№ 1286
гр. Перник, 11.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500536 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 587/20.06.2024 г. по гр.д. № 4414/2023 г. на Районен съд гр.
Перник е отхвърлил предявения от Б. Р. Т., ЕГН ********** с адрес *** срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес център иск
с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено, че Б. Р. Т., ЕГН
********** не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********
сумата 4990,63 лева, представляваща цена на преизчислено количество електрическа
енергия, начислена въз основа на констативен протокол № 2002744/03.07.2023 г., за
която е издадена фактура № **********/07.07.2023г. за обект на адрес се в ***, кл. №
530002282048 като неоснователен. Със същото решение в тежест на ответника са
възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК Б. Р. Т., чрез адв. Б. В. е обжалвала решението
като счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че решаващият
съд не е разгледал всички направени с исковата молба възражения и оспорвания, а е
подходил избирателно. По подробно изложени аргументи се излага, че първата
инстанция е допуснала противоречие в мотивите си относно качеството на ответника –
краен снабдител или оператор на електроразпределителната мрежа, като допълва, че
дори не е изследвано това обстоятелство, въпреки че било изрично оспорено. Намира,
че само на това основание – липса на материално-правна легитимация на ответника да
претендира процесната сума искът се явява основателен. В продължение сочи, че
неправилно районният съд изобщо не е разгледал това възражение, както и че липсва
произнасяне в мотивите на съдебното решение, което води до неговата
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност. В подкрепа на изложеното се
цитира и съдебна практика. На следващо място се излагат твърдения, че по делото е
безспорно, че ищецът и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД са обвързани от облигационно правоотношение
1
по договор за доставка на електрическа енергия - чл. 98а ЗЕ, както и, че в процесния
недвижим имот /чийто собственик е ищецът/, е била доставяна електрическа енергия.
Ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по разпределение на
електрическа енергия на обособена територията, в границите на която се намира и
процесният имот. За доказано се сочи и обстоятелството, че този имот е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, чийто оператор е ответното
дружество. Отбелязва се, че действително в ал. 1 на чл. 56 ПИКЕЕ е предвидено, че в
случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за
„задължения към обществото“, а в ал. 2 - че ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на
съответната мрежа по реда на ал. 1. Допълва, че е налице противоречие между
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ и нормата на чл. 56, ал. 2
ПИКЕЕ и счита, че въззивният съд е длъжен да приложи разпоредбата на закона, а не
на подзаконовия акт, който й противоречи. Излагат се твърдения, че решаващият съд е
игнорирал изцяло направените от ищеца възражения, като е възприел само и
единствено твърденията на ответника в отговора му. Оспорват се всички представени с
отговора доказателства, като се сочат и конкретни съображения в подкрепа на
изложеното. Счита, че за да бъде законосъобразна извършената от ответното
дружество корекция ответникът е длъжен да докаже, че в качеството си на доставчик
на електроенергия е доставил посоченото във фактурата за преизчисление количество
електроенергия, която не е отчетена поради неправилното/неточното измерване или
неизмерване от СТИ на ел.енергия, наличие на неправомерно действие от страна на
потребителя: че е спазена предвидената законова процедура по установяване на
неточното отчитане на потребената ел.енергия: използвана е правилната, съобразно
одобрените и приети ПИККЕ, /обнародвани в ДВ на 30.04.2019г./ методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена електроенергия,
както и нейният размер. Сочи се, че е налице съдебна практика, която предвижда, че
отговорността при корекционната процедура по ПИКЕЕ е обективна, т.е. не
предполага виновно поведение от страна на потребителя, като пояснява, че тази
практика е от преди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019 г., които разграничават
хипотезата на външна намеса в уреда и хипотезата на липса на такава. В тази връзка
заявява, че по делото категорично е установено, че неизмерването на СТИ за
процесния имот се дължи не на външна намеса в СТИ, а на друга неустановена
причина. За неправилно се сочи приетото от районния съд, че корекцията е вземане,
което е доказано по основание и по размер и се излагат аргументи в тази насока.
Отбелязва, че в конкретния случай всички действия по извършването на техническата
проверка са извършени едностранно и служебно от електроразпределителното
предприятие (ЕРП) и в разрез със установените конкретни правила, а и от служители
на дружество което няма право на това. Намира, че в настоящия случай се касае за
едностранна промяна на законовите и на договорните условия за доставка на
електроенергия от страна на дружеството-оператор на мрежа и принуда за уреждане на
спора при изцяло изгодни за него условия, което противоречи, както на забраната за
2
злоупотреба с монополно положение, така и на изискванията за най-висока по степен
защита на потребителите. Сочи, че извършената едностранна корекция от страна на
ответника в настоящия случай се основава на разпоредбите на чл. 98а. ал. 2. т. 6 и чл.
104а. ал. 2. т. 5 ЗЕ във връзка с чл. 83. ал. 1. т. 6 ЗЕ. чл. 49 и 55 от ПИКЕЕ, публикувани
в бр. 35/30.04.2019 г. на ДВ. Съгласно чл. 49, ал. 3 и 4 от ПИКЕЕ при отсъствие на
ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или
при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. По
подробно изложени съждения се навеждат твърдения, че по конкретния казус не може
да се приеме да е било налице за ответника посоченото в отговора му основание по чл.
52, ал. 1, т. 3 и ал. 2, във вр. е чл. 49 ПИКЕЕ да коригира сметката на ищеца за
миналия исков период с исковата сума по фактурата, като допълва, че само и на това
основание тази сума следва да се приеме за недължима от ищеца, защото носещият
тук доказателствената тежест ответник, не е провел пълно и главно доказване, тоест не
е несъмнено по делото, че е налице посоченото в отговора му основание/фактически
състав за пораждане на претендираното от него право/вземане да я получи. Въз основа
на посочените аргументи за неправилност на атакуваното решение се моли съда за
неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен
изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените пред всички съдебни инстанции
разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсулско възнаграждение на другата страна. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД /ЕРВ Запад/, чрез юрк. Весела Ангелова, в който се изразява
становище за неоснователност на жалбата като се излагат подробни доводи в подкрепа
на първоинстанционното решение. Сочи се, че същото е правилно и законосъобразно,
постановено при задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и
формирани правилни изводи от страна на районния съд. Твърди се, че в
производството пред първата инстанция са събрани множество доказателства,
назначена е експертиза и допълнителна такава, като съдът ги е кредитирал в цялост.
Навеждат се твърдения, че изложените във въззивната жалба оплаквания са
неоснователни, като се излагат аргументи в тази насока и се цитира съдебна практика.
На следващо място се сочи, че по делото е безспорно установено наличието на
облигационна връзка между страните. Излага, че „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД е дружеството експлоатиращо и поддържащо единствената
разпределителна мрежа в западна България и за да бъде електроснабден имота на
ищеца, то той трябва да се присъедини и ползва мрежата на ответното дружество, тъй
като няма друго такова дружество на същата територия. Допълва, че едно от най –
важните условия за нормалното функциониране на електроенергийната система на
страната е тя да бъде балансирана, като разходите които се правят във връзка с
балансиране на енергийната система вследствие на манипулациите на измервателните
системи от недобросъвестни потребители и водещи до неизмерването/неточното и
непълно измерване на потребената ел. енергия, изцяло се поемат само и единствено от
разпределителното дружество на съответната територия. Намира, че правилно в
процесния случай решаващият съд е приел, че приложима е разпоредбата на чл. 50, ал.
2 от ПИКЕЕ, чиято норма точно е приложена от дружеството при изчисленията. На
3
следващо място отбелязва, че на абоната своевременно са били изпращани и
получавани лично от него всички процесни писма, за което свидетелстват и обратните
разписки, приети по делото. Твърди, че въз основа на наличните по делото
доказателства безспорно е установено, че процесната проверка е извършена при
спазване на всички изисквания на ПИКЕЕ, а дружеството е изпълнило всички свои
изисквания за констатираното нарушение, а именно промяна в схемата на свързване. В
подкрепа на изразеното становище с отговора се цитира и съдебна практика. В
заключение се иска потвърждаване на постановеното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира се заплащане на разноски в производството пред
настоящата инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и с отговора на същата страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба с отговора на същата страните не представят и
не се сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира,
че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2024 г.
от 11.45 ч., за които дата и час страните да се призоват с връчване на препис от
настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения
отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
4
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага
да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5