№ 29759
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110168925 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът Г. Б. К. е предявил срещу ответника „М.П.“ ЕООД следните
обективно кумулативно съединени искове искове:
1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“,
извършено със Заповед № 54/13.11.2023 г. на управителя на ответното
дружество;
2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 12000 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 13.11.2023. до 13.06.2024 г, равняващо се на нетния размер на
дължимите от работодателя работни заплати за периода;
3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата от 200 лева
– обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 24 дни в нетен
размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД –
сумата от 2.26 лева, представляваща обезщетение за забава от датата на
прекратяване на трудовия договор за подаването на исковата молба
/13.12.2023 г./
4/ Осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от
12000 лева – сбор от неизплатено допълнително трудово възнаграждение в
нетен размер за придобит трудов стаж и професионален опит, дължимо за
периода на действие на трудовия договор, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както
и на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 6488.29 лева, представляваща
обезщетение за забава от падежа на всяко месечно задължение до подаването
1
на исковата молба /13.12.2023 г./
5/ Осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от
12002.24 лева – сбор от неизплатено допълнително трудово
възнаграждение в нетен размер за периода 01.10.2022-13.11.2023 г., дължимо
съгласно вътрешна схема за плащане в предприятието, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД – сумата 4052.42 лева,
представляваща обезщетение за забава от падежа на всяко месечно
задължение до подаването на исковата молба /13.12.2023 г.
Ищецът Г. Б. К. твърди, че на 09.10.2018 г. е сключил трудов договор с
ответното дружество, като е изпълнявал длъжността „приемчик“ с място на
работа – автосервиз Форд, М.П. Младост на пълно работно време, при
осемчасов работен ден. Съгласно последното допълнително изменение към
трудовия договор, трудовото възнаграждение на работника възлизало на 800
лева. Твърди, че съгласно чл. 6 от договора, работодателя се задължил да му
изплаща месечни и/или годишни бонуси, представляващи допълнително
трудово възнаграждение. Размерът на тези възнаграждение бил уговорен във
вътрешна схема за плащане в предприятието, като последната такава,
относима към исковия период, била от 31.03.2021 г. Сочи, че е изпълнил
задълженията си по вътрешната схема на 108% процента, но считано от
01.10.2022 г. до 13.11.2023 г. не е получавал допълнителните си
възнаграждения. Отправя искане ответникът да бъде осъден да заплати общия
им нетен размер, възлизащ на сумата от 12002.24 лева, ведно със законната
лихва и мораторно обезщетение, дължимо от падежа на всяко месечно
задължение.
Твърди, че има 40 години стаж по специалността си, но в периода на
действия на трудовия му договор, работодателят не зачел в пълен размер така
отработеното време в други предприятия, а признал единствено 3г., 8м и 8
дни, въз основа на които определил размера и изплащал ежемесечно
дължимото допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит. Счита, че има право да получи пълния размер на дължимото му месечно
допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0.6 %, за всяка
отработена година на сходна длъжност, съобразно представените три броя
трудови книжки. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
12000 лева, представляваща сбора от всички дължими допълнителни
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за целия период на
действие на трудовия договор, ведно със законната лихва и мораторно
обезщетение от падежа на всяко месечно възнаграждение.
Сочи, че въпреки че през целия период на действие на трудовия му
договор изпълнявал съвестно трудовите си задължения и спазвал трудовата
дисциплина, на 13.11.2023 г. му била връчена Заповед № 54/13.11.2023 г. за
налагане на наказания „дисциплинарно уволнение“, с която трудовото му
правоотношение било прекратено.
2
Намира, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Сочи, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 193 КТ и не е изискал
предварително обяснения от работника. Твърди, че едва при връчването на
заповедта е разбрал, че искане за даване на обяснения е било изпратено на
служебен имейл, но в период, в който ищецът е бил в отпуск за временна
нетрудоспособност, съгласно представен пред работодателя болничен лист.
Освен това в искането са посочени два случая на дисциплинарни простъпки, а
в заповедта наказанието е наложено за пет провинения.
Намира, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
немотивирана, като част от нарушенията, за които е наложена са били
погасени по давност, съответно – заповедта е издадена извън преклузивните
срокове по чл. 194 КТ.
Намира за недостоверни датите на които са издадени, цитираните в
Заповедта предварителни разрешения на Дирекция „Инспекция по труда“ и
ТЕЛК УМБАЛ за неговото уволнение, доколкото същите предхождат
извършването на дисциплинарните нарушения.
Оспорва и по същество описаните нарушения на трудовата дисциплина
в заповедта за уволнение, като счита констатациите на работодателя за
неверни.
Моли съдът да признае уволнението за незаконно и да го отмени.
Сочи, че в резултат на уволнението е останал без работа, поради което
отправя искане за осъждане на работодателя да му заплати нетния размер на
дължимите трудови възнаграждения за периода от 13.11.2023 г. до 13.06.2024
г., възлизащи общо на сумата от 12000 лева.
Сочи, че съгласно Заповедта за уволнение работодателят е посочил, че
работникът не е ползвал 24 дни платен годишен отпуск, които обаче не са му
заплатени, поради което предявява иск и за сумата от 200 лева, ведно със
законната лихва и мораторно обезщетение от датата на прекратяване на
договора до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „М.П.“ ЕООД е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание,
както и че процесната заповед е мотивирана. Сочи, че искането за даване на
обяснения е изпратено на служебен имейл на работника, но съгласно справка
в сървърите на работодателя, на 07.11.2023 г. писмото е препратено до личен
имейл на работника, както и до друг ел. адрес. Излага подробни съображения
по същество на описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни
нарушения. Оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение за
оставане без работа, като излага съображения за момента на дължимост на
законната лихва върху него. Твърди, че обезщетение за неизползван годишен
отпуск е своевременно изплатено на работника. Счита, че взел предвид
всички отработени от ищеца години на други сходни длъжности в предходни
предприятия, като въз основа на тези данни ежемесечно е изплащал
3
дължимото на работника възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, което към датата на прекратяване на договора е било в размер на 6.6 %
/за 11г., 8м. и 13 д./ В условията на евентуалност, прави възражение за
погасяване по давност на претендираните възнаграждения за трудов стаж за
периода 09.10.2018 г. – 13.11.2020 г. Оспорва основателността на иска за
заплащане на допълнително възнаграждение съгласно вътрешната схема за
плащане в предприятието. Сочи, че такова възнаграждение се дължи при
постигане на конкретно заложени резултати, каквито не са били налице в
рамките на исковия период, поради което и това възнаграждение не е
изплащано. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 153 ГПК, като
безспорно следва да бъде отделено обстоятелството, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е изпълнявал длъжността „приемчик“ при ответника, както и че същото е
прекратено с процесната заповед.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално
задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него
период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент
и по силата на заповедта, която оспорва – които обстоятелства не се спорни
между страните.
В тежест на ответника е да установи, че са спазени формалните
изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните
разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на
наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа
достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е
предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия
орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира
доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на
наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на
акта работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в
него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е
определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал.
1 КТ /обусловен от основателността на претенцията за незаконност на
уволнението/ в тежест на ищеца е да докаже продължителност на периода,
през който е останал без работа, причинна връзка между оставането без работа
и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от
работника за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което
съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е базата за определяне стойността на дължимото
4
обезщетение.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за
оставането си без работа за целия исковия период.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ предполага
установяване на следните обстоятелствата с правно значение: 1/ трудовото
правоотношение между страните да е прекратено; 2/ работникът или
служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години; 3/ правото
на отпуск да не е погасено по давност - за отпуските, дължими след 01.08.2010
г.; 4/ размер на полагащия се на служителя платен годишен отпуск; 5/ размер
на последното получено за пълен отработен месец брутно трудово
възнаграждение.
В тежест на работодателя-ответник е да установи, че ищецът е ползвал
целият полагащ му се отпуск, респективно – че е получил дължимото му
обезщетение за неизползвания размер.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в
тежест на ищеца е да установи, че: съгласно условия, определени в
колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила
за работната заплата в предприятието, има придобит трудов стаж в друго
предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност
или професия; размерът на този трудов стаж; сходството в длъжностите,
както и че своевременно е удостоверил пред работодателя предходния си
релевантен трудов стаж, за които обстоятелства не сочи доказателства
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на
допълнително възнаграждение съгласно вътрешна схема за плащане в
предприятието в тежест на ищеца е да установи, че по силата на сключения
трудов договор, за работодателя е възникнало задължение да изплаща
претендираното възнаграждение, както и да установи, че е изпълнил
насрещните си задължения, свързани с пораждането на право да получи
такова възнаграждение, за което обстоятелство не сочи доказателства.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетения за забава върху претендираните суми за главница по исковете с
правно основание чл. 224 КТ и чл. 128 КТ, в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и настъпването на падежа на задълженията
/доколкото се твърди същите да са срочни/.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи плащане на паричните задължения в срок.
По направеното от работодателят възражение за изтекла погасителна
давност за претенциите за допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж, в тежест на ищеца е да докаже основания спиране и прекъсване на
давността, за каквито обстоятелства не сочи доказателства.
5
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени документи към исковата молба,
молба в. № 366139/19.12.2023 г. и отговора на исковата молба, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и
правна страна, поради което следва да бъдат приети като доказателства по
делото.
По искането за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетел при режим на довеждане от ищеца,
съдът ще се произнесе след посочване от ищеца на конкретните факти и
обстоятелства, които следва да се установяват с тях и извършване на преценка
на относимостта им към спора и описаните в заповедта за дисциплинарно
уволнение обстоятелства.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за изясняване на факти и
обстоятелства досежно извършените нарушения, довели до налагането на
наказание, и изискването на обяснения, следва да бъде уважено.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи „счетоводни записи“, свързани с начина на изчисляване на
допълнителното възнаграждение по чл. 6 от ТД, следва да бъде оставено без
уважение като неконкретизирано и заявено при липса на уточнение относно
значението му за спора.
Искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответното дружество да
представи вътрешна схема за плащане за 2018 г., следва да бъде оставено без
уважение като неотносимо към спора, доколкото се твърди, че в
предприятието през процесния период са действали правила от март 2021 г.,
представени като доказателства по делото.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде частично уважено, като вещото лице даде отговор на
въпросите под №№ 1, 3, 5, 6 и 7, находящи се на стр. 8-9 от исковата молба.
Въпрос под № 4 дублира въпрос № 7, а последният формулиран от
ищеца въпрос /отново номерован с № 7/ касае неотносим за спора период,
поради което в тази част искането се явява неоснователно.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 11.12.2024 г. от 14:30 часа, за която дата и час
да се уведомят страните с препис от настоящото определение. На ищеца да се
изпрати и препис от отговора на ответника с доказателствата към него, а на
ответника - и препис от молба от 19.12.2023 г. и доказателствата към нея.
6
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да посочи за изясняването на какви факти и обстоятелства желае
допускането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетел при режим на довеждане.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът
ще остави без уважение искането за допускане на гласни доказателствени
средства.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба,
молба вх. № 366139/19.12.2023 г. и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по поставените от ищеца в
исковата молба под №№ 1, 3, 5, 6 и 7 /предпоследен/, находящи се на стр. 8-9
от исковата молба, както и по поставена от съда задача да посочи какъв е
бил нетният, респективно брутният размер на дължимото на ищеца трудово
възнаграждение за последния пълно отработен месец.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв. от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. М. Г. София, сл.т. 54 90 290, 0889/801
683, Специалност: Счетоводна отчетност.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответника за
установяване на обстоятелства досежно извършените нарушения, довели до
налагането на наказание, и изискването на обяснения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК,
както и исканията му за допускане на ССчЕ в останалата част.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният за
тях ред за разрешаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7