Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1754
Година 2022, 17.10. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд.,VІІ състав
на 28.09.2022 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар: ПЕТЯ
ПЕТРОВА
с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 350 по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Ищецът Н.И.С. ***, чрез адв. В.С. е
предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ -
София, бул.”Ген. Николай Столетов”№21 претенции за присъждане на сумата от общо
7 600 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение и внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в Арест – Пловдив и наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив
и ЗООТ“Хеброс“. Периодите на пребиваване във всяко едно от заведенията, както и
претендираните суми, са уточнени с молба от 19.02.2022г./л.9/ и са както следва
:
- 800 лева за периода от 26.02.2018г.
до 18.05.2018г., когато твърди, че е пребивавал в Арест – Пловдив;
- 1 000 лева за периода от
04.08.2018г. до 10.12.2018г., когато твърди, че е пребивавал в Арест – Пловдив;
- 4 000 лева за периода от 10.12.2018г.
до 20.07.2020г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора – Пловдив;
- 1 800 лева за периода от 20.07.2020г.
до 10.12.2021г., когато твърди, че е пребивавал в ЗООТ“Хеброс“.
Твърди се по отношение на всяко едно от
заведенията неосигуряване на достатъчно жилищна площ/пренаселеност на килиите –
„нетната площ на килията е под 3 кв. м.“/, без санитарен възел с постоянно
течаща топла и студена вода; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; липса на
нормално осветление и проветрение, тъй като са се отваряли само част от
прозорците. Отделно от това за престоя в Затвора – Пловдив се твърди, че е бил
работещ и не е воден на „каре“, а за престоя в ЗООТ“Хеброс“, че са водени само
три пъти седмично на баня и 100 л.св. е трябвало да се изкъпят на 3 душа, не са
имали лавка, а храната е била малко и некачествена, защото се приготвя от
непрофесионални готвачи, лекарката на затвора е отказвала да ги преглежда. С
горното се презюмира нарушаване правата по чл.3 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. Претендира се присъждане на сторените
по делото разноски в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез
процесуалния си представител юриск.Ч., счита така предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето
им. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична
основателност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
От постъпила Справка рег. №СА-307/02.03.2021г. от ГД“Изпълнение на
наказанията“, ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив, Арест – Пловдив /л.38 и
сл./, се установява, че Н.И.С. е пребивавал на територията на Арест – Пловдив,
както следва: от 22.06.2015г. до 24.06.2015г., който период обаче е различен от
исковите такива; от 28.02.2018г. до 12.04.2018г., т.е. от 26.02.2018г. до
27.02.2018г. вкл. и от 13.04.2018г. до 18.05.2018г. вкл. не е бил в Арест –
Пловдив; от 05.08.2018г. до 11.12.2018г., т.е. на 04.08.2018г. не е бил в Арест
– Пловдив, а крайната дата на този исков период, е 10.12.2018г.
За периодите, които са част от исковите периоди и в които действително е
бил настанен в Арест – Пловдив, ищецът е пребивавал в килия №209 на ет.2 в
периода от 28.02.2018г. до 12.04.2018г. и в килия №113 на ет.1 в периода от
05.08.2018г. до 10.12.2018г., които са с квадратура 14,74 кв.м. и е
съжителствал с още две задържани лица, като предоставената им жилищна площ е
отговаряла на изискуемите стандарти от 4 кв.м. Килиите са били оборудвани с три
легла с размери 190/71 см., като две от леглата са разположени едно върху
друго, има също маса за хранене с размери 60/60 см. и 2 бр. кръгли табуретки с
диаметър 30 см.
Установява се също така от справката, че през м.юни 2009г. е открит новият
Арест – Пловдив, който се намира в рамките на Затвора – Пловдив и който представлява
масивна двуетажна сграда с 2495 кв.м. РЗП. Постелъчният инвентар в килиите се е
състоял от възглавници, одеяла и чаршафи, като чаршафите се сменят и изпират
ежеседмично в пералните помещения на ареста, в т.ч. е предоставена възможност
на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички общи
помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно, а поддържането на
чистотата в килиите се осъществява от задържаните лица. Всяка килия е снабдена
със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла
се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите - по един за
двата етажа на ареста, изградена е модерна система за диференцирано дневно и
нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност, като размерите на
санитарния възел са 125/112 см. Извеждането до банята на Арест – Пловдив става
по утвърден график месец за месец с периодичност най-малко два пъти седмично, а
при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание.
Отделно от това се констатира, че Арест – Пловдив е оборудван с водни
климатични конвектори, свързани към водонагреен газов котел, който се използва
за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са
свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява
всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от
арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни
турбини пресен въздух се вкарва в килиите. Дневна светлина прониква през
прозорец с размери 150/150 см., който е с отваряемо крило за по-добра
вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица
ежедневно се осигурява задължителното, съгласно ЗИНЗС, време за престой на
открито. А относно дезинфекцията на арестните помещения за исковия период са
представени протоколи за извършени ДДД обработки/л.71-72 и л.87/, като се
твърди, че са налични два договора – Договор с рег.№10812/08.11.2016г. по описа
на ГДИН и Договор с рег.№11179/13.11.2018г. по описа на ГДИН/л.44-50/, същите
се изпълняват по график, както и при необходимост – по заявка.
Съгласно постъпили данни от Затвора – Пловдив с писмо рег. №1079/
02.03.2022г./л.24 и сл./, неоспорени от страните по делото, се установява, че
ищецът е бил настанен в Пета затворническа група на 14.12.2018г. и е пребивавал
в стая №56 до 01.01.2019г. вкл., след което е преместен на Пост №2, стая №70,
където е пребивавал до 06.03.2019г. вкл., след което е преведен в Затвора –
Пазарджик, откъдето се е върнал на 10.05.2019г. и отново е бил настанен в стая
№70 на Пост №2, където е пребивавал до 19.07.2020г. вкл., т.е. от 10.12.2018г.
до 13.12.2018г. вкл., от 04.03.2019г. до 09.05.2019г. вкл. и на 20.07.2020г.
няма данни С. да е пребивавал на територията на Затвора – Пловдив.
За периодите, които са част от исковия период и в които действително е бил
настанен в Затвора – Пловдив, се установява, че е пребивавал, както следва :
- от 14.12.2018г. до 01.01.2019г. вкл. в Пета затворническа група, в стая
№56, която е оборудвана с два отваряеми прозореца с размери 0,40/1,15 м. и
0,97/1,15 м. и прозорец в санитарния възел с размери 0,30/1,15 м. Липсват
предоставени данни с колко други лишени от свобода е пребивавал в това спално
помещение ищецът, както и с каква площ е въпросното спално помещение.
Установява се обаче, че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща
топла вода, съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода
от съответната група, а на работещите е осигурен достъп до баня всеки работен
ден. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща
студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление
през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от
свода, които могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в
спалните помещения се осъществява също от настанените, които за целта получават
съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора или да
им бъдат донасяни от близките, съгласно списъка на разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и
държат при себе си.
- от 02.01.2019г. до 06.03.2019г. вкл. и от 10.05.2019г. до 19.07.2020г.
вкл. на Пост №2, стая №70, която е с площ от 25,02 кв.м., разполага с два
отваряеми прозореца с размери 0,65/1,17 м. и 0,96/1,17 м., санитарен възел с
площ от 3,79 кв. и един отваряем прозорец с размери 0,15/1,20 м. Капацитет за
настаняване в стаята е до 6 л.св., а за периодите от 02.01.2019г. до
13.02.2019г. вкл., от 21.05.2019г. до 30.05.2019г. вкл., от 18.06.2019г. до
26.09.2019г. вкл., от 19.11.2019г. до 21.11.2019г. вкл., от 03.12.2019г. до
24.01.2020г. вкл. и от 07.02. 2020г. до 19.07.2020г. вкл. се установява, че във
въпросната стая са пребивали между 7 и 9 л.св. Констатира се, че всяко спално
помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените
лишени от свобода, като леглата са с размери 90/180 см., а шкафовете – 45/50
см. Всяко помещение е с течаща вода и санитарен възел. В спалното помещение
лишените от свобода имат неограничен достъп до санитарен възел и постоянно
течаща вода. В Затвора – Пловдив отоплението се извършва посредством централно
парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от
свобода, настанени в стаята, като никога не е имало проблем стаята да бъде
проветрена, тъй като всички прозорци са отваряеми. Във всяка стая има толкова
легла и дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени в помещението и
следователно варират според броя лишени от свобода в стаята. С постъпването си
в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и
завивки, а при желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява
колкото комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават
и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в
ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода – в
пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близки. Всички
работещи лишени от свобода имат възможност всеки работен ден да използват баня
след приключване на работния ден, а за неработещите е осигурена възможност да
използват баня два пъти седмично по утвърден от началника на затвора график.
През този период ищецът е бил назначен на работа със заповед на Началника на
Затвора – Пловдив на 19.08.2019г., като е работил до преместването му в ЗООТ
“Хеброс“ в „Обособено производство“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив на 6-дневна работна
седмица, 8-часов работен ден, с почивен ден – неделя, за срок от един месец на
доброволен труд с цел обучение, след изтичане на срока е преминал на заплащане
в зависимост от заработката. Участвал е в образователна програма - курс
„Заваряване“, в специализирана групова работа – „Овладяване на гнева“ и в
културно-информационна програма „Форум-театър“.
Установява се също така, че през исковите периоди в Затвора – Пловдив не са
правени основни ремонти на стаите, в които е пребивавал С., но са извършвани
текущи ремонти, като е извършвана своевременна смяна на течащи кранчета,
отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела, като не е допускано да има
счупени прозорци, тъй като същите са подменяни своевременно. А относно ДДД
обработките са представени договори, протоколи за извършени услуги и фактура за
извършено плащане, като се посочва, че ГДИН сключва централен договор за
обработка на всички помещения в затворите и общежитията към тях, има утвърден
график, по който се извършва ДДД обработка на помещенията/л.37-67 и л.74-83/.
И най-сетне, по отношение на последния исков период, а именно от
20.07.2020г. до 10.12.2021г., за който ищецът твърди, че е пребивавал в ЗООТ
“Хеброс“ от представена докладна записка/л.31/ се установява, че С. е разпределен
в ЗООТ“Хеброс“ на 20.07.2020г. за изпълнение на наказание лишаване от свобода в
размер на 3 години, постановено по НОХД №771/18г. на ПОС, като е признат за
виновен на основание чл.354а НК с начало на наказанието 21.12.2018г. при
първоначален строг режим, на 16.04.2020г.е заменен режимът му в следващ по-лек
режим – общ, със Заповед №Л-1641/20.07.2020г. е прекатегоризиран от закрит тип
в открит тип. Има и друга присъда от 1 година и 6 месеца, която търпи с начало
02.04.2021г., като при разпределението му в ЗООТ“Хеброс“ му е проведен
инструктаж за правата и задълженията и е разпределен в стая №1, където заедно с
него са били настанени общо 4 л.св. Стаята е разположена в първо спално
помещение и е с площ от 13,8 кв.м., като през последните месеци на 2021г. в нея
са пребивавали общо 3 л.св., не са постъпвали сигнали от л.св. от стая №1 за
наличие на гризачи и дървеници. В стаята има два големи прозореца, от които
влиза достатъчно количество дневна светлина. Санитарният възел и мокрото
помещение се намират извън стаята, като л.св. имат достъп 24 часа до тях.
Проветрението на стаите е задължение на самите л.св. Във всяка стая има
поставени легла, шкафчета, столове и маса, във всяка стая има луминисцентно
осветление, като в големите стаи има по две или три осветителни тела. Всяка
стая има два прозореца с размери 110/130 см., а големите стаи имат по три
прозореца. Отоплението на стаите е с локално парно. Не са постъпвали жалби от
затворниците, свързани с отоплението на спалните помещения. Тоалетната и
умивалнята са общи за сградата, тоалетната е с размери 4,50/3,30 м., а
умивалнята – 3,20/2,90 м. Банята се ползва три пъти седмично – понеделник,
сряда и петък, тогава има топла вода. Състоянието на банята е нормално, има
помещение – съблекалня. В банята има 6 душа, ползват се 5 от тях. От 15 до 17
часа се къпят неработещите, а след това до 19,30 часа се къпят работещите.
Никога не е имало оплакване относно невъзможност на л.св. да се изкъпят, като
времето за ползване е достатъчно да се изкъпят всички л.св. в ЗООТ. ДДД обработките
се извършват в същите дни, когато се извършват и в затвора. По време на престоя
си в ЗООТ“Хеброс“ С. не е подавал жалба или оплакване по какъвто и да е повод.
В общежитието няма лавка, но работещите като ищеца пазаруват на работните
обекти, тъй като всяка фирма има лавка или заведение или магазин в
непосредствена близост. За неработещите л.св. се пазарува от барчето на затвора
веднъж или два пъти седмично по заявки. Храната в общежитието се доставя от
затвора, т.е. се готви от същия готвач. В ЗООТ няма лекар, то се обслужва от
лекаря на затвора, като по график затворниците се водят на лекар и зъболекар в
петък, като се записват за преглед в медицинската книга, а при спешност, се
извеждат същият ден.
С. нито веднъж не се е записвал за преглед при лекар или зъболекар, т.е. не
е имал оплаквания или медицински проблеми. Същият е работил на външен
неохраняем работен обект фирма „Дайксс“, а след наказанието за ползване на
неразрешени вещи, работи на външен неохраняем обект фирма „Босстор“. За времето
на изпълнение на наказанието в ЗООТ“Хеброс“ има наложено едно дисциплинарно
наказание със Заповед №Л-934/09.04.2021г. за притежание на неразрешени вещи –
мобилен телефон на работното място. Награждаван е 4 пъти с писмена похвала, с
извънредна хранителна пратка, със свиждане извън затвора и заличаване на
наказание.
Като свидетели по делото са разпитани А. И.Р. и И.И.Г..
От показанията на свидетеля Р. се установява, че същият е пребивавал заедно
с ищеца в Затвора – Пловдив на Втори пост и в ЗООТ “Хеброс“/ТПО/, като не може
да посочи конкретни дати. Твърди обаче, че и на двете места са били заедно в
една килия. По отношение Затвора – Пловдив посочва, че в стаята са били пет
човека, но е имало периоди и когато са били по осем, девет и десет, а тя е била
с размери 3,50/3,50 м. – заедно с леглата, които са били двойни вишки и
санитарния възел, който е бил преграден изцяло. Впоследствие посочва, че
квадратурата на стаята е била 12-13, максимум 16-17 кв.м. с баните. Студена
вода твърди, че е имало, но топла – никога не е имало, дори и кранче за топла
вода е нямало. Състоянието на стаята, според свидетеля, е било по-лошо от 30-40
годишни панелки, на пода е имало балатум, много дървеници е имало, пръскали са,
но когато са питали с какво пръскат, им казвали, че имало 90% вода, хлебарки е
имало навсякъде – по леглата, по стените, мишки от време също имало от
канализацията, тоалетните били в лошо състояние. Хигиената се поддържала от
настанените л.св., те си чистели с парцал и вода, давали им сапуни, но
препарати за тоалетни – не. Ходели са два пъти на баня, ищецът е работел, а
работещите по принцип имали баня всеки ден, но реално като работели 75% от
затворниците и ако стигнеш на половината на хората, за теб вече нямало топла вода.
Перяли са се в килиите, дрехите са сушени на въженца – опънати между леглата.
Каре, според свидетеля трябва да има всеки затворник, но тези, които работят,
никога не са били изкарвани. Осветлението е било много лошо за очите,
проветрение е нямало. В затвора е имало лавка, но тя е била изключително зле
снабдена, ако са били хиляда затворника, в нея е имало неща/стоки/ за сто,
които са били ограничени и са свършвали бързо. Като количество храната е била
минимална, а като качество – готвена от затворници. Докато е бил в затвора,
ищецът е ходел да тренира.
По отношение на ЗООТ“Хеброс“ свидетелят посочва, че килията е била по-малка
– около 3/3 м., дори и по-малка, като в нея са били четири човека. Топла вода е
нямало, имало е обща баня, но докато стигнат до банята, те я затваряли и на
място, където 4-5 човека трябвало да се изкъпят, работели реално два душа.
Нямало е лавка. Не знае дали ищецът е ходил на лекар, докато е бил в
общежитието, като там се е записвало за лекар, но не се знае кога ще стане.
Имал е здравословни проблеми по едно време, но свидетелят не си спомня какви,
обичайните неща, които и свидетелят е имал – да е схванат, да има температура,
не може да се сети да е страдал от някакво заболяване. Лекар в общежитието
реално е идвал един път в седмицата – четвъртък сутринта и реално той като
дойдел, затворниците отивали на работа, което за тях е било по-важно отколкото
да седят и да чакат лекаря.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че същият е бил заедно с
ищеца в ареста, след това и в затвора, заедно са били в един сектор, като в
ареста не са били в едно помещение. Твърди, че в ареста са били по трима или
четирима човека в една стая, която е била много малка – около 6 кв.м., леглата
са били двойни вишки. В неговата стая са били трима човека и е имало квадратна
масичка и две столчета, единият човек е трябвало да се храни или на земята или
на леглото. Тоалетната е била отделно помещение с ПВЦ стени до горе, хигиена
никаква – миришело, никакво проветрение не влизало, тъй като прозорецът се отварял
малко и никакъв въздух не можело да влезе. Твърди, че са се къпели с кофи,
имало е половин час топла вода, в 6,30 часа сутринта им давали бръсначката на
тъмно да се бръснат и тъй като свидетелят е оставал без кожа, се е отказал да
се бръсне. Било е много тъмно, нищо не се виждало, стените на стаята са били
грапави, не му разрешили да си донесе дюшек. Дървеници е имало навсякъде и не
им давали да си вкарат препарати /пръскала/, имало е и мишки – от малки до
големи.
По отношение на затвора твърди, че там е пребивавал около месец и нещо. В
една стая са били по 12, 13, 14, 15 до 20 човека. Ищецът също е бил с много
хора в една стая – повече от 7-8 човека. В затвора също имало дървеници и
мишки, нямало топла вода, перяли са се в банята като отидели да се къпят – два
пъти в седмицата и то, ако е останала топла вода. Имало е мухъл и плесен.
Свидетелят е влязъл в затвора здрав, а сега има язва или гастрит, твърди, че
храната била под всякаква критика и затова отказвал да яде, в събота и неделя
по принцип на обяд винаги трябвало да има месо, но в събота и неделя се
сервирало постно. За осветлението твърди, че е с луминисцентни лампи, от които
понякога са включени всички лампи, но понякога една лампа и нищо не се виждало,
а когато светели всички лампи – ставало ослепително и като цяло не било добре,
не ставало за четене. Твърди, че работещите нямали каре, отделно от това самите
карета, ако трябвало да са по един час, то те били по 45 минути.
Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи
на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се
преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното.
Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда
по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл.205 АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице
към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби
„Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и
длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма
от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията
да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл.284
ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу
България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от
условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от
отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС,
според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от
1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или
нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания,
жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или
бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен
регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или
оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като
съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат
действията или бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко
друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или
мълчаливо съгласие. Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г.,
в сила от 7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2
от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В най-общ план и
двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за
защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3
ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5/предишна
ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда
в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния
период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен
иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е
реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът
изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените
от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като
в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.
К. срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и
други срещу България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е
нов механизъм, уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение
Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или системни проблеми в
държава член на Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 януари 2015г. за условията в
българските затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10, Съдът
приема, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката
на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане на
доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
С последващата си практика обаче/решение по делото „А. и А. срещу
България“, жалби №65540/16 и 22368/17/, Съдът вече е приел, че новият ред по
ЗИНЗС, за разлика от ЗОДОВ, представлява ефективно средство за защита за
оплаквания на задържани лица или лишени от свобода от условията на задържане.
Прието е също така и че обстоя-телствата, че отделни искове са отхвърлени,
както и че присъдените в останалите случаи обезщетения са ниски, сами по себе
си не означават, че посоче-ното средство е неефективно. Така например в свои
решения по дела Bizjak v. Slovenia, жалба №25516/12, решение по допустимост от
8 юли 2014г. и Shmelev and others v. Russia, жалба №41743/17 и 16 др., решение
по допустимост от 17 март 2020г., ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30% от
това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши
условия за задържане в конкретния случай - в Словения и Русия.
Все в тази насока следва да се посочи, че в спорното съдебно произ-водство,
в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са
равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуал-ни
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказа-телствената тежест
не е равнозначна на задължение да се представят доказа-телства. Принципите на
обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес,
налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са предс-тавени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в пра-вото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан.
В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно
заседание е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени
указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването, в
т.ч. съдът в съответствие с разпоредбата на чл.284 ал.3 ЗИНЗС е задължил
специализираните органи по изпълнение на наказанията – Арест – Пловдив, Затвора
– Пловдив и ЗООТ“Хеброс“ да предоставят инфор-мация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като им е указал, че в случай на
неизпълнение на това задължение, съдът може да приеме за доказани съответните
факти.
Така, от наличните по делото доказателства се установява, че по отно-шение
на исковите периоди, касаещи Арест - Пловдив/26.02.2018г. – 18.05. 2018г. и
04.08.2018г. – 10.12.2018г./ С. е пребивавал само в периодите от 28.02.2018г. до
12.04.2018г. и от 05.08.2018г. до 10.12.2018г./доколкото това е крайната дата
на този исков период/, поради което в останалата част, а именно от 26.02.2018г.
до 27.02.2018г. вкл., от 13.04.2018г. до 18.05.2018г. вкл. и за 04.08.2018г.
исковете са недоказани, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е
пребивавал в посоченото от него заведение, а именно Арест - Пловдив, което е
самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да
се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от
органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
По отношение на периодите от 28.02.2018г. до 12.04.2018г. вкл. и от
05.08.2018г. до 10.12.2018г. вкл., за които се установи, че ищецът действително
е бил в Арест – Пловдив, от събраните по делото доказателства се установява, че
в килиите, в които е пребивавал, на всеки задържан е била осигурена минималната
жилищна площ от 4 кв.м. През първия период С. е пребивавал в спално помещение
№209, а през втория в спално помещение №113 – и двете с площ от 14,74 кв.м., в
които са били настанявани до три задържани лица, в какъвто смисъл са и
показанията на разпитания по делото свидетел Г., макар същият да не е бил в
едно спално помещение с ищеца. Действително, от твърденията на ищеца и
разпитания свидетел, е възможно да се приеме, че помещението, в което е
пребивавал, е с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в
спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от
задържаните лица, които се грижат за почистването, освен това, същите са имали
свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща студена вода,
както и топла вода сутрин и вечер.
Осигурена се установи да е и пряка слънчева светлина чрез наличния в
килията прозорец с размери 150/150см., който е с отваряемо крило и чрез който
при желание на задържаните лица може да се извършва проветряване. Отделно от
това, установява се, че в Арест – Пловдив е изградена и функционира
вентилационна система, посредством която въздухът от помещенията се извежда
навън и се вкарва свеж въздух, съответно чрез изградена модерна система за
диференцирано дневно и нощно осветление, се осигурява необходимата осветеност.
Като недоказани настоящият съдебен състав приема твърденията за претърпени
вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Арест
- Пловдив, тъй като са ангажирани доказателства за периодично извършени
дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз
основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са
приложени протоколи, в които са описани размерът на третираната площ,
препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители,
имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето
заявило/приело обработката. Този извод не се променя и от показанията на
разпитания по делото свидетел, доколкото от страна на администрацията на
ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва
незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това няма данни от страна на ищеца
да са подавани молби, в които да се е оплаквал от наличието на инсекти и/или
гризачи в Арест - Пловдив, а съгласно представените договори, в същите е
уговорена клауза за допълнителни, т.е. извънредни дезинсекция и дератизация, и
в случай, че ищецът бе подал оплакване, ответникът именно въз основа на
сключения договор за извършване на ДДД обработки, би следвало да сезира
изпълнителя да извърши извънредно третиране и едва, ако това не бе сторено,
ищецът би могъл да се позове на бездействие от негова страна.
При това положение следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в
които С. е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест –
Пловдив, не могат да се
квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл.3 ЗИНЗС, нито могат да се
приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.
От събраните по делото и неоспорени от страните доказателства, се
установява по отношение на периода от 10.12.2018г. до 20.07.2020г., за който
ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ в Затвора – Пловдив, че ищецът С. за периода от 10.12.2018г. до
13.12.2018г. вкл., от 04.03.2019г. до 09.05.2019г. вкл. и на 20.07. 2020г. няма
данни да е пребивавал в посоченото от него заведение, а именно Затвора –
Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде
отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на
чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се
посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на
произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска
по реда на чл.214 ГПК/каквото не е спорно между страните, че не е сторено/,
същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в
исковата молба.
За периода, в който се установи, че лицето действително е пребивавало на
територията на Затвора – Пловдив и който период е предмет на разглеждане в
настоящото производство, а именно от 14.12.2018г. до 06.03.2019г. вкл. и от
10.05.2019г. до 19.07.2020г. вкл., от
събраните и описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал
в помещения, в които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м. Изключение от горното правят периодите от 02.01.2019г.
до 13.02.2019г. вкл., от 21.05.2019г. до 30.05.2019г. вкл., от 18.06.2019г. до
26.09.2019г. вкл., от 19.11. 2019г. до 21.11.2019г. вкл., от 03.12.2019г. до
24.01.2020г. вкл. и от 07.02.2020г. до 19.07.2020г. вкл., в които ищецът е
пребивавал на Пост №2, стая №70, която е с площ от 25,02 кв.м., т.е. за не
повече от 6 л.св., а в нея са пребивавали между 7 и 9 л.св., т.е. налице е
твърдяната пренаселеност. За такива съдът приема и периода от 14.12.2018г. до
01.01.2019г вкл., с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът
не е представил доказателства за това с колко други лишени от свобода е
пребивавал С. в стая №56 на Пета група в този период.
Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените
вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да
доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още,
че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани доказателства, които
да ги оборят. Ето защо и наведените обстоятелства – пребиваване на ищеца в
пренаселени килии и претърпените от него лишения в своята съвкупност могат да
се определят като уронващи човешкото достойнство, което предпоставя наличието
на увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения и неудобства от
неблагоприятната жизнена среда. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда
по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Като недоказани следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от
наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора –
Пловдив по съображения, идентични с изложените по-горе досежно Арест – Пловдив
– от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за
извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се
установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не
се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в Затвора – Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и
гризачи.
Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и
помещения на Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща
вода. Всички помещения, в които е пребивавал С. – стая №56 в Пета група и стая
№70 на Втора група, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена
вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложеното от
ответника становище се установява, че в Затвора – Пловдив на л.св. е осигурен
достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от
свобода от съответната група, освен това, ищецът като работещ е имал достъп до
баня всеки работен ден.
По идентичен начин стои въпросът и с твърденията за липса на нормално
осветление и проветрение, доколкото се установи, че проветряването в стаите е
оставено по преценка на настанените в тях лишени от свобода, което се
осъществява посредством отваряне на наличните прозорци, които се установи, че
във всяка една от стаите, в които е пребивавал С. – стая №56 на Пета група и
стая №70 на Втора група, са по два, в т.ч. има прозорци и в санитарните възли,
които също са отваряеми. По преценка на л.св. е и колко от осветителните тела
на наличното луминисцентно осветление да работят. Този извод не се променя и от
показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото от страна на администрацията
на ответника са предприети необходимите действия по осигуряване на достатъчно
осветление, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без
опасност за тяхното зрение, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че докато е бил в
Затвора – Пловдив, е работел и не е воден на каре, а в други затвори работещите
са водени на каре, е необходимо да се посочи, че от събраните по делото и
неспорени доказателства се установява, че в този исков период ищецът е бил
назначен на работа в периода от 19.08.2019г. до 19.07.2020г. вкл., а като работещ
следва да спазва разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно работещите. Така, съгласно
чл.16а т.1 ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не се разрешава
да напускат определените от администрацията работни места. Т.е. дори и същият,
съгласно чл.86 ал.1 ЗИНЗС, да има право на престой на открито не по-малко от
един час на ден, с приемането да упражнява трудова дейност, доброволно се отказва
от това си право.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГДИН само по отношение на установената
пренаселеност за посочените по-горе периоди, които водят до извода, че битовите
условия в Затвора – Пловдив създават предпоставки за увреждане на психическото
здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство.
Що се касае до ЗООТ“Хеброс“ от събраните и неоспорени от страните
доказателства не може да бъде установено по безспорен начин с колко други л.св.
е пребивавал ищецът в спално помещение №1, в което е бил настанен и в което е
пребивавал през целия период, а именно от 20.07.2020г. до 10.12.2021г. вкл.
Отделно от това, дори и да се приеме, че в това спално помещение са пребивавали
общо 4 л.св., както се сочи в представената докладна записка и в каквато насока
са показанията на разпитания по делото свидетел Г., то се констатира
пренеселоност, с оглед на това, че стаята е била с площ от 13,8 кв.м./а не
както се сочи в докладната записка 13,7 кв.м., доколкото тя е с посочени
размери 4,00/3,45 м./, т.е. за не повече от 3 л.св. Не може да бъде установено
също така и кои са тези последни месеци на 2021г., в които се твърди, че в
стаята са били само 3 л.св. В този смисъл за целия период на пребиваване на С.
в ЗООТ“Хеброс“, а именно от 20.07.2020г. до 10.12. 2021г. вкл. ще следва да се
приеме, че е пребивавал в пренаселени килии. Казано по друг начин, това
твърдение за допуснато нарушение, настоящият съдебен състав приема за доказано.
По отношение престоя на лицето в
ЗООТ„Хеброс“ действително, не се установява в стаите да е имало самостоятелен
санитарен възел, но лишените от свобода са имали възможността да ползват общ
санитарен възел 24 часа в денонощието, с оглед по-лекия им общ режим, както и
достъп до баня три пъти седмично – в понеделник, сряда и петък. Изложеното
налага да се приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл.20 ал.2 и 3
ППЗИНЗС, доколкото на С. са били осигурени постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода.
Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията на ищеца за
претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъжданите
периоди в ЗООТ„Хеброс“, тъй като от страна на ответника, както вече бе казано,
са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и
дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени
договори от страна на ответника – множество протоколи за извършени дейности по
ДДД, в които протоколи са описани: размерът на третираната площ, в която влиза
и ЗООТ“Хеброс“; препаратът, с който е третирано и неговото количество; срещу
какви вредители; имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и
имената на лицето заявило/приело обработката. Този извод не се променя и от
показанията на разпитания по делото свидетел Р., доколкото от страна на
администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което
изключва незаконосъобразното и бездействие.
Не се установяват и другите твърдени нарушения на чл.3 ЗИНЗС, доколкото
съгласно представените от ЗООТ„Хеброс“ данни, спално помещение №1 е разполагало
с два прозореца с размери от 1,10/1,30м., осигуряващи необходимите проветрение
и дневна светлина, а осветлението не се спори, е било лумисцентно, което е достатъчно,
за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за
тяхното зрение, което изключва незаконосъобразното бездействие на ответника.
Във връзка с твърдението, че храната не се приготвя от професионални
готвачи и е лоша, е необходимо да се посочи, че правото на лишените от свобода
да получават безплатна храна, е уредено в чл.84 ал.2, т.1 ЗИНЗС. В посочената
разпоредба ясно е разписано, че лишените от свобода имат право на безплатна
храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени
от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за
да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с
осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да се докаже
или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената такава да
не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Съдът
намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези. В
представената по делото докладна записка се посочва, че храната в ЗООТ се
доставя от затвора, а видно от представените седмични менюта/л.84-85/ съдържащи
грамажа на хранителните продукти и техния калориен състав, се установява, че
предоставената храна в Затвора – Пловдив, а оттам и в ЗООТ“Хеброс“ е пълноценна
и разнообразна, съответстваща като химически и калориен състав на Таблица №1 и
Заменителна таблица, утвърдени от Министъра на правосъдието и съгласувани от
Министъра на здравеопазването. Действително, от страна на ответника не са
представени доказателства, свързани с изхранването на лишените от свобода през
целия исков период, но за администрацията не съществува законово задължение да
съхранява такива документи за такъв дълъг период от време. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че все пак затворите са пенитенциарни заведения,
поради което не може да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните
хранителни навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода.
Що се касае до липсата на лавка в ЗООТ“Хеброс“, то не е спорно между
страните, че л.св., настанени в затворническите общежития, са на общ режим,
отделно от това, през целия период на пребиваване ищецът е бил работещ и то на
неохраняеми работни обекти, на които е имало обекти за обществено хранене,
където ищецът е имал възможността да закупи необходимите му хранителни
продукти. В този смисъл наведените възражения са неоснователни.
От фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво
е точно твърдението на ищеца, че докато е бил в общежитието лекарката на
затвора е отказвала да ги преглежда, доколкото липсват данни да е имал
конкретни здравословни проблеми и да е заявил, че се нуждае от някакво лечение,
съответно същото да му е било отказано. Обратното, от представените данни се
установява, че един път седмично лекар от Затвора – Пловдив е преглеждал л.св.,
настанени в ЗООТ“Хеброс“, като за целта същите е следвало да се впишат в
съответния журнал, каквото вписване не се констатира да е било налице от страна
на С.. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел Р.,
поради което и следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за
извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързани с неосигуряване
на адекватно медицинско обслужване.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установената пренаселеност, които водят до извода, че битовите
условия в ЗООТ“Хеброс“ създават предпоставки за увреждане на психическото
здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство.
Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно
отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им
поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочените
по-горе периоди, в които е пребивавал в Затвора – Пловдив и ЗООТ“Хеброс“.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В
случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочените периоди такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЕКПЧ. За такива съдът приема периодите от 14.12.2018г. до 01.01.2019г.
вкл., от 02.01.2019г. до 13.02.2019г. вкл., от 21.05.2019г. до 30.05.2019г.
вкл., от 18.06.2019г. до 26.09.2019г. вкл., от 19.11.2019г. до 21.11.2019г.
вкл., от 03.12. 2019г. до 24.01.2020г. вкл. и от 07.02.2020г. до 19.07.2020г.
вкл./общо 393 дни/, когато е пребивавал в Затвора – Пловдив, както и през целия
период на пребиваване в ЗООТ“Хеброс“ от 20.07.2020г. до 10.12.2021г. вкл./общо
509 дни/, където е бил в пренаселени килии.
В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че
крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на
това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните
ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане.
Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч.
срещу България и други.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че С. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така,
съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, приложим по
препращане от §1 ДР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория
и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се
определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив от 14.12.2018г.
до 01.01.2019г. вкл., от 02.01.2019г. до 13.02.2019г. вкл., от 21.05.2019г. до
30.05.2019г. вкл., от 18.06.2019г. до 26.09.2019г. вкл., от 19.11.2019г. до
21.11.2019г. вкл., от 03.12.2019г. до 24.01.2020г. вкл. и от 07.02.2020г. до
19.07.2020г. вкл. и в ЗООТ“Хеброс“ от 20.07.2020г. до 10.12. 2021г. вкл. и при
отчитане икономическия стандарт на страната, според настоящия състав,
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в общ
размер на 3 500 лева, от които 1 700 лева за престоя на лицето в
Затвора – Пловдив и 1 800 лева за престоя в ЗООТ“Хеброс“, съобразявайки актуалната
практика и насоките на ЕСПЧ, в т.ч. претендираните от самото лице размери на
обезщетенията.
Както вече се посочи и по-горе, ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30%
от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши
условия за задържане в Словения и Русия/така Bizjak v. Slovenia, жалба
№25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014г. и Shmelev and others v.
Russia, жалба №41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020г./.
Съответно за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и
5,3 евро на ден/така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост
от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14
ноември 2017г./, като посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения
стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на
Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от
тези в Унгария средно с 40%, то отчитайки жизнения стандарт в България, за
справедлив размер би следвало да се счита такъв между 1,70 евро и 2,25 евро на
ден.
Ето защо, според този съд, именно посочените размери от 1 700
лева/т.е. по 2,21 евро на ден/ и 1 800 лева/пълният предявен от лицето
размер/ най-точно и съответно ще овъзмездят претърпените психически увреждания
от ищеца и тези размери именно съответстват на конкретната преценка, направена
от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения
критерий за справедливост. В останалите части исковете следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
Съответно, спрямо този размер на главния иск/3 500 лева/, ще следва да бъде
уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
При този изход на спора, и с оглед заявената претенция за присъждане на
сторените разноски, на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС ответникът следва да заплати
на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в
ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Или, искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав,
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген. Николай Столетов”№21 да заплати на Н.И.С. ***, сумата от общо 3 500/три
хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив в периода от 14.12.2018г. до 01.01. 2019г вкл., от 02.01.2019г. до
13.02.2019г. вкл., от 21.05.2019г. до 30.05.2019г. вкл., от 18.06.2019г. до
26.09.2019г. вкл., от 19.11.2019г. до 21.11.2019г. вкл., от 03.12.2019г. до
24.01.2020г. вкл. и от 07.02.2020г. до 19.07.2020г. вкл., както и в
ЗООТ“Хеброс“ в периода от 20.07.2020г. до 10.12.2021г. вкл., ведно със
законната лихва върху посочената главница, начиная от датата на исковата молба,
а именно 09.02.2022г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции в останалите им части, както следва: за сумата в размер на
800 лева за периода от 26.02.2018г. до 18.05.2018г., вкл. и за сумата в размер
на 1 000 лева за периода от 04.08.2018г. до 10.12.2018г., вкл. за понесени
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест –
Пловдив, както и до пълния размер от 4 000 лева и за останалите периоди в
обхвата на претендирания от 10.12.2018г. до 20.07.2020г., вкл. за понесени
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Затвора
– Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген. Николай Столетов”№21 да заплати на Н.И.С. ***, сумата от 10/десет/ лева, представляваща внесената
държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, бул.”Ген. Николай
Столетов”№21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: