РЕШЕНИЕ № 208

 

гр. Кнежа, 14.12.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 684 по описа за 2017 година на Районен съд – гр. Кн.  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК във връзка с чл. 49, ал.1 от СК.

Образувано е по искова молба на Ц.Д.Л. ***, чрез пълномощника – адв. С.Я. от ПлАК, против Р.М.Л. ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.

В молбата ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, сключили са граждански брак през 1974 год. в гр. Кн., от който брак имат родени две деца, които понастоящем са пълнолетни. Твърди се, че съпрузите не живеят заедно от около 10-15 години, като всеки води самостоятелен начин на живот и не могат да живеят заедно занапред. С оглед на това ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като изразява желание след прекратяване на брака да бъде възстановено предбрачното й фамилно име – А. Не претендира издръжка за бъдещо време, както и разноски по делото.

Представени са удостоверение за сключен граждански брак и разписка за платена държавна такса за образуване на гражданско дело.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на молбата, с който ответникът изразява становище за неоснователност на така предявения иск.

Ищцата Ц.Л. – редовно призована, в съдебното заседание се явява лично и с адв. С.Я. от ПлАК. Процесуалният представител поддържа исковата молба, позовава се на писмени и гласни доказателства. В хода по същество, моли съда да се произнесе с решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак, без да се произнася по въпроса за вината, както и да постанови след развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име – А. Не претендира деловодни разноски.

Ответникът Р.Л. – редовно призован, не се явява в о.с.з. С депозирания в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК писмен отговор на ИМ, както и в първото по делото с.з. изразява становище за неоснователност на иска. Не сочи доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/, издадено на 27.09.2017 год. от Община Кн., че с Акт № 0044 от дата 19.06.1974 год. страните са сключили валиден граждански брак в град Кн., обл. Пл., което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Правното основание на предявения иск е чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс  СК/ – иск за развод.

Спорен по делото е въпросът: налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани гласни доказателства. По искане на проц. представител на ищцата е допуснат до разпит един свидетел – Д. Р. М., син на страните. От разпита на свидетеля, чийто показания съдът кредитира с доверие, се установява, че съпрузите са разделени повече от 10 години. През този период от време ищцата преимуществено е пребивала в чужбина. При завръщането си в страната, веднъж годишно за около месец, се е установявала в дома на свидетеля в гр. Кн. Ответникът живее отделно в друго жилище в същия град. Съпрузите не са поддържали контакти от около 14-15 години, като и понастоящем не поддържат никакви контакти помежду си. Свидетелят е категоричен, че съществуването на брака е само формално и не може да продължава.

Съдът като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на страните и събраните по делото доказателства, и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 19.06.1974 год. в гр. Кн. От брака си имат родени две деца, които са пълнолетни. Повече от 10 (десет) години съпрузите не живеят заедно. През този период от време и до настоящия момент не са поддържали контакти помежду си. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, в условията на фактическа раздяла.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото и изразените от страните становища, намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата явно липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно напускането на семейното жилище, дезинтересоваността към брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието на съпрузите да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена.

Предвид изложените съображения, съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася относно вината за това.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Съпругата при сключване на гражданския брак е приела фамилното име на своя съпруг, а именно Л.. Предвид събраните доказателства и изразеното от ищцата желание да бъде възстановено предбрачното й фамилно име, съдът намира, че след развода същата следва да носи фамилно име – А.  

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 329, ал.1, изр.2 от ГПК съдебно-деловодните разноски до момента следва да бъдат оставени в тежест на страните така, както са направени.

На основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 50 лева.

Видно от приложената към делото разписка за плащане към бюджета, на 02.10.2017 год. при завеждане на ИМ е платена по сметка на КРС сумата от 25.00 лв. Страните следва да бъдат осъдени да заплатят по приходната сметка на РС – Кн. окончателната държавна такса в размер на 50 лв. или по 25 лв. всеки от тях.

Водим от горното, Кнежанският районен съд

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 49, ал.1 от СК сключения на 19.06.1974 год. (деветнадесети юни хиляда деветстотин седемдесет и четвърта година) с АКТ № 0044, съставен в град Кн., обл. Пл., граждански брак между Р.М.Л., роден на *** год., с ЕГН **********,***  и Ц.Д.Л., родена на *** год., с ЕГН **********, с адрес: ***, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася относно вината.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, Ц.Д.Л., с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име –  А.

 

Разноските остават за сметка на страните така, както са направени.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Ц.Д.Л., с ЕГН ********** ***  и  Р.М.Л., с ЕГН ********** ***, да заплатят по приходната сметка на РС – Кн. окончателна държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева и 0 ст.)  или по 25.00 лв. (двадесет и пет лева и 0 ст.) – всеки от тях.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пл. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: