Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В.,05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,V-ти нак.състав в публичното заседание на пети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:СТЕЛА КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря Б.С.и в
присъствието на прокурора....... като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 760 описа за
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. ***-0967-001922/20.12.2018 г.
на Началник група към ОДМВР-В.- сектор
„ПП”-В., с което за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200
лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца.
Със съответно разпореждане на
съдията-докладчик, съдебното производство е обединено с това по НАХД№761/19 г.
То на свой ред има за предмет друга жалба на Г.И.М. против
НП№18-0967-001831/04.12.18 г. на Началник
група към ОДМВР-В.- сектор „ПП”-В., с което за извършени две отделни
нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и по т.2 от ЗДвП са наложени наказания глоби в
размер на по 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП, съответно на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП, както и за извършено нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП и на същото основание са
наложени административни наказания глоба от 2000.00 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.
В жалбите и в допълнително писмено становище се релевират
подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваните
постановления, поради допуснати
нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната им на
това основание.
Ответната страна, редовно
призована не е ангажирала представител и становище по жалбата.
След като взе предвид
доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Жалбите са процесуално
допустими като подадени от активно легитимирано лице в законоустановените срокове
по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледани по същество, първата е основателна, а втората
неоснователна, при следните съображения:
На 29.11.2018 г., около 21.40 ч., настоящият жалбоподател
управлявал лек автомобил „Пежо
Последвало е съставяне на АУАН №451809/29.11.18 г. срещу
жалбоподателя за общо четири нарушения:
1.нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, изразило се в
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /с прекратена
регистрация/;
2. и 3. - нарушения по чл.100, ал.1,т.1 и по чл.100,
ал.1,т.2 ЗДвП, изразили се в неносене на СРМПС, СУМПС и контролен талон към
него и
4. нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, изразило се в отказ за
извършване на проверка за алкохол с техническо средство.
АУАН е връчен и подписан от жалбоподателя без възражения.
Едновременно с АУАН, в 22.50 ч. на жалбоподателя е бил
съставен и връчен талон за медицинско изследване на кръвна проба за алкохол, с
вписан отказ за тестване с техническо средство и с указания за явяване в ЦСМП-В.
в рамките на 45 мин. от връчването на талона. Този талон също е подписан
собственоръчно от жалбоподателя. В указания срок, а именно на 29.11.18 г. в
23.30 ч., същият се явил в СО на МБАЛ”Хр.Ботев”-В., където в присъствие на две
длъжностни медицински лица отказал даване на кръвна проба, надлежно
удостоверено в протокол за медицинско изследване и в амбулаторния журнал на
лечебното заведение.
Въз основа на горепосочения АУАН е последвало издаване на
първото обжалвано НП НП№18-0967-001831/04.12.18 г. на Началник група към ОДМВР-В.- сектор „ПП”-В., с което
за извършените две отделни нарушения по чл.100, ал.1,т.1 и по т.2 от ЗДвП са
наложени наказания глоби в размер на по 10.00 лв. на основание чл.183,
ал.1,т.1, пр.1 ЗДвП, съответно на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.3 ЗДвП, а за
извършеното нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП и на същото основание са наложени административни наказания глоба от
2000.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца. В частта
за нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, производството е прекратено от АНО на
основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, като материалите са изпратени по компетентност
на ВРП, където е образувана преписка №3019/18 г. по техен опис, с оглед данни за престъпление по
чл.345, ал.2 НК. След проведено
разследване, преписката е приключила с постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство от 19.12.18 г., на
основание чл.213, вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК. В постановлението е прието за
безспорно установено, че на 29.11.18 г.,
жалбоподателят е управлявал л.а.”Пежо
След получаване на постановлението и въз основа на същото, е
последвало издаването на другото обжалвано
НП№
18-0967-001922/20.12.2018 г. на Началник
група към ОДМВР-В.- сектор „ПП”-В., с което за извършено нарушение по
чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за
срок от шест месеца.
Гореизложените фактически
обстоятелства се извличат еднопосочно от всички налични по делото
доказателствени източници, а именно -св.показания на актосъставителя К.К. и на
св.А.И. и Г.П.-свидетели очевидци на нарушението и на съставяне на акта, цитираните
талон и протокол за медицинско изследване, справка от ЦСМП-В. с извлечение от
журнал за кръвни проби и материалите от цитираната пр.преписка №3019/18 г. на
ВРП. Данните от посочените доказателствени източници са последователни, логични
и безпротиворечиви, и не са спорни между страните, поради което и не се налага
по- подробното им обсъждане.
При така установеното от
фактическа страна, във връзка с доводите и възраженията на жалбоподателя, съдът
намира от правна страна следното:
1.Досежно обжалваното НП№ 18-0967-001922/20.12.2018 г. на Началник група към ОДМВР-В.- сектор „ПП”-В., с което
за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от шест месеца:
Както се посочи по-горе, в хода на прокурорската преписка е било категорично установено /посочено
изрично и в постановлението/ че в случая се касае до управление на МПС със
служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП, за което жалбоподателят не е имал никакво знание и
представи, т.е. същият не е имал и никакво знание и представи, че управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. След като такова знание и
представи липсват изначално, т.е. изначално липсва интелектуалния момент, то
няма как да е налице следващия волеви момент формиращ вината и предопределящ
нейната форма като умисъл или непредпазливост. Друг е въпроса, че доколкото се
касае до формално /”на просто извършване”/ деяние, то поначало същото може да
бъде извършено само с пряк умисъл. При това положение конкретното деяние,
извършено от жалбоподателя е „случайно” по смисъла на чл.14 НК /приложим
съгласно чл.11 ЗАНН/ и е несъставомерно от субективна страна, не само като
престъпление по чл.345, ал.2 НК, но и като административно нарушение по чл.140,
ал.1 ЗДвП. В този смисъл това обжалвано
НП се явява необосновано и издадено в нарушение на материалния закон, поради
което и на това основание следва да бъде отменено.
2.Досежно второто обжалвано НП№18-0967-001831/04.12.18 г.
на Началник група към ОДМВР-В.- сектор
„ПП”-В., с което за извършените две отделни нарушения по чл.100, ал.1,т.1 и по
т.2 от ЗДвП са наложени наказания глоби в размер на по 10.00 лв. на основание
чл.183, ал.1,т.1, пр.1 ЗДвП, съответно на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.3 ЗДвП, а за извършеното нарушение по
чл.174, ал.3 ЗДвП и на същото основание са наложени административни
наказания глоба от 2000.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от
24 месеца:
В административно-наказателното производство започнало
със съставяне на акта и завършило с въпросното наказателно постановление не са
допуснати процесуални пороци от категорията на “съществените” и представляващи
основание за отмяна на НП, като всички изложени в тази насока възражения от
страна на жалбоподателя са изцяло необосновани. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, с оглед представената по делото Заповед №8121з-515/14.05.18
г. Същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН и е
налице, пълно, точно и ясно описание на нарушенията и съответстваща на това
описание правна квалификация. В АУАН и НП точно и ясно е описано и в какво са
се изразили нарушенията, като това описание достатъчно добре очертава
формата на изпълнителните деяния на нарушенията, съответно рамките на защита на
жалбоподателя. За съставомерността на конкретните три нарушения е без никакво
значение чия е собствеността на автомобила, поради което и евентуални
несъответствия в съдържанието на АУАН и НП относно тези обстоятелства, не
представляват процесуално нарушение и то съществено спрямо редовността им от
формална външна страна и спрямо правото на защита.Затова и изложените в обратен
смисъл доводи на процесуалния представител на жалбоподателя, също се явяват
неоснователни.
От
материално-правна страна: с оглед събраните в хода на съдебното производство и
обсъдени по-горе доказателства, по делото безспорно се установи, че на
инкриминираните дата и място, при извършената му непосредствено след управление
на МПС полицейска проверка, жалбоподателят не е разполагал и не е представил на
контролните органи изискуемите се според чл.100, ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП документи.
Затова си поведение, същият следва да понесе отговорност съгласно чл.183,
ал.1,т.1, пр.1 и пр.2 ЗДвП. Нарушенията са типичен и обикновен случай на
нарушения от този вид, като по дефиниция са формални и за съставомерността им
не се изискват каквито и да са вредни последици. В този смисъл и възраженията
на жалбоподателя за маловажността им, като основание за приложение на чл.28 ЗАНН са неоснователни.
По делото безспорно се установи и че на инкриминираните
дата и място, в качеството си на водач на МПС, жалбоподателят макар и да не е
отказал изобщо и изрично да бъде изпробван за употреба на алкохол със съответно
техническо средство, не е изпълнил коректно указанията на проверяващите и е направил
поне две неуспешни проби с техническото средство. С това си поведение същият е
нарушил задължението си по чл.2, ал.1 от Наредба №1/19.07.17 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества и техни аналози и е осуетил проверката, което на свой ред
се приравнява на отказ да му бъде извършена такава, съобразно изричната
разпоредба на чл.2, ал.2 от наредбата и покрива изцяло първата форма на
изпълнителното деяние на чл.174, ал.3 ЗДвП- отказ за проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол на кръвта. Нещо повече, в случая
безспорно се установи и че жалбоподателят макар и да се е явил в съответното
лечебно заведение, отново е отказал и последващото медицинско изследване и
вземане на кръвна проба за лабораторно изследване, с което е осъществил и
втората алтернативна форма на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 ЗДвП. При
тези съображения, съдът счете всички доводи за недоказаност от обективна и
субективна страна на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП за неоснователни и
необосновани.
Не се възприемат и аргументите, свързани с налични
здравословни проблеми на жалбоподателя и
употребата на медикаменти, като такива „оправдаващи” отказа му от проверка с
техническо средство за алкохол. Поначало такъв отказ е допустим само когато
проверката с техническо средство застрашава живота и здравето на проверявания /
чл.2, ал.1, пр.последно от Наредбата/ или физическото състояние на лицето не
позволява извършването й /чл.3а, т.3 от Наредбата/, като именно в тези случаи е
предвидено медицинското и химико-токсикологично лабораторно изследване чрез
даване на кръвна проба по реда на наредбата. С други думи, ако жалбоподателят е
имал притеснения и съмнения, че евентуално употребени преди проверката
медикаменти могат да се отразят на резултатите за употребен алкохол с
техническото средство, е следвало да ги отстрани именно чрез такова медицинско
и/или химическо изследване, а в случая това отново не е сторено.
За извършеното и доказано
административно нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, наказващият орган е наложил
съответни по вид и във фиксираните им в закона размери наказания – глоба в размер от 2000.00 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.
При горните съображения,
второто обжалвано НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от всичко гореизложено
и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП№ 18-0967-001922/20.12.2018 г. на Началник група към ОДМВР-В.- сектор „ПП”-В., с което
на Г. ***, с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на
основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА НП№18-0967-001831/04.12.18 г. на Началник
група към ОДМВР-В.- сектор „ПП”-В., с което на Г. ***, с ЕГН:********** за
извършени две отделни нарушения по чл.100, ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП са наложени
две наказания глоби в размер от по 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1,т.1,
пр.1 и пр.3 ЗДвП, както и за извършено нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП и на същото основание са
наложени административни наказания глоба от 2000.00 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-В. в 14-дневен срок от уведомяването на страните за
неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: