Решение по дело №16450/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1508
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20185330116450
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер    1508                        Година  2019                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 19.04                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 20.03.2019 г. в следния състав:

                                               Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  16450  по описа за   2018         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 262, 12 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 05.12.2016 г. - 07.06.2018 г. за обект, находящ се ******; сумата 11, 18 лева – обезщетение за забава за периода 28.02.2017 г. - 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда - 19.06.2018 г., до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 10112/2018 г. по описа на ПРС – ХХІІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът С.Р.Б. ***, оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 10112/2018 г. по описа на ПРС – ХХІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 262, 12 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 05.12.2016 г. - 07.06.2018 г. за обект, находящ се в *****; сумата 11, 18 лева – обезщетение за забава за периода 28.02.2017 г. - 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда - 19.06.2018 г., до окончателното погасяване, както и разноските по делото, 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.  Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал иск за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим, а наведените от пълномощника на ответника с отговора на исковата молба доводи за неоснователност на иска поради неспазване на срока по чл.422 от ГПК и чл.415, ал.4 от ГПК за неоснователни.

Както се установява от представените от третото неучастващо по делото лице писмени доказателства, ответникът е наемател на общинско жилище, находящо се в  ***** – имотът, където е била доставяна питейната и отвеждана каналната вода, през процесния период.

Както се установява от заключението от 12.03.2019 г. на вещото лице по ССЕ М.М., стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през горепосочения период е в размер общо на 262, 12 лева, а мораторната лихва върху тази сума за горепосочения период е в размер общо на 11, 18 лева.

Същевременно, както се установява от представените от страните писмени доказателства и от посоченото заключение на ССЕ, след издаването на Заповедта и подаването на исковата молба, ответникът е заплатил на 03.01.2019 г. част от задълженията си по Заповедта, като към момента остават дължими 28, 99 лева – главница и мораторна лихва върху главницата за периода  в размер на 3, 27 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по отношение на претенцията за заплащане на консумираната питейна и отведената канална вода искът се явява доказан по основание и до размера от 28, 99 лева –до който размер следва да се уважи искът по отношение на тази претенция, като по отношение на нея за разликата над уважения до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а по отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху главницата искът се явява доказан по основание и до размера от 3, 27 лв., до който размер следва да се уважи искът по отношение на тази претенция, като по отношение на нея за разликата над уважения до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора и тъй като частичното плащане на задълженията по Заповедта е извършено както след издаването й, така и след подаване на исковата молба за установяване от ищеца на вземанията му по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело, независимо от частичното отхвърляне на иска, ответникът следва да заплати на ищеца изцяло направените разноски за производството по настоящето и посоченото частно гражданско дело в размер общо на 200 лева – следващите се държавни такси за двете дела и депозит за ССЕ, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение по двете дела.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА С.Р.Б., ЕГН **********,*** – *****. Н.Г., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от ***** С. Л. Н., сумата 28, 99 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 05.12.2016 г. - 07.06.2018 г. за обект, находящ се в *****, КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за разликата над уважения до пълния предявен размер от 262, 12 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; сумата 3, 27 лева – обезщетение за забава за периода 28.02.2017 г. - 31.05.2018 г., КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за разликата над уважения до пълния предявен размер от 11, 18 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на Заявлението в съда - 19.06.2018 г., до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 10112/2018 г. по описа на ПРС– ХХІІ гр. състав.

ОСЪЖДА С. А. Б., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото И ПО ч. гр. дело 10112/2018 г. по описа на ПРС – ХХІІ гр. състав  В РАЗМЕР НА 200 лева, КАКТО И 100 лева юрисконсултско възнаграждение за производството по настоящето и по частното гражданско дело.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХХІІ гр. състав ч. гр. дело № 10112/2018 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. Павлов

 

Вярно с оригинала.

Р.М.