Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тринадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                             Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Евдокия-Мария Панайотова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 1 561 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

           

[1] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 49 от ЗЗД на Е.Н.Т. и Й.П.Т. срещу М.НА О.на Р.Б.и О. Х. за солидарното заплащане на:

А. 128 710,00 лева обезщетение за имуществени вреди, вследствие на наводнението от 06.02.2012 г. в село Б., О. Х., нанесени на:

1. двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, двуетажна стопанска постройка, навес и гараж в УПИ II-184 в кв. 32 на село Б.;

2. жилищна сграда, лятна кухня и двуетажна селскостопанска постройка в УПИ III-191 в кв. 32 на село Б.;

3. овощна градина от 3,1 дка в с. Б.;

4. движими вещи, намиращи се в първите два имота;

Б. по 10 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от неудобството от загуба на жилище, вследствие на наводнението в село Б., О. Х., настъпило на 06.02.2012 г. Е.Т. и Й.Т. са със съдебен адрес – адвокат Н.Д.,*** 2, 4-ти полуетаж, офис 4. М.НА О.е с адрес в гр. София, ул. *******. О. Х. е с адрес в гр. Х., ул. „Възраждане“ 1

 

[2] ОСЪЖДА Е.Н.Т. и Й.П.Т. да заплатят:

1. на М.НА О.на Р.Б.200,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК;

2. на О. Х. 5 405,04 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

3. на СГС –150,00 лева депозит за вещо лице на основание чл. 77 от ГПК.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомяването.

 

[4] Ищците са освободени от заплащането на държавна такса.

 

          МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

[5] Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] Е. и Й. Т. заявяват в искова молба от 06.02.2017 г., че са притежавали: 1. двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, двуетажна стопанска постройка, навес и гараж в УПИ II-184 в кв. 32 на село Б.; 2. жилищна сграда, лятна кухня и двуетажна селскостопанска постройка в УПИ III-191 в кв. 32 на село Б.; 3. овощна градина от 3,1 дка в с. Б.. Тези техни имоти са били увредени от наводнението в село Б., предизвикано от язовир И. на 06.02.2012 г. Е. и Й. Т. твърдят, че 2/3 от язовира заедно с цялата язовирна стена е бил предоставен за ползване от ответника М.НА О.(М.). Другата 1/3 от язовира е била собственост на О. Х. (О.та), като те като ползвател и собственик на язовира е следвало да осигурят безопасното му използване. Тъй като те не са направили това, е настъпило наводнението.

 

[7] От увреждането на имотите ищците са претърпели вреди за: 40 000,00 лева от първия имот; 50 000,00 лева от втория имот; 10 000,00 лева от третия имот. Те също са претърпели вреди за 28 710,00 лева от увредени техни движими вещи в имотите. Освен това те са претърпели и неимуществени вреди от по 10 000,00 лева за всеки от тях от неудобството от загуба на жилище. Ответниците не са заплатили обезщетение на ищците. Затова те молят съда да осъди ответниците да им заплатят солидарно посочените суми, както и законната лихва върху тях от датата на увреждането (исковата молба, л. 2-13, том I).

 

2. На ответниците

 

2.1. на М.

 

[8] М. оспорва предявените искове. То заявява, че нито е било собственик на язовир И., нито го е ползвал. М. твърди, че: трети лица са били собственици на язовира; ищците не са претърпели вреди от наводнението; искането за законна лихва е погасено по давност. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 102-109, том I).

 

2.2. на О.та

 

[9] О.та оспорва предявените искове. Тя твърди, че:

1.              тя не е собственик и ползвател на язовир И., но въпреки това е предприела необходимото за предотвратяване на наводнението;

2.              ищците не са претърпели твърдените вреди. Затова О.та моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 175-182, том I).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] От разглеждането на гр. д. 3 167/2015 г. на съда е служебно известно, че на 21.07.1961 г. Министерски съвет (МС) е издал Постановление 148 (секретно). С него той не е предоставил на М. язовир И..

 

[11] Не се спори, че язовир И. е бил изграден от ТКЗС И. на земя, внесена в ТКСЗ И. от член-кооператорите му (ответниците са възразили, че язовирът е бил собственост на ТКСЗ И., а ищците не са оспорили тези възражения и доказателствата, които са ги подкрепяли). През 1970 г. инженер Ив. Въжарски е изготвил информация за изпълнение на мероприятията за провеждане на високите води и борба с наводненията в Хасковски окръг. За язовир И. е отговарял М.М. (информацията, л. 135-136, т. I). Язовирът е бил включен в списъците на язовирите в Хасковски окръг като собственост на АПК Х. ЮГ. Част от това АПК е било ТКЗС И., в чието землище е бил язовирът (списъците, л. 137-142, т. I).

 

[12] На 01.01.1975 г. е бил изготвен списък на помпените станции, собственост на ТКЗС-та в Хасковски окръг. В него ТКЗС И. е било вписано като собственик на помпени станции 1 и 2. Първата се е захранвала с вода от язовир И., а втората е била на контрол от първата (списъка, л. 333-335, т. I).

 

[13] Не се спори, че от АПК Х. ЮГ е била образувана А. „Х.“. На 01.07.1991 г. А. „Х.“ и ТКЗС „3-ти март“ с. И. са подписали разделителен протокол. Той е бил създаден в изпълнение на решение на Окръжен съд Хасково за отделянето на ТКЗС И. от А. „Х.“. С разделителния протокол недвижимата собственост на А. „Х.“ на територията на ТКЗС И. е преминала към ТКЗС И. (протокола, л. 294-299, т. I, разделителен баланс, л. 300-309, т. I).

 

[14] На 21.12.1992 г. екип на Е.Ф. „Н.К.“ е изготвил експертно заключение за извършена експертна оценка на имуществото на ТКЗС И. на основание чл. 49, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделска земя (ППЗСПЗЗ). В него са били оценени: язовир, въведен в експлоатация през 1962 г.; помпена станция към него, въведена в експлоатация през 1963 г.; втора помпена станция, въведена в експлоатация през 1964 г.; напоително поле и главен напоителен канал с напорен (изравнителен) тръбопровод, въведени в експлоатация през 1963 г. (експертно заключение, л. 312-313, т. I и справките, л. 314-315, т. I).

 

[15] На 01.09.1994 г. ликвидационният съвет към Земеделска кооперация „Трети март“ село И. е обединил в един обект, подлежащ на продажба чрез търг, язовир И., двете помпени станции, напоително поле и главния напоителен канал с напорен (изравнителен) тръбопровод. Първоначалната цена за обединените вещи е била 1 867 338,00 лева (протокола, л. 316, т. I; списъка, л. 322, т. I).

 

[16] Три дни по-късно, на 04.09.1994 г. търгът е бил проведен. В него са участвали три лица. Търгът е бил спечелен от Д.С., действащ като правоимащ и пълномощник на правоимащи от село И., който е предложил цена от 1 885 338,00 лева (протокола, л. 317-318, т. I). На 03.10.1994 г. председателят на ликвидационния съвет на ЗК „Трети март“ село И. е сключил с Д.С. и П.Г.договор за продажбата на язовира и другите вещи, обединени за продажба с него. с Д.С. и П.Г.са действали като представители на правоимащите от земеделските кооперации „Земя“ и „Т.-П.“, село И. (договора, л. 319-320 и л. 328-330, т. I, обяснение, л. 326). Не се спори, че двете кооперации са заплатили цената по договора и, че впоследствие цената не е била върната на двете кооперации купувачи.

 

[17] На 28.03.2000 г. е бил издаден акт за публична общинска собственост (АПОС) за имот 000527 с площ 28,621 дка в землището на село И., от които 25,8 дка са попадали в язовир „Ешмеджика“, който е идентичен с язовир И. (АПОС, л. 25, т. I; скица, л. 184 и 197, т. I; карта, изготвена от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, л. 338-339, т. I; заключението на вещото лице П., л. 425, т. II, ). Освен това още 2,1 дка от водната част на язовира са попадали и върху имот 000526, собственост на О. Х. (АПОС, л. 206, т. I, скица, л. 184 и 197, т. I; карта, изготвена от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, л. 338-339, т. I; заключението на вещото лице П., л. 425, т. II;). Като основание за издаването му в акта е било вписано „Писмо 90-04-14/16.10.1997 г. на МРРБ и параграф 7, т. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗМСМА[1]“ (акта, л. 25, т. I).

 

[18] На 23.04.2003 г. е бил издаден акт за публична държавна собственост (АПДС) за имот 000002. В акта е било посочено като правно основание за издаването му чл. 70, ал. 2 от ЗДС[2], а като основание за предоставяне на управлението на язовира на ответника МО – Постановление 148/21.07.1961 г. (секретно) (т. 2, т. 7 и т. 9 от акта, л. 22, т. I). Имотът е бил описан като част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен имот с площ от 2 610 573,00 кв. метра (или 2 610,573 дка), от тях 277,60 дка са попадали в язовир „И.“ (АПДС, л. 22 и л. 110, т. I; заключението на вещото лице П., л. 425, т. II). В имот 000002 попада и язовирната стена на язовир И. (писмото от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, л 336-337, т. II; скици, л. 111, т. I и л. 339, т.II; заключението на вещото лице П., л. 425, т. II).

 

[19] Началникът на Главния щаб на сухопътни войски, генерал-лейтенант З.С., е изпратил становище до Началника на Генералния щаб на Българската армия, генерал Н.К. на 01.06.2004 г. То е било дадено, за да се изготви отговор на молба от кметския наместник на село Остър камък и подписка на жителите на селото с искане за преместване на линията на полигон „Корен“. В него генерал-лейтенант З.С.е заявил: „язовир „И.“ се използва от подразделенията за обучение и подводно кормуване и десантиране, а останалите два язовира се ползват при провеждане на тактически учения. Независимо, че язовирите се намират в очертанията на полигона, водите им се ползват от местното население“. Затова той е предложил да се отговори, че „с водните запаси на посочените в молбата водоеми се разпорежда О. Х. и М. на отбраната няма отношение към въпроса“ (становището, л. 26-2, т. I).

 

[20] На 08.01.2009 г. Областният управител на Област Хасково (Областният управител) е изпратил писмо до Министъра на отбраната (Министъра), Кмета на О. Х. (Кмета) и Директора на ТД „Гражданска защита“ – Хасково. С него той ги е уведомил, че в областна администрация е било постъпило писмо от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което Областният управител е бил уведомен за установен силен теч от стената на язовир И.. Затова Областният управител е поискал да бъде писмено уведомен относно това дали язовирът е собственост на М. и включен ли е в баланса на армейски полигон „Корен“, тъй като попада в него. Областният управител също е поискал от Кмета да го уведоми каква процедура ще е необходимо да се предприеме, в случай че язовирът не е бил собственост на М. и застрашава сериозно няколко населени места. Областният управител е поискал от ТД „Гражданска защита“ да го уведоми какво отношение е взела в аварийните планове за защита на населението (писмото, л. 29, т. I).

 

[21] Нa 19.01.2009 г. Кметът е отговорил на Областния управител, че част от язовира попада в имот, актуван като публична общинска собственост, но язовирът се ползва от армията за обучения по подводно кормуване и десантиране, като е цитирал становището на генерал-лейтенант З.С.(писмото, л. 24, т. I). На 26.01.2009 г. Министърът също е отговорил на Областния управител. Той е заявил, че за имот 000002 е бил съставен АПДС, но на М. не е предоставян за управление язовир И., то не е изграждало язовира и той не е заведен в баланса му. В АПДС като граници на имот 000002 са били записани имоти 000526 и 000527 – язовир със собственик О. Х.. Затова Министърът е поискал отстраняване на грешка в картата на възстановената собственост (КВС) (писмото, л. 32, т. I).

 

[22] Малко по-късно, на 06.02.2009 г., Областният управител е уведомил Кмета за отговора на Министъра (писмото, л. 31, т. I). На 06.04.2009 г. Кметът е поискал от Общинска служба „Земеделие и гори“ (ОСЗГ) да отстрани явна фактическа грешка в КВС (писмото, л. 33, т. I). На 23.04.2009 г. ОСЗГ е отговорила на Кмета, че координатите на терена на корпусен военен полигон „Корен“ в частта, попадаща в землищата на О. Х., са били съгласувани с М.. Затова не е налице грешка в КВС (писмото, л. 34, т. I).

 

[23] В следващите години е последвала кореспонденция между Областния управител, Кмета и Министъра относно лошото състояние на язовирната стена на язовир И. и необходимостта от предприемането на действия (писмата на: л. 37, т. I; л. 38, т. I; 113, т. I; 190, т. I; 192, т. I; 193, т. I; 213, т. I; 222, т. I; 224, т. I;б 224-233, т. I). Междувременно, на 19.02.2009 г. служител на М. на извънредните ситуации, на 12.11.2010 г. комисия от О. Х. и на 21.04.2011 г. инспектор от Гражданска защита са установили каверни в язовирната стена на язовир И. (л. 188, т. I; л. 189, т. I; 191, т. I; 257, т. I). Не се спори, че тези констатации са били известни на М. и О.та (писмо, отчет-анализ и списък на потенциално опасните язовири, л. 213-231, т. I; писмо, л. 233, т. I, л. 113, т. I).

 

[24] Преди и към 06.02.2012 г. от язовирната стена на язовир И. е имало силен теч при язовирния изпускател. Също така са съществували следните повреди: 1. неработещ спирателен кран на основния изпускател; 2. незначително, но видимо понижение в средната част на короната в надлъжна посока; 3. напречна деформация на короната на стената – слягане на ръба откъм сухия откос; 4. рязко пропадане към каменния насип във вид на яма с ширина 2 м. и дълбочина 1 м. на височина 5 м. от короната на стената по сухия откос. Тези деформации, пропадания и слягания са се дължали на изнасяне на материал от тялото на стената и разуплътняването на определени зони. Повърхността на преливника е била груба, което е възпрепятствало провеждане на преливното количество вода. Това е било и предпоставка  за запушването му със скални късове, лед, дънери на дървета и други предмети. В началото на преливника са били изградени няколко бетонни блокчета, които също са създавали условия за запушване на съоръжението (отговор на 2-ра задача от заключението на вещото лице И., л. 411-424, т. II).

 

[25] На 04.02.2012 г. в района на язовир И. е започнал снеговалеж, който е преминал в силен дъжд. Денонощният валеж за 06.02.2012 г. е надвишавал три пъти денонощния максимум за месец февруари. От силния дъжд, зимните и теренни условия се е формирал голям повърхностен отток, който се е стекъл директно в язовир И.. Предвид площта на язовира и големия повърхностен отток се е формирала висока вълна от 7,93 метра (констативно-съобразителната част към отговора на 1-ра задача от заключението на вещото лице И., л. 411-424, т. II).

 

[26] Язовир И. е имал техническата възможност да поеме тази висока вълна. Това не е станало поради три причини. Първо, изградените бетонни блокове по преливника са възпрепятствали преминаването на ледените късове, което е довело до преливане на вода през преливника. Второ, няколко дни по-рано не е започнало контролирано изпускане на водата от язовира през основния изпускател. Трето, през есенно-зимния сезон язовирът не е бил изпразнен, за да няма такава повърхност на заледяване, както и, за да може да поеме висока вълна. Затова водата е преминала през преливника и е разрушила язовирната стена (отговора на 1-ра задача от заключението на вещото лице И., л. 411-424, т. II). Към датата на аварията, язовирът е бил изцяло безстопанствен и неподдържан (отговора на 3-та задача от заключението на вещото лице И., л. 411-424, т. II). Всичко това е довело до скъсване на язовирната стена (заключението на вещото лице И., л. 411-424, т. II).

 

[27] От скъсването на язовирната стена е било наводнено село Б.. Във времето след скъсването на стената наводнението на село Б. не е било предотвратимо (заключението на вещото лице И., л. 411-424, т. II)

 

[28] Вследствие на наводнението са били унищожени 3,1 дка насаждения от праскови на ищеца Й.Т. (протоколи, л. 75, т. I, и писмо, л. 77, т. I).  Преди наводнението градината е била достигнала период на плододаване (показанията на свидетеля, П.Й.Т., л. 459-461, т. II). Претърпените загуби от унищожаването на градината са за 9 815,69 лева. Загубата от нереализирана продукция за една година е 5 146,00 лева, а за периода от 2012 г. до 2016 г. общо 20 584,00 лева (заключение на вещото лице инж.агроном И., л. 427-431, т. II)

 

[29] Освен овощната градина, в с. Б. ищците са притежавали и два имота, заедно с построените в тях сгради (нотариални актове, л. 66-68, и л. 375-377, т. I; скица, л. 69, т. I и договор за доброволна делба, л. 378, т. I). В единия имот (УПИ III-191) е имало паянтова жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка (нотариален акт, л. 375, т. I). Сградите са били увредени от наводнението до степен, до която не са били годни за ползване (протокол, л. 72, т. I). Поради това те са били премахнати по заповед на кмета на О. Х. (заповед, л. 70-71, т. I и протокол, л. 73, т. I). Претърпените загуби от разрушаването на сградите в този имот са били 31 734,00 лева (т. 1.1. от заключителната част на техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ц., л. 437, т. II).

 

[30] В жилищната сграда на УПИ III-191 са се намирали печка на дърва, хладилник, гардероб, готварска печка, ракла, шкафове, мивка, микровълнова[3] (показанията на свидетеля, П.Й.Т., л. 459-461, т. II). Стойността на всички тези вещи е била 548,00 лева (сборът от т. 1, 2, 3, 5 и 8 от таблицата на техническата експертиза, л. 439, т. II). В имота е имало и мотофреза и пръскачки (показанията на свидетеля, П.Й.Т., л. 459-461, т. II). Тяхната стойност като употребявани е била 1 116,00 лева (сборът от т. 1, 2, и 6 от таблицата на техническата експертиза, л. 440, т. II). По делото няма данни за наличието на други движими вещи в сградата. Затова съдът приема, че такива не е имало.

 

[31] В другия парцел (УПИ II-184) е имало жилищна сграда, лятна кухня и три стопански постройки (нотариален акт, л. 376, т. I; договор за доброволна делба, л. 378, т. I и скица, л. 69, т. I). В резултат на скъсването на стената на язовир И. е бил наводнен първият етаж на жилищната сграда (показанията на свидетеля, П.Й.Т., л. 459-461, т. II). За възстановяването на сградите във вида, в който са били преди наводнението са били необходими 21 767,00 лева (т. 1.2. от заключителната част на техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ц., л. 437, т. II).

 

[32] В жилищната сграда в УПИ II-184 е имало шкафчета, бойлер, перална, фурна, хладилник^[4] (показанията на свидетеля, П.Й.Т., л. 459-461, т. II). Стойността на всички тези вещи е била 1 996,00 лева (сборът от т. 1, 2, 3, 4, 5 и 13 от таблицата на техническата експертиза, л. 440, т. II). По делото няма данни в сградата да е имало други движими вещи. Затова съдът приема, че такива не е имало.

 

[33] Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет е определила 2 052,00 лева обезщетение за щетите, нанесени на сградата на ищците в имот УПИ II-184 (т. 52 от решение № 5, л. 349-352, т. I) и 6 897,00 лева за сградата в УПИ III-191 (т. 44 от решение № 5, л. 349-352, т. I). За изплащане на обезщетението ищците е следвало да представят на О.та определен набор от документи (заповед, л. 347-348 и л. 353-354, т. I)

 

[34] От случилото се ищците са се почувствали много зле. В настоящият момент те все още помнят случилото се (показанията на свидетеля Т., л. 459-461, т. II).

 

[35] Ищците са освободени от заплащането на държавна такса (л.91, т. I). Те са заплатили 750,00 лева на вещо лице (л. 379-381, т. I). Ищците са били представлявани безплатно от адвокат (л. 409, т. II). О.та е заплатила 8 532,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 457, т. II). М. не е направило разноски по делото. То е било представлявано от юрисконсулт.

           

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[36] Е. и Й. Т. са предявили искове по чл. 49 от ЗЗД.

 

1. По иска по чл. 49 от ЗЗД

 

[37] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

 

[38] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ответниците да са възложили работа на трето лице; 2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[39] В случая ищците твърдят, че задължението на ответниците за възлагане на работа на техни служители е произтичало от вещните права на ответниците върху язовир И., а не от други техни законово вменени им задължения. Затова съдът преди да прецени дали са налице описаните три предпоставки за уважаването на иска, следва да установи, че ответниците имат вещни права върху язовира, от които произтичат техни задължения, които е следвало да бъдат изпълнявани от техни служители. Извън предмета на доказване по настоящото дело е дали ответниците са имали надзора върху язовира, защото такива твърдения не са били наведени с исковата молба.

 

[40] Съдът приема, че М. и О.та не са били собственици на язовира и не са имали вещни права върху него, задължаващи ги да го подържат и стопанисват - по-конкретно М. не е имало вещно право на ползване. Съдът приема това поради следното: по делото са събрани АПДС и АПОС за имоти, в които попада язовира. АПДС и АПОС не създават права (решение на ВКС 12-2016-I Г. О. по гр. д. 3838/2015 г. и цитираните в него решения на ВКС: 8-2014-I Г. О. по гр. д. 4244/2013 г.; 391-2012-I Г. О. по гр. д. 1139/2011 г.). Права се създават чрез основанията за издаване на тези актове, посочени в тях.

 

[41] Основанието за издаването на АПДС е бил чл. 70, ал. 2 от ЗДС, връзка с Постановление 148/21.07.1961 г. (секретно). Съдът обаче, установи, че с Постановление 148/21.07.1961 г. (секретно) не е било предоставяно на М. ползването на процесния язовир, а няма и друг нормативен акт, въз основа на който М. или държавата да са придобили собствеността на язовира.

 

[42] АПОС е бил издаден на основание пар. 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА. Съгласно пар. 7, т. 2 от ЗМСМА, с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините държавните язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение. ЗМСМА е влязъл в сила на 17.09.1991 г. Въпросът следователно е дали към 17.09.1991 г. язовирът е бил държавен и от местно значение. Съдът установи, че язовирът не е бил държавен, а е бил на ТКЗС И.. Следователно той не би могъл да стане общински по силата на пар. 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА.

 

[43] Съдът приема, че язовирът е собственост на трети лица - земеделските кооперации „Земя“ и „Т.-П.“. Съдът приема това, защото в решение на ВКС 468-2010-I Г. О. по гр. д. 921/2009 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС е приел следното: изградените върху земя на техни членове-кооператори и със средства на ТКЗС язовири са част от имуществото на ТКЗС. Затова при ликвидацията на ТКЗС, ако лицата, които са имали право на дял в тези ТКЗС, не са желаели да получат язовирите вместо дела си, съгласно чл. 29 от ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ликвидационните съвети на ТКЗС са имали право да ги продават на търг на трети физически или юридически лица. Ако тази продажба е била извършена преди приемането на Закона за водите от 2000 г. и преди приемането на Закона за сдруженията за напояване от 2001 г., тя е действителна, тъй като към този момент не е съществувало законово ограничение относно субектите, които са можели да закупят част от имуществото на бившите ТКЗС.

 

[44] Съдът установи, че язовир И. е бил изграден върху земя на член-кооператори на ТКЗС И. и с негови средства. Той е бил продаден на търг по реда на чл. 29 от ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на двете земеделски кооперации, като това е станало през 1994 г., преди влизането в сила на Закона за водите от 2000 г. и Закона за сдруженията за напояване от 2001 г. Ето защо продажбата е действителна и тези две земеделски кооперации са станали собственици на язовира.

 

[45] Дори процедурата по сключването на договора да е била нарушена, съдът не установи цената да е била върната на купувачите. Съгласно § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 45 от 16.05.1995 г.), валидират се договорите, сключени с ликвидационните съвети на основание търгове, извършени в нарушение на определените за провеждането им условия, ако до приемане на изменението на закона не се върнат насрещните престации. Ето защо дори договорът да е бил нищожен поради нарушена процедура на сключването му, той е бил валидиран (в същия смисъл Определение на ВКС 127-2015-ІІ Г. О. по гр. д. № 4432/2014 г.).

 

[46] Липсват доказателства двете земеделски кооперации: да са прехвърлили собствеността на язовир И. на М. или О.та; да са учредили право на ползване на М.. Затова съдът приема, че нито М., нито О.та са собственици на язовира. Съдът приема и, че М. няма вещни права върху язовира. Заявеното от генерал-лейтенант З.С., че язовирът се е използвал за обучение по подводно кормуване и десанти не е достатъчно да убеди съда, че М. е имало вещно право върху язовира, защото не това е основното му предназначение. Основното предназначение на язовира е като хидромелиоративно съоръжение, а то е било използвано като такова от населението на село Б..

 

[47] Не е налице първата предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

[48] По делото са събрани доказателства за вероятно неизпълнение на законово вменени задължения от кмета на О.та, свързани с нарушение на негови задължения и неупражняване на негови права по чл. 65, ал. 1, т. 3-5[5], чл. 38а, т. 3[6], чл. 61, т. 2[7] и чл. 59, ал. 1, т. 10[8] от Закона за защита при бедствия. Ищците обаче нямат твърдения за неизпълнение на задължения и неупражняване на права, извън тези, които О.та е имала като собственик на имота. Затова евентуалното произнасяне на съда по установеното неизпълнение на задължения и неупражняване на права би било извън поисканото и следователно недопустимо. Нещо повече, поради липсата на такива твърдения, ответникът О.та не се е защитавала срещу тях.

 

2. По разноските

 

[49] Ответниците търсят разноски. М. не е направило такива, но е било представлявано от юрисконсулт. О.та е заплатила на адвокат 8 532,00 лева.

 

[50] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля предявените искове. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на М. 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[51] Ищците са възразили, че адвокатското възнаграждение на О.та следва да се намали до размера на възнаграждение за юрисконсулт, защото в О.та работят юрисконсулти. Съдът приема възражението за неоснователно. Това, че в О.та работят юрисконсулти, не я ограничава да ползва услугите на адвокат. Няма такова задължение в закона.

 

[52] Съдът разглежда възражението на ищците, като възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от О.та. Минималното дължащо се адвокатско възнаграждение с ДДС е 5 405,04 лева. Съдът приема, че на О.та се дължи това възнаграждение, защото макар делото да е усложнено от фактическа и правна страна, предпоставките за уважаването на трите иска са сходни, което го доближава до дело с един предявен иск. Нещо повече, О.та вече е участвала в дела, много близки като приложимо право и установени факти до настоящото. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на О.та 5 405,04 лева адвокатско възнаграждение.

 

[53] В съдебно заседание от 13.04.2018 г. съдът е указал на ищците в едноседмичен срок да внесат 150,00 лева депозит за вещо лице. Към момента на постановяване на решението това не е изпълнено. Ето защо на основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда ищците да заплатят по сметка на СГС 150,00 лева депозит за вещо лице.

 

Съдия: