Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1040
гр.
Пловдив, 3.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 24.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3117/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И.Д.С. против Наказателно постановление № 20-1030-003597, издадено от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция, с което на И.Д.С. е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 70
ал. 3 от ЗДвП.
С
жалбата и с допълнителна молба се моли за отмяна на НП поради допуснати
съществени процесуални нарушения в процедурата по ангажиране отговорността на
дееца- а именно посочване, както в АУАН, така и в НП на напълно неясно време и
място на извършване на нарушението.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери,
че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано
по следния начин: на 05.04.2020 г. в
19:30 часа в гр.Пловдив на ул.Напредък И.Д.С. като водач на лек
автомобил - СЕАТ ИБИЗА с peг № ****, при обстоятелства: на
14.02.2020г, около 17.33ч. в гр.Пловдив на кръстовище на бул. Шести
Септември и бул.Цар Борис Обединител управлява лек автомобил Сеат Ибиза с
регистрационен номер **** лична собственост като се движи без задължително
включени къси или дневни светлини през деня.
Настоящият състав намира, че при
описание на извършеното нарушение, както в АУАН, така и в НП e допуснато флагрантно процесуално нарушение. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика,
че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не
възниква никакво съмнение: 1)какви са
фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация
на същото. В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.
Видно от текста на АУАН и НП в тях
са изложени едновременно взаимно изключващи
се времена и места на извършване на нарушението.
Изискването за посочване на тези
обстоятелства не е самоцелно, а е свързано със самата същност на деянието,
разбирано от трайната съдебна практика като съвкупност от телодвижения,
извършени под контрола на съзнанието в
дадено време, на дадено място. От цитираното определение следва, че
мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов характеризиращ
белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите
деяния. Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и
последователност, ако мястото и времето
на извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние.
Посоченото е важимо с особена
степен с оглед характеристиките на вмененото нарушение по чл.70, ал.3 ЗДвП, което може да бъде извършвано
многократно от едно и също лице, с един и същ предмет на нарушението /МПС/ по
различно време и на различни места.
В този смисъл допуснатото
процесуално опущение е особено съществено, доколкото при посочване и в АУАН и в НП на две различни времена и места за
извършване на нарушението, всъщност не може да се разбере за кое точно деяние е наказано лицето.
Затруднява се до степен на пълна невъзможност и процеса на доказване, доколкото
при липса на яснота за кое точно
деяние е наказан жалбоподателят съдът няма как да провери дали това конкретно деяние се установява от
доказателствата по делото.
Не на последно място следва да се
посочи, че посочването на времето и мястото на извършване на нарушението именно
във властническия акт, с който се налага санкцията е и важна гаранция за спазване на принципа non bis in idem, което затвърждава извода за
същественост на допуснатия процесуален порок при ангажиране отговорността на
жалбоподателя.
В тази връзка следва да се
отбележи, че действително чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаването на НП, дори и в
случаите когато при съставянето на АУАН са допуснати нарушения, които обаче не
са ограничили съществено правото на защита на наказаното лице. В случая съществената неяснота досежно времето и
мястото на извършване на деянието е налице, както в АУАН, така и в НП, поради
което и НП следва безусловно да се отмени.
При този изход на спора съгласно
новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски, но
доколкото такива нито са поискани, нито са представени доказателства за
сторването им, то не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-003597, издадено
от началник група към ОДМВР-Пловдив,
сектор пътна полиция, с което на И.Д.С. е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.
70 ал. 3 от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.