Р Е Ш Е Н И Е
№
............
София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от съдия Чехларов в.гр.дело
№ 411 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С
решение № 20245795/06.11.2020 г. по гр. д. № 15206/2020
г. на Софийски районен съд, 61 състав, е признато за установено на основание
чл.422,ал.1 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, че Агенция
"П.И.“ дължи на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********, сумата от 481,42 лв., представляващо платено
по застрахователна полица № 93001610018328 обезщетение за настъпило на
10.04.2016 г. застрахователно събитие, по повод което е образувана щета № 0000-1261-16-202702,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.02.2020
г. по ч.гр.д. №4653/2020 г. на СРС, като са присъдени и сторените по
заповедното и по исковото производство разноски.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба на 20.11.2020 г. от ответника, с която са
заявени оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Посочва
се, че не били представени Общите условия на ищеца, поради което и не можело да
се приеме, че настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск.
Поддържа се, че от писмо от 31.05.2016 г. било видно, че ползвателят на
застрахователна услуга не е заплащал
вноски по застрахователната премия., поради което и не било ясно дали към
датата на процесното ПТП е съществувало застрахователно правоотношение. Въззивникът
твърди, че протоколът за ПТП от 11.04.2016 г. бил в противоречие с чл.179,ал.2 ГПК вр. чл.183 ГПК и следвало да се изключи от доказателствата по делото, тъй като бил непълен
и неясен. Сочи, че протоколът бил
съставен 1 час и 20 минути след настъпване на ПТП, не било ясно дали местопроизшествието
изобщо е било посетено от органите на МВР, а ПТП не било настъпило в присъствие
на служител на МВР, поради което и в тази част протоколът не се ползвал с материална
доказателствена сила. Въззивникът навежда, че в протокола били възпроизведени твърденията
на водача, като липсвало точно описание на препятствието. Сочи, че не се
доказало дали описаната дупка е непредвидимо препятствие, като водачът нарушил
чл.20,ал.2 ЗДвП. Оспорва се настъпилото
събитие да е покрит застрахователен риск.
Въззиваемият
- ищец оспорва жалбата с писмен отговор, постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Поддържа,
че по делото се установило наличието на застрахователно правоотношение, като от
представената сметка и приходен касов ордер се доказало пълно изплащане на
застрахователната премия по договора. Въззвиникът твърди, че по делото се
доказало настъпването на застрахователно събитие и изплащане на застрахователно
обезщетение. Поддържа, че от заключението на САТЕ се установило, че ПТП е
настъпило при попадане на автомобила в дупка на пътното платно.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен
да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд
намира следното:
По делото
е представена застрахователна полица № 93001610018328 по сключена застраховка
„Каско” от 10.03.2016 г. между ищеца и И.С.А.с предмет увредения „Фолксваген
Пасат“, ДК № ******* със срок на валидност 11.03.2016 г. – 10.03.2017 г., като
плащането е разсрочено на 4 вноски – на 11.03.2016 г. на 11.06.2016 г., на
11.09.2016 г. и на 11.12.2016 г. По делото липсват данни за прекратяване на
застрахователното правоотношение, поради което и съдът намира, че към датата на
настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение между ищеца-застраховател и застрахования. Ето защо и
оплакването на въззивника за липса на застрахователно правоотношение се явява
неоснователно. Действително, по делото не са представени общите условия на
ищеца, но по делото липсват доказателства настъпилото ПТП да представлява
изключен застрахователен риск или да са били налице основанията на чл.408 КЗ за
отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.
По делото
е представен Протокол за ПТП от 11.04.2016 г. – съставен в 1,35 минути, в който
е отразено, че л.а. „Фолксваген Пасат“, ДК № ******* се е движил от магистрала
Тракия в посока с. Нови хан и на около 400 метра преди разклона за логистичен парк Ист ринг
реализира ПТП – самокатастрофира в
необезопасена и неподсигурена дупка, находяща се на платното за движение, при
което са увредени предна дясна гума и джанта на автомобила, както и ходовата част от дясно. Протоколът е съставен
след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието – това е
изрично посочено в самия протокол. Ето защо по отношение на възприетите от
съставителя факти, а именно наличието на необезопасена дупка на пътното платно
/обозначена на скицата в протокола/ и видимите щети по автомобила, документът
има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК.
Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението
си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът
обвързва съда с материална доказателствена сила. Описаното в протокола се
потвърждава в пълна степен от показанията на свидетел Л.Ф., която е управлявал
процесния автомобил при настъпване на ПТП на 10.04.2016 г. вечерта /протоколът
е съставен след полунощ на 11.04.2016 г./, както и от приетото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза. Действително, протоколът за ПТП няма
материална доказателствена сила по отношение на самото настъпване на процесното
ПТП, но механизмът на събитието се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства.
Поради
изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице
неравност на пътя – необезопасена дупка, необозначена по начин, позволяващ
избягването й.
Наведеното
от възззивника възражение за това, че дупката не е била непредвидимо
препятствие, съдът намира за неоснователно. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре. Още повече, от показанията на свидетеля Л.Ф. се установява,
че при настъпване на инцидента е било тъмно и е валяло дъжд, което обективно
намалява възможността на водача да възприеме дупка на пътното платно.
Според
заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите, удостоверени от
длъжностното лице се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП,
описан в протокола. Действителната стойност на ремонто-възстановителните дейности
вещото лице е определило на 528,74 лв. По делото са представени доказателства,
че ищецът е определил и изплатил обезщетение за причинената щета в размер от
общо 471,42 лв.
С оглед на
изложеното съдът приема, че действително е настъпил застрахователен риск, носен
от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, е заплатил на
увреденото лице обезщетение, което е в размер по - нисък от действителните
вреди.
Налице е
основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва
както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят
отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС №
7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
По делото
не се спори, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е републикански, респ. съществуването на
задължение за Агенцията „Пътна инфрастуктура” като юридическо лице да
осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Агенцията като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупките
до премахването им е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и
чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност
за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу
ответника за сумата от 471,42 лв. /размерът на изплатеното застрахователно
обезщетение/, както и 10 лв. ликвидационни разноски, или вземане в общ размер
от 481,42 лв.
С оглед
съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат
разноски.цНа ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 20245795/06.11.2020 г. по гр. д. №
15206/2020 г. на Софийски районен съд, 61 състав.
ОСЪЖДА
Агенция
"П.И.“, БУЛСТАТ ********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на
„З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********,
сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за производството
пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.