка с изх. № 4143/28.04.2021 г. от „***“ ЕООД М.Б.Д.
работи на безсрочен трудов договор от 08.09.2020 г. с работно време 8 часа, от
7.30 ч. до 16.30 ч. Същото е потвърдено и със служебна бележка, постъпила по
делото с рег. № 274824/28.07.2021 г. и допълнение към нея с рег. №
274960/03.08.2021 г.
Съгласно служебна бележка,
издадена от детска градина „***“ А.А.А. е записана и посещава детската градина,
за което дължи ежемесечно такса в размер от 40,00 лв., както и уроци по народни
танци и английски език, за което дължи такса от 20,00 лв. на посещение.
От приложената по делото
справка от Агенция по вписванията се установява, че А.Б.А. е вписан като
купувач на самостоятелен обект в сграда с площ 107,67 кв.м., на ходящ се на ул.
***, върху която е учредена законна ипотека в полза на „Райфайзенабанк“ АД, купувач
на поземлен имот с площ 1000 кв.м. в с. Н., махала ***, и ипотекарен длъжник по
договорна ипотека с „Първа инвестиционна банка“ АД върху недвижими имоти с площ
78,00 кв.м. и площ 188,00 кв.м., представляващи самостоятелни обекти в
производствена сграда, фурна ***.
От представените справки от
Търговския регистър се установява, че ответникът е едноличен собственик на
капитала на „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.
От удостоверение с изх. № 1/12.03.2021 г., издадено от „***“ ЕООД, се установява, че за
периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г. А.Б.А. е получил брутен доход 5304,23
лв.
От удостоверение с изх. № 2/12.03.2021 г., издадено от „***“ ЕООД, се установява, че за периода от
01.03.2020 г. до 28.02.2021 г. А.Б.А. е получил брутен доход 6643,46 лв. за
изпълнение на длъжността „***“.
От удостоверение с изх. № 3/12.03.2021 г., издадено от „***“ ЕООД, се установява, че за периода от
01.03.2020 г. до 28.02.2021 г. А.Б.А. е получил брутен доход 2852,94 лв. за изпълнение
на длъжността „***“.
От представените потвърждения
за извършени плащания се установява, че на 10.09.2020 г., А.Б.А. е превел по банковата сметка на М.Б.Д. сумата
370,00 лв., на
15.10.2020 г. - 365,00 лв.,
на 01.12.2020
г. – 365,00 лв., с основание вноска за месец 08, 09 и 10, както и на 02.09.2020
г. сумата 470,00 лв. и 40,00 лв., на 30.10.2020
г. – 70,00 лв. и 80,00 лв., на 03.11.2020 г. – 440,00 лв., на 02.12.2020 г. –
540,00 лв., на 23.12.2020 г. – 180,00 лв. и на 02.12.2020 г. – 40,00 лв., с
основамое вмоски по кредит *** и ***.
От преводни нареждания от
26.01.2021 г. и 25.02.2021 г. се установява, че А.Б.А. е заплатил издръжка от 200,00 лв. за
м.01.2021 г. и 200,00 лв. за м.02.2021 г.
От приетите по делото квитанции се установява, че А.А.
е заплатил таксата за детска градина, народни танци и чужди езици за месец
ноември и декември 2020 г., както и месеците февруари и март 2021 г.
Съгласно писмо с рег. № 268192/06.04.2021 г. от ОД на МВР-П. в Първо РУ-П.
е депозирано заявление с вх. № 192000-3435/22.03.2021 г. от М.Б.Д. срещу А.Б.А.,
приложено към писмото, заедно с обяснения от ответника и докладна записка по
извършената проверка. От предоставената преписка се установява, че при проведен
разговор със служителите на реда на 19.03.2021 г. ответникът заявил, че е взел
детето А. от детска градина, за да го заведе на почивка и да го върне на
23.03.2021 г., без да посочи местонахождението си.
От постъпилата с рег. № 268185/06.04.2021 г. справка от Община П. се
устаноява, че А.Б.А. е собственик на жилище, находящо се на адрес: гр. П., ул.
„***, и на 14 моторни превозни средства.
От справка с
рег. № 268469/09.04.2021 г. от МВР-ОД на МВР-П. се
потвърждава, че на името на А.Б.А. са регистрирани 14 моторни превозни
средства.
От справка за действащи трудови договори на А.Б.А.
се установява, че в периода от 01.10.2019 г. до 10.02.2020 г. същият се е
намирал в трудово правоотношение със Сдружение „***““, а от 04.06.2018 г. е в
трудово правоотношение с „***“ ЕООД.
По делото са приети годишна данъчна декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ от 08.04.2021 г. от А.Б.А.,
годишна данъчна декларация по чл. 92 от
ЗКПО от 17.06.2021 г. от „***“ ЕООД и годишна данъчна декларация по чл.
92 от ЗКПО от 15.06.2021 г. от „***“
ЕООД.
Съгласно постъпилия с рег. № 268264/06.04.2021 г. социален доклад, изготвен от ДСП-П., М. и А. са
единствени деца в семействата си. Родителите на М. живеят в кв. ***, като майка
й работи на смени, а баща й е в болничен отпуск, и й помагат в отлгеждането на
детето. Родителите на А. ***, като майка му е с тежко заболяване и не е в
състояние да помага в отлгеждането на детето, но изцяло може да разчита на
помощ от баща му и настоящата си партньорка Т.. След раздялата между страните
по делото А.А. напуснал жилището, а М.Д. и детето останали да живеят там. В
детската градина определили и двамата като много добри родители. В доклада се
посочва, че задълбчоаването на конфликта между родителите би могъл да доведе до
негативни промени в емоционалното поведение на детето и проява на родителско
отчуждение.
Съгласно постъпилия с рег. № 268264/06.04.2021 г. социален доклад, изготвен от ДСП-П., няма данни за
наличие на хронични заболявания или специфични здравни нужди на детето, като и
двамата родители споменали за наличие на алергия у детето, за която няма
информация да се изисват специални грижи и допълнителни разходи. През време на
съвместното си съжителство страните обитавали жилище на адрес: гр. П., ул. „***,
собственост на родителите на на М.Д., а понастоящем А.А. обитава собствено
жилище на адрес: гр. П., ул. „****, като и в двете жилища А. има собствена
стая. Докладът потвърждава информацията, дадена в предходния социален доклад,
относно помощтта от трети лица при отлгеждането на детето. Посочва се, че всеки
от родителите има подходящи жилищни условия, постоянни доходи, стабилна
подкрепяща среда в лицето на своите родители и настоящия партньори и всеки от
родителите се старае да полага много добри грижи за времето, когато детето е в
дома му. По време на разговорите не се създава впечатление за манипулиране на
детето от единия или другия родител и опити за родителско отчуждение.
Заключението е, че е добре за детето чрез определяне на разширен режим на лични
контакти на детето да бъде дадена възможност за по-продължителни и пълноценни
контакти с родителя, който няма да упражнява родителските права.
В производството по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Г.Д. /майка на М.Д./,
Б.И.Р., Б.П.А. /баща на А.А./, и Д. Г. Л. – всички без дела със страните по
делото.
Разпитана в съдебно заседание,
свидетелката С. Д., заявява, че страните по делото се запознали през 2004-2005
г., до раздялата си са живеели в жилище, собственост на свидетелката и съпруга
й, след това А.А. го напуснал, а М. останала в жилището с детето. Сочи, че след
раздялата между страните А. започнал да проявява интерес към детето, да я вижда
по-често, да я води и взима от детска градина, за да го видят хората. Преди
раздялата им основните грижи за детето полагала М.. Когато се родило детето, в
началото А. го къпел, но след това през повечето време ходил на мачове,
тренировки, а когато А. била на 1 г., живеел в гр. М. и си идвал от време на
време за събота и неделя в продължение на около една година. В повечето случаи
свидетелката помагала на М. с грижите за детето, А. винаги имал ангажименти, не
се грижил за детето, не го водил и взимал от детска градина, не е имало случай
да се грижи самостоятелно за него в отсъствието на майката. Когато се прибирал
вечер и детето му се радвало, казвал, че е изморен и си взимал телефона или
гледал телевизия. Често не спазвал уговорките за връщане на детето. Веднъж го
взел и не си вдигал телефона 5 дни, много се притеснили, детето преди това
никога не е било с преспиване при бащата. Когато се върне от дома на бащата,
забелязвала промяна в поведението на детето, научавало неприлични неща от
новата му партньорка – Т.. Почти винаги се връщало болно. Заявява, че М. е на
работа от 8,00 ч. сутринта и за да не води детето рано, я водят тя или съпругът
й, а след това М. я взима от градина. Когато е при свидетелката, ходят навън и
кара колело, играе с топка, федербал, когато са вътре, реди пъзели, рисува,
учат азбуката и числата. Детето й казвало, че когато е при баща си, не му
помагат да се облича и не си играят с него. Познава приятеля на М., той се държал
много добре с А. и тя с него.
