№ 21430
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20231110104163 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Подадено е заявление от „....“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК срещу М. Г. Г. за сумата от 1227,93 лева – главница по Договор
за потребителски кредит от 09.08.2019 г., за сумата от 930,11 лева – договорна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 15.07.2022 г., за сумата от 260,58 лева – договорна лихва за периода
15.08.2022 г. – 25.01.2023 г. и за сумата от 292,76 лева – лихва за забава за периода
26.01.2021 г. – 25.01.2023 г.
В т. 14 от заявлението е посочено, че заявителят е отпуснал кредит на М. Г. Г. по
силата на Договор за потребителски кредит от 09.08.2019 г. Посочено е, че датата на падеж
на кредита е 15.07.2022 г.
При така изложените в заявлението обстоятелства съдът намира, че искането за
издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 260,58 лева – договорна лихва за
периода 15.08.2022 г. – 25.01.2023 г. следва да бъде отхвърлено, по следните съображения:
Възнаградителната лихва представлява печалбата на кредитора за ползването на
паричната сума, дадена в заем на длъжника. Същата се дължи през време на действие на
договора и доколкото ползването на отпуснатата в заем на длъжника сума продължава. С
изтичане срока на договора длъжникът дължи връщане на непогасената главница по
договора. От този момент за кредитора се поражда правото да иска незабавното връщане на
дадената в заем сума, както и на лихва за забава върху непогасения размер на главницата до
окончателното плащане. Това тълкуване съответства на предвиденото в разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК разрешение, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не може
да надвишава законната лихва, като уговорка в различен смисъл би представлявала
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, доколкото би наложила изпълнение
на задължение на потребителя при отпадане задължението на кредитора да осигури
1
ползването на заемната сума през срока на договора, макар и това да е следствие от
неизпълнение на договорно задължение на длъжника.
С оглед изложеното претендираната със заявлението договорна (възнаградителна)
лихва за период след изтичане срока на договора и настъпила изискуемост на неплатената
главница – в случая на 15.07.2022 г., е в противоречие с характера на института на
възнаградителната лихва, както и с разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 143, т. 14
ЗЗП, които са императивни по своя характер и следователно реализира хипотезата на чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК – противоречие на искането със закона, поради което искането в тази
част следва да се отхвърли.
По изложените съображения заявление с вх. № 21889 от 26.01.2023 г., подадено от
„....“ АД, следва да се отхвърли в частта, в която е направено искане за издаване на заповед
за изпълнение за сумата 260,58 лева – договорна лихва за периода 15.08.2022 г. – 25.01.2023
г.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 21889 от 26.01.2023 г., подадено от „....“ АД, в частта,
в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК по отношение на длъжника М. Г. Г. за сумата от 260,58 лева – договорна лихва за
периода 15.08.2022 г. – 25.01.2023 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2