О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46 19.02.2019 година град Бургас
Бургаският
окръжен съд,
наказателно отделение
На деветнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Д. Марков
ВЧН дело
№ 1130
по описа за 2018 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.
Образувано е протест
на прокурор от Районна прокуратура, гр.Поморие против постановено на 26.10.2018г. от
Бургаския районен съд определение по ЧНД №4447/186г., с което е отменено постановлението на прокурор
при ПРП от 01.06.2018г. за прекратяване на наказателното производство по
Досъдебно производство №251 ЗМ-177/2016г. по описа на ОД на МВР-гр.Бургас, Пр.
№ 72/2016г. по описана ПРП. Със същото определение съдът е върнал делото за изпълнение на дадени в мотивната му
част указания. Според протеста обжалваното съдебно
определение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Съдът като съобрази изложеното в протест и като прецени доказателствата по
делото, намира следното :
Досъдебно производство №251 ЗМ-277/2016год. по описа на ОДМВР-гр.Бургас,
Вх.№72/2016г. по описа на РП-гр.Поморие, е образувано на 02.06.2016г. срещу
неизвестен извършител за това, че през месец юни 2015г. в гр.Бургас причинил на
Р.К.А., ЕГН: **********,***, тежка телесна повреда поради незнание или поради
немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност,
представляващи източник на повишена опасност -престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК.
В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани всички
лекари, провеждали лечение на свид.А., а именно: д-р Л., д-р А., д-рТ., д-р К.,
д-р Т., д-р Т., д-р Н., д-р Б., д-р Й. Т. и д-р Л. Т.. Изискани и приложени към
досъдебното производство са били медицински документи, снимков и видеоматериал от
провежданото лечение на пострадалия в болничните заведение МБАЛ-гр.Бургас,
УМБАЛ"Св.Иван Рилски"-гр.София, УМБАЛ"Александровска",
както и от извършената проверка на Изпълнителна агенция „Медицински одит“.
Назначени и изготвени са били две експертизи - тройна комплексна
съдебномедицинска експертиза в състав: доц.д-р П. Л. - *** в отделение по
„Съдебна медицина" към УМБАЛ „Д-р Георги Странски" - гр.***; д-р М. О.-специалист
*** към Клиника по неврология неврохирургия на УМБАЛ-гр.*** и д-р В. П. - ***
към катедра по рентгенология и ренгинология и радиология на МУ-гр.*** и петорна
комисийна съдебномедицинска експертиза(КСМЕ) в състав проф.д-р Р.- *** на
Клиника по съдебна медицина при УМБАЛ“Св.Варина“,гр. ***; доц.Г. К. - ***; доц.
д-р Т. А. -***; д-р П. Т. - *** и доц. д-р Р. Г. –специалист по ****.
С постановление от 01.06.2018г. прокурор от ПРП е прекратил воденото
наказателно производство на основание чл.24, ал.1,т.1 от НПК. В същото
постановление, въз основа на обширно изложение на заключението на петорната съдебно –медицинска
експертиза е приет направения от експертите извод за липса на причинно-следствена
връзка между медицинските действия и/или
бездействия и здравословното състояние на свид. А..
В
мотивите на протестираното определение БРС
е споделил изцяло приетата от НРП фактическа обстановка, резюмирал е заключенията на двете експертизи и направил извод за наличие на неизяснени
обстоятелства по повод конкретния
случай, водещи до невъзможност да се приеме, че е установена в пълнота обективната
истина. Изясняването на тези обстоятелства, според БРС, е в отговора на 15
поставени в протестираното определение въпроса, изведени от оплакванията в
жалбата на пострадалия.
Изложената от БРС фактическа обстановка отговаря на установените по делото
доказателства и не е необходимо да се преповтаря.
Съществени противоречия в доказателствения материал липсват. Такива са
налице единствено по отношение преразказания от свид.А. коментар на свид. К. , ръководил опериращия
екип в МБАЛ „***“ – ***, за работата на
опериралите преди него хирурзи. Свид.А.
твърди в показанията си, че свид. К. й
бил казал след направените изследвания и
впоследствие след операцията, че в гр.Бургас
операциите не били правилно извършени , защото не били сложени гел или друг
фиксатор да държи гръбначния стълб изправен;
дисковата херния на съпруга й си стояла, където е била – на мястото на
първата операция и изобщо не е била извадена; била е вкалцена и той я
отстранил. Тези показания не се потвърждават от показанията на свид. К., който
при разпита си е заявил, че няма спомен какво е коментирал с пациента и
близките му, но и няма практика да
коментира работа на други колеги, затова
бил сигурен, че и в случая не е правил подобни изявления.
Не са налице сочените в жалбата
противоречия в показанията на свидетелите Н. и Б.. Видно от
протокола му за разпит, въз основа на предявени му два оперативни протокола и
една епикриза, свид. Б. обяснява какви действия са били извършвани от
лекарските екипи, включително и такива, в които не е асистирал - при първата
операция на свид. А. и при третата
в „***“ гр.***. Т.е в случая този свидетел не възпроизвежда изцяло
собствени възприятия, а пояснява отразеното в медицинската документация. Показанията
му, че операциите в МБАЛ-Бургас са били провеждани при отсъствие на данни за спинален инсулт (който
според него давал клиничната картина), каквито данни били налице в изследвания, направени в „***“ гр.***, с нищо не променят фактите по
делото, защото те са били съобразени при изготвяне на двете СМЕ. Освен това, според петорната експертиза не винаги има
пряка корелация между образните данни за степента на увреждането и тежестта на
клиничната изява от една страна, а от друга миеломацията, установена чрез ЯМР
все още не е видима в първите часове на инцидента. Въпреки това, в телефонно
обсъждане с доц.д-р П. и проф.д-р М., свид. Н. е получил потвърждение, че
вероятно се касае за предполагаема от него спинална исхимия, което впрочем
последният е споделил и с пациента и което обстоятелство или не е известно на свид.Б. или се премълчава за него.
Тук е мястото да се отбележи, че твърдяните в жалбата противоречия и
неизяснени обстоятелства не се
отнасят до значими факти по делото, а за
тяхната интерпретация в показанията на свидетелите, включително и в
непотвърдената част от показанията на свид.А.. Неправилно в досъдебното
производство при разпитите на отделните хирурзи са им били поставяни въпроси и
търсени разяснения за действия , касаещи извършени от друг екип операции, за
които те нямат лични възприятия –чл.117 от НПК. Напълно основателно повечето
свидетелите са отказали да коментират чужди действия, в извършването на които не са присъствали. Изказаните различия
в мненията между разпитваните медиците досежно начина на извършване на
операциите на свид.А. се дължи на различната степен на обладаваните от тях
професионални знания, практика и не на
последно място, етика, поради което единственият регламентиран по НПК способ за
изясняване на тези обстоятелства е бил
назначаването на съдебно-медицинска експертиза, което е и било сторено.
Становищата, мненията и разсъжденията на отделни лекуващи лекари, вкл. и на
лекувалия свид. А. в медицинско заведение „***“, гр.*** не могат да подменят
заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи. Съобразителната и
заключителните части на двете СМЕ са в пълен синхрон, като изготвената
комисийната СМЕ е значително по –подробна и пълна, съответна на поставените й
допълнителни въпроси.
Твърденията за неизяснени
обстоятелства в жалбата са възприети от
БРС чрез формулираните в протестираното определение въпроси, без да да са обсъдени доказателствата по делото в тяхната
съвкупност, включително и представените експертни заключения, в аспекта
на подлежащите на доказване факти. Предмета на доказване се предопределя от
обвинението, за което се води досъдебно производство №251 ЗМ-277/2016год.
по описа на ОДМВР-гр.Бургас - за причинена
през месец юни 2015г. в гр.Бургас на Р.К.А., ЕГН: **********, тежка телесна повреда поради незнание или
поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана
дейност, представляващи източник на повишена опасност.
От свидетелските показания и писмените доказателства се установява, че преди
обед на 20.06.2015г. след вдигане и преместване на ремарке свид.А. почувствал остра силна болка по средата на
гърба, около гръбначния стълб, която бързо отминала. Следобед след вдигане на 10 килограмова тежест почувствал остра и
по-силна болка отпред и отзад на кръста, продължаваща към слабините. Той
преустановил работа и легнал. Болките
продължили и той приел болкоуспокояващи. На ставане изпитал
изтръпване на двата крака и бодеж в ходилата. Причината да потърси медицинска помощ е била проявилото
се обездвижване на дясното коляно. Последвала загуба на способност да движи
целия си десен крак от ябълката (кръста). Свид.А. бил приет на 21.062015г. в 11.48ч по спешност в
отделение „Неврохирургия“ в МБАЛ-Бургас с клиника на долна плегия на десния
крак и пареза на левия крак, която следобеда на същия ден е прераснала също в
плегия. Според петорната СМЕ бързо
настъпилата долна плегия и тазово-резервоарни смущения (такива оплаквания
пациента са описани от свид.Н. в анамнезата) със сетивни разстройства може да
се предполага, че в случая има съчетание на двата фактора: съдов /исхемичен/
инсулт и съпътстващата дегенеративна болест на гръбначния стълб.
След проведени изследвания категорично била установена компресия на ниво Th10-Th11.
Наличието на остро възникнала компресия
на гръбначния мозък и коренчетата му е спешно състояние в неврохирургията и общоприетата
практика, независимо от етиологията за притискането, е оперативна интервенция
за декомпресия. Такава е била извършена на 21.6.15 г. вечерта, когато
е била направена декомпресия на
гръбначния мозък и съответните гръбначно-мозъчни коренчета чрез ламинектомия и
е ексцизирана дискова херния, като 2мл дисков материал е хистологично
изследван. Чрез отстраняването на
прясната дискова херния е
освободен гръбначния мозък. Липсата на динамика в неврологичния статус на
пациента непосредствено след края на първата операция и в сутрешните часове на
следващия ден е наложило провеждането на МРТ изследване, на което е установена
компресия на гръбначния мозък и на друго ниво – Th 12-Ll. Извършената на следващия
ден втора операция е обхванала и по –ниско ниво – до първи поясен прешлен. Там
също е осъществена декомпресия на гръбначния мозък и съответните
гръбначно-мозъчни коренчета, като е ексцизирана и стара петрифицирана дискова
херния. Втората операция е доказала целта си чрез появата на добри пулсации на
дурата(пулсации са били констатирани и при третата операция). При тази операцията
са били установени дискови хернии (пролапс) в областта на 10-12 гръдни и първи
поясен прешлен, със стесняване на гръбначномозъчния канал и притискане на
гръбначния мозък, с мекотъканен оток на мястото на оперативната интервенция. Дисковата херния е била локализирана отпред, като за
нейното отстраняване е била извършена широка декомпресия - осъществена е
ламинектомия на две- нива. По този начин притиснатите нервни елементи са били освободени, и след проверка на предното
пространство пред гръбначния мозък се отстранява дисковата херния. При двете
операции, са били установени причините
за острата компресия на гръбначния мозък, като освен екстирпирането на дисковата
херния, е извършена и широка декомпресия на гръбначния мозък, за да се
предотврати допълнителна причина за
притискане на нервните елементи. На този етап не е било наложително поставяне
на имплантанти или гел, което и не гарантира образуването на по-малки
сраствания. Позата на тялото на
оперирания на операционната маса е била
по очи с необходимото допълнително позициониране с цел отваряне на дъгите,
отразено в оперативния протокол. Според експертите всеки опериращ екип работи в
позиция, която е изградена като навик през годините, или изпълнява условието за
комфорт по време на оперативната интервенция, което обстоятелство се споделя и
от свидетелите Т. и К., извършили следващата операция в дясно странично
положение на свид.А..
При направената от екипа на свид.К.
в Клиниката по неврохирургия на МБАЛ „***“
- *** третата операция е отстранена
резидуална част от вкалцената компонента
на дисковата херния на същото ниво(а не рецидив на същата дискова херния) , но според петорната експертиза,
тя не би трябвало да даде остра компресия на гръбначния стълб при вече
извършените от предходните операции ламинектомии. Освен това, формиращата се бавно и
необратимо вкалцената дискова херния не
може да предизвика внезапна компресия на нервни елементи с развиваща се както в
конкретния случай неврологична
симптоматика. Отделно и много подробно в отговор на въпрос №6 петорната СМЕ е
пояснила индивидуалната склонност след всяка оперативна намеса да се формира
гранулационна тъкан, обвиваща околните тъкани и анатомични обекти и притискаща
ги в различна степен, поради което е възможно установената при тази
операция масивна фиброзна и гранулационна тъкан да предизвика допълнително
патологично въздействие върху гръбначния мозък. То води до утежняване на
неврологичната симптоматика или до нейното неповлияване, независимо от всички
извършени оперативни интервенции.
Същите експерти са на мнение, че неповлияването на неврологичната
симптоматика след всяка операция се дължи изключително на проявения вече съдов
фактор, вследствие притискане и нарушаване на кръвоснабдяването на гръбначния
мозък в гръдния отдел. А това е
причинено основно от преживяната от свид.А. травма на 20.06.2015г.,
която е предизвикала острата и тежка контузия на мозъчното вещество.
Еднозначно е становището на вещите лица от двете експертизи, че няма
причинно –следствена връзка между медицинските действия и състоянието на
свид.Р.А., защото последният е постъпил в МБАЛ-Бургас с вече отпадна
симптоматика- с плегия на долните крайници. Тази плегия не може да се разглежда
като резултат от извършените операции и цялостното му лечение, а е получена при битовата травма на 20.6.15 г., но
е благоприятствана от предшестващите
дегенеративни изменения в областта на гръбначния стълб ( т.нар. дискова
дегенеративна болест) на свид. А.. Динамиката на развитието на описаните
оплаквания и настъпилите промени в
неврологичния статус на свид.А., съответстват според вещите лица на едно от спешните състояния в в спиналната
патология - фрактури на прешлени, тумори на гръбначния мозък и гръбначния
стълб, спинални инсулти. Всички те предизвикват внезапно тежък и почти винаги
траен неврологичен дефицит - долна параплегия, сетивни нарушения и
тазово-резервоарни смущения. Почти винаги при всяка спинална патология ключова
роля играе съдовият фактор. Ето защо, често и независимо от проведеното
своевременно и адекватно лечение, тежкият неврологичен дефицит при такива
пациенти остава да персистира трайно.
Вещите лица са категорични, че изходът
на операцията при подобни случаи се определя основно от неврологичното
състояние на пациента при постъпването му(от тежестта на отпадната симптоматика).
Според заключението на тройната СМЕ (отговор на въпрос №3) периодът до шест
часа след травмата (а не след постъпването му в болницата) е т.н.“златно време“,
след изтичането на което измененията в
нервните структури стават трудни за овладяване, а последиците от тях –
обикновено необратими, поради изключителната чувствителност на нервните
структури към притискане и липса на адекватно кръвостнабдяване. Въпреки
лошата клинична прогноза при този тип
пациенти е прието да се извърши спешна и възможно най-добра декомпресия на
гръбначните структури с цел спасяване на
евентуално запазените структури. Неизяснените
според жалбата обстоятелства за това колко време е необходимо за да се стигне
до необратимите последствие и свовременнна ли е била операцията имат еднозначен отговор, отрезен пр
иотговорите на на няколко въпроса както в тройната, така и в петорната експертиза.
В разглеждания случай операцията според
двете експертизи лица е навременна, но плегията и неврологичният дефицит,
каквито са налице у свид.А. преди извършването й, обикновено предполагат лоши
резултати и прогнозата е неблагоприятна и песимистична. Извършените две
оперативни интервенции в рамките на 24 часа след настъпилия и прогресиращ тежък
неврологичен дефицит и разширяването на хирургичния метод - декомпресията на
по-долно ниво, са били своевременни и
адекватни в конкретната спешна ситуация. Те са били проведени са според
правилата за добра медицинска практика и в условия на оправдана спешност.
Извода на медиците е, че предприетите операции и действия макар че са необходими и са практика в спешната гръбначна
неврохирургия, не са довели до усложняване или задълбочаване на това увреждане,
но и не са могли да го подобрят.
Отсъствието на причинно –следствена връзка между действията на лекарите и
квалифицираните като тежка телесна повреда настъпили увреждания на свид. А. ,
поставят извън посочения по-горе предмет на делото твърдяните неизяснени
обстоятелства и противоречия, защото:
Развитата белодробната емболия тройната СМЕ е посочила ясно отговор на в-с
№3 , че не е причинно свързана с лечението,
но е влошило допълнително прогнозата. Съдейки от ползваните материали за
изготвяне на заключенията вещите лица са наясно с поставените катетър и дрен на
лекувания и не коментират възможност някой от тях да е допринесъл за увреждането
на гръбначния мозък.
Развитието на миеломалация в гръбначния мозък е вследствие комбинираните
механизми на въздействие - остра механична компресия от съединителната тъкан на
пролабиралата дискова херния и впоследствие на свързаната с нея съдова генеза
на внезапно настъпилите исхемични промени в гръбначния мозък (миелона) - съдов
фактор. Почти във всички аналогични клинични случаи тези промени възникват
остро, внезапно и са трайни и безвъзвратни като клинична неврологична изява. Не
само в заключенията на двете СМЕ, но и в останалите материали от извършената
проверка на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ липсват констатации за
пропуски или неточности в диагностиката на състоянието на свид. А. и при последвалото
лечение– л.65-л.227, т.ІV от досъд.п. При тези обстоятелства е напълно ненужно
да се изисква допълнително обяснение на приложените образни изследвания за да се проследи генезиса на миеломалацията. Освен обсъждането на образните изследвания по повод проверката на
ИА“Медицински одит“ ( 2бр. интерпретации, направени в МБАЛ –Бургас и становище от Н-к „Образна диагностика“ към
VМБАЛ-София до Директора на същата
агенция - л.108, л.148-151 от т.ІVот
досъд.п.), такова подробно разяснение вече е било направено
от вещото лице доц.д-р Г. на л.44-л.49, т.VІ от досъд.п. и от всички
участвали в съставянето на същата експертиза - в ясния отговор на четвъртия
въпрос, че представените материали подкрепят направените от изготвилите заключението вещи лица обсъждания
и изводи. По същата причина не се нуждаят от коментар и акцентите при
формулирането на възраженията в тази част на жалбата (например, защо обощената
констатация на в.л Г за визуализирани от магнитно –резонансните изследвания
„миелопатия на дълъг сегмент на нива Th9,Th 10,Th11, възможно постисхемична, посткомпресорна ,
поствъзпалителна, която с течение на времето прогресира към миеломалация и
глиоза на нива
Th 10, Th11“ е сведена до визуализирана само и още в
първото МТР – това от 22.06.2015г, миелопатия в същия сигмент, но с възможен
само постисхемичен произход).
Съдът кредитира изцяло и напълно заключенията на обсъдените по- горе тройна
и комисийна съдебномедицински експертизи, при изпълнението на които вещите лица
са обосновали и представили пълни, и убедителни отговори на всички въпроси от
значение за решаването на делото. Заключенията на тези експертизи не страдат от
неяснота, непълнота или необоснованост, нито пораждат съмнения за тяхната
обективност и правилност (аргумент от чл.153 от НПК). Притежаващите задълбочени
знания в областта на съдебната медицина, неврохирургията и образна диагностика,
при изготвяне на заключенията добросъвестно са изследвали всички налични по
делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и
въз основа на тях са изложили ясни и
обосновани отговори на поставените им въпроси. Отговорите на въпросите им са
достатъчно ясни и категорични.
Вещите лица от двете ескпертизи са категорични в отговора си , че при
проведеното лечение няма действия и/или
бездействия, които да нарушават правилата при лечение на подобни състояния от
страна на лекуващите екипи. Спазени са били изискванията по Клинична пътека №
211 (гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции) по отношение на
спешност, диагностика, избор на методика на лечение. Няма нарушения на
медицинските стандарти и правилата на добра медицинска практика.
