О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___260123
гр.
Варна, …11.03.2021г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ в.ч.т.д. № 647 по описа за 2020г. на
ВнАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от И.Н.К. от гр. Силистра, чрез адв. О., срещу определение №
260091/19.11.2020г. постановено по т.д.№40/2020г. на ОС-Силистра в частта, с
която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му
от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2
от ГПК.
В
жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение с подробно изложени съображения за това. Навеждат се
доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка
към жалбата е приложена и декларация за материално и гражданско състояние във
връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. Иска се отмяна на определението в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което страната да бъде изцяло
освободена от заплащане на такси и разноски по делото.
Частната
жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана
по същество същата е основателна.
Производството
пред СОС е образувано по предявен от И.Н.К. от гр.Силистра, чрез адв. О., срещу
ЗД „Евроинс" АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за осъждане на
ответника – в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност" относно лек автомобил марка „Сеат", модел „Толедо"
с рег.№ СС3219АМ, да заплати на ищеца И.Н.К. сумата от 26 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинени
му неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на 24.12.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 15.04.2020г. до окончателното ѝ
изплащане, както и разноските за адвокат и дължимите държавни такси.
В
исковата молба се съдържа особено искане за освобождаването на ищеца от
заплащането на държавна такса и разноски по производството, тъй като същият
няма достатъчно средства да ги заплати.
За да отхвърли молбата по
чл. 83, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е приел, че непредставянето на
доказателства за внесена дължима държавна такса по оценяемия иск и
неприлагането към исковата молба (респ. молбата с правно основание чл. 83, ал.
2 ГПК) на относимите доказателства, удостоверяващи липсата на финансови
средства за покриване на първоначалните разноски по производството, обуславят
нередовността на исковата молба по см. на чл. 182, т. 2 ГПК, респ.
неоснователността на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и
разноски в производството по делото, като недоказано. При тези констатации,
вместо да остави молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК без движение, съдът е оставил
същата без уважение, като недоказана, а исковата молба е оставил без движение с
изричните указания за внасяне на дължимата държавна такса на осн. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с което
съдът е допуснал процесуално нарушение.
Съгласно
чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят, т.е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и
с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи.
При произнасянето по молбата съдът взема предвид доказателствата за: доходите
на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с
декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост;
възрастта; други констатирани обстоятелства. Тази преценка не е произволна, а
се основава на конкретни обективни факти, удостоверени по надлежния ред.
Съгласно
възприетото в т. 13 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., на
ОСГТК, молбата по чл.
83, ал. 2 ГПК съставлява молба за защита и съдействие по смисъла на чл. 2 ГПК
и разрешението по нея е съдебно правораздаване. Следователно в производството
по произнасяне по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази
принципите на служебното начало залегнали в нормата на чл. 7 ГПК, като даде
необходимите указания на молителя за ангажирането на необходимите доказателства
в подкрепа на искането за освобождаването му от заплащане на държавна такса и
разноски по делото. Когато молбата за освобождаване от държавна такса е
постъпила без приложена декларация, съдът следва да изиска същата от молителя и
да му даде срок /в този смисъл определение № 369/17.05.2013 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2110/2013 г., II т. о., ТК; определение № 609/09.11.2011 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 412/2011г., III г. о., ГК; определение № 354/21.05.2012
г. по ч. гр. д. № 233/2012 г. на ВКС, III г. о.; определение № 318/12.07.2012
г. по ч. гр. д. № II г. о. и определение № 866 от 27.12.2012 г. по ч. гр. д. №
740/2012 г. на IV г. о./. Също така, ако имуществената декларация е непълна или
неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът
да бъде изяснен, без да игнорира удостоверителното значение на декларацията по
чл.83, ал.2 ГПК при преценка относно имущественото състояние /в този см. са
определение № 290/13.03.2016г. постановено по ч.т.д. № 66/2016г. на 2-ро т.о.
на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, както и определение № 603 от 02.10.2014г. по ч.т.д.
№ 2139/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д.
№ 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. №
564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. №
2492/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. №
335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о./.
Видно
от представената с частната жалба декларация за материално и гражданско
състояние, във връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, молителят И.Н.К. е
български гражданин, мъж на 22 годишна възраст, несемеен, няма деца. Към
момента на подаване на декларацията не притежава недвижимо имущество, МПС,
влогове, няма доходи от наем, рента, участие в търговски дружества и/или
пенсия. Единствените реализирани от молителя доходи са от заплата в размер на
610 лв. месечно.
За
да бъде уважена молбата по чл.83, ал.2 от ГПК е необходимо по делото да бъде
установено, че молителят няма достатъчно средства за заплащане на дължимата за
производството държавна такса и разноски, при което съдът следва да ги
съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса, в т.ч.
и бъдещите разноски, които следва да понесе по делото. Общият размер на дължимата
по предявените искове държавна такса е в размер на 1 040 лв. От друга
страна, съдът взема предвид средствата необходими за издръжка на едно лице на
месец, определени според данните на НСИ за 2020г., които за последните три
месеца от изминалата 2020г. са в размер средно на 635 лв., респ. към 2021г.
същите не биха били в по-малък размер. Доколкото молителят се издържа от
средствата, с които разполага – в размер на 610 лв. месечно, заплащането на
таксата и разноските в производството ще доведат до затруднение в издръжката му
и ще възпрепятстват достъпът му до правосъдие. Ето защо съдът намира, че с
разполагаемите от молителя средства същият не може да заплати дължимата за
производството държавна такса по предявения иск за неимуществени вреди и
разноските за производството, тъй като те представляват непосилен разход,
съизмерим с отсъстващите му към момента доходи. Наличните у лицето средства са
необходими за неговата издръжка в хода на производството, с оглед времетраенето
на процеса до приключването му с влязъл в сила акт. С освобождаването му от
дължимите за производството такси и разноски се постига баланс между минимално
необходимите средства за месечната му издръжка и участието му в производството,
без да бъдат накърнени неговите правата.
Съобразно
гореизложеното, предвид установената липса на достатъчно средства у молителя за
заплащане на дължимата за производството държавна такса по предявения иск за
неимуществени вреди както и за разноските за производството, молбата с правно
основание чл. 83, ал. 2 ГПК се явява основателна и същата следва да бъде
уважена. С обжалваното определение Силистренският окръжен съд е отказал на
ищеца да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски в
производството, поради което определението в обжалваната му част е неправилно,
поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което искането се уважи.
Предвид
основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът намира, че за несъбраната
държавна такса за въззивно обжалване не следва да се прилагат правилата на чл. 77 ГПК.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ
определение № 260091/19.11.2020г. постановено по т.д.№40/2020г. на ОС-Силистра
в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на
основание чл.83, ал.2 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА
на основание чл.83, ал.2 от ГПК И.Н.К. от гр. Силистра, ЕГН **********, от
заплащане на държавна такса за производството по т.д.№ 40/2020г. по описа на
ОС-гр. Силистра дължима по предявения иск с правно основание чл.432 от КЗ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
26 000 лв., ведно със законната лихва, както и за разноските по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: