Мотиви към присъда по НЧХД №38 по описа за 2021 г.
на ВПРС
Настоящото производство е образувано въз основа
на депозирана в РС - гр.В.П. частна
тъжба от С.А.Р. с ЕГН ********** *** против Р.С.Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
за престъпления от частен характер по чл. 147, ал.
1 от НК, по която на същия ден е образувано наказателно производство пред първа
инстанция. В частната тъжба е посочено, че в периода 15.11.2020 г. –
17.11.2020 г. в гр.В.П., обл.Ш., Р.С.Т. е разгласила позорни обстоятелства за С.А.Р. с ЕГН **********
***, че Р. има интимна връзка с Р.Й.Г. *** и че се „ебяла“ с него, както и че била болна
от СПИН. Деянието на подсъдимата
предизвикало у частната тъжителка чувство на унижение и срам. Неверните
твърдения и то пред съпруга и децата на пострадалата, който бил служител на
полицията уронила престижа й в обществото.
В частната тъжба се твърди и че на 07.12.2020 г. в гр.В.П., обл.Ш., чрез подадена Жалба в ШРП ТО-В.Преслав Р.Т. приписала престъпления на С.А.Р.
с ЕГН ********** *** по чл.144, ал.1 от НК, чл.144, ал.3 от НК и по чл.320а от НК, каквито същата не е извършила.
С разпореждане на съд Р.С.Т. е предадена на съд по възведеното с частната
тъжба обвинение.
В съдебно заседание частната тъжителка, чрез повереника, поддържа повдигнатото обвинение и предявения с
частната тъжба срещу подсъдимата граждански иск за неимуществени вреди,
причинени с престъплението по чл.147, ал.1 от НК. Гражданският иск е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговаря на
изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се
разглежда по правилата на НПК.
В съдебно заседание частната тъжителка, чрез повереника предлага на съда да признае подсъдимата за
виновна по повдигнатото с частната тъжба обвинение и да й наложи справедливо
наказание за престъплението, както и да бъде уважен гражданския иск изцяло и да
й бъдат заплатени направените по делото разноски.
Подсъдимата не признава вината и
дава подробни обяснения в своя защита. Защитникът на подсъдимата, счита обвинението за недоказано и моли за постановяване на
оправдателна присъда, както и за отхвърляне на предявения граждански иск.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата Р.Т. и частната тъжителка С.Р. и двете
от гр.В.Преслав били семейни приятели от години. През месец юни 2020 г. заедно заминали да работят сезонна работа в селското
стопанство във Франция. Там живеели в една и съща квартира. По-късно в
квартирата им се настанил и св.Р.Г. ***, който също работел там. След като Г.
се нанесъл, Р. и Г. изолирали подсъдимата, като започнали да се хранят заедно и
заедно поделяли задълженията си в домакинството. Тримата живели така около
четири месеца. Докато живели там Р.Г. направил снимка на Р., докато спи с
телефона си. По неустановени причини Г. изпратил снимката със придружаващо
съобщение на съпруга на Р. и на големия й син. На 15.11.2020 г. Р.Т. се
прибрала от Франция в дома си в гр.В.Преслав. На следващият ден 16.11.2020 г. в
дома й дошли съпруга на С.Р. - Н. И. и синовете им. Показали на Т. снимка от
телефона на Н. И., на която частната тъжител спи гола в леглото и под снимката
имало изписано съобщение с текст:“Жена ти е много добра в леглото.“ Същата
снимка била получена и на телефона на големия син на частната тъжителка –И.И., но с текст:“Майка ти е много добра в леглото.“. След като видяла снимката, подсъдимата,
обидена от изолацията, в която я е поставила частната тъжителка във Франция
споделила със съпруга й, че Р. имала интимна връзка със св.Р.Г. и че той е
направил снимката и я е изпратил. На разговора присъствали и двамата сина на
частната тъжителка. После им казала, че Р.Г. е болен от СПИН и че Р. също е „спиносана“. Подсъдимата им показала и снимка на Г.. От
тогава освен,че отношенията между семействата на Т. и Р. се влошили, синът на Р.
– И., не контактувал с майка си и баща си. Тримата били изключително възмутени
от казаното, засрамени и огорчени. Съпругът на частната тъжителка й се обадил и
й поискал обяснение. Като разбрала за казаното от Т., Р., веднага се свързала
по телефона с Т. и започнала да я заплашва и обижда. За тези обстоятелства Т.
сигнализирала ШРП ТО-В.Преслав. Не след дълго Р., заедно с Г. се прибрали от
Франция, като слезли в гр.Варна, където съпруга на Р. я посрещнал. Там Н. И.
разговарял за случилото се с Р.Г., който категорично отрекъл да е имал интимна
връзка с Р.. Г. бил болен от СПИМ от 2018 г.
От момента, когато пред съпруга на частната
тъжителка, подсъдимата заявила позорните обстоятелства, възникнали по този
повод проблеми в семейството им, последвали скандали, големият им син отказвал
да контактува с тях.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели М. В., Н. Р., П.И., Б.А., част от показанията на Р.Г. и част от обясненията на подсъдимата, писмените
доказателства, включващи лабораторно изследване, преписка на ШРП ТО-В.Преслав .
От събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че през визирания в
частната тъжба период подсъдимата е разгласила пред съпруга и децата на
частната тъжителка позорни обстоятелства за последната.
Съдът дава вяра на
показанията на всички разпитани свидетели, от които се установява отношенията
между подсъдимата и частната тъжителка, поводът за възникване на конфликта,
казаните от подсъдимата позорни обстоятелства пред съпруга и синовете на
частната тъжителка, състоянието на частната тъжителка непосредствено след
деянието. Показанията на свидетелите, макар и нюансирани в зависимост от чия
страна са доведени да свидетелстват или в какви отношения са със страните,
дават пълна и непротиворечива картина на обстоятелствата по делото. Показанията
на свидетелите са непротиворечиви, взаимнодопълващи и
подкрепят приетата от съда фактическа обстановка.
Съдът не дава вяра на
показанията на св.Г., че подсъдимата му е платила, за да снима частната
тъжителка гола и да изпрати снимките на
съпруга и сина й. В тази им част същите са изолирани и не се подкрепят от
показанията на останалите свидетели.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимата, единствено в частта им, в която твърди че казаните от нея позорни
обстоятелства на семейството на частната тъжителка отговарят на истината, тъй
като същите в некредитираната им част са изолирани и не кореспондират със
събраните доказателства. Твърдения в горния смисъл са
в противоречие с останалия оценен от съда
като достоверен доказателствен материал, в частност показанията на
свидетелите и представеното писмено докзателство – лаболаторно изследване за наличие на заболяване от СПИН на
частната тъжителка. Имайки предвид,
че обясненията на подсъдимата, освен
източник на доказателства са и средство за защита,
съдът оцени обясненията й в тази им част за изцяло
защитни. По изложените съображения съдът не
ги кредитира и ги приема единствено като средство
за защита, упражняването на което не води
до задължение за поведение, насочено
към разкриване на обективната истина.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимата Г.с
деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по чл.147, ал.1 от
НК по
отношение на ч.тъжителка Марияна Калева.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от НК клеветата е умишлено разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него
престъпление. В случая обект на престъплението са обществени отношения,
осигуряващи неприкосновеноста на доброто име на
човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
За да бъде осъществен съставът на престъплението "клевета" по
смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. от НК, е необходимо от обективна страна да бъде
установено, че субектът на престъплението по този законов текст е разгласил
неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е
приписал неизвършено от него престъпление.
Първата, алтернативно предвидена в чл. 147, ал. 1 от НК форма на
изпълнително деяние на престъплението "клевета" – разгласяване на
позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на
трети лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с
личността на пострадалия – относно неговото минало или настоящо поведение, укоримо от гледна точка на господстващия морал (решение №
464/1981 г. на ВС, І н. о.), прояви от личния му живот, негови служебни или
обществени изяви или отрицателни качества, които са от една страна неверни,
несъответни на обективната действителност, а от друга – са от естество да
накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно
личността на пострадалия.
В конкретният случай подсъдимата е разгласила пред съпруга и синовете на на пострадалата позорни обстоятелства за частната
тъжителка, а именно че Р. има интимна връзка с Р.Й.Г.
*** и че се „ебяла“ с него, както и че
била болна от СПИН. От доказателствената съвкупност
да установи, че разгласяването касае обстоятелства, имащи качеството на позорни
такива, т.к. въведените факти и твърдения
засягат доброто име на тъжителката и въздействат отрицателно върху
формираната преценка на обществото досежно нея. Несъмнено за едно малко населено място с
патриархални разбирания тези обстоятелства са позорни.
Разгледано през призмата на гражданския деликт, тези твърдения следва да създават внушение за
несъобразено с етичните норми поведение. Недвусмислено словеснописменият
формат на изложението онагледява недостойна постъпка, преценени в тази
категория с оглед господстващото разбиране за морал в обществото.
Съставът на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК е осъществен от
субективна страна, като престъплението е осъществено при евентуален умисъл. В
интелектуалния аспект на умисъла се включва знанието на дееца, че
обстоятелствата, които съобщава, са позорящи и са неистински, а във волеви
аспект - желанието му да опозори личността на лицето, за което се разгласяват
обстоятелствата. В настоящият случай не се установи, че позорящите
обстоятелства са истински. Подсъдимата независимо, че не е била сигурна в
истинността им е била наясно, че същите са позорящи ги е разпространила за да
наруши брачните и семейни отношения и доверие между частната тъжителка и нейните
синове и съпруг, като възмездие за влошените отношения между двете жени, бивши
приятелки, причина за което са станали близките отношения между частната
тъжителка и св.Г..
Настоящият състав обаче намира, че деянието е малозначително
по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Малозначителността
на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква
внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно може да окаже
отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е
толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В съдебната практика
е утвърдено разбирането, развито в ТР № 113/82 г. на ОСНК на ВС, че до извод за
малозначителност на деянието може да се стигне само и
единствено след внимателна и точна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи степента на засягане на защитените от съответния състав на
престъпление в Особената част на НК обществени отношения, каквито фактори са
времето, мястото и начина на извършване деянието, както и характеристиките на
личността на дееца.
В конкретния случай е налице явна незначителност на обществената опасност
на извършеното от Р.Т., чрез казване на обстоятелства обективно позорни за С.Р..
Степента на засягане на правно защитения обект – обществените отношения,
свързани с честта, достойнството и доброто име на гражданите, е явно
незначителна. Видно от събраните по делото доказателства става въпрос за битов
скандал между две жени, бивши приятелки. Още повече, че видно от материалите от
преписка №5080/2020 г. по описа на ШРП ТО-В.Преслав, приключила с постановление
за отказ да се образува ДП, частната тъжителка не е останала „длъжна“ на
подсъдимата, като й е отвърнала чрез телефонни разговори съдържащи заплахи. Този
извод се налага при комплексната преценка на конкретните обстоятелства,
свързани с деянието и дееца. По отношение на деянието - макар и съдържанието на
думите да е включвало позорни за личността на Р. обстоятелства, твърденията за
това, че е имала интимна връзка със св.Г. и че била болна от СПИН са направени
освен като възмездие за влошените отношения между двете жени, бивши приятелки,
причина за което са станали близките приятестки отношения
между частната тъжителка и св.Г. и за да предпази съпруга и синовете на
частната тъжителка от неблагоприятни за тях последици, т.к подсъдимата има към
тях положително отношение и приятелски чувства. По отношение на тези, свързани
с личността на дееца, следва да се съобрази, че той подсъдимата не е имала
противообществени прояви, не е осъждана, има много добри характеристични данни.
Поради изложените съображения деянието не
съставлява престъпление поради своята малозначителност,
за това поведение подс.Р.С.Т. следва да бъде
оправдана затова, че в периода 15.11.2020 г. – 17.11.2020 г. в гр.В.П., обл.Ш., разгласила позорни обстоятелства за С.А.Р. с ЕГН ********** ***, че Р. има
интимна връзка с Р.Й.Г. *** и че се
„ебяла“ с него, както и че била болна от СПИН -престъпление по чл. 147,
ал. 1 от НК.
По отношение на повдигнатото обвинение за това че на 07.12.2020 г. в гр.В.П., обл.Ш., чрез подадена Жалба в
ШРП ТО-В.Преслав Р.Т. приписала престъпления на С.А.Р. с ЕГН ********** *** по
чл.144, ал.1 от НК, чл.144, ал.3 от НК и по чл.320а от НК- престъпление по
чл.147, ал.1 от НК, съдът взе предвид от правна страна следното:
В тъжбата се твърди, че подсъдимата е подала жалба
в РП-Шумен, ТО-В.Преслав, че тъжителката е извършила престъпления срещу нея, изразяващи
се закана за убийство и закана за палеж.
Неправилно това обвинение в тъжбата се квалифицира като клевета по чл. 147 от НК. За да е налице клевета, е необходимо от обективна страна разгласяването на
позорни обстоятелства, за другиго или му се предпише престъпление с цел да
повлияят отрицателно на обществената оценка, която това лице получава в
средата, в която живее или работи. Когато деецът сигнализира на съответните
компетентни органи за извършени нередности от другиго, липсва това съзнание.
Към наказателното от частен характер дело е приложена преписка №5080/2020 г. по
описа на ШРП ТО-В.Преслав, приключила с постановление за отказ да се образува
ДП, от която се установява че подсъдимата е изпратила сигнала против тъжителката, по който е била
извършена проверка и не било установено същата да е извършила престъпление.
Константната практика на Върховният съд
намира, че извършеното от подсъдимата не е клевета, като би могло да се говори
за набедяване, ако е установено, че последната е знаела, че тъжителката е
невинна, и въпреки това донася на надлежните органи. Разликата между клеветата
и набедяването е в различната цел, която преследва деецът, средството, с което
си служи, и защитаваното благо. С чл. 147 и 148 НК се защищава личността на
гражданите, тяхното обществено име и положение, а с чл. 286 НК се защищават правосъдието
и редът на управлението въобще. Набедяването е насочено главно срещу
правосъдието и може да доведе до много по-тежки резултати от клеветата, до
осъждането на невинен човек. Такива обстоятелства по делото и в хода на
извършената проверка от прокурора не са установени. При така установените по делото обстоятелства и при
изложените правни съображения, извършеното от подсъдимата не осъществява от
обективна и субективна страна състава на чл. 147 от НК, но не дава основание и
за изводи за осъществяване на състава на чл. 286, ал. 1 от НК, поради което
съдът я оправда и по това обвинение.
По отношение на гражданско-осъдителната част следва
да се вземе предвид, че независимо от наличието на основания за оправдаване на
подсъдимата, част от фактическото й поведение – разгласяване на позорни
обстоятелства, макар да не е престъпление поради явно незначителна степен на
обществена опасност, съставлява деликт и предполага
възстановяване на причинените вреди.
Настъпилите за частната тъжителка неимуществени
вреди се намират в причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на подсъдимата. Притесненията на частната тъжителка, проблемите между
нея, синовете и съпруга й, както и негативното отношения на съгражданите към
нея, са се базирали на разгласените неверни твърдения, че има интимна връзка
със св.Г. и и че се „ебяла“ с него, както и че била болна от СПИН.
Обезщетението за неимуществени вреди съгласно
разпоредбата на член 52 от ЗЗД се определя по справедливост. Справедливостта не
е абстрактен критерий и винаги придобива конкретно съдържание в зависимост от фактологията по случая. Съдът намира, че справедлив размер
на обезщетението за нанесените неимуществени вреди на частната тъжителка,
изразяващи се в накърняване честта и достойнството й е 2000.00 /две хиляди/
лева, като в останала му част гражданският иск е отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
Подсъдимата е осъдена да заплати на частната
тъжителка и направените разноски по
настоящото дело, предвид направеното искане в този смисъл.
Съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на
държавата и държавната такса върху
уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: