№ 16142
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:..........
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20221110161050 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 357 от КТ.
Ищеца д-р В. К. Р. с ЕГН **********, от ..............., чрез чрез адв. А. С.
А. и адв. С. И. С., двамата от САК, с адрес за призоваване: .................
твърди в исковата си молба, че със Заповед № ............... г. на директора на
ответното предприятие му било наложено дисциплинарно наказание
„забележка“. Като счита, че същото наказание е несправедливо и не е
извършил диспицлинарно нарушение, което да обуславя отговорността му,
предявява настоящия иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т.
1 КТ, като моли съдът да отмени наложеното наказание, претендира
присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответника ............. с ..............., със седалище и адрес на управление
.............., представлявано от ............, в срока по чл. 131 от ГПК е подал
отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва предявеният иск, моли
същият да бъде отхъврлен с окончателния съдебен акт по делото, претендира
присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа
и правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от приложения по делото трудов договор №
............ от ............ г., че между ищеца и ответника е налице трудово
правотношение, за длъжността „.............. в Клиника по хирургия при .............
като с допълнително споразумение № ........... г. са възложени допълнителни
функции към заеманата длъжност.
1
Не е споорен и факта, че със Заповед № ........... г., издадена от ответника
в качеството му на работодател е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ на ищеца Р..
Съгласно изискването на чл. 195, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание –
в случая „забележка“, се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законния текст, въз основа на който се налага. Тези изискуеми от закона
реквизити са задължителни и липсата на който и да е от тях има за последица
незаконосъобразност на дисциплинарното наказание. За да бъде
законосъобразна процедурата по валагане на наказанието обаче, съгласно чл.
193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Съгласно чл. 193,
ал. 2 от КТ когато работодателят предварително не е изслушал работника или
служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В
процесния случай съдът счита, че връчената на ищеца Р. покана за даване на
обяснения по реда на чл. 193 от ГПК не отговаря на нормативните изисквания,
доколкото от същата не става ясно в какво се изразява изпълнителното деяние,
което е довело до нарушение. В изложението е цитиран единствено рапорт с
вх. № ................. г. и се преразказват части от неговото съдържание, след което
се сочи, че „с тези свои действия“ ищеца Р. е извършил нарушения на
трудовата дисциплина, без да се уточнява с кои точно действия е извършил
нарушение. Вместо да конкретизира ясно действията, представляващи
нарушения, актът директно препраща към нормативни разпоредби и
вътрешни правила, които според наказващия орган са нарушени от служителя.
С оглед гореизложеното служителят е поставен в ситуация да не може да се
защити, доколкото от цялото изложение не може да се установи кои са
действията на нарушение, колко са те, в какво точно се изразяват. В поканата
се цитира и рапорт с вх. № ................. г. на доц. ............., който служи като
единствен повод и аргумент за налагане на дисциплинарното наказание. В
поканата не само се цитира въпросния рапорт, но се и препраща към него
няколко пъти, като единствен „източник“ на факти за вмененото нарушение.
Въпреки това въпросният документ не е представен на служителя, с което
отново е накърнено правото му на защита, доколкото последният не може да
вземе отношение и да даде своите обяснения във връзка с „гореописания
случай“, който е описан обаче не в поканата, а в рапорт с вх. № .................. г.
Не бе доказано твърдението в отговора на исковата молба от страна на
ответника, че рапортът е бил предоставен на служителя, нито пък в поканата
се сочи, че същият е приложен и съответно представен за запознаване. Това,
че рапортът е „пресъздаден“ в поканата не е равносилно на представянето му
за запознаване, нито пък за служителя съществува задължение да се запознае
с него, подавайки молба или по какъвто и да било друг начин. За служителя,
на когото е наложено дисциплинарно наказание, съществува право да бъде
2
запознат с относимите документи, което е задължение на работодателя. В този
смисъл е и константната съдебна практика – според нея препращане към
документи не опорочава процедурата по чл. 193 от КТ, стига въпросните
документи да са известни на служителя (в този смисъл Решение №
642/12.10.2010 г. по гр. дело № 1208/2009г. на ВКС, IV Г.О., Решение № 124 от
23.06.2020 г. по гр. д. № 3709 / 2019 г. на ВКС, IV Г.О. и др.). Доколкото в
случая не се доказа от страна на ответника цитирания по – горе рапорт да е
бил сведен до знанието на ищеца Р., то и съдът счита, че процедурата по
искане и даване на писмени обяснения по чл. 193 от КТ е опорочена, и само на
това основание, без да бъдат обсъждани другите основания и събрани
доказателства, иска следва да бъде уважен и заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна.
С оглбед този изход на делото право на присъждане на разноски има
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същите са в размер на 1 000 лева –
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Ответника следва да бъде осъден да заплати и по сметка на СРС сумата
в размер на 50 лева – държавна такса за неоценяем иск по чл. 358, ал. 1, т. 2 от
КТ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед ............... г. на Директора на ............. с ..............., със
седалище и адрес на управление .............., представлявано от ............, с
която на основание чл. 188, т. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 и 10 от КТ, вр. с чл.
126, т. 9 от КТ и чл. 126, т. 13 от КТ във вр. с т. II, 1.3 от длъжностната
характеристиика за съответната длъжност, във вр. с чл. 26, ал. 3 от Етичния
ккодекс, чл. 81, ал. 2, т. 1 и чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, на ищеца д-р
В. К. Р. с ЕГН **********, от ............... било наложено дисциплинарно
наказание «ЗАБЕЛЕЖКА», за извършено нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 и 10
от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ............. с ..............., със седалище и адрес на управление
.............., представлявано от ............, да заплати на д-р В. К. Р. с ЕГН
**********, от ..............., сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева,
представляваща направени по делото разноски съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК – адвокатски хонорар за един адвокат.
ОСЪЖДА ............. с ..............., със седалище и адрес на управление
.............., представлявано от ............, да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата в размер на 50 (петдесет) лева, предстявляваща
3
дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4