Р Е Ш Е Н И Е
№ 262553/01.10.2021 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13547 по
описа на съда за 2020
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Н.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Н.
- Ч.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес *** и „А.Е.В.Т.“ АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:*** обективно, субективно и кумулативно
предявени искове за осъждане на първия ответник в качеството му на съдружник с
60 % дялово участие във „В. *“ ДЗЗД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление:***, ЗПЗ - сграда на В. Комерс 2 да заплати на ищеца 1)
сумата от 21000,00 лв., представляваща припадащата се на съдружника част
от обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания настъпили в резултат на настъпилата на 27.09.2019 г.
трудова злополука в гр. В., 2) сумата от 2286,85 лв.,
представляваща припадащата се на съдружника част от обезщетението за забава
върху главницата за периода 27.09.2019 г. – 23.10.2020 г., 3) сумата
от 1961,32 лв., представляваща припадащата се на съдружника част от
обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата
злополука, както и за осъждане на втория ответник в качеството му на съдружник
с 40 % дялово участие във „В. *“ ДЗЗД да заплати на ищеца 4) сумата от
14000,00 лв., представляваща припадащата се на съдружника част
от обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания настъпили в резултат на настъпилата на 27.09.2019 г.
трудова злополука в гр. В., 2) сумата от 1524,57 лв.,
представляваща припадащата се на съдружника част от обезщетението за забава
върху главницата за периода 27.09.2019 г. – 23.10.2020 г., 3) сумата
от 1307,54 лв., представляваща припадащата се на съдружника част от
обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата
злополука, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
подаване на исковата молба в съда - 23.10.2020 г. до окончателното им
изплащане.
В исковата си молба ищецът чрез мл. адв. Г. Ив. и адв. А. Др. излага, че на 27.09.2019 г. около 07:40 ч. при изпълнение на трудовите си задължения е претърпял трудова злополука,
вследствие на която получил телесни увреждания. Сочи, че към този момент по
силата на трудов договор № * г. е заемал длъжността „Шофьор
специализиран тежкотоварен автомобил“ във „В. *“ ДЗЗД, в което ответниците „Н.
- Ч.“ ЕООД и „А.Е.В.Т.“ АД са съдружници с дял 60 %, съответно 40 %. Излага, че
е работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време, като
първоначално трудовия му договор бил с определен срок – до изпълнение на
договора между „В. *“ ДЗЗД и община В., а впоследствие с допълнително
споразумение № * г. бил назначен на пълно работно
време при 8 часа, със срок до извършване на определена работа. Поддържа, че е
запознат с длъжностната си характеристика, както и че му е проведен инструктаж
за безопасна работа, хигиена на труда, противопожарна охрана и закона за
движение по пътищата. Твърди, че на 27.09.2019 г. се явил на работа, взел си
пътният лист и излязъл за първият си курс, като към 07:00 ч. получил обаждане
от Л. Хр., отговорник на район Мл., която му потвърдила задачите за
деня като първо е следвало да натовари контейнер с боклук от Хлебозавод – В. и да го разтовари на сметището в с. В. Около 07:40 ч., бариерата на
сметището била спусната, тъй като работното време още не било започнало. Тогава
докато чакал да започне работния ден на сметището решил да махне покривалото на
контейнера, слязъл от камиона, качил се на степенката на камиона, но се
подхлъзнал и паднал от близо 1,5 м. височина на земята. Усетил, че при падането
нещо сякаш изпукало в него, усетил силна болка в дясната част на тазобедрената
област, като не можел да помръдне и стане от земята. Поддържа, че веднага на
място пристигнал екип на бърза помощ, който транспортирал ищеца до МБАЛ „Света
Анна – В.“АД, гр. В., където бил приет в Клиниката по ортопедия и
травматология. Изследванията установили счупване на илиачната кост в дясно, КТ
данни за полифрагментна фрактура на дясната илиачна кост, на десния ацетабулум
и десни пубисни кости. На 02.10.2019 г. бил опериран за открито наместване и
вътрешна фиксация с плаки и винтове. На 08.10.2019 г. изписали ищеца от
лечебното заведение с окончателна диагноза - счупване на илиачната кост в
дясно. Били му назначени два контролни прегледа за проследяване на
оздравителния процес, като били дадени и следните препоръки: превръзки през 2-3
дни, сваляне на конците на 14-тия следоперативен ден, антитромботична
профилактика за период от 20 дни и движение с помощни средства един месец след
изписването. Твърди, че бил временно неработоспособен за периода 27.09.2019 г.
до 23.05.2020 г., за което обстоятелство било издадено експертно решение № * г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ В.. Сочи, че в този период бил
в отпуск по болест. Излага, че повече от месец след изписване от болничното
заведение бил прикован към легло, не можел да се обгрижва сам, което наложило
Димитрия Харчева, с която живее на семейни начала, да си вземе отпуск и да
полага всекидневни грижи за ищеца. Сочи, че по-трудно от физическата болка
преживял безпомощното си състояние и зависимостта от друг човек, тъй като бил
свикнал да разчита само на себе си. Излага, че на 13.01.2020 г. поради силни
болки в таза бях приет в Болница за продължително лечение и рехабилитация -
филиал гр. В. към МИ на МВР в отделението по физикална и рехабилитационна
медицина, където бил подложен на рехабилитационна програма с цел облекчаване на
болките, подобряване на ставната биомеханика и обучение в правилно ходене. На
20.01.2020 г. билизписан в значително по - добро физическо състояние, с
подобрени движения в дясната тазобедрена става и подобрена походка, като му бил
назначен диетичен режим и медикаментозно лечение. Сочи, че му било препоръчано
два пъти годишно да провежда рехабилитационен курс на лечение. Сочи, че
работодателят деклариал злополуката, която била призната за трудова с
Разпореждане № * г. на Териториално поделение -
гр. В. на НОИ. Излага, че в следствие на злополуката претъпрял телесни повреди,
съпроводени с множество усложнения при лечението, ужасни болки и страдания,
особено през първите месеци, като и понастоящем изпитва болки в областта на нараняванията
и провеждал лечение и физиотерапии. Поддържа, че всеки път при физическо
натоварване и продължително ходене изпитва болки в дясната хълбочна област и
изтръпване в дясното бедро. Сочи, че е преживял и силен емоционален стрес, като
често нощем се събужда облян в пот с усещането, че пада от високо и изпитва
отново силна болка в цялото тяло. Излага, че психически и емоционално бил
натоварен от мисълта, че не може да се обгрижва сам в първите месеци след
злополуката, че не може да се върна бързо на работа, чувствал се безпомощен и
непълноценен. Поддържа, че във връзка с проведеното лечение е направил разходи
за лечение - операция, закупуване на лекарства и консумативи, изследвания и
болничен престой в общ размер на 3268,86 лв., както следва: 1) закупуване на 2
броя LCP – реконструктивна плака за винтове 3,5 мм – два броя за
общо 3000,00 лв. на 01.10.2019 г.; 2) 58,00 лв. платена потребителска такса за
болничен престой в клиника по Ортопедия и травматология за периода от
27.09.2019 г. - 08.10.2019 г.; 3) 109,86 лв. за лекарства закупени на
08.10.2019 г.; 4) 8,45 лв., 7,50лв., 7,04 лв. за закупени санитарни материали в периода 09.10.2019 г. -
21.10.2019 г.; 5) 27,45 лв. за закупени лекарства на 18.10.2019 г.; 6) 40,60
лв. платена потребителска такса за болничен престой в за периода 13.01.2020 г.
- 20.01.2020 г.; 7) 10,00 лв. платени на 29.05.2020 г. за запис на CD образна
диагностика.
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили два идентични писмен отговора от
ответниците „Н. - Ч.“ ЕООД
и „А.Е.В.Т.“ АД, с които исковете се оспорват като недопустими, в евентуалност като
неоснователни. Релевират възражение за умисъл и груба небрежност на работника.
Сочат, че твърденията на ищеца за причините за трудовата злополука противоречат
на разпореждането на НОИ, както и на протокола на за разследване на
злополуката, в който било посочено, че единствената причина за злополуката е
изключителното причиняване от ищеца, който се качил на камиона по своя
инициатива за да премахне покривалото докато чакал да бъде пропуснат в депото,
и не преценил в достатъчна степен риска от подхлъзване и падане при
предприемане на действия по премахване на покривалото. Сочи се, че съгласно приложената
инструкция за безопасна работа с автомобили утвърдена от работодателя „В. *“
ДЗЗД е забранено качването на каросерията на камиона, както и сваляне на
покривалото ръчно, като ищецът е минал периодичен инструктаж преди
злополуката. Излагат, че тези правила са били умишлено нарушени от ищеца,
доколкото извършителят е бил длъжен да знае какъв е обхвата на дължимата грижа,
която е трябвало да положи и въпреки това не я е положил. Поради това сочат, че
на основание чл.201 от КТ умишленото нарушаване на трудовия договор
представлява умисъл по смисъла на КТ, работодателя е изцяло освободен от
отговорност. В случай, че действията не бъдат приети за умишлени ответниците се
позовават на груба небрежност, тъй като работникът е бил инструктиран като е проявил
и липсана лично самосъхранение. Определят се като недоказани твърдените от
ищеца множество усложнения и търпените силни болки. Сочат, че са налице
доказателства за обратното, а именно за нормално протичане на лечението и
оздравителния процес, временна неработоспособност в рамките на обичайното за
счупване на крайник, нормално възстановяване и стандартно лечение и
рехабилитация. Поддържат, че обезщетението за временна неработоспособност и
наличието на близък, който е полагал грижи за ищеца са намалили значително
интензитета и размера на неимуществените вреди значително. Сочат, че
твърденията за изпитвани психични отклонения са недоказуеми. Поддържат, че
претенциите на ищеца са завишени поне двукратно с оглед икономическият стандарт
в страната и този на ищеца, доколкото търсеното обезщетение се явява на
трудовия доход, който ищецът би получил за четири години трудов стаж от
основната си заплата. Оспорват се
приложените разходни
и медицински документи. Исковете се оспорват изцяло и по размер. По
изложените съображения молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
В о.с.з. ищцъта се явява и с процесуалните си
представители, чрез които поддържа изразената позиция по спора.
В о.с.з. ответниците се представляват от адв. Я. Х., чрез която поддържат изразената позиция по спора, като доразвиват
доводите си в подробна писмена защита.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото не е спорно, а и от представените преписи от трудов
договор № *г. и допълнително споразумение към него №
* г., № * г.
и № * г. се установява, че към 27.09.2019 г. ищецът е заемал длъжността „шофьор специализиран автомобил“ – код по НКПД * при „В. *“ ДЗЗД, в която съдружници са ответниците „Н. - Ч.“ ЕООД и „А.Е.В.Т.“
АД при дялово участие от 60 %, съответно 40 %, съобразно служебно извършената
справка в регистър Булстат.
По делото е представена длъжностна характеристика на длъжността
„шофьор специализиран автомобил“ – код по НКПД *, а видно от молба за постъпване на работа от * г. и служебна
бележка № * г., ищецът е декларирал, че
е запознат с правилника за вътрешния трудов ред и за организация на работната
заплата, оценка на риска и длъжностната характеристика, както и че му е
проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда, противопожанра
охрана и Закона за движение на пътщата.
Ответниците са представили утвърдена инструкция за
безопасна работа с автомобили за Консорциум „В. *“ ДЗЗД, видно от
т. 14 на която е забранено при товаро-разтоВ. дейност на автомобили тип
„контейнеровоз“ да се правят опити за ръчно отваряне на покривалото на 4 и 6 м3
контейнер, като е указано задължително да се използват специализираните
приспособления за това. Забранено е и качването на платформата.
Видно от декларация
за трудова злополука вх. № * г. работодателят е декларирал пред НОИ трудова злополука с ищеца,която се е
реализирала на 27.09.2019 г. , около 08:00 ч. – 08:10 ч. Декларирано е, че
ищецът е паднал при слизане от най-горната степенка на камиона. В графа
„отклонение от нормалните дейстивя (условия) и материален фактор, свързан с
това отклонение“ е отразено „по-голямо внимание по време на работа“.
Видно от Разпореждане
№ * г. на ТП на НОИ – В. и протокол
№ * г. на ТП на НОИ – В., декларираната злополука е приета за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО. В
разпореждането е посочено, че злополуката е станала през работно време и при
премахване на мрежата (покривало) на контейнер за отпадъци, превозван от
тежкотоварен автомобил, като пострадалият се е качил на степенка на камиона за
да премахне покривалото на контейнера, подхлъза се, пада на земята от височина
около 1.5 м., вследствие на което получава счупване на илиачната кост, закрито
в дясно. Няма данни разпорждането да е обжалвано от работодателя и съдът
приема, че същото е влязло в сила.
Ищецът е представил епикриза № * г. по Клинична пътека 217 2. Оперативни процедури с много голям обем и
сложност на таза, тазобедрната став и колянната става, с дата на постъпване 27.09.2019 г. и на изписване 08.10.2019 г. В епикризата е посочено, че ищецът приет за оперативно лечение, със
спонтанна и палпаторна болка в областта на таза в дясно, невъзможност за
извършване на активни движения и данни за счупване на илиачна кост в дясно. Отразено е, че операцията е започнала в 09:30 ч. и завършила в 10:50 ч.,
под обща анестезия и чрез фикация с 2 бр. плаки и кортикален винт (80 мм).
Ищецът е изписан за амбулаторно лечение като са му назначени контролни прегледи
на 22.10.2019 г. и 07.11.2019 г. Назначени са превръзки през 2-3 дена, сваляне
на конците след 14-ия следоперативен ден и антитромботична профилактиказа 20
дни. Указано е движение с помощни средства след месец.
Видно от епикриза
изх. № * от Болница за
продължително лечение и рехабилитация – филиал, гр. В. към Медицинския институт
на МВР ищецът е приет на 13.01.2020 г.
за лечение по Клинична пътека 265 „Физикална терапия и рехабилитация при
болести на опорно-двигателния апарат“ и е изписан 20.01.2020 г. с подобрения.
Ищецът по делото е представил болнични листи за временна неработоспособност
№ №
* и експертно решение № *г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ В.,, удостоверяващи, че е бил в болничен от 27.09.2019 г. – 23.05.2020 г. при диагноза
по МКБ – S32.3
отговаряща на счупване на илиачна кост. Отразено е в
болничните, че счупването е вдясно, а състоянието е след операция-
остеосинтеза.
Видно от представената съдебно-медицинска консултация № * г., при преглед на 29.05.2020 г. лекар в отделение Съдебна медицина при
МБАЛ „Св. Анна - В.“ ЕАД е снел следната анамнеза на ищеца: оплаквания от болки в дясна хълбочна област
при продължително вървене и продължително натоварване, изтръпване в областта на
дясното бедро при твърдения, че на 27.09.2019 г. към 07:50 ч. по време на
работа, в района на сметище с. Въглен, при качване в товарно МПС се подхлъзнал
на разлято място, паднал и получил травми в дясната хълбочна област при удар в
подлежащата настилка. При прегледа съдебният медик е отразил следните обективни
находки по тялото на ищеца: косо разположен стар белег с дължина около 13 см. в
дясна хълбочноингвинална област, ориентиран отдясно наляво и отгоре надолу, както
и уплътнения и умерено изразена палпаторна болезненост в областта на описвания
белег. Медикът е заключил, че се касае за следоперативно състояние след
счупване на дясна хълбочна кост, дясната тазобедрена ямка и десни срамни кости
и същите са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и отговарят да
бъдат получени в указаните време и начин. Съгласно закючението на съдебният
медик травмите са обусловили трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник за периода на временната нетрудоспособност.
Ищецът е представил талон за медицинско изделие изх. № * издаден от лекар при Клиника по Ортопедия и Травматология при МБАЛ „Св.А.“ АД В., както и два броя фискални бонове от * г. издадени от МБАЛ „Св.Анна“ АД В., установяващи закупуване на две
медицински изделия от по 1500,00 лв.
С исковата молба е представен талон от 08.10.2019г. за платена
такса за 11 пролежани
дни в Клиника по ортопедия и травматология, ведно с фискален бон от
08.10.2019г. на стойност 58,00 лв.
Ищецът е представил 4 касови бона от от
08.10.2019, 09.10.2019 г., 21.10.2019 г. и 18.10.2019 г. за извършени покупки от
аптеки на лекарства, санитарни
материали, памперси и др. на обща стойност 152,80 лв., както и касов бон от
11.10.2019 г., за покупка на неустановен артикул за 7,50 лв., както и касов бон
за плащане от 10,00 лв. на Отделението за образна диагностика при МБАЛ „Св.А.“ АД В.
за CD запис.
С исковата молба е представен талон от 20.01.2020 г. за платена
такса за 7 пролежани дни в Болница за продължително лечение и рехабилитация – филиал, гр. В. към
Медицинския институт на МВР, ведно с фискален бон от 08.10.2019 г. на стойност 40,60 лв.
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпитите на водените
от ищeца свидетели Д. Ж. Х. – живееща на семейни начала с ищеца и Н. Г.Д.
Първата свидетелка сочи, че ищецът кара камион за
отпадъчни материали към „К. *“ и на
27.09.2019 г. претърпял трудова
злополука.
Към 08:15 ч. ѝ се обадил, че е
паднал от камиона и е неподвижен. Свидетелката
пристигнала в
спешното преди линейката с ищеца, който бил поет
от дежурния екип, правили му изследвания и снимки, а след това го качили в отделението. Сивидетелката била цял ден с ищеца,
както и на следващия. Наложила се операция на 02.10.2019 г.,
след което една седмица държали ищеца в болница, а след това свидетелката се наложило да си остане за около месец – месец и
половин вкъщи за да го гледа денонощно. Той не можел да се самообслужва, имал
болки, правили упражнения и му раздвижвали краката.
Приемал предписани лекарстава, като свидетелката му
давала обезболяващи, защото понякога казвал
че болките са непоносими. След месец и половина
се опитал да стане и да
проходи. Първите стъпки били с проходилка, по няколко стъпки на ден,
но много се изморявал и пак лягал. Една
седмица бил с проходилката, а след
това започнал да ходи с
патерици за около 2 месеца. През това време ищецът ходил
и на рехабилитация, след което приблизително през януари месец ходил
на санаториум в „Д.“, където му правили
процедури. Свидетелката сочи, че на ищеца отнело почти 6-8 месеца
да се оправи и започнал работа след осмия месец. Понастоящем понякога
се оплаквал
при разваляне на времето, че операцията го
боли и
го стяга, за което свидетелката му
дава
болкоуспокояващи. Сочи, че докато ищецът бил на легло не можел да става и
да се обслуждва, поради което
свидетелката го обслужвала 24 часа, като по
малка нужда му слагала подлога, а по голяма памперс. Свидетелката сочи, че ищецът не бил добре психически, като много
често ѝ казвал че ако не е тя той
не знае как ще се оправя сам. Споделял също, че се страхува
какво щял да прави ако не проходи. Ищецът казал на свидетелката също, че единият
синджир на контейнера се откачил и той се
качил да го закачи, иначе не можел да изхвърли контейнера.
Свидетелката Димова сочи, че леля ѝ живее на семейни начала с ищеца в с.
Каменар. Сочи, че лично не е ходила в спешното на датата на злополуката, но почти всеки ден
се чувала с леля си за състоянието
на ищеца. Така разбрала, че се наложила операция, а свидетелката попитала дали имат нужда от
финансова помощ. При изписването на ищеца свидетелката предложила
да го вземе от болницата, но леля ѝ казала, че той е лежащ и няма как
да се качи в колата, поради което го транспортирали
с линейка. Самата свидетелка виждала ищеца през съботите
или неделите. Бил на легло около месец, месец и нещо и споделял, че много го боли и не може да се обслужва сам, както и че
не знае дали въобще ще проходи и дали ще може да се изправи. Свидетелката осигурила необходимите на ищеца патерици и
проходилка, с които той започнал да прави малки
стъпки като за месец, месец и половина започнал да се
изправя ползвайки съоръженията. И понастоящем свидетелят споделял на свидетелката, че при промяна на
времето или при определени движения усещал
болка.
Като доказателство по делото е прието заключението на СМЕ изготвено от
вещото лице д-р Р.М., който при прегледа на ищеца е установил, че походката на
ищеца е самостоятелна без накуцване. Констатиран е оперативен цикатрикс в дясна
хълбочна област отпред с дължина около 12 см. с цвета на кожата, както и че движенията
в дясната тазобедрена става са в пълен обем, но слабо болезнени в крайните
степени. Установени са свободни движения в лумбалния отдел на гръбначния стълб.
Относно характера и степента на получените телесни увреждания заключението
сочи, че ищецът е получил счупване на дясна илиячна кост обуславящо трайно
затруднение на снагата за около 60 дни,
счупване на десен ацетабулум обуславящо трайно затруднение на функцията
на десния долен крайник за около 5-6 месеца, както и счупване на десни пубисни
кости обуславящи трайно затруднение на движенията на снагата за 45-60 дни.
Относно необходимия и последващ курс на лечение експертизата е заключила, че на
ищеца е проведено оперативно лечение, като счупените кости са фиксирани с
метал. В четвъртия месец е проведен курс по рехабилитация в резултат на което
подвижността на дясната тазобедрена става се е подобрила, а болковият синдром е
отслабнал. Експертът сочи, че към настоящия момент лечението е завършено, а ориентировъчният
му срок е около 6 месеца. Според вещото лице е налице пряка причинно-следствена
връзка между получените травматични увреждания на 27.09.2019 г. при падането от
камиона.
При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че счупването на кости води
до много силни болки поради дразнене на надкостницата и това продължава до
обездвижването на костите. Поддържа, че около 6-тия месец ищецът се е
възстановил, за да може да извършва ежедневните си задължения, но трудоспособността
за този вид дейност като качване на камион, скачане от степенка евентуално се
възстановява едва към 8-ми – 12-ти месец. Сочи, че хипотетично е възможно да
има болки при по-големи физически натоварвания и то в областта на дясната тазобедрена
става. Експертът сочи, че няма няма медицински данни за контролни прегледи,
както и за проведен рехабилитационен курс. Излага, че към 17.06.2021 г. ищецът
е напълно възстановен и няма някакви последици от травмата.
Като доказателството по делото е прието заключението на КСППЕ изготвена от
вещите лица доц. д-р С.В. и А.Ц., съгласно която в резултат на настъпилата на
29.09.2019 г. злополука, съпътстващите травми и временното обездвижване ищецът
е развил разстройство в адаптацията (F43.2 по МКБ-10) с преобладаване на
тревожни и депресивни симптоми, които са отшумяли в рамките на няколко месеца с
подобряването на соматичното му състояние. Вещите лица не са установили данни
за психична травма на пострадалия, както и за болестни симптоми, като изрично
сочат, че ищецът е психично здрав. Не е установено и наличието на
постравматичен стрес. Вещите лица са посочили, че не е в компетентността на
експертиза отговорът на въпроса може ли да се приеме, че в резултат на
трудовата ззлополука у пострадалия са настъпили сериозни, като интензитет и
продължителност, болки и страдания.
Вещото лице В. сочи в о.с.з., че разстройството на адаптацията е
емоционално разстройство, отразява се на емоциите, на поведението и не продължава
дълго, в рамките на месеци обикновено отшумява. Излага, че това разстройство се
проявява от провокиращ фактор. Поддържа, че възстановяването е продължило при
първите няколко месеца докато е бил обездвижен, с по-сериозни болки и симптоми,
което състояние е предизвикало разстройство в адаптацията в рамките на няколко
месеца, но не повече от 6 месеца, дори по – малко. Сочи, че понастоящем
липстват дълготрайни психични последици, включително посттравматичен стрес.
Вещото лице Ц. сочи в о.с.з., че всеки един човек в подобна ситуация би
изпитал тревожност съчетана с понижено настроение, нарушение на съня. Поддържа,
че разстройството на адаптацията не е тежка депресия, а леко изразено тревожно
депресивно състояние настъпващо в отговор на стресогенни събития или период на
нова адаптация. Обосновава високите показатели в скала „депресия“ с възможността
изследваното лице да преживява по-висока тревожност отколкото депресивност
представляваща усещане за неопределена заплаха, на която характера и времето на
появата не могат да бъдат определени. Сочи в тази връзка, че ищецът се е
вълнувал дали ще може да се възстанови напълно след инцидента и дали ще може да
бъде работоспособен отново. Излага, че е нормално разстройството в адаптацията
да отшуми от себе си с подобряване на състоянието, т.е. с редуциране на
стресогенния фактор. Експертът категорично сочи, че тревожността свързана със
соматичното състояние, с получените травми и с функционирането на личността е
пряко свързана с травматичното събитие.
Съдът, с оглед установеното от
фактическа страна, от правна страна приема следното:
Съобразно чл. 200,
ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. По смисъла чл. 55 от КСО трудова
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт.
За да се приеме за
установен по делото фактическият състав на обективната отговорност на
работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ ищецът следва да докаже в процеса следните
кумулативно необходими предпоставки: 1) че злополуката, при която е получил
твърдяното телесно увреждане, е настъпила при или по повод изпълнение на
трудовите му задължения, 2) обстоятелството, че злополуката е призната за
трудова по надлежния законов ред, 3) факта, че
в резултат от претърпените увреждания действително е претърпял неимуществени
вреди, 4) тяхното естество, интензитет и продължителност.
В случая страните не спорят, а и писмените доказателства еднопосочно установяват, че към
датата на твърдяния инцидент са били в трудовоправна връзка за изпълнението на длъжността „шофьор
специализиран автомобил“ – код по НКПД *.
Между страните липсва спор и че през работно време и
при изпълняване на задълженията си като работник на заеманата от него длъжност „Шофьор специализиран
тежкотоварен автомобил“ при злополука на 29.09.2019 г. ищецът е получил травматични увреждания вследствие на падане на земята от степенката на
специализирания автомобил, като в подкрепа на тези твърдения ищецът е
представил като писмено доказателство по делото и Разпореждане
№ * г. на ТП на НОИ – В. по чл. 60, ал.1 от КСО,
с което след извършено разследване на злополуката, същата е била призната за
трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 от КСО има двойствено значение- от
една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието
или не на трудова злополука, установена по надлежния административен ред
съгласно Наредбата за установяване, раследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки, а от друга страна е официален удостоверителен документ притежаващ
материална доказателствена сила за установените в него факти, и в частност за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и
от който зависи съществуването на правото на обезщетение (в този смисъл Решение
№ 410/29.06.2010 по к.гр.д. №599/2009 на ВКС, III г.о.).
В случая представеният по делото административен акт на НОИ е влязъл в
законна сила като необжалван по съответния административен ред - чл.117 от КСО
и след като не са направени доводи и възражения
свързани с валидността му, а при служебната проверка не се установени пороци,
които да имат за последица нищожността на акта, то автоматично са
преклудирани всички възможни възражения от страна както на работника така и на
работодателя в посока дали злополуката има трудов характер, кога, къде и как и
при какви обстоятелства е настъпила и настъпило ли е увреждане за пострадалото
лице, като по отношение на последния факт не съществува процесуална забрана да
бъдат доказвани и други вреди, пряка и непосредствена последица от злополуката.
В обобощение на гореизложеното
съдът намира, че в настоящия случай доказателствата по делото, сред които и
официални удостоверителни документи издадени компетентните органи на НОИ по
несъмнен начин установяват изискуемите кумулативно предвидени предпоставки за
възникване на отговорността на ответното дружество по чл. 200, ал.1 от КТ, а
именно: фактът, че ищецът и ответниците като съдружници в гражданско дружество са
се намирали в трудово-правни отношения към момента на възникване на трудова злополука,
станала на 27.09.2019 г., по време на която е настъпило увреждане на здравето
на ищеца довело до неработоспособност, както и причинната връзка между трудовата злополука и настъпилото увреждане,
съответно неработоспособност. Следователно искът се явява доказан по основание
и следва да се уважи.
Относно размера: съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и
състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и
начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или
има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата
травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на
увредения и общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност и
др.
В случая по делото липсва спор също, а и от представените писмени доказателства включително
СМУ от 29.05.2020 г. и неоспореното заключение на СМЕ, което съдът кредитира като пълно,
обективно и компетентно, се установява по безпротивречив начин, че при злополуката станала на 27.09.2019 г., вследствие на падане на земята
от степенката на управлявания от ищеца специализиран автомобил той е получил травматични увреждания – счупване на дясна илиячна кост, на десен ацетабулум и на
десни пубисни кости.
Видно от характера на претърпяните фрактури – счупвания на големи и важни кости
от човешкия скелет разположени в тазовата област, дори формалната житейска
логика сочи, че същите са причинили на ищеца изключително силни болки в периода
по време и непосредствено след инцидента и същите са отшумявали постепенно, които
обстоятелства се потвърждават изрично от вещото лице по СМЕ в изслушването му
пред съда.
Всъщност тежестта на
травмите получени от ищеца се илюстрира най-добре от безспорно установените от
доказателствата обстоятелства, че е бил опериран незабавно след постъпването си
в болница под пълна упойка, като от
епикризата се установява, че манипулацията е извършена по клинична пътека за
оперативни процедури с много голям обем и сложност, а в тялото на ищеца са
вложени метални медицински консумативи – плаки и винтове.
Наред с това съобразно
показанията на водените от ищеца свидетели, след повече от десет дни болничен престой се е наложило той
да бъде транспортиран до дома с линейка, а повече от месец и половина след това
е бил на легло вкъщи с болки, без възможност за самостоятелно обслужване,
включително на личната си хигиена, като след този период постепенно е започнал
да се изправя и придвижва с проходилка за около седмица и патерици за около два
месеца. Състоянието на ищеца е наложило и на партньорката му да остане вкъщи месец и
половина за да го гледа денонощно. Действително визираните показания следва се кредитират от съда при условията на чл.172 от ГПК като дадени от лица от най-близкия семеен кръг на страната, която именно води
свидетелите. От друга страна тези показания са вътрешнологични и
непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства и са изградени в
резултат на лично натрупвани с годините непосредствени възприятия на
свидетелите за ежедневието на ищеца, поради което същите според съда установяват
действително преживяните от него психически страдания
изразяващи се в болки, стрес, уплах и унижение от близко до безпомощното
състояние, в което се е намирал около месец и половина след инцидента и
необходимостта да разчита изцяло на грижата на друг човек, пък било то и
най-близък, за задоволяване на най-елементарните битови нужди. Респективно по
делото е установено, че злополуката се е отразила тежко върху обичайния начин
на живот на ищеца за некратък период от време.
Че в пряка причинно-следствена
връзка с трудовата злополука ищецът е преживял сериозни негативни изживявания във вътрешния си мир се установява
и от заключението на КСППЕ, че във връзка с злополуката същият е развил диагноза
„разстройство в адаптацията“ с преобладаване на тревожни и
депресивни симптоми, отшумяли в рамките на няколко месеца.
На следващо място се установява от доказателствата по делото и че
физическите травми, макар и да не са били животозастрашаващи, то времето през
което са търпяни от приблизително осем месеца съобразно заключението на СМЕ и
СМУ е било относително продължително като за този период от време понесените от
ищеца неимуществени вреди са довели до установеното по-горе значително
влошаване качеството му на живот.
В обобщение, при
съобразяване на броя и вида на уврежданията, периода, през който същите
са предизвиквали и ще предизвикват негативни психически
и физически преживявания у пострадалия и тяхното естество, както и влезли в сила съдебни решения (Решение от 14.6.2019
г. по т.д. № 1865/2018 г. на ОС - В., Решение № 130/17.07.2013 г. по в.гр.д. №
244/2013 г. на Апелативен съд – В.; Решение № 383/25.06.2014 г. по в.гр.д. №
561/2014 г. на Апелативен съд – Пловдив, Решение № 874/28.04.2016 г. по в.гр.д.
№ 5063/2015 г. на Апелативен съд – София, Решение № 11755/03.08.2020 г. по
в.гр.д. № 5190/2019 г. на Апелативен съд - София) по дела за обезщетяване на съпоставяеми вреди произтекли от счупване на тазова кост като водеща част от
травматичния комплекс настъпил от настоящата трудова злополука, както и общоизвестната
икономическа конюнктура в страната за процесния период (в този смисъл Решение № 25 от
17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС), съгласно която според данните на Националния статистически институт средната брутна месечна работна заплата в страната към месеца на деликта –
септември 2019 г. е възлизала на 1266,00 лв., съдът счита, че за репариране на претърпените от ищеца неимуществени
вреди вследствие на инцидента от 27.09.2019 г. е необходима сумата от 24000,00 лв.
С оглед частичната снователност на главните претенции основателни се явяват
и акцесорните за законна лихва върху главниците от датата на предявяването на
исковата молба – 23.10.2021 г. до окончателното им изплащане.
По възраженията на ответниците за изключително причиняване на злополуката,
по чл. 201, ал.1 от КТ за умишленото ѝ причиняване, както и по чл. 201,
ал.2 от КТ за съпричиняване на вредоносния резултат в следствие на допусната от
работника груба небрежност съдът намира следното:
Първият основен спорен между страните въпрос е налице ли е изобщо основание
за ангажиране отговорността на работодателя за обезвреда на вредите, причинени
от така настъпилата трудова злополука, с оглед възражението на ответниците, че
тя е настъпила изключително по вина на пострадалия.
В тази връзка няма спор в теорията и практиката, че имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди
от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от
травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между
условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят
отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила,
както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова в още
по-голяма степен работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението
за обезвреда при изключителна вина на пострадалия, освен когато пострадалият е
причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ.
Единствено при умишлено увреждане от пострадалия е изцяло изключена отговорността
на работодателя, в който случай съгласно ал. 3 на чл. 55 от КСО такова
увреждане не съставлява трудова злополука. В тази връзка с чл. 201, ал.1 от КТ законът
изобщо е изключил отговорността на работодателя за случаите, когато
пострадалият умишлено, т.е. съзнателно причини увреждането, като последното
трябва да е желано и постигнато от пострадалия.
В случая нито едно доказателство по делото не дава индиция ищецът да е
желаел съзнателно причиняване на процесния инцидент.
До извод за обратното не е годно да доведе и твърдението на ответниците, че
умисълът за това се разкривал само от простия факт, че ищецът знаейки за
правилата за безопасност ги е нарушил, доколкото последното обстоятелство
несъмнено не може пълно и главно да докаже субективното желание на ищеца да си
самопричини именно процесното.
По-важното е обаче, че в случая правоизключващите възражения на
работодателя, че пострадалият е действал умишлено на пратика са преклудирани
тъй като тези обстоятелства биха изключили квалификацията на злополуката като
„трудова“, а тя е установена с влязъл в сила административен акт Разпореждане
№ * г. на ТП на НОИ – В., който не е обжалван от работодателя - чл. 17, ал.
2 от ГПК.
Ето защо по делото не е налице хипотезата на чл. 201, ал.1 от КТ и
отговорността на ответника би могла да бъде единствено намалена при наличие на
предпоставките по чл. 201, ал. 2 от КТ – работникът да е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
В практиката няма спор, че грубата небрежност като основание за
съпричиняване е липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност (в този смисъл решение от
11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г., на ВКС, IV г.о.) като се изисква пострадалият
да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се
е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Доколкото
се касае за количествена разлика между грубата и обикновената небрежност,
грубата небрежност е налице, когато не е положена никаква грижа за безопасност,
защото дори и най-небрежният би положил някаква грижа.
В случая работодателят твърди, че ищецът е проявил груба небрежност като е нарушил
обективираните в представената по делото „инструкция за
безопасна работа с автомобили“ забрана за ръчно отваряне на
покривалото на контейнера при товаро-разтоВ. дейност на автомобили тип
„контейнеровоз“ като процесния, както и забраната за качване на платформата.
В тази връзка действително в т. 14 визираната инструкция съдържа сочените
от ответника забрани, наред с което ищецът с исковата молба е признал, че преди
злополуката е преминал инструктаж по безопасност.
По делото обаче няма събрани доказателства сочещи, че при инструктажа работодателят
е запознал ищеца именно с тази инструкция на „В. *“ ДЗЗД, респективно точно с
визираните в нея забрани, доколкото тя не носи подпис на ищеца, че текстът ѝ
му е разяснен, нито е представена нарочна декларация за това изходяща от него.
Т.е. на първо място възражението на ответника за груба небрежност на ищеца под
формата на нарушаване на правилата за безопасност се явява недоказано поради
неизпълнението на доказателствената тежест от ответника да установи пълно и
главно собствената си изправност по трудовоправната връзка с пострадалия
работник, а именно че е свел до знанието му „инструкцията за безопасна работа с
автомобили“, която е изисквал да се спазва от работниците в предприятието към
момента на инцидента.
Дори да се приеме, че ищецът е бил запознат със забраните за ръчно
премахване на покривалото на контейнера и качване на платформата в т. 14 на
инструкцията, то не е установено по безспорен начин и ищецът с фактическите си действия
на 27.09.2019 г. действително да ги е нарушил.
Това е така доколкото в хода на процеса не са събрани доказателства ищецът
да е правил опит именно за ръчно отваряне на покривалото на контейнера, като
същият съобразно исковата молба, разпореждането по чл.
60, ал.1 от КСО и протокола по чл. 58, ал.6 от КСО единствено е стъпил
на степенката на камиона за да махне покривалото, но
не и за да го сваля ръчно. Наред с това нито един от документите на НОИ не
установява при разследването на злополуката от компетентните органи работодателят
да е представил на разследващите екземпляр именно от тази инструкция, при все
че работодателят е нямал никакъв интерес още към момента на проверката да
затаява истината за същестуването на такъв документ, от който черпи основните
си възражения в настоящия процес. Няма доказателства и ищецът да се е качвал на
платформата на камиона, доколкото доказателствената съвкупност по делото по
напълно еднопосочен начин установява, че ищецът е паднал при качването си на
степенка, който детайл е част от шасито на превозното средтство, а не от
каросерията/платформата. Респективно твърдяното от ищеца нарушение на „инструкцията
за безопасна работа с автомобили“ не се доказва и от
фактическа страна.
На следващо място не всяко нарушение на правилата
на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението,
а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за
настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение, като преценката
е конкретна и зависи от фактите по делото (в този смисъл решение от 21.06.2011 г.
по к.гр.д. № 1248/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение от 14.01.2010 г. по
к.гр.д. № 298/2009 г. на ВКС, ІV г.о.).
В тази връзка дори да се приеме противно на доказателствената съвкупност,
че ищецът е пренебрегнал забраните в т. 14 от инструкцията представена от
ответниците, то според съда обичайната житейска логика сочи, че ищецът не е могъл
да предвиди падането си от степенката, която е ноторно известно, че представлява
детайл, нарочно конструиран по предназначение да облекчи именно предприетото от
ищеца действие по качване върху нея. Респективно не следва да подлежи на разумно съмнение обстоятелството, че опитът на
ищеца да стъпи на степенката не съставлява действие на пострадалият, с което да
се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си и
това далеч не може да се приеме, че е постъпка която
и най- небрежният не би предприел в процесната ситуация.
Вярно е, че от представения и приет като писмено
доказателство по делото протокол № * г.
на ТП на НОИ – В. по чл. 58, ал.6 от КСО се установява, че причина за възникването злополуката от 27.09.2019 г. е,
че именно ищецът не е преценил в достатъчна степен риска от подхлъзване и
падане при предприемане на действия по премахване на мрежата (покривалото) на
контейнер за отпадъци, стъпвайки на степенката на камиона.
Вярно е също, че подобно на разпореждането по чл. 60, ал.1 от КТ протоколът
от разследването на комисията по трудовата злополука има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното относно фактите отразени в него
съгласно чл. 58, ал. 6 от КСО, поради което следва да се приеме, че в случая те
са се осъществили така, както се твърди в документа, а именно че преди да падне
от степенката на камиона ищецът не е преценил достатъчно риска от подхлъзване. Съгласно
изложеното по-горе относно естеството на грубата небрежност, небрежността проявена
в случая от ищеца обаче може да окачестви само като обикновена доколкото
грубата небрежност предполага в процесната ситуация ищецът изобщо да не е
извършил преценка на риска от подхлъзване, какъвто обаче настоящия случай не е
по аргумент от текста на протокола по чл. 58, ал. 6 от КСО, сочещ единствено,
че оценката на ищеца за риска не е била достатъчно адекватна, т.е. той е
положил някаква грижа да избегне злополуката.
В обобщение ищецът не е проявил груба небрежност при реализирането на
трудовата злополука на 27.09.2019 г. Респективно
правонамаляващото възражение на ответниците за съпричиняване по чл. 201, ал.2
от КТ и редуциране на обезщетението от 24000,00 лв. се явява неоснователно.
До този общ размер исковете за неимуществени вреди срещу съдружниците се
явяват основателени, а за разликата до пълния претендиран размер от общо
35000,00 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни или съобразно дяловото
участие във „В. *“ ДЗЗД, искът срещу съдружника „Н. - Ч.“ ЕООД следва да се
уважи до размер от 14400,00 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от
21000,00 лв., а срещу „А.Е.В.Т.“ АД следва да се уважи до размер от 9600,00 лв.
и да се отхвърли до пълния предявен размер от 14000,00 лв.
По исковете за заплащане на обезщетение за забава за периода 27.09.2019 г. до
датата на депозиране на исковата молба върху главниците за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 212 от Кодекса на труда, за неуредените
въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт
или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. В тази връзка
относно дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя
по чл. 200 от КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване
или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД доколкото в специалния закон липсва изрична уредба
на забавата в заплащане на визираното обезщетение. Следователно съобразно
общите правила на ЗЗД работодателят дължащ обезщетение по чл. 200 от КТ изпада
в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука (в този
смисъл Решение № 441/08.07.2010 г. по к.гр.д. № 682/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение
№ 217/25.07.2013 г. по к.гр.д. № 1038/2012 г. на ВКС, IV г.о. и др.).
В случая не е спорно, че до завеждане на делото ответниците не са заплатили
на ищеца обезщетение за търпените от последния неимуществени вреди, поради
което в процесния период от увреждането на 27.09.2019 г. до 23.10.2020 г. те са
били в забава спрямо него и на основание чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД съобразно уважената срещу всеки един от тях част
от главниците дължат и обезщетение за забава на ищеца в следните размери на
законната лихва изчислени от съда чрез публично достъпен онлайн лихвен
калкулатор (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp): 1568,13 лв. по иска срещу съдружника „Н.
- Ч.“ ЕООД, който да се отхвърли до пълния предявен размер от 2286,85 лв. и
1045,42 лв. по иска срещу съдружника „А.Е.В.Т.“ АД, който да се отхвърли до
пълния предявен размер от 1524,57 лв.
По исковете за имуществени вреди:
Във връзка с
установяване на претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие на приетата по-горе за доказана трудова злополука, по делото са събрани писмени доказателства, включително касови бонове на обща
стойност 3261,40 лв. удостоверяващи закупуването на медицински изделия,
лекарства и материали, получаване на образни изследвания на оптичен носител, както
и заплащане на болничен престой на ищеца в МБАЛ „Св.Анна“ АД В. и рехабилитация
в Болница за продължително лечение и рехабилитация – филиал, гр. В. към
Медицинския институт на МВР.
Доказателствената
стойност на тези документи не е разколебана косвено от други доказателства по
делото, а данните в тях кореспондират на вече установените по-горе твърдения на
ищеца за болничен престой непосредствено след злополуката и последващ в
санаториум на МВР, както и за закупуване на лекарства във връзка с провеждана
терапия и на две плаки от по 1500,00 лв. използвани при операцията на
27.09.2019 г.
Че представените по дело
касови бележки удостоверяват покупки на стоки и услуги направени именно от
ищеца се установява и от факта, че тези първични счетоводни документи са в
негово държане, доколкото дори обичайната житейска логика сочи, че единствено
страните по съответната покупко-продажба имат законово право и задължение да
издадат, съответно да получат екземпляр от тях.
Следователно доказаните
от ищеца имуществени вреди произтекли в пряка причнно-следствена връзка с
трудовата злополука, които подлежат на репариране от работодателя възлизат на сумата
от общо 3261,40 лв.
За разликата до пълния заявен
размер от 3268,86 лв. вредите са недоказани, доколкото касовата бележка от
11.10.2019 г. нито по несъмнен начин удостоверява покупка на медицинско изделие
или лекарства в близък момент до инцидента на 27.09.2019 г., нито е издадена от
аптека, което обстоятелство би могло в съвкупност с последното да докаже, че
разходът е сторен именно във връзка с травмите от злополуката.
Или искът срещу съдружника „Н. - Ч.“ ЕООД следва да се уважи
до размер от 1956,84 лв., а срещу съдружника „А.Е.В.Т.“ АД до размер от 1304,56
лв., като за разликите до предявените размери от 1961,32 лв., съответно 1307,54 лв. исковете се явяват недоказани и
следва да се отхвърлят.
С оглед частичната снователност на главните претенции основателни се явяват
акцесорните за законната лихва от датата на предявяването на исковата молба до окончателното
изплащане на главниците.
По разноските:
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от страните съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в процеса
съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете (с цена на
главните и акцесорния иск за обезщетение за забава от общо 20995,32 лв. при
уважени претенции в общ размер на 12296,69 лв.).
Ищецът не е представил списък с
разноски, а проц. му представител мл. адв. Г. И. е поискал определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от Закона
за адвокатурата. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие на
л.8, безплатното представителство в случая е осъществено в хипотезата на чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА или в полза на материално затруднено лице. При това
положение съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
както и видът и обемът на извършените от пълномощника процесуални действия по
защитата на страната в процеса и отчитайки цената на исковете от общо 42080,28
лв. и чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира, че справедливото възнаграждение
което следва да се определи на адвоката възлиза на 2000,00 лв., което с оглед частичната основателност на претенциите до размер от общо
29874,95 лв. следва да се редуцира и присъди в размер от 1419,80 лв.
Ответниците също са направили
искане за присъждане на разноски и са представили списък по чл. 80 от ГПК, в
който фигурират разноски само за общо заплатено от стветните дружества адвокатско
възнаграждение от 1291,00 лв. Видно от представения със списъка Договор за
правна защита и съдействие от 31.05.2021 г. ответниците общо са уговорили да
заплатят на адвоката именно този размер на авокатското възнаграждение, както и
същото да се плати по сметка. Доколкото обаче в преклузивните срокове по делото
не са представени доказателства взнаграждението да е заплатено именно по
уговорения в договора начин – по банков път, то и ответниците не са доказали
извършването на разноски в процеса и такива не следва да им се присъждат с
решнието по делото.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК съобразно уважената част от исковете
ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят
по сметка на ВРС и сумата от 780,89 лв. представляваща част от внесените
от бюджета на съда депозити за назначаване на СМЕ от 500,00 лв. и за КСППЕ от 600,00 лв., както и държавна такса от 1203,18 лв. за
разглеждане на шестте иска. Или общо ответниците следва да заплатят солидарно в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от 1984,07 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н. - Ч.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес ***
в качеството му на съдружник с 60 % дялово участие във „В. *“ ДЗЗД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, * - сграда на В. К. * ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 14400,00 лв., представляваща припадащата се на съдружника част
от обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания настъпили в резултат на настъпилата на 27.09.2019 г. трудова
злополука в гр. В.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда - 23.10.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 200 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената
сума от 14400,00 лв. за неимуществени вреди до пълния
заявен размер от 21000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Н. - Ч.“ ЕООД в качеството му на съдружник с
60 % дялово участие във „В. *“ ДЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 1568,13 лв., представляваща припадащата се на съдружника част от
обезщетението за забава върху главницата за периода 27.09.2019 г. – 23.10.2020
г., на основание чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената
сума от 1568,13 лв. за обезщетението за забава
до пълния заявен размер от 2286,85 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Н. - Ч.“ ЕООД, в качеството му на съдружник с
60 % дялово участие във „В. *“ ДЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 1956,84 лв., представляваща припадащата се на съдружника част от
обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата
злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда - 23.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 200 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума от 1956,84 лв. за имуществени вреди до пълния заявен размер от 1961,32 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.Е.В.Т.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление:*** в качеството му на съдружник с 60 % дялово участие във „В. *“
ДЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 9600,00 лв., представляваща припадащата се на съдружника част
от обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания настъпили в резултат на настъпилата на 27.09.2019 г. трудова
злополука в гр. В.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда - 23.10.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 200 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената
сума от 9600,00 лв. за неимуществени вреди до пълния
заявен размер от 14000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.Е.В.Т.“ АД, в качеството му на съдружник с
60 % дялово участие във „В. *“ ДЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 1045,42 лв., представляваща припадащата се на съдружника част от
обезщетението за забава върху главницата за периода 27.09.2019 г. – 23.10.2020
г., на основание чл.86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената
сума от 1045,42 лв. за
обезщетението за забава до пълния заявен
размер от 1524,57 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.Е.В.Т.“ АД в качеството му на съдружник с
60 % дялово участие във „В. *“ ДЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 1304,56 лв., представляваща припадащата се на съдружника част от
обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата
злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда - 23.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 200 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума от 1304,56 лв. за имуществени вреди до пълния заявен размер от 1307,54 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Н. - Ч.“ ЕООД и „А.Е.В.Т.“ АД ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на мл.адв. Г. Хр. И., член на ВАК със служебен адрес: гр. В., ул. „П. В.“ № * сумата 1419,80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Н. - Ч.“ ЕООД и „А.Е.В.Т.“ АД ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - В. сумата от 1984,07 лв., съставляваща
дължима държавна такса и депозити за вещи лица внесени от бюджета на съда, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: