№ 4608
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110119784
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от /фирма/, ЕИК ************, против „*********” ООД, ЕИК
**********, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 433 от КЗ за сумата 9 677,17 лева, представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва
за периода от 16.01.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между ,,*********" ООД и ***********“ бил
сключен договор № ************ по Закона за обществените поръчки.
Твърди още, че за обезпечаване на договора между ответникът и МО били
сключени застрахователни договори, обективирани в застрахователна полица
№ **********. Навежда твърдения, че на 24.09.2021 г. било депозирано
искане с вх.№ 3874/24.09.2021 г. от МО за плащане от ищеца. **********
декларирало, че ответното дружество не изпълнило задълженията си и
договорът бил развален от изпълнителя. Поддържа, че съгласно чл. 30 от
същия, при разваляне на договора, виновната страна дължала неустойка в
размер на 5 % от стойността му или сумата в размер на 9 677,17 лв. Сочи, че
на основание сключената застрахователна полица, извършил плащане на
застрахователното обезщетение в размер на 9 677,17 лв. Поддържа, че в
негова полза възникнало регресно вземане за платената сума, за което
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за
което било образувано ч.гр.д. № 2270/2023 г. на СРС. Поради постъпило
възражение от страна на длъжника, на заявителя било указано, че може да
1
предяви установителен иск за съществуване на вземането си, което се
изпълнявало с подаването на настоящата искова молба. Ето защо, моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че последният му дължи сумата в размер на 9 677,17 лева –
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът по делото не е депозирал отговор на исковата молба. В
заповедното производство
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че с Решение на ********* № 136/30.11.2020 г. ,,*********" ООД
е определен за изпълнител на обществена поръчка с предмет „ Предоставяне
на пощенски услуги за нуждите на МО, БА и структури на пряко подчинение
на министъра на отбраната“. Между .,,*********" ООД и ***********“ бил
сключен договор № ************ по Закона за обществените поръчки. За
обезпечаване на договора бил сключен застрахователен договор, обективиран
в застрахователна полица № ********** по застраховка „Гаранции“ със
страни:“***********“ЕООД в качеството на застрахован и застраховащ,
застраховател /фирма/, ЕИК ************ и бенефициент **********,
валиден от 00.00 часа на 16.12.2020 г. до 24.00 часа на 30.08.2022 г. Съгласно
застрахователния договор при пълно или частично неизпълнение на
задълженията от страна на застраховащия по договора, застрахователят
неотменимо и безусловно се задължава да изплати на бенефициента –
********** посочената в издаденото от МО искане за плащане сума в
рамките на застрахователната сума в застрахователната полица, като
плащането следвало да се извърши в 15 дневен срок след получаване на
първото надлежно искане за плащане от бенефициента по застрахователната
полица – МО , удостоверяващо, че изпълнителят (застрахован по
застрахователната полица)не е изпълнил частично или изцяло задълженията
си договора, независимо от евентуални възражения на изпълнителя. На
24.09.2021 г. ********** в качеството му на бенефициент по
застрахователния договор е депозирано искане с вх.№ 3874/24.09.2021 г. до
застрахователя - /фирма/, като декларирало, че ответното дружество не
изпълнило задълженията си и договорът бил развален от изпълнителя.
Искането се основавало на чл. 30 от договора за обществена поръчка,
съгласно който при разваляне на договора, виновната страна дължала
неустойка в размер на 5 % от стойността му или сумата в размер на 9 677,17
лв. Застрахователят е извършил плащане на претендираната сума по щета №
050121000009/2021-01 с платежно нареждане от 09.11.2021 г.
По предявените искове в тежест на ищеца по делото е да проведе пълно и
главно доказване на следните предпоставки: сключен договор за
2
застраховане, в срока на застрахователното покритие, на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования, застрахователно
обезщетение в размер на претендираната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По общо правило, с договора за застраховка застрахователят се
задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при
настъпване на застрахователно събитие да плати на застрахования или на
трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Несъмнено е, че
процесния договор за застраховка е от сферата на имущественото
застраховане и е свързан с рискове, възникващи при изпълнението на
сключения договор между застрахования-изпълнител и бенефициента-
възложител по договор, сключен по Закона за обществените поръчки /ЗОП/.
От представената застрахователна полица и приложените общи
условия към процесния застрахователен договор, се установява, че с
процесната застраховка застрахователят се е задължил да плати в рамките на
определената в договора застрахователна сума обезщетението, което
застрахованият дължи на третото лице по силата на своята гражданска
отговорност – в случая договорна отговорност. Съгласно сключения
застрахователен договор ищецът се задължава в случай на неизпълнение или
неточно изпълнение на задължения на застрахования по процесния договор за
обществена поръчка, да плати на бенефициента обезщетение до размера на
договорената застрахователната сума, която в случая е 17 000 лв.
Следователно процесната застраховка представлява имуществена застраховка
и в частност форма на застраховка „Гражданска отговорност“ при
неизпълнение на договорно задължение.
По делото обаче не се установява от представения договор за
застраховка, сключен с полица № ********** по застраховка „Гаранции“, че
между ищеца като застраховател и ответника като застрахован е възникнало
застрахователно правоотношение, породено от валиден договор за
застраховка, който покрива имуществената отговорност на застрахования при
неизпълнение на договорно задължение по сключения договор за обществена
поръчка, който също не е представен по делото. В представения
застрахователен договор като застрахован и застраховащ е посочен
“***********“ЕООД ЕИК ******.
Застраховката „Гражданска отговорност“ е вид застраховка, при която
застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора
застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на трето
лице по силата на своята гражданска отговорност- в случая договорна
отговорност. Застрахованият риск е опасността от възникване на гражданска
отговорност за застрахования, т. е. опасността застрахованият да отговаря
3
пред трето лице, увредено от него, като се задължи да му плати обезщетение
за причинените вреди. Т.е. не всяка гражданска отговорност се покрива от
застраховката, а тази, която се изразява в задължението за обезщетение на
вреди, поради което застрахователното събитие при тази застраховка е
възникването на гражданската отговорност на застрахования. Доколкото в
исковата молба се претендира обезщетение за вреди от „*********” ООД,
ЕИК **********, без доказателства застрахователят да е имал договорни
отношения с него, то искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, без да
се разглеждат останалите елементи, обуславящи регресната отговорност на
ответника по делото. По делото са представени доказателства за плащане на
сумата от 9677,17 лв. от страна на застрахователя на бенефициента по
застрахователния договор.
С плащането на застрахователното обезщетение и по силата на
изричната норма на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът встъпва в правата, които
кредиторът има срещу причинителя на вредата, който обаче, в случая не се
установи да е неизправна страна по договора за обществена поръчка и да са
настъпили вреди в резултат на негово виновно поведение. По правилата за
разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът по
предявения иск може да приеме пасивно поведение, тъй като ищецът е
носител на процесуалното задължение за установяване осъществяването на
твърдените материални предпоставки, обуславящи предявения регресен иск.
От друга страна, за да отблъсне исковата претенция, ответникът може да
проведе само насрещно и непълно доказване, като разколебае
доказателствената сила на представените от ищеца годни в гражданския
процес доказателства. Гражданският исков процес е състезателно
производство /арг.чл. 8, ал. 2 ГПК, който предписва, че страните посочват
фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях/,
в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест –чл. 154,
ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено
се установят в гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът
е длъжен да ги субсумира под приложимата правна норма, като допусне
принудителното изпълнение на предявеното притезание, към което е насочен
исковият процес, образуван по предявен осъдителен иск. В този смисъл,
крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения,
неподкрепени с други годни доказателства по делото, и да бъде постановяван
въз основа на недоказани фактически твърдения. Поради тези правни
съображения, при съобразяване със законоустановените правила за
разпределяне на доказателствената тежест, настоящият състав приема, че
липсва основание за ангажиране отговорността на ответника на основаниечл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ, а предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид липсата на доказателства за извършени разноски от страна на
ответника съдът не присъжда такива в негова полза. Водим от горното
4
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК ************, иск по чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 433 от КЗ против „*********” ООД, ЕИК
**********, за сумата 9 677,17 лева, представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гаранции“, полица № **********, ведно със законна лихва за периода от
16.01.2023 г. до изплащане на вземането
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5