Решение по дело №421/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20217160700421
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш E Н И Е

242

гр. Перник, 17.11.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд–П.***, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                 

Съдия: Слава Георгиева

 

при съдебния секретар Е. В.***, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 421 по описа на Административен съд–П.*** за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г.Д.И.,*** против заповед № 313з-1122 от 13.07.2021г. на директор на ОД на МВР-П.***. Със заповедта е отказано възстановяване на идентификационен номер на рама №  *** на лек автомобил марка „***“, модел „***“, собственост на Г.Д.И..

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при неспазване на предвидената в закона форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се заповедта да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Иска атакуваната заповед да се отмени като незаконосъобразна.

 Ответникът по жалбата – директор на ОД на МВР-П.***, редовно уведомен, за представител изпраща  главен юрисконсулт З.В.***. Оспорва жалбата и пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна.

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

Административен съд – П.***, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По фактите:

На 27.04.2021г. Г.Д.И. закупил лек автомобил марка „***“, модел „***“,  с ДН рег. № ***, с  рама №  *** и двигател № ***.

На 07.05.2021г. на пункт за регистрация на МПС-та, Г.Д.И.  депозирал заявление за промяна на регистрацията, във връзка с промяна на собствеността. Представил договор за покупко- продажба от 27.04.2021г., застрахователна полица, свидетелство за  регистрация част І-ва, документи, изискуеми съгласно наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета теглени от тях.

Извършена е проверка, която не установила номер на рама ***. Съставен е протокол № 1158р-4562 от 12.05.2021г.

Въз основа на него е поискано изготвяне на експертна справка относно установяване на интервенции, автентичност на представеното за регистрация МПС.

С експертна справка № 83, с рег. № 313р-8164 от 08.06.2021г. е дадено заключение, че номер на рамата на  лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, бял на цвят не се установява, тъй като символите са унищожени от корозия. Признаци за интервенция върху мястото предназначено за номер на рама, както и на извършени ремонтни дейности не са установени. Установена е оригинална производствена табела с номер на рама ***, поставена на определеното от производителя място. Признаци за интервенция върху нея не са установени. Установен е номер на двигател ***, като признаци за интервенция върху него не са установени.

С оглед заключението на експерта е изискана от официалния представител на автомобили с марка *** за Б.- „***“ информация за леки автомобили с номера на рами ***  и ***. Същият представил характеристиките на двата автомобила.

Въз основа на извършените действия е изготвен протокол №313р-10329 от 12.07.2021г.. В същия е прието, че номерът на рамата не подлежи на възстановяване, тъй като автентичното съдържание не е установено.

Изготвена е докладна записка с рег. № 313р-10333 от 12.07.2021г., с която е направено предложение да се откаже възстановяване на идетнификационния номер.

Въз основа на тези събрани в хода на административното производство доказателства, на 13.07.2021г., със заповед № 313з-1122 от 13.07.2021г., на основание чл. 6 от Наредба № 8121з-1 от 02.02.2018г., е отказано възстановяването на идентификационния номер на лек автомобил, марка „***“, модел „***“,  с  рама №  ***, собственост на Г.И..

При така установените факти, които се възприеха от представените и приобщени по делото доказателства, настоящият съдебен състав на Административен съд–П.***, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена форма, поради което представлява валиден индивидуален административен акт.

Процесната заповед е в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. С оглед на изложеното не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се приемат за съществени и на това основание оспорвания акт да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Не е  нарушен материалният закон.  Нормативната уредба на регистрацията на превозните средства е уредена в следните нормативни актове: Закон за движение по пътищата, Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45 от 2000 г.) и Наредба № 8121 з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство (Наредба № 8121 з-1 от 2018 г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

По силата на чл. 5 от Наредба № І-45 от 2000 г. превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. ПС, на които не може да се установи поставеният от производителя VIN, не се регистрират, като съгласно ал. 2 на с. чл. документите за тях се задържат и се уведомяват съответните органи.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 8121 з-1 от 2018 г., възстановяването на идентификационен номер представлява повторно поставяне на оригиналния идентификационен номер върху рамата (купето или шасито) на ППС.

Съгласно чл. 5 от Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018г. на възстановяване подлежи идентификационен номер на ППС, в изрично изброени хипотези в т. 1 до т. 5. Според чл. 5, т. 2, т. 5 и чл. 6 от същата наредба, на възстановяване подлежи идентификационен номер на ППС с наличие на корозия или друг дефект в областта на идентификационния номер, както и на което е извършена смяна с ново шаси (купе), произведено от завода – производител на ППС.

Съгласно чл. 6 от Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018г.  на възстановяване не подлежи VIN на ППС, чието автентично съдържание не е установено.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018г.   за възстановяване на VIN на ППС се назначава постоянна комисия, която извършва действията по чл. 8, т. 1 – 4 за установяване на автентични идентификационен номер на ППС.

Спорният момент по делото е дали представеното за идентификация ППС е с идентификационен номер, който да може да се установи. Наложилата с съдебна практика приема, че в случай на корозия, водеща до невъзможност да се установи номера следва да се съпоставят и "вторични допълнителни идентификационни белези“.

С случая от доказателствата по делото се установява, че  поради силна корозия на идентификационния номер на рамата на процесното превозно средство е невъзможно да се установи същия чрез химическо въздействие върху него. Символите са изцяло унищожени от корозия, като в областта на рамата не са извършвани ремонтни дейности /заварки, срязвания и др./.

В процедурата по установяване на този номер се приема, че органът се е съобразил с други "вторични допълнителни идентификационни белези", преди да постанови процесния отказ.

 

Това е така, защото органът е бил сезиран на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № І-45 от 2000 г., с искане за промяна в регистрацията, поради изменение на данните за собственика на превозното средство, посочени в свидетелството за регистрация и за  смяна на регистрационния номер. Съгласно ал. 2 на чл. 14 от наредбата задължително при подмяна на табелите с регистрационния номер и/или промяна на регистрацията в друга област, както е в случая, превозното средство се представя за идентификация.

Част от идентификацията, съгласно пар. 2, т. 8 от ДР на Наредба № І-45 от 2000 г. действия свързани със съпоставка на  съществуващите данни за автомобила към момента на първоначалната и последващата му регистрации, които следва да се проверят и съпоставят с идентификационният номер върху превозното средство.

В случая от доказателствата по делото, в т.ч. експертна справка и отговор от официалния представител на *** се приема, че процесният автомобил е с лява дирекция. Номерът на рамата е набит на пода до дясна предна седалка. Същият е в процес на напреднал стадий на корозия, като няма признаци на интервенция в областта на рамата. На лек автомобил с номер на рама ***, със лява дирекция отговаря номер на двигател № ***, който номер е наличен и е без данни за корозия или други интервенции. Същият е закупен от представителството на *** за Република България като чисто  нов и е регистриран на 06.12.2002г.  Открита е оригинална производствена табела с номер на рама № *** върху която няма интервенции. Същата е поставена от дясната страна, вместо от лявата, откъдето е  страната на управление. Същата не съответства на номера на рама № ***, посочен в свидетелството за регистрация и в документа за собственост. На тази рама отговаря л.а. „***“, цвят ***, с номер на двигател № ***, с дясна дирекция, закупен като чисто нов във Великобритания, с първа регистрация на 27.03.2002г. В масивите на МВР-АС-КАТ не са установени данни за регистрация в Република Б. на лек автомобил с номер на рама ***, както и не са налични данни този автомобил да се издирва. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че и от т.н. „вторични допълнителни идентификационни белези“ не може да се установи идентификационния номер на рамата доколкото в случая са установени идентификационни данни, касаещи два различни автомобила.

При това положение следва, че  административния орган е изследвал всички относими към случая обстоятелства и въз основа на тях обосновано е приел, че в случая не може да се установи идентификационния номер на автомобила, което е предпоставка за неговото възстановяване. Преценени по отделно и в съвкупност приетите по делото доказателства водят до извод, че не е установено автентичното съдържание на идентификационния номер. Съпоставката на данните от първоначалната регистрация и наличието на идентификационна табела несъответстваща на номера на рамата по документи, поставена на място нехарактерно за процесния автомобил мотивират състава да приеме, че автентичния номер VIN на ППС-то не е установен. Констатираните  несъответствия и пропуски съставляват пречка да се направи категоричен и обоснован извод относно идентификацията на автомобила и неговият оригинален номер на рама. Идентификационният номер не може да се предполага. Законът изисква положително установяване на автентичния номер, изключващо всякакви съмнения относно неговата идентичност. Невъзможността за установяването му води до постановяване на отказ да се възстанови идентификационния номер на рама, изхождайки от разпоредбата на чл. 6  от Наредба №8121з-1/02.01.2018г. във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 и чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, съгласно които превозни средства, на които не може да се установи поставеният от производителя номер не се регистрират.

Обжалваната заповед съответства и на целта на закона-по пътищата, отворени за обществено ползване да не се допуска движението на пътни превозни средства, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с производствените стандарти.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна. Издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Спазени са административно-производствените правила и е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби. Жалбата е неоснователна и като такава ще се отхвърли.

Разноски не се претендират, поради което и не се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – П.***

 

 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Г.Д.И.,*** срещу заповед № 313з-1122 от 13.07.2021г. на директор на ОД на МВР-П.***.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                       Съдия:/п/