Р Е Ш Е Н И Е
08.11.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
07.11. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 505 2019
дело № по описа за година.
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, е предявило срещу Ц.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 706.18 лв.-главница по договор за потребителски кредит № 2891141, сключен на 09.08.2016г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 91.87 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 18.08.2016г. (падеж на първата погасителна вноска) до 05.10.2017г. (падеж на последната вноска по договора); 587.17 лв.- такси и комисионни за допълнителни услуги и 97.16 лв.-лихва за забава, начислена за периода от 06.10.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Претендира и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на 08.08.2016г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД като кредитодател и Ц.Х.Б., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 2891141, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1000.00 лева, който се усвоява в брой, а кредитополучателят се е задължил да го върне съгласно условията на сключения договор, ведно с договорената лихва, на 60 равни седмични погасителни вноски, в размер на 35.01 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил уговорен на 18.08.2016г., а на последната-на 05.10.2017г. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 50.00 лв., разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0.83 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Кредитодателят се е задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене в размер на 587.17 лв., плащането по която било разсрочено с вноските по кредита.
По договора за потребителски кредит, Ц.Б. е извършила плащания в общ размер на 715.00 лв., а към настоящия момент дължимата от нея главница е в размер на 706.18 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за потребителски кредит, ответницата дължи договорна лихва в размер на 91,87 лева, начислена за периода от 18.08.2016г. - датата на първата вноска до 05.10.2017г. - датата на настъпване на падежа на договора. На кредитополучателя е начислено и обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 06.10.2016г. до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, общият размер на което е 97.16 лв.
Ищецът твърди, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България" ООД/, по силата на който процесното вземане, е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
На 03.07.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в полза на ищеца вземането, произтичащо от договора за потребителски кредит ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответницата, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 2427/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител адв. М.З., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Особеният представител прави възражение за недействителност на клаузите за такси и услуги от сключения договор за потребителски кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК. Счита, че включените в договора клаузи за такси „Кредит у дома“ са нищожни поради противоречие със закона. Възразява, че цесията на процесното вземане не е съобщена надлежно на длъжника. Сочи, че в исковата молба не е уточнено как се формират отделните вземания за лихви, такси и т.н. Излага подробни съображения.
Преди първото по делото заседание, е постъпила молба с вх. № 11751/05.09.2019г. от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, с която същото моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на страна на ищеца, понеже е закупило процесното вземане с договор за цесия от 03.05.2019г., копие от който представя. С определение, постановено в открито съдебно заседание от 10.09.2019г., съдът е конституирал „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *********, като трето лице-помагач на страна на ищеца. Третото лице-помагач е изразило становище за основателност на предявения иск и моли същия да бъде уважен изцяло.
Дупнишкият
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено за фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Със заповед заповед от 30.11.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2427/2018г. по
описа на ДРС, е разпоредено длъжникът Ц.Х.Б. да заплати на
кредитора-цесионер „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
процесните суми. Видно от данните по изисканото и приложено ч.гр.д. № 2427/2018г.
по описа на ДРС, длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като
няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
настоящия главен установителен иск за дължимост на заявените и посочени в
заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.
По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател
Ц.Х.Б. и кредитодателят „Провидент файненшъл България” ООД договор за
потребителски кредит № *********/18.09.2016г., по силата на който
кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответницата сума в размер
на 1000.00 лв., а последната да му върне сумата от общо 2100.22 лв.
(включваща освен предоставената в заем сума от 1000.00 лв. още и сумата от 50
лв. – такса за оценка на досие, фиксирана лихва в размер на 197.25 лв. и такса
за услугата „Кредит у дома“ в размер на 852.97 лв.), със срок на погасяване 60
седмици, платима на седмични вноски от по 35.01 лв. всяка (последната в размер
на 34.63 лв.) за периода, считано от 18.08.2016г. при фиксиран годишен лихвен
процент 31.82% и ГПР 48.00%. Към сключения договор за потребителски кредит са
представени общи условия, подписани от ответницата.
Представен е Договор за цесия и заместване в дълг от
01.07.2017г. (л. 69-72 от делото), сключен между първоначалния кредитор „Провидент
Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от който се
установява, че заемодателят „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлил на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания,
произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение 1 (неразделна част
от договора). Не е приложено обаче пълномощно, с което първоначалният кредитор,
да е упълномощил „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми от негово име длъжника за
цесията.
Неоснователно е възражението на ответницата за
недопустимост на исковата претенция, поради липсата на материалноправна
легитимация у ищеца, поради неуведомяване на ответника за цесията. Безспорно е
установено според настоящия състав, че преди подаване на заявлението,
уведомлението за цесията реално не е достигнало до длъжника. Доколкото обаче
иска по чл.422 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението, а
приложение към исковата молба е и уведомлението за цесията /л.41/, то с оглед
трайната съдебна практика следва да се приеме, че цесията е надлежно съобщена
на длъжника. Настоящият състав напълно споделя и се позовава на решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. ,IIт.о. на ВКС, според което
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и решението по
т.д.№2352/13г. II т.о. на ВКС. На следващо място, задължението на цедента,
визирано в чл. 99, ал. 4 ЗЗД да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на
вземането, би имало значение, само при условие, че въззивника е заплатил своето
задължение по договора за кредит. В случая, няма данни и не се твърди, че
ответницата е платила преди връчване преписа от исковата молба на различно от
цесионера лице. Не на последно място, в производството по чл. 410 ГПК, при установяване
на частното правоприемство в лицето на заявителя, не е необходимо установяване
на изискуемост /арг. от чл. 418, ал.3 ГПК/, а единствено съобщаването на
цесията на длъжника, което на общо основание може да бъде сторено и с исковата
молба /арг. т.4г и т.11 ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС/.
В настоящия случай уведомлението, заедно с препис от исковата
молба и останалите писмени доказателства, са били връчени на назначения на ответницата
особен представител на 15.07.2019г., поради което следва да се приеме, че
прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в
полза на ищеца е произвело действие спрямо последната. Съгласно приетото с Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС, ТК по
т. д. № 193/2018 г., връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици.
По изложените съображения, следва да се приеме, че ответницата е надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и от последното дружество на ищеца с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея от назначения й от съда особен представител. В този смисъл прехвърлянията имат действие спрямо длъжника и исковете следва да бъдат разгледани по същество.
В отговора на исковата молба са направени възражения за
недействителност на сключения договор за потребителски кредит, на основание чл.
22 от ЗПК, като изготвен при съществени нарушения на изискванията на ЗПК.
Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова
възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за
кредит на общо основание и съгласно чл. 24
ЗПК се прилагат правилата на чл.143-чл.148 ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи, че макар и поместени
в индивидуалния договор с ответницата, а не в общите условия към него, клаузите
на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Касае
се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят
не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по
които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни
потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по
договора да са били уговорени с ответницата индивидуално. По тези съображения
съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната
равноправност – аргумент от чл.146, ал.1 ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК е уредено
задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства
за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“.
В този смисъл, съдът счита, че са нищожни, като заобикалящи
закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр.с чл. 33, ал. 1 ЗПК, клаузите от
договора, според които ответницата се е задължила да заплати на първоначалния
кредитор такси за оценка на досие с цена 50.00 лв., такса за услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на ответника с обща цена от 852.97
лв.
Безспорен факт е, че кредиторът има право да събира такси
съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, но „видът, размерът и действието, за което се
събират, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит“ – чл. 10а, ал. 4 ЗПК. В случая в договора е посочено, че таксата за
услугата „Кредит у дома“ е 852.97 лв., като в чл. 25 от договора е
посочено, че 30 % от тази такса е за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя. Отделно е посочена таксата за оценка на
досие 50.00 лв. Такса оценка на досие в този размер е в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като касае действия, свързани с
усвояване на кредита. Освен това въобще не е ясно на каква база и по какъв
начин е определена.
По отношение на уговорката за заплащане на услуга „Кредит у
дома“ съдът приема, че същата противоречи на императивни правни норми – чл.
10а, ал. 2 и 4 ЗПК, тъй като уговореното възнаграждение е свързано с
управлението и погасяването на кредита, а освен това е определено общо.
Заплащането на това възнаграждение е предварително, т.е. то е дължимо само за
бъдещи възможности и действия /събиране на погасителните вноски по
местоживеене/, поради което е без значение дали тези действия ще бъдат
извършени по време на действие на договора. Но принципът за добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реално
ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. По делото
не са представени никакви доказателства във връзка с доказване на основанието
за начисляването на тези суми. В заключение, съдът счита, че е драстично
недобросъвестно и противоречи на добрите нрави, при предоставен кредит в размер
на 1000.00 лв. длъжникът да „се съгласи“ да заплати за такси и услуги (и то още
при сключване на договора) с обща цена от 902.97 лв., почти равна на номиналния
размер на кредита. Добрите нрави са морални норми и като такива те нямат правно
действие. По силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно
значение, като нарушението им се приравнява по последици наравно с нарушението
на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът на
справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси
максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. Съществено е
обстоятелството, че преценката накърнени ли са добрите нрави следва да се прави
към момента на сключване на договора, тъй като това е моментът на заявяване
намеренията на страните, съответно на регламентиране на възможните последици.
В исковата молба се признава, че ответницата е заплатила
сумата от 715.00 лева, което се доказва и от заключението на изслушаната и
приета като доказателство по делото съдебно-икономическата експертиза.
Процесният договор за потребителски кредит има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега
действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на този закон.
В случая съдът констатира, че в съдържанието на договора за
кредит, респ. като приложение към него, което да е подписано от страните липсва
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, както и какви вземания включва месечната
вноска. Това представлява нарушение на задължително изискуемия
реквизит на потребителския договор за кредит по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 11
от ЗПК. Отделно от това, в договора за кредит липсва задължителното съдържание
на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК относно посочване от кредита на наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 от същия, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Ето защо всяко от горните нарушения
представлява самостоятелно основание за нищожност на договор за кредит съгласно
нормата на чл. 22 от ЗПК.
В тази случаи, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, разпоредбата на чл. 23 от ЗПК постановява,
че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Видно от заключението по извършената по делото
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда се
установява, че общо платените по договора за кредит суми от длъжника са в
размер на 715.00 лв., като по делото няма данни останалия дължим размер на
чистата стойност на кредита до предоставената в заем сума от 1000.00 лв. да е
погасен. Това означава, че искът за главницата, представляваща предоставената в
заем чистата стойност на кредита по чл. 23 от ЗПК се явява основателен за
дължимия остатък на сумата от 285.00 лв., ведно с акцесорната претенция от
датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане. В останалата
част над дължимия размер от 285.00 лв., до претендирания от общо 1482.38 лв.,
искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид всичко гореизложено следва да се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество
единствено сума в размер на 285.00 лв., представляваща остатък от дължимата
главница по сключения между ответницата и „Провидент Файненшъл България“ ООД
договор за потребителски кредит. В останалите части, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
На осн.чл. 11г, ал. 2 от ТР № 4/14 г. на ВКС съдът следва
да се произнесе по разноските от заповедното и исково производство, с оглед
изхода на спора. Разноските се дължат съразмерно с уважената част, поради което
по заповедното производство ответникът ще дължи разноски в размер на 14.42 лв.
Искане за заплащане на разноски по делото е направил ищецът
по списък на разноските по чл. 80 ГПК – л. 73. Този списък включва и разноските
по заповедното производство, които няма да бъдат обсъждани, тъй като по-горе
съдът се произнесе по тях, съобразно изхода на делото и задължителната съдебна
практика. По настоящото производство се претендира заплащане на д.т. 25.00 лв.,
възнаграждение за особен представител в размер на 300.00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв. Съразмерно с уважената част от исковете
ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по исковото
производство в размер на 120.16 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Ц.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че
на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, същата дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, следните
неплатени парични задължения по договор за потребителски кредит от 09.08.2016г., сключен между ответницата и кредитодателя
„Провидент Файненшъл България”ООД, а именно: сумата от 285.00 лв. /двеста осемдесет и
пет лева/,
представляваща остатък от неплатената главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 23.10.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания ищецът се е снабдил със заповед от 30.11.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2427/2018г. по
описа на ДРС, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за дължимост на главницата в
останалата част над уважения размер от 285.00 лв. до претендирания
от 706.18 лв., КАКТО И
ИЗЦЯЛО исковете за дължимост на
следните суми: сумата от 91.87
лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 18.08.2016г.
(падеж на първата погасителна вноска) до 05.10.2017г. (падеж на последната
вноска по договора); сумата от 587.17 лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги и сумата от 97.16 лв., представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 06.10.2017г. до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ц.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените
разноски в настоящото исково производство в размер на 120.16 лв. (сто и двадесет лева
и шестнадесет стотинки), както и разноските в заповедното производство по
ч.гр.д. № 2427/2018г. по описа на ДРС, в размер на 14.42 лв. (четиринадесет
лева и четиридесет и две стотинки), съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страна
на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: