№ 102
гр. Свиленград, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200667 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-1253-002379 от
26.04.2021 година на Началник Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОДМВР
- Хасково, с което на Ф. Й. с ЕГН ********** от село ************, със
съдебен адрес: град **************, за нарушение на чл. 58, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 1 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство (МПС)” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят Ф. Й. чрез процесуалния си представител – адвокат
Д.Х., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен – управлявал МПС в лентата за принудително спиране
(аварийната лента), а не в платното за насрещно движение, т.е. неправилно
била определена нарушената материалноправна норма и се е движел само
1
около 1-2 км., т.е. случаят бил маловажен.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Й., не се явява. С
писмена Молба процесуалният му представител иска от съда да отмени
обжалваното НП.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 28.12.2020 година около 10.33 часа свидетелят М. Д. Дж. и колегата й
Д. П. П. (служители в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища
и автомагистрали” („КПДГПАМ”) при ОДМВР – Хасково), при изпълнение
на служебните си задължения се намират на автомагистрала (АМ) № А - 4
(АМ „Марица”), при км. 83, находящ се на територията на община Любимец,
област Хасково, на пътя Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан
Андреево”, в посока към ГКПП „Капитан Андреево”. Посочените полицейски
служители виждат, че МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Ц 220
ЦДИ с държавен регистрационен номер Х 53 66 КС – собственост на „ФММ”
ЕООД (видно от Справка в системата АИС-КАТ; по делото е приложена
Справка за актуалното състояние на посоченото дружество от Търговския
регистър) и управлявано от жалбоподателя Й. се движи в аварийната лента в
посока към град Харманли, т.е. в обратната посока.
2
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, Д. П. П. – Младши автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА”
към Сектор „ПП” при ОДМВР, която длъжност е идентична с Младши
инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя
против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със серия GA и с № 137286. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с движение по автомагистрала в платното
за насрещно движение, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, която вписва за
нарушена. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен
му е. Сочи, че няма възражения против констатациите на Акта, което и е
вписано в съответната графа.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Сектор „ПП” към ОДМВР –
Хасково, издава процесното НП № 20-1253-002379 от 26.04.2021 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 58, т. 4 от ЗДвП и налага на
жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя, на 01.07.2021 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. От Справката за нарушител/водач, приложена в
Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на
връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката
към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-
3
515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.
П. П. заема длъжността „Младши автоконтрольор, І степен в Група
„КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и предвид факта, че
Димо Христов Чобанов заема длъжността „Началник на Сектор „ПП” към
ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по
надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че Й. няма наложени санкция за нарушения на ЗДвП и Кодекса
за застраховането, както и че не са му налагани принудителни
административни мерки.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитания в съдебното заседание, проведено на 20.09.2021
година свидетел М. Д. Дж.. Писмените доказателствени източници, по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на М.Д., които са вътрешно безпротиворечиви,
логични и последователни, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има
личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави
АУАН. Основания за критика по отношение на показанията на посочения
свидетел не се намериха, а единствено поради служебното му качество –
служител на Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково, в
този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата
от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. Посоченото е така предвид липсата на вътрешни
противоречия в показанията на посочения свидетел (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
4
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на този
свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените
и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на движение по
автомагистрала в платното за насрещно движение. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на
пощенското клеймо, поставено на плика, с който Жалбата е депозирана в
5
Деловодството на Районен съд – Хасково (откъдето е изпратена по
подсъдност на настоящия Съд), от надлежно легитимирано за това действие
лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че начинът на
6
изписване на нарушената правна разпоредба в АУАН не създава неяснота относно
това, коя точно разпоредба е нарушена. Допуснатото техническо разместване при
посочване на нарушената разпоредба не съставлява съществено процесуално
нарушение, което да е ограничило правото на наказаното лице да разбере
вмененото му нарушение, респ. да организира надлежно правото си на защита
срещу същото.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
28.12.2020 година актосъставителят Д. П. П. е заемал длъжността „Младши
автоконтрольор, І степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” при ОДМВР –
Хасково” (идентична с длъжността „Младши инспектор”) (в тази насока е и
изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 20.09.2021 година), т.е. бил е полицейски орган, който е орган
по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „КПДГПА” към
Сектор „ПП” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид
изложеното актосъставителят Д.П. безспорно се явява длъжностно лице от
службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения
по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Началник на Сектор „ПП” при ОДМВР – Хасково” и деянието е
извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
7
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството
на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят –
полицейски служител Д., е категорична, че именно Й. е бил водач на
процесния лек автомобил, тъй като именно той го е управлявал и на него е
съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал Възражение, не е
посочил подобно възражение и в Жалбата си. Тъй като в случая
жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, Съдът приема, че правилно е
бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.
Със законовата разпоредба на чл. 58 от ЗДвП са въведени следните
забрани за водачите на МПС при движението им по АМ: 1. да спира пътното
превозно средство за престой или за паркиране извън специално
обозначените за това места; 2. да завива в обратна посока, да се движи назад,
да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително и на
местата, където тя е прекъсната; 3. да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство; 4. да се движи в платното за насрещно движение. В конкретния
случай от доказателствата по делото се доказва категорично, че
жалбоподателят Ф. Й. е управлявал на сочените дата и място лек автомобил в
посока град Харманли, като се е движил в платното за ГКПП „Капитан
Андреево”. Следва да се счита за доказано и че това управление е било в
8
лентата за принудително спиране. С оглед на тези факти следва да се обсъди
дали дадената в НП и АУАН правна квалификация е правилна или не. За да се
отговори на този въпрос следва да се съпоставят понятията „лента за
движение” и „платно за движение”, както и да се тълкуват законовите
разпоредби на чл. 58, т. 3 и т. 4 от ЗДвП. Легалните дефиниции на понятията
„лента за движение” и „пътно платно” са дадени в § 6, т. 2 и т. 3 от ДР на
ЗДвП. Така съгласно т. 2 от сочената разпоредба „Пътна лента” е надлъжна
част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на
недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго, а
съгласно т. 3 от тази разпоредба „Пътно платно” е общата широчина на
пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за движение, видимо
отделени едно от друго. Легална дефиниция на „лента за принудително
спиране на автомагистрала” не се съдържа в ЗДвП. Независимо от това обаче
при граматическо тълкуване на понятието „лента за принудително спиране”
се достига до извод, че законодателят третира този участък от
автомагистралата като място със специално предназначение, но той
притежава всички изисквания на „лента за движение”, за да се приеме за
такава част от АМ. Този извод се извежда от самата разпоредба на т. 3 от чл.
58 на ЗДвП, съгласно която в тази лента е забранено движението и спирането,
но са допуснати изключения от законодателят - при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство. Даденото изброяване е изчерпателно и
именно то води на извод, че тази част от АМ е със специално предназначение
и следва да се използва единствено и само при допуснатите от законодателя
изключения, тъй като това са обстоятелства от съществена важност за
осигуряване безопасността на движението по АМ. На следващо място няма
спор по делото по какъв начин е сигнализирана лентата за принудително
спиране и че същата съдържа всички характеристики, посочени в легалната
дефиниция за пътна лента. Въпросите, които възникват в конкретния случай и
са от значение за преценката осъществено ли е соченото нарушение по чл.
58, т. 4 от ЗДвП са дали лентата за принудително спиране на АМ е част от
платното за движение, както и дали разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП се
явява специална по отношение на тази на чл. 58, т. 4 от ЗДвП или не. По
отношение на първия поставен въпрос с оглед на легалните дефиниции на
ЗДвП Съдът счита, че няма основание да се приеме, че лентата за
9
принудително спиране не е част от пътното платно, тъй като съгласно
дефиницията на понятието пътно платно това представлява общия сбор от
ширината на пътните ленти, т.е. пътното платно е обобщаващо понятие и
съдържа имплицитно в себе си понятието пътна лента. Доколкото вече беше
посочено, че и лентата за принудително спиране на АМ се явява пътна лента,
следва да се направи изводът, че тя също е част от платното за движение. Що
се касае до това дали разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП е специална по
отношение на тази на чл. 58, т. 4 от ЗДвП и като специална към обща
изключва приложението й, Съдът счита, че няма как да се направи такъв
извод. На първо място следва да се посочи, че двете разпоредби имат
различно приложно поле и не се съотнасят като обща към специална, а са при
режим на поглъщане от по-тежката от тях. Според настоящия Съдебен състав
разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП въздига в административно нарушение
всяко движение в платното за насрещно движение на АМ, като включва в
себе си и такова по лентата за принудително спиране. За да направи този
извод Съдът отчита следните обстоятелства: на първо място вече беше
установено, че лентата за принудително спиране на АМ е част от платното за
движение и в този смисъл би могла да бъде непосредствено място, на което да
бъде осъществено нарушение на правилата за движение по пътищата. От
друга страна при преценката коя разпоредба предвижда по-тежко
административно нарушение следва да се отчитат обстоятелствата на самите
административни нарушения. В конкретния случай движението в платно за
насрещно движение създава значително по-сериозна опасност за движението
от това в лента за принудително спиране, ако последното се осъществява в
посоката за движение указана за конкретното платно за движение. Това е
така, тъй като при необосновано движение по лентата за принудително
спиране съществува риск от пътен инцидент, но същият е многократно по-
висок при движение срещу потока на движение. От друга страна следва да се
отчита, че лентата за принудително спиране е част от платното за движение и
същата не се изключва във всички случаи от приложното поле на чл. 58, т. 4
от ЗДвП, тъй като за да бъде квалифицирано деянието с такава правна
квалификация следва да се установят и допълнителни обстоятелства –
управлението на МПС да е в насрещното движение, т.е. срещу разрешената
посока на движение. С оглед на това Съдът счита, че разпоредбата на чл. 58,
т. 3 от ЗДвП визира единствено нарушения, касаещи управление на МПС в
10
лентата за принудително спиране, но в посоката указана за движение и не
може да изключи приложимостта на разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, тъй
като ЗДвП не предвижда в себе си възможност понятието платно за движение
да се разбира различно от легалната дефиниция, т.е. в аналогични случаи да
не се включва в платното за движение конкретна пътна лента. С оглед на това
и Съдът счита, че разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП не се явява специална
по отношение на тази на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, а приложното поле на т. 3 се
простира единствено и само до случаи, в които се констатира управление на
МПС в тази лента извън указаните изключения, но само и единствено в
посоката на движение, разрешена за конкретното пътно платно. Следва да се
отчете в случая и един от основните принципи на
административнонаказателното материално право и на материалното
наказателно право, което се прилага субсидиарно, а именно това, че при
установяване на административни нарушения (респ. престъпления),
съдържащи признаците на няколко административни нарушения, които се
конкурират помежду си, деянието се квалифицира по по-тежкия състав на
административно нарушение. С оглед на посоченото по-горе Съдът счита, че
това се явява разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП и именно тя е следвало да
бъде приложена в случая при установените факти. С даването на тази правна
квалификация както актосъставителят, така и наказващият орган са приложи
правилно материалния закон. С оглед на всичко посочено дотук Съдът счита,
че категорично е доказано осъществяване на нарушение по чл. 58, т. 4 от
ЗДвП от страна на жалбоподателя.
Налице е субективният елемент от състава на нарушението – извършено
е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия. Бил е напълно наясно относно факта,
че не следва да управлява МПС в платното за насрещно движение. Т.е.
поведението на жалбоподателя е виновно, тъй като е съзнавал естеството на
указаното задължение, произтичащо от нормата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, чийто
безспорен субект е. С тези правни аргументи, решаващият Съдебен състав
11
прие, че с деянието, посочено в обжалваното НП, Й. е осъществил от
обективна и субективна страна, състава на посоченото административно
нарушение, визирано в обжалваното НП, при възведената правна
квалификация.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не
съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от
ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
Следва да се посочи, че според настоящия Съдебен състав в конкретния
случай не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. За да се приеме едно нарушение за маловажно такова по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН следва да се установи то да е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на такива нарушения. В
конкретния случай липсват основания да се приеме, че обществената
опасност на нарушението по чл. 58, т. 4 от ЗДвП се отличава със значително
по-ниска степен в сравнение с останалите нарушения от същия вид. И това е
така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. В тази връзка
не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на
нарушителя, доколкото възрастта от 54 години (към датата на деянието)
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправни такива. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Не е налице по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и предвид обстоятелството, че жалбоподателят е забравил/изгубил
портмонето си, съдържащо личните му документи и голяма сума пари, тъй
като не се явява основателна причина за обръщане посоката на движение на
АМ и движение в платното за насрещно движение. От друга страна
движението в аварийната лента в посока обратна на движение създава
сериозни предпоставки и за затрудняване оказването на помощ на пострадали
12
лица и предприемането на други действия по преодоляване последиците от
евентуален пътен инцидент, ако такива са необходими от компетентните за
това органи. В конкретния случай такива действия няма данни да са се
наложили, но към момента на предприемане на противоправното си
поведение жалбоподателят не е бил наясно дали това ще е необходимо или
не. С оглед на всичко това Съдът счита, че при преценката на конкретното
нарушение с оглед на обстоятелствата, при които е извършено не се налага
извод за наличие на основания да се приеме, че то е маловажен случай. С
оглед на всичко това Съдът счита, че установеното нарушение не се явява
маловажен случай и не е налице основание за приложението на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл.
28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид изложеното Съдът намира, че установеното нарушение е
правилно квалифицирано по чл. 58, т. 4 от ЗДвП и правилно наказващият
орган е наложил наказания по реда на чл. 178ж, ал. 1, предложение второ от
ЗДвП, като е определил кумулативно предвидените - фиксирани по размер и
срок в закона, наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Наложените санкции са предвидени в
твърд размер и наказващият орган няма възможност за индивидуализация.
Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
13
на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 20-1253-
002379 от 26.04.2021 година на Началник Сектор „ПП” към ОДМВР -
Хасково, с което на Ф. Й. с ЕГН ********** от село ************, за
нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 1 000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14