Свидетелката Б.Р. излага, че
познава М. откакто се е родила, а А., откакто е заедно с М.. Посочва, че
грижите за детето полагала основно М., тъй като бащата бил на тренировки и го
нямало у дома. Когато свидетелката е била там, бащата го нямало, а когато се е
случвало да дойде, не й харесвало отношението към детето, не му обръщал
внимание. След раздялата детето продължило да живее с М., тогава А. станал
загрижен за него, започнал да го води и взима от детска градина. М. била
перфектна майка, грижила се за детето, за къщата, забавлявали се, ходили на
разходки. Работното й време било с нормална продължителност, тя водила и
взимала детето от детска градина, а когато не
може, й помагали майка й и баща й.
Свидетелят Б. А. излага, че познава
М. от около 16 години, откогато е връзката й с А.. Преди раздялата между
страните, те живеели заедно с детето в апартмент в кв. „***“, собственост на
майката и бащата на М.. И двамата работели и се грижили за детето, а майката на
М. ходела да помага с отглеждането му. Свидетелят също често е ходил при тях.
Посочва, че М. била шефка на ***ите и сама си определяла графика на работа,
като преди раздялата непрекъснато работила нощна смяна, а А. гледал детето.
Заявява, че понастоящем също може да помага с грижите за детето, тъй като не е
ангажиран, работата му позволява да разполага със свободното си време и детето
му е приоритет. Съпругата му не е добре здравословно и за нея се грижи тъща му.
Излага, че в момента М. живее с един от шофьорите, които работели при тях, М.,
а А. живее в собствено жилище в гр. П., на ул. „***“. Детето наричало М. „***“.
Преди делото детето не е преспивало при баща си. Не е нощувало и при свидетеля,
оставяно е при него за кратко време – половин или един час, когато А. има
някакъв ангажимент. Излага, че А. има нова партньорка – Т., която през месец
октомври трябва да роди. М. полагала нормални грижи за детето като майка с
малки изключения, които той отдавал на натрупаната умора – когато детето искало
нещо, му казвала да не я закача, защото е уморена. Заявява, че А. играел
професионално *** в гр. М. и известно време отсъствал от града. Треноровките му
са през ден-два, ходи и на лагери извън града, на които не може да взима детето
със себе си. Свидетелят живее в къща над ***, където е и офисът на фирмата, и
когато детето е при него, тича, кара колело, разхождат се. М. казавала, че
детето боготвори баща си.
Свидетелката Д. Г. Л. излага,
че познава страните от около три години и половина. Когато се запознали, те
живеели заедно, разделили се през месец август 2020 г. Тогава живеели в кв. „***“,
където М. останала да живее, а А. напуснал. И двамата полагали грижи за детето,
обичайни за всеки родител. А. играел с детето, разхождал го, веднъж завел
детето сам на цирк, а М. останала да пие кафе при нея в ***ната. Почти винаги А.
приготвял храна за детето. Знае от М., че първите месеци след раждането А. го е
къпел. Споделяла е с нея и че преди раздялата им А. водил детето на градина.
Когато М. била на работа нощна смяна, за детето се грижил А.. Чувала детето да
казва, че не иска да го връща, а партньорът на М. наричало „***“. Детето
обожавало баща си. Свидетелката познава и новата партньорка на А., виждала е, че
на детето му харесва да прекарва време с нея. Знае, че А. тренира професионално
***, но не знае колко често е отсъствал. След раздялата преди да започнат
делата детето не е оставало да преспива при А.. Чувала е слухове за връзки на М.
с други колеги.
Съдът кредитира свидетелските
показания само в частите, в които възпроизвеждат непосредствено възприети факти
и съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК. В тази връзка съдът приема за
установено, че преди раздялата между страните, същите са живели в жилището на
родителите на М. в кв. „***“ и са полагали грижи за детето според възможностите
си, като с оглед професионалната заетост на бащата и отсъствието му от града, по-често
основните грижи са полагани от майката, подпомагана предимно от своята майка - свидетелката
Д.. Установява се също така, че М. е подпомагана в грижите за детето и от
съпруга на свидетелката Д., а А. – от своя баща. Съдът не кредитира показанията
на свидетелите Д. и *** относно изявленията на бащата към детето и на
свидетелите А. и Л. относно изявленията на майката към детето, като релевантни
за отношението на родителите към детето. Касае се за инцидентни реплики на
всеки от родителите, без яснота за обстоятелствата, при които са направени
/преумора, напрежение и др./, които не могат да обусловят извод за
незаинтересованост на някой от родителите към детето. От свидетелските
показания съдът приема за установено, че и двамата родители имат подходящо
отношение към детето и то се чувства щастливо и иска да бъде с всеки от тях. Установи
се, че раздялата между страните е настъпила през м.август 2020 г., след което майката
е останала да живее в жилището, а бащата го е напуснал и се е установил в
собствено жилище на ул. „***“, като до постановяване на привременните мерки
детето не е преспивало при баща си. Всеки от родителите живее с нов партньор, който
има добро отношение към детето. Съдът не цени изявленията на свидетелите в
частите, в които преразказват думи на детето /на свидетелката Д., че не иска да
го връщат при бащата, че не му помагали да се облича и не си играели с него, че
научавало лоши неща от новата партньорка на бащата/ и изявленията на
свидетелите А. и Л. /че детето нарича новия партньор на майката „***“/, тъй
като свидетелите не са очевидци на ситуациите, които са ги породили и дали
отговарят на действителността, респ. какво значение влага детето в тези думи. Съдът
не кредитира и показанията на свидетелката Л. относно неморалното поведение на
майката, доколкото същата не е очевидец на такова, а преразкваза думи на други
лица.
В производството по делото са
използвани специални знания чрез заключението на вещото лице по проведената
съдебно-психологична експертиза, което следва да бъде обсъдено само в частите
по допуснатите от съда задачи. Според експерта детето посочва и двамата си
родители като полагащи по равно грижи за нея. В дома на бащата детето се
чувства по-комфортно поради факта, че бащата и съжителката му се опитват да
изградят за А. пълноценна семейна среда, което не означава, че не се чувства
комфортно в жилището на майката. Детето е емоционално привързано, както към
майката, така и към бащата, поради което според експерта режимът, в който се
намира към момента на изготвяне на заключението, е най-подходящ на този етап от
неговото развитие. Посочва, че се забелязват леко по-топли чувства към майката,
което съответства на половата идентичност, характерна за възрастта. Към майката
се наблюдава тревожно-амбивалентна привързаност, а към бащата –
тревожно-избягващ модел на привързаност, който от своя страна е следствие на
наличен по-дълъг период на отделяне от него по желание на майката след
раздялата им. При бащата се наблюдава както самостоятелна, така и с чужда помощ
възможност за отглеждането на детето. При майката се маркират затруднения за
самостоятелно отгелждане поради служебна заанагажираност, което изисква
съдействието на разширеното й семейство по-активно. Посочва се, че това не я
прави по-малко стабилна и достойна за отглеждането и полагането на грижи към
детето. И двамата родители полагат максимални усилия да покрият изискванията за
родителски капацитет. Разяснява се, че при раздяла децата започват да изпитват
несигурност, започват да се чувстват изгубени и изоставени, не знаят какво да
очакват, срахуват се, че ще изгубят завинаги напускащия родител; често се
чувстват като източник на проблемите на родителите, понякога поемат
отговорности над очакванията и възрастта им; започват да изпитват и чувство на
трур; най-голямата грижа на децата обаче е дали ще успеят да защият любовта,
която изпитват и към двамата родители, т.е. дали ще им бъде позволено да
продължат да обичат и двамата, както досега, което в много случаи важи и за
разширените семейства. По време на изследването детето декларирало желанията и
мнението на своите родители. Според заключението на този етап детето все още не
може да възприеме раздялата на родителите си, привидно демонстрира привързаност
и близост със съжителите на родителите си. Детето възприема съжителя на майката
като конкуренция по отношение на нейното внимание и проявява амбивалентни
чувства към него в зависимост при кого се прави изследването – когато се прави
при майката, А. демонстрира позитивни чувства към него, а в присъствието на
бащата негативни и ревностно оформени емоции към него. В открито съдебно
заседание вещото лице пояснява, че при другото семейство не се наблюдава това
отношение, тъй като там обектът е жена. Спрямо М. отношението е малко
по-особено заради ревността, която изпитва несъзнателно. Допълва, че
целенасочено няма манипулация към детето да бъде отчуждено от другия родител,
но има реплики, които го подвеждат. Заключението е, че и двамата родители са
стойностни и детето обича и двамата по равно и посочва и двамата като водещи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение на упражняването на родителските
права и местоживеенето на детето:
От доказателтвата по делото се установява, че и
двамата родители имат много добър родителски капацитет и детето е еднакво
привързано и към двамата, поради което най-подходящо в случая би било
съвместното упражняване на родителските права. В Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по т. дело № 1/2016
г. на ОСГК на ВКС обаче е прието, че
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за
упражняване съвместно от двамата родители в случай, че не се постигне
споразумение по упражняването им. Постановките на посочения тълкувателен акт са задължителни за съда, поради
което, доколкото страните по делото не са
постигнали споразумение за съвместно упражняване на родителските
права, същите следва да бъдат
предостави на единия от тях.
С ППВС № 1/12.11.1974 г. са дадени задължителни
указания на съдилищата за критериите, от които следва да изхожда съда при
решаване на въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на
родителските права. Тези критерии са родителски качества, полагане грижи и
умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови
навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови
условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между
децата, помощ на трети лица и др. Изброяването на критериите в постановлението
е примерно, а не изчерпателно, като съдът може да вземе предвид и други,
непосочени изрично в него обстоятелства. Дадените указания в цитираното
постановление запазват силата си и при действащия СК от 2009 г. Част от
критериите, от които следва да се ръководи съдът при решаване на спор за
упражняване на родителски права са нормативно закрепени в разпоредбата на чл.
59, ал. 4 СК, като изброяването също е примерно. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК
съдът решава въпросите при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях
да се предостави упражняването на родителските права, да определи мерките
относно упражняване на тези права, да определи режима на лични отношения между
децата и родителите и издръжката на децата след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
В случая и двамата родители са заявили желание и
са мотивирани да отглеждат, да се грижат и възпитават детето. От събраните по
делото доказателства се установява, че всеки от родителите притежава
необходимите възпитателски качества, морален облик и има капацитет да отглежда
и възпитава детето. Последното обича и е привързано и към майката, и към бащата
в еднаква степен. Социалното обкръжение на всеки от родителите е подходящо с
оглед отглеждането и възпитанието на детето. Жилищата и на двамата родители разполагат с нужните
битови условия. С оглед изложеното, съдът приема, че по критериите отношение и желание
на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаност на детето към
родителите, възпитателски качества, морален облик, социално
обкръжение и жилищни условия страните по делото имат равен потенциал.
Установи се по делото, че брутните месечни доходи на майката след м.09.2020 г. са между 1200,00 и 1550,00 лв. Месечните доходи на бащата са в средно около 1200,00 лв., като същият е *** и едноличен собственик на капитала на две търговски
дружества. С оглед изложеното, съдът приема, че по отношение месечните доходи на родителите няма съществена разлика.
Съдът намира, че по критериите пол на детето, полагани до момента грижи и помощ от
трети лица приоритет има майката.
Полът
на детето е един от малкото
обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на родителските
права при равни възможности на родителите.
Съгласно цитираното по-горе постановление, майката е по- пригодна от бащата да
отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава
момчета. Посоченият критерий не е абсолютен, а само
отправно положение, което се преценява във всеки конкретен случай. В настоящия
казус същото се потвърждава от заключението на вещото лице по
съдебно-психологичната експертиза, според което, предвид половата идентичност
на детето, то изпитва малко по-топли чувства и се идентифицира с майката. С
оглед изложеното, по този критерий преимущество има майката.
Майката има преимущество и по критерия полагани до
момента грижи. От събраните свидетелски показания съдът приема, че преимуществено
основните грижи за детето са полагани от майката - същата се е грижила за него,
както непосредствено след раждането му, така и в периода, в който бащата е
живеел в друг град с оглед професианалната си заетост в продължение на около
една година, така и след раздялата между родителите - от напускане на жилището
от бащата до постановяване на определението за привременните мерки. С оглед
изложеното, съдът намира, че майката следва да продължи да полага ежедневните
грижи за детето и занапред.
По отношение на критерия помощ от трети лица, съдът
намира, че майката отново има преимущество. В тази връзка съдът не възприема довода, направен от страна на бащата в
писмената защита, че е подпомаган от приятелката си, докато майката не е
подпомагана от партньора си. Действително, от доказателствата по делото се
установява, че детето изпитва по-топли чувства към партньорката на бащата,
отколкото към партньора на майката, но от поясненията на вещото лице, съдът
приема, че това се дължи на ревността, която изпитва към последния и
обстоятелството, че се идентифицира, както с майката, така и с приятелката на
бащата. От показанията на свидетелката Д. се установява, че партньорът на
майката има добро отношение към детето като по делото не са събрани
доказателства установяващи факти, от които да се направи извод за противното.
Същевременно обстоятелството, че на детето му е по-приятно да прекарва време с
партньорката на бащата, не означава, че тя го подпомага повече при отглеждането
на детето от партньора на майката. Няма данни новите партньори да са се грижили
за детето в отсъствието на всеки от родителите, поради което съдът приема
тяхната подкрепа за равностойна. От друга страна, от свидетелските показания се
установява, че майката е подпомагана от
двамата си родители, като отглеждането на детето и
преди раздялата между страните и след това е подпомагано предимно от бабата по
майчина линия. Ответникът е подпомаган от своя баща, който обаче не се е грижил самостоятелно
продължително време за детето.
Съдът не споделя доводите на ответника, че той има приоритет по критерия
жилищни условия. От доказателствата по делото се установява, че в жилищата и на
двамата родители са осигурени много добри условия за отглеждането на детето.
Обстоятелството, че бащата е собственик на жилището, в което живее, а
майката ползва жилище, собственост на
нейните родители, е ирелевантно, доколкото ползването му е трайно и
невъзпрепятствано. Същевремнно от раждането си до постановяване на
определението за привременните мерки през месец април 2021 г., детето е живяло именно в жилището, обитавано от майката, свикнало е с обстановката и следва да остане да живее при нея.
По отношение на доводите, направени в писмената защита, че приоритет следва
да се даде на бащата, тъй като работното време на майката не позволява да
заведе и прибере детето от детска градина в подходящо време, майка й работи на
смени, а баща й е във влошено здравословно състояние, като същевременно бащата
сам определя свободното си време, както и неговия баща, съдът намира следното:
От доказателствата по делото се установява, че майката работи при петдневна работа седмица с
продължителност на работния ден от 07,30 ч. до 16,30 ч., което, предвид мястото
й на работа /в гр. С./ и работното време на детското заведение /от 7.00-19.00
часа съобразно общодостъпната информация в сайта на Община П.
за работното време на детското заведение/, налага воденето на детето да се
извършва от друго лице, а взимането му може да бъде осъществявано и от майката.
От свидетелските показания се установява, че майката е подпомагана от своята
майка, която работи на смени, и нейния съпруг, който е в отпуск по болест,
поради което съдът приема, че воденето на детето на детска градина е
обезпечено. Работното време на майката предоставя възможност също така и за личното
обгрижване на детето през останалото време от денонощието. В тази връзка следва
да се отебелжи, че от значение е родителят да прекарва времето си с детето
пълноценно и да осугури задовляване на потребностите му, което може да стане и
чрез друго лице в моментите, в които е възпрепятстван да го направи лично, а
трудовата заетост на родителя с нормална продължителност на работното време не е
негативен фактор. С оглед изложеното, обстоятелството, че бащата сам организира
работния си ден не е критерий, който да му даде преимущество при избора на кого
от родителите да се предостави упражняването на родителските права.
Предвид изложеното, съдът преценява, че в настоящия случай в най-добър интерес на детето е
родителските права по отношение на същото да се възложат на майката.
Предвид данните по делото относно родителския
капацитет на бащата и привързаността на детето към него, следва да бъде
определен режим на лични отношения с детето, който в максимална степен да
запази емоционалната връзка между баща и дъщеря. Последната, както е посочено и
в заключението на вещото лице, е необходима за изграждане на самоуважение,
граници, доверие към света, самочувствие и сигурност на дъщерята. Най-добрия
начин за запазване на тази връзка е бащата да прекарва равно време с детето, но
доколкото страните по делото не са
постигнали споразумение, съдът не може да постанови упражняване на родителските
права върху детето съвместно от двамата родители под формата на режим на лични
отношения с бащата с времева продължителност равна на времето,
през което детето ще бъде с майката, на която са
предоставени родителските права. В интерес на детето е обаче да бъде определен максимално широк режим на лични контакти между него и
бащата. Следва да се съобрази, че според задължителната практика на ВКС и трайната
практика на съдилищата в производствата по дела по предявени искове за
предоставяне родителски права, режим на лични контакти, и издръжка законът е
възложил на съда служебно да следи за закрила на интереса на ненавършилите пълнолетие
деца. В изпълнение на това задължение и като прецени събраните по делото
доказателства, както и критериите, установени в чл. 59, ал. 4 СК съдът намира,
че в най-добър интерес на детето е следният режим на лични отношения с бащата:
- всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 18.00 часа в неделя,
- петнадесет последователни дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск,
- на всеки рожден ден на бащата на детето за времето от 17,00 до 21 часа,
- всяка четна година от 10,00 ч. на 24.12 до 18,00 ч.
на 25.12, и от 10.00 ч. на Разпети петък до 18,00 ч. на Велики понеделник
- всяка нечетна година от 10.00 ч. до 18,00 ч. на
26.12., от 18,00 часа на 30 декември до 18,00 ч. на 1 януари, както и на рождения ден на детето за времето от 17 до 21 часа,
със задължението при
осъществяване на лични отношения, бащата да взема и връща детето в дома на майката.
По този начин детето ще има установено местоживеене
при родителя, на който се възлага упражняването на родителските права, а уикендите,
Великденските, Коледните, Новогодишнните празници и рождените дни на детето, ще
бъдат поделени между родителите, като всеки от тях ще има възможност да прекара
част от Коледните празници с детето, за да може всяка година да му поднесе коледен
подарък, а останлите празници ще се редуват между родитлеите в четна и нечетна
година. Всяка година бащата ще има възможност да прекара време с детето и на
рождения си ден.
По
отношение на издръжката:
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът
на дължимата издръжка следва да бъде определен съобразно нуждите на детето и
възможностите на родителите. Основните фактори, които обуславят нуждите на
издържания, са неговата възраст, социални и културни потребности, здравословно
състояние, разходи за облекло, храна, обучение.
По делото не са събрани
доказателства, че детето има нужди, различни от обичайните за неговата възраст
от облекло, храна, лекарства при обичайни проистудни заболявания. Същото
посещава държавна детска градина при месечна такса 40,00 лв. и урци по народни
танци и чужд език, възлизащи месечно също приблизително на 40,00 лв.
От доказателствата по делото се установява, че
бащата има постоянни месечни доходи два пъти по-високи от минималната работна
заплата за страната, като е и едноличен собственик на две търговски дружества,
чиято търговска дейност не е прекратена. Притежава няколко недвижими имота, живее
в собствено жилище и е собственик на четиринадесет моторни превозни средства. Майката
също има постоянни месечни доходи, близки до тези на бащата и ползва жилище,
собственост на родителите си.
С оглед изложеното, съобразно нуждите на
детето, съдът намира, че издръжката му следва да бъде определена в размер на
380,00 лв., разпределени между родителите, както следва: 250,00 лв. от бащата и
130,00 лв. от майката, която ще полага непосредствените грижи при отглеждането
му.
По изложените съображения, следва извод, че предявеният
иск за заплащане на месечна издръжка в полза на детето чрез неговата майка е
основателен до размера от 250,00 лв., до който следва да бъде уважен.
От доказателствата по делото се установява, че
от предявяване на иска на 09.02.2021 г. до постановяване на определението за
привременните мерки на 16.04.2021 г., с което упражняването на родителските
права е предоставено съвместно на родителите, ответникът е заплатил по сметка
на майката сумата 200,00 лв. – издръжка за м.02.2021 г., както и таксата за
детската градина и допълнителните уроци на детето за м.02.2021 г. в размер на 77,50
лв. С оглед изложеното и като се съобразят свидетелските показания, че през
този период бащата е водил и взимал детето от детска градина, на разходка и др.,
т.е. полагал е грижи за детето и е извършвал разходи за отглеждането му, а след
постановяване на определението за привременните мерки всеки от родителите дължи
еднаква издръжка на детето, съдът намира, че издръжката следва да се присъди, считано от влизане в сила на решението относно
родителските права,
до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, в която част искът да
бъде уважен.
Предвид горното, искът следва да бъде отхвърлен за сумата над 250,00 лв. до 450,00 лв., както и за
периода от предявяване на исковата молба - 09.02.2021 г., до влизане
на решението в сила.
По изложените съображения предявените от бащата насрещни
искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК следва да бъдат отхвърлени.
Предвид липсата на съгласие у страните за съвместно
упражняване на родителските права, на осн. чл. 323 ГПК следва да бъде изменено
определението от 16.04.2021 г., с което са постановени привременни мерки до
приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, като същите бъдат
определени в съответствие с изводите на съда по-горе относно упражняването на
родителителските права, местоживеенето на детето и издръжката.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – П. сумата 360,00 лв.
– държавна такса върху присъдената издръжка, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
По искането на страните за
присъждане на разноски, съдът намира следното:
Съобразно Определение № 385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, ВКС, I ГО, представляващо задължителна съдебна практика, правилото за присъждане на
разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.
127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се
решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването
на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете,
ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора.
С оглед изложеното, разноски
на страните не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето А.А.А., ЕГН **********,
на неговата майка – М.Б.Д., ЕГН **********, при която определя и местоживеенето на
детето на адрес: гр. П., кв. „***“, ул. „***, на осн.
чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59 СК режим на лични отношения на бащата А.Б.А., ЕГН **********, с
детето А.А.А., ЕГН **********, който да
взима детето и да го връща в
дома, в който се отглежда, както следва:
- всяка
първа и трета седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 18.00 часа в неделя,
- петнадесет последователни дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск,
- на всеки
рожден ден на бащата А.Б.А. /25.08/ за времето от 17,00 до 21 часа,
- всяка четна година - за времето от 10,00 ч. на 24.12 до 18,00 ч. на 25.12, и за времето от
10.00 ч. на Разпети петък до 18,00 ч. на Велики понеделник
- всяка нечетна година - за времето от 10.00 ч. до 18,00 ч. на 26.12., от 18,00 часа на 30 декември
до 18,00 ч. на 1 януари, както и на рождения ден на детето /***/ за времето от 17 до 21 часа.
ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, да
заплаща в полза на детето А.А.А., ЕГН **********, по банков път чрез неговата майка и законен представител – М.Б.Д., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 250,00 лв.
/двеста и петдесет лева/, считано от влизане на решението в
сила до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, на основание чл. 143 СК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 250,00 лв. до 450,00 лв.,
както и за периода от предявяване на исковата молба -
09.02.2021 г., до влизане в сила на решението относно родителските права.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.Б.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, насрещен иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете А.А.А., ЕГН **********, на
бащата, определяне местоживеенето на детето при него на адрес: гр. П., ул. „****,
определяне на режим на лични отношения на майката с детето, както следва: първа
и трета събота и неделя от месеца – за времето от 19,00 ч. в петък до 18,00 ч.
в неделя, както и 15 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката, и осъждане на майката да заплаща на малолетното дете чрез
неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 200,00 лв.,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 19.03.2021 г., до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 323, ал. 3 ГПК определението от 16.04.2021 г., с което са
постановени привременни мерки до приключване на производството с влязъл в сила
съдебен акт, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето А.А.А., ЕГН **********,
на неговата майка – М.Б.Д., ЕГН **********, при която определя и местоживеенето на
детето на адрес: с адрес: гр. П., кв. „***“, ул. „***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.Б.А., ЕГН **********, с
детето А.А.А., ЕГН **********, който да
взима детето и да го връща в
дома, в който се отглежда, както следва:
- всяка
първа и трета седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 18.00 часа в неделя,
- петнадесет последователни дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск,
- на всеки
рожден ден на бащата А.Б.А. /25.08/ за времето от 17,00 до 21 часа,
- всяка четна година - за времето от 10,00 ч. на 24.12 до 18,00 ч. на 25.12, и за времето от
10.00 ч. на Разпети петък до 18,00 ч. на Велики понеделник
- всяка нечетна година - за времето от 10.00 ч. до 18,00 ч. на 26.12., от 18,00 часа на 30 декември
до 18,00 ч. на 1 януари, както и на рождения ден на детето /***/ за времето от 17 до 21 часа.
ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, да
заплаща в полза на детето А.А.А., ЕГН **********, по банков път чрез неговата майка и законен представител – М.Б.Д., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 250,00 лв.
/двеста и петдесет лева/, считано от постановяване
на настоящия съдебен акт до приключване на
производството с влязъл в сила съдебен акт,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.
ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд - П. сумата 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща
разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението, в частта, в която се
изменят постановените привременни мерки има сила на определение по чл. 323, ал.
3 СК и не подлежи на обжалване, а в останалата част подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.