Осакатяване на крак по смисъла на
чл.128, ал.2 от НК представлява такова уврежда, при което макар и крайника да
не е напълно отнет от тялото, неговата функция е загубена в най-съществената си
част –т.6 от ППВС№3/79г. При свид. А. функцията на долните крайници е
отпаднала. Медиците, изготвили двете
експертизи са категорични , че отпадането на движенията на долните крайници, сетивността
и функцията на тазовите резервоари е последица от физическо усилие - резултат
на свръхнапрежение в областта на гръбначния стълб, на фона на многоетажна
стеноза на гръбначния стълб с придружаващи многоежанти вкалцени дискови хернии
и протрузии на дисковете. Констатираните
увреждания - контузия на гръдно-поясния отдел на_гръбначния_стълб,
дискална парамедианна херния на ниво Th10-11 /10-11 гръдни.прешлени/, долна
спастична параплегия, стеснение на гръбначномозъчния канал в шийна, гръдна и
поясна област, довели до този резултат, са получени от свид. А. на 20.06.2015г.
Преживяната на тази дата травма е предизвикала
острата и тежка контузия на мозъчното вещество. Липсата на положителни промени на неврологичната симптоматика след всяка от
трите извършени операции се дължи
изключително на проявения вече съдов фактор, вследствие притискане и нарушаване
на кръвоснабдяването на гръбначния мозък в гръдния отдел.
Наличието на причинно-следствената връзка (пряка или под формата на
причинно-следствен процес) е задължителен обективен признак на престъплението
по чл.134 от НК. Такава доказана причинно-следствена връзка между поведението
на всеки от свидетелите Л., А.,Т., К., Т., Т.,
Н., Б., Й. Т. и Л. Т. и настъпилото влошено здравословно състояние
на свид.Н., квалифицираното като тежка телесна повреда отсъства.
Извън неотносимите към предмета на делото обстоятелства, отговор на всички
останали въпроси от протестираното определение се съдържат в материалите по
делото и като конкретни отговори в
заключенията на двете експертизи (местоизвършването на всяка от
операциите - в-с №1; своевременността на операциите в Бургас -в-с №15;
необходимостта от поставяне на фиксатор -в-с №2; позата на оперирания - в-с №5; времето за ограничаване на кръвоснабдяването,
за да се стигне до необратими последствия -в-с № 7; няколкото въпроса, касаещи рецидивна херния;
извършеното при отделните операции и пр.), които е следвало да бъдат подробно
разучени и преценяни в съвкупност, за да се спази принципа на чл. 14, ал. 1 от НПК – съдът да взема решенията си по вътрешно убеждение, обосновано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Това не е
сторено, което е довело до необоснованост на протестираното съдебно
определение.
Преценката на БРС за непълно и необективно разследване е неправилна и не
намира подкрепа в доказателствата по делото.
Делото е изяснено от фактическа страна. Събрани са достатъчно
доказателства, от които могат да се направят правилни изводи за предмета на
доказване. Следва ясно да се посочи, че именно с оглед предмета на доказване по
чл.102 от НПК, сочените в частната жалба съществени противоречия в
доказателствената съвкупност, не са налице. Липсват и такива неизяснени
обстоятелства, които биха довели до промяна на фактите по делото или тяхната
правна преценка.
В постановлението от 01.06.2018г. на ПРП, с което е прекратено воденото наказателно производство, въпреки
своята обстоятелственост, постигната чрез инкорпориране заключението на КСМЕ, се констатират сериозни пропуски в
обоснователната му част. Независимо от недостатъците му, преценката на прокурора да
прекрати наказателното производство се извежда от отсъствието на
коментираната причинно-следствена
връзка и напълно съответства на
установените по делото факти, поради
което изцяло се споделя от съда с изложените по-горе съображения. При
осъществения цялостен контрол за законосъобразност настоящият въззивен състав намира,
че протестираното определение на БРС
следва да бъде отменено, а прекратително постановление на ПРП, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.243 ал.8 от НПК, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 26.10.2018г., постановено по ЧНД №4447/186г.
по описа на Районен съд, гр.Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 01.06.2018г. на прокурор при Районна
прокуратура, гр.Поморие, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство №251 ЗМ-177/2016г. по описа на ОД на МВР-гр.Бургас, Пр. №
72/2016г. по описана ПРